Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч, ….12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
открито заседание на единадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ИВАН И.
ЧЛЕНОВЕ :
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
при
секретаря Веселина Василева, в присъствието на прокурор , като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНЧХД № 321 по описа за
2019 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 18/ 22.05.2019 г. по НЧХД
№ 98 по описа за
Съдът е осъдил А.Ф.А. *** да заплати
на К.Б.М. *** сумата от 500. 00 /петстотин
/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
деянието – 27.08.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 2 500. 00 лева, като неоснователен.
Съдът е осъдил А.Ф.А. *** да заплати
на К.Б.М. *** сумата от 675. 00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение и
експертиза по ЧНД №98/2018 г., както и
сумата от 100. 00 лева за адвокатско възнаграждение по ДП 320/2016 г. на РУ Полиция Т. .
Съдът е осъдил А.Ф.А. *** да заплати
на ОД на МВР Ловеч сумата от 115. 92 лева, представляваща разноски за
експертизи по ДП 320/2016 г. на РУП Т..
Пред настоящата инстанция е
постъпила въззивна жалба от А.Ф.А., чрез
адв. Г., против така постановената присъда, с която моли да бъде постановена
нова присъда, с която да се отмени присъдата на първата инстанция, като А.Ф.А.
да бъде признат за невиновен и оправдан за престъплението, за което е осъден,
поради недоказаност на обвинението по безспорен и несъмнен начин. Като
алтернативно искане – моли да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда.
В допълнение на въззивната жалба се
излага, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона - чл. 81, ал. 1 НПК,
тъй като още в първото изречение на
тъжбата е записано, че инкриминираното деяние е извършено на 27.08.2016 г., а в
предпоследния абзац, в противоречие с предното, е посочено, че се претендира
лихва върху исканото обезщетение, считано от датата на извършване на деянието,
като се сочи вече друга дата - 27.08.2017 г.
Излага, че това възражение са
направили в хода на съдебното следствие, сочейки и позовавайки се на
непротиворечива практика на ВКС, но съдът
е отхвърлил искането им за прекратяване на производството, като изложи, че това
се отнасяло до претендираната лихва, което касаело присъждане на обезщетението по
предявения граждански иск. Сочи, че тъжителят от своя страна, чрез своя
повереник изрично е заявил, че не иска да бъде допуснато изменение на или
поправка на тъжбата. Посочва, че в мотивите си съдът отново дава подобен
отговор на поставения въпрос, излагайки, че се касае до допусната грешка, която
се отнасяла до гражданската част на тъжбата, която била „подчинена на ГПК”.
Налага довод, че се касае до съществен елемент от съдържанието на тъжбата -
времето, когато се твърди, че е извършено инкриминираното деяние и счита, че е
недопустимо да съществува такова противоречие, тъй като то пряко се отразява на
правото на защита на обвиняемия и за него не става ясно по един несъмнен начин,
кога му се вменява да е извършил деянието, за да може адекватно да организира
своята защита.
На следващо място посочва, че в
мотивите на присъдата на стр. 3, предпоследното изречение, съдът необосновано е
приел, че подсъдимият намушкал с нож св. Ю.Ч.в лявата ръка. Твърди, че за
подобно увреждане на този свидетел няма допусната и назначена
съдебно-медииинска експертиза, която да се произнесе за характера на това
увреждане. Счита, че ако съдът е приел, че подсъдимият е причинил такова
увреждане и на този свидетел /отделно от това на тъжителя/, е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 287, ал. 7 НПК – да прекратил производството по
делото и да го изпрати на прокурора за търсене на наказателна отговорност от
подсъдимия за престъпление от общ характер - чл. 131, ал. 1, т. 4 НК.
Излага, че съдът е дал вяра на
свидетелите, посочени от тъжителя, без да отчете близките роднински отношения
между тях и него и при тези данни е следвало да подложи същите на критичен
анализ, а не да ги сравнява помежду им и да установява сходство, което давало
основание да приеме, че същите били достоверни. Посочва, че в същото време е дискредитирал
показанията на свидетелите, посочени от подсъдимия, като и без дори да се
обоснове защо, обсъждайки показанията на св. А.К./стр. 7, абз. 2 отгоре
надолу/, че премълчавал част фактите.
Налага довод, че съдът не е дал
отговор на въпроса как и от кого е причинено защитното нараняване в областта на
външната част на предмишницата на лявата ръка на подсъдимия, за което
нараняване той разказва в своите обяснения.
Посочва, че неоснователно съдът е отказал
да допусне допълнителна задача на съдебно-медицинската експертиза, която да
отговори на поставения от защитата въпрос, свързан с показанията на св. Р.Р.за
начина на извеждането на подсъдимия от заведението и разположението между него,
подсъдимия и пострадалия. Счита, че ако се кредитират показанията на този
свидетел, което очевидно съдът прави, да бъдат причинени уврежданията на
пострадалия в тази област и с тази насоченост. Навежда аргумент, че необсъждането
в мотивите на това тяхно възражение представлява липса на мотиви и е основание
за отмяна на постановената присъда.
В съдебно заседание въззивникът се
явява лично и с адв. Г., като молят да бъде уважена въззивната жалба и
допълнението към нея по изложените аргументи.
В съдебно заседание въззиваемият се
явява лично и с адв. С. и молят да бъде постановено решение, с което да се
потвърди присъдата на първата инстанция.
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилата въззивна жалба, становищата
на страните, заявени пред нас, събраните по делото доказателства и като провери
изцяло правилността на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК,
намира за установено следното:
Основателно е становището на адв. Г.,
че следва да бъде постановено решение, с което да се отмени присъдата на
първата инстанция и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение от съда, довело до ограничаване
правото на защита на въззивника. В допълнение на въззивната жалба се излага от
защитата, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона - чл. 81, ал. 1 НПК,
тъй като още в първото изречение на тъжбата
е записано, че инкриминираното деяние е извършено на 27.08.2016 г., а в
предпоследния абзац, в противоречие с предното, е посочено, че се претендира
лихва върху исканото обезщетение, считано от датата на извършване на деянието,
като се сочи вече друга дата - 27.08.2017 г. Излага, че това възражение са
направили в хода на съдебното следствие, сочейки и позовавайки се на
непротиворечива практика на ВКС, но съдът
е отхвърлил искането им за прекратяване на производството, като изложи, че това
се отнасяло до претендираната лихва, което касаело присъждане на обезщетението по
предявения граждански иск. Сочи, че тъжителят от своя страна, чрез своя
повереник изрично е заявил, че не иска да бъде допуснато изменение на или
поправка на тъжбата. Посочва, че в мотивите си съдът отново дава подобен
отговор на поставения въпрос, излагайки, че се касае до допусната грешка, която
се отнасяла до гражданската част на тъжбата, която била „подчинена на ГПК”.
Налага довод, че се касае до съществен елемент от съдържанието на тъжбата -
времето, когато се твърди, че е извършено инкриминираното деяние и счита, че е
недопустимо да съществува такова противоречие, тъй като то пряко се отразява на
правото на защита на обвиняемия и за него не става ясно по един несъмнен начин,
кога му се вменява да е извършил деянието, за да може адекватно да организира
своята защита.
Тази инстанция приема, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъй като от една страна е
лаконична, не съдържа обстоятелства и факти за извършеното престъпление, а от
друга страна е налице противоречие в датата на извършване на деянието. На
практика липсва валидно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК - не са посочени факти и обстоятелства за извършеното според
тъжителя престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и е
налице противоречие в датата на извършване на деянието. В чл. 81, ал. 1 НПК са посочени изискванията към формата и съдържанието на тъжбата. Подобно на
обвинителния акт за престъпленията от общ характер, тя следва да очертае рамките
на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса, т. в нея трябва да се
посочат обстоятелствата на престъплението, в които са включени времето, мястото
и конкретните действия, за които се твърди, че са извършени от дееца, за да
може обвинението лице да узнае в какво точно се обвинява и да реализира в
пълнота правото си на защита. С тъжбата се повдига обвинение с изложението на
фактите, подлежащи на доказване. Лицето не може да бъде осъдено за
престъпление, за което не са изложени в тъжбата и не са доказани обстоятелства,
и по които не се е защитавало. В тъжбата липсва каквато и да било конкретност
на обстоятелства, които да очертаят предмета на доказване по делото, за да може
съдът правилно да приложи материалния закон. Такава конкретизация липсва и за
времето на извършване на престъплението. В тъжбата е посочено, че инкриминираното
деяние е извършено на 27.08.2016 г., а в предпоследния абзац, в противоречие с
предното, е посочено, че се претендира лихва върху исканото обезщетение,
считано от датата на извършване на деянието, като се сочи вече друга дата - 27.08.2017
г. Този пропуск е довел до неясноти на предявеното обвинение, което се е
отразило върху доказателствата, които са ангажирали страните и впоследствие
върху обсъдената от съда фактическа обстановка и правни изводи
Съдът е следвало да даде конкретни указания за
обвинението, като даде подходящ срок на тъжителя да преведе тъжбата в
съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК. При неизпълнение на
дадените от съда указания, той е следвало да приложи разпоредбата на чл. 250,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК – да прекрати наказателното
производство, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК.
На следващо място съгласно ТР №
34/03.08.1990 г. по н.д. № 29/90 г. „ По наказателни дела от частен характер не
се извършва предварително разследване. Поради това всички спорни въпроси,
възникнали по възражения или искания на страните или констатирани служебно от
състава на съда във връзка с предявеното обвинение с тъжбата, подлежат на
изясняване при разглеждане на делото в съдебно заседание”. В съдебно заседание
от 21.02.2019 г. адв. Г. е направили искане за прекратяване на
производството по делото на основание чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал.
5, т. 2 НПК, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на разпоредбата на
чл. 81, ал. 1 НПК. Изложил е, че на първия ред в тъжбата е записано, че инкриминираното деяние е
извършено на 27.08.2016 г., а в предпоследния абзац, в противоречие с предното,
е посочено, че се претендира лихва върху исканото обезщетение, считано от
датата на извършване на деянието, като се сочи вече друга дата - 27.08.2017 г. Позовал се
е и на конкретна съдебна практика, като е цитирал множество решения на
ВКС. Съдът е приел, че „действително
записано е, че 27.08.2016 г., около 0.15 ч. в с. Г.. В частта, която касае
гражданския иск се претендира законна лихва върху тази сума от 27.08.2017 г.”.
На практика съдът е оставил без уважение искането на адв. Г., макар и това да не
е изрично изписано в определението. Съдът е следвало да упражни правомощията
си по чл. 287, ал. 6 НПК и да допусне изменение на обвинението, тъй като е
налице противоречие по отношение на времето на извършване на престъплението в
обстоятелствената част и диспозитива на тъжбата. В тази връзка е и ТР №
2/2002 г. по н.д №2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
При изложените мотиви не следва да
бъде обсъдено направеното възражение от адв. Г. за недоказаност на обвинението
по безспорен и несъмнен начин и постановяване на оправдателна присъда, както и
алтернативното искане за отмяна на присъдата и изпращане на делото на РП Т. за
търсене на наказателна отговорност от подсъдимия за престъпление от общ
характер - чл. 131, ал. 1, т. 4 НК.
Ловешкият
окръжен съд приема, че следва да се отмени присъда № 18/ 22.05.2019 г. по НЧХД № 98 по описа за
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда
№ 18/ 22.05.2019 г. по НЧХД № 98 по описа за
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.