Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 15.06.2022 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Жени Стойчева и в присъствието на прокурора …..…………… като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№57 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На 10.04.2020 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила
искова молба от В.Л.А., подадена по
пощата на 09.04.2020 г. чрез АД „Ч.,***, представлявано от адв. С.Ч., в която
се твърди, че на 23.12.2018 г., около 18 ч., на път III-305, на 1.4 км от ПП I-3, км 97+4, в посока от гр. Плевен към с. ***, се
движел лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН, модел ПАСАТ, с ДК №*** със скорост, несъобразена с пътната
обстановка и законовите ограничения. Водачът на този автомобил – И.С.Т. не намалил
и не спрял, вследствие на което ударил движещата се в същата като неговата
посока каруца с животинска тяга, в която пътувал
синът на ищцата – Л.Ц. А.. От удара последният паднал на пътя – в лентата за насрещно движение и получил телесни повреди.
Малко след това, на същия път, в обратна посока, също със скорост, несъобразена
с пътната обстановка и законовите ограничения, се движел лек автомобил марка
ФОЛКСВАГЕН, модел ТУРАН, с ДК №***.
Неговият водач – П.Б.Ч. не намалил и не спрял, вследствие на което ударил и
влачил тялото на Л.Ц. А.. От получените при ПТП увреждания последният починал. Твърди
се, че във вр. с ПТП е образувано досъдебно производство №328/2018 г. по описа
на Плевенска Окръжна прокуратура.
Според ищцата, увреждането е причинено от неколцина – И.С.Т.
и П.Б.Ч., които отговорят солидарно, съгласно чл.53 от ЗЗД. Въпреки това като
„пряк делинквент“ по това дело се сочи И.С.Т., който нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Л.Ц. А..
В исковата молба се твърди, че ищцата и Л.Ц. А. са
живеели заедно и са били непрестанно заедно. След смъртта на сина си ищцата
загубила очакваната от него морална и материална опора. Преживяла остра
стресова реакция от смъртта му. Развила душевно разстройство, изразяващо се в
проблеми със съня, потиснатост, безпокойство, ранимост, вътрешна опустошеност,
разрив с другите и живота.
Според ищцата, за претърпените от нея неимуществени
вреди се следва обезщетение в размер на 200 000 лв. и се твърди, че тя е предявила
претенция по чл.380 от КЗ за тази сума пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“АД-гр. София, в която управляваният от И.С.Т. лек автомобил марка
ФОЛКСВАГЕН, модел ПАСАТ, с ДК №***, е бил
застрахован към 23.12.2018 г. по риска „гражданска отговорност” на
автомобилистите, съгласно полица №BG/22/118000190722.
Сочи се, че претенцията е била входирана с №4640/01.04.2019 г., но в 3-месечния
срок – до 01.07.2019 г. застрахователят не определил и не изплатил обезщетение.
Ето защо В.Л.А. е предявила пред Плевенски Окръжен съд
иск срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София с правна квалификация:
чл.432, ал.1 от КЗ и с петитум: ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
ищцата сумата от 200 000 лв. като обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – резултат от смъртта на сина ѝ Л.Ц.
А., настъпила на 23.12.2018 г. при ПТП, причинено виновно от водача на лек
автомобил марка ФОЛКСВАГЕН, модел ПАСАТ,
с ДК №***, със застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, съгласно полица №BG/22/118000190722, ведно с лихва за забава в размер на
законната такава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от 01.07.2019 г. до
окончателното изплащане на
обезщетението.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София на 20.05.2020 г. и в
указания срок – на 02.06.2020 г. е изпратен по пощата отговор, в който не се
оспорва валидността на застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно полица №BG/22/118000190722. Оспорва се обаче наличието на всички
елементи от фактическия състав на деликта, доколкото липсва присъда,
задължителна за гражданския съд, съгласно чл.300 от ГПК.
Ответникът счита, че не е ясно чии действия – на кой от водачите на МПС са
довели до смъртта на Л.Ц. А..
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на пострадалото лице в качеството му на водач на ППС.
Ответникът оспорва интензитета и продължителността на
преживените от ищцата болки и страдания и счита, че претенциите ѝ са
завишени по размер.
Ответникът счита, че лихва за забава се дължи след
изтичането на 3 месеца от представяне на изискуемите за изплащане на
обезщетение документи.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София моли да
бъде привлечен като трето лице-помагач водача на лек автомобил марка
ФОЛКСВАГЕН, модел ПАСАТ, с ДК №*** – И.С.Т..
Препис от отговора на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“АД-гр. София е връчен на ищцата за допълнителна искова молба /ДИМ/ на
22.06.2020 г. и в указания срок – на 29.06.2020 г. такава е изпратена по
пощата. В нея ищцата уточнява, че претендира 200 000 лв., а не
1 200 000 лв., както грешно е посочено в адресната част на ИМ.
В ДИМ ищцата заявява, че точния механизъм на ПТП ще
бъде установен в настоящото производство посредством поисканите доказателства.
Препис от ДИМ е връчен на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“АД-гр. София на 24.07.2020 г. за допълнителен отговор и в указания срок
– на 03.08.2020 г. такъв е изпратен по пощата.
Ответникът твърди, че приносът на Л.Ц. А. за
настъпване на смъртта му е над 50 %, но не може да го уточни защото липсват
данни дали каруцата е била със светлоотразители.
Ответникът счита, че има основание за спиране на
настоящото производство до приключване на това по досъдебно производство
№273/2018 г. на Плевенска Окръжна прокуратура, но не прави искане за спиране.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София моли да
бъде привлечено като трето лице-помагач и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД-гр. София, в което към 23.12.2018 г. е бил
застрахован по риска „гражданска отговорност” управлявания от П.Б.Ч. лек
автомобил марка ФОЛКСВАГЕН, модел ТУРАН,
с ДК №***, но не въвежда никакви фактически твърдения в какво точно се
състои отношението/приноса на този водач към механизма на ПТП, респ. към
настъпването на вредоносния резултат.
С определение №260029 от 25.08.2020 г. съдът е допуснал
привличането на основание чл.367, ал.4, предл.2 във вр. с чл.219 от ГПК на И.С.Т.
като трето лице-помагач на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД-гр. София и е разпоредил преписи от
ИМ, отговора, ДИМ и допълнителния отговор да се връчат на третото лице. Със
същото определение съдът е оставил без уважение искането на ответника по чл.219
от ГПК, съдържащо се в допълнителния отговор, за допускане привличането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД-гр. София като трето лице
– помагач. В тази част определението е обжалвано и е потвърдено с определение №306
от 08.12.2020 г. по ч.т.д. №383/2020 г. по описа на ВТАС.
Преписи от ИМ, отговора, ДИМ и допълнителния отговор
са връчени на И.С.Т. на 31.08.2020 г. и на 18.09.2020 г. по делото е депозирано
неговото писмено становище, в което се сочи, че до момента той не е привличан
като обвиняем по образуваното досъдебно производство. Твърди се, че ПТП е
станало през зимата, в тъмната част на денонощието, като И.С.Т. е управлявал
автомобила в рамките на допустимата и съобразена с конкретните пътни условия
скорост, а Л.Ц. А. е управлявал каруцата по средата на пътя и в нарушение на
чл.5, ал.1, чл.71, ал.1 и чл.106 от ЗДП. Твърди се също, че с тялото на Л.Ц. А.
е „контактувал“ и другия автомобил,
управляван от П.Б.Ч..
Плевенски Окръжен съд е изискал информация за хода на
досъдебното производство и с писмо от 16.09.2020 г. Плевенска Окръжна
прокуратура е изпратила по делото материали по досъдебно производство №Д
273/2018 г., в т.ч. и следните постановления:
-от 27.06.2019 г. за привличането на П.Б.Ч. в
качеството му на обвиняем за това, че на 23.12.2018 г., към 17.50 ч., на път III-305, на 1.4 км от ПП I-3, км 97+814, при управление на МПС - лек автомобил
марка ФОЛКСВАГЕН, модел ТУРАН, с ДК №***
– собственост на „Б И Е“ООД, в посока от с. *** към гр. Плевен, в нарушение на
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП; чл.20, ал.1 от ЗДП; чл.20, ал.2 от ЗДП, причинил по
непредпазливост смъртта на падналия в пътната му лента от насрещно движещо се
ППС – конски впряг Л.Ц. А. – престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
-от 28.06.2019 г. за привличането на И.С.Т. в
качеството му на обвиняем за това, че на 23.12.2018 г., към 17.50 ч., на път III-305, на 1.4 км от ПП I-3, км 97+814, при управление на МПС - лек автомобил
марка ФОЛКСВАГЕН, модел ПАСАТ, с ДК №***
– негова собственост, в посока от гр. Плевен към с. ***, в нарушение на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДП; чл.20, ал.1 от ЗДП; чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.123, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК, допуснал ПТП в лентата си на движение, блъскайки отзад
преднодвижещ се конски впряг с каруца, като причинил по непредпазливост смъртта
на Л.Ц. А., като след извършване на деянието избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл.343, ал.3, пр.6, б.“б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“в“ и
чл.342, ал.1 от НК.
В първото по делото о.с.з. на 05.10.2020 г.,
процесуалният представител на ответника – адв. Н.М. е заявил, че иска спиране
на делото, доколкото в процесното ПТП са участвали две МПС и не е изяснен
механизма на ПТП, респ. приноса на всеки от двамата водачи за настъпване
смъртта на Л.Ц. А..
Процесуалният представител на ищцата –
адв. Св. Ж. е заявил в о.с.з.
на 05.10.2020 г., че не са налице предпоставките нито на чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК, нито на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Същата е била и позицията
на процесуалния представител на И.С.Т. –
адв. А.. К..
След приключване на процедурата по обжалване на
определението, с което е оставено без уважение искането за привличане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД-гр. София като трето
лице-помагач, с определение, постановено в о.с.з. на 18.01.2021 г., съдът е
спрял на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК производството по настоящото т.д.
№57/2020 г. до окончателното приключване на досъдебно производство №Д 273/2018
г. по описа на Плевенска Окръжна прокуратура. Определението е обжалвано и е
потвърдено с определение №73 от 23.02.2021 г. по ч.т.д. №38/2021 г. по описа на
ВТАС. Последното не е допуснато до касационно обжалване с определение №237 от
27.05.2021 г. по ч.т.д. №963/2021 г. по описа на ВКС.
На 01.02.2022 г. ищцата е
подала молба, с която е уведомила съда, че е постановена и влязла в сила
присъда №1/11.01.2022 г. по н.о.х.д. №761/2021 г. по описа на Плевенски Окръжен
съд и е поискала възобновяване на настоящото производство. С разпореждане от
04.02.2022 г. съдът е изискал служебно заверен препис от посочената присъда с
отбелязване кога е влязла в сила и на 15.02.2022 г. е предоставен такъв. От
него е видно, че:
И.С.Т., с ЕГН: ********** е
ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че: на 23.12.2018 г. около 17:50 ч., на третокласен
път III-305, област Плевен, на разстояние 1,4 км. от ПП I-3 км. 97+814 /Пътен
възел НХК - с. ***/, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с регистрационен № ***, негова собственост, в
посока гр. Плевен - с. *** /от изток към запад/, нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в ЗДП, а именно: чл. 20, ал.2 от ЗДП, вследствие на
което причинил по непредпазливост смъртта на Л.Ц. А., с ЕГН: **********, поради
което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ , вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 от НК е
ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание, на основание чл.58а
ал.1 от НК е НАМАЛЕНО с 1/3 и му е
ОПРЕДЕЛЕНО наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е
ПРИЗНАТ за НЕВИНЕН да е извършил деянието, нарушавайки чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП,
както и чл. 20, ал.1 от ЗДП.
Престъплението по чл.343,
ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за извършването на което И.С.Т. е признат
за виновен с присъда №1/11.01.2022 г. по н.о.х.д. №761/2021 г. по описа на Плевенски
Окръжен съд, е резултатно, а конкретният резултат е смъртта на Л.Ц. А.. В
мотивите на присъдата е посочено, че при удара между управлявания от И.С.Т. автомобил и тялото на Л.Ц. А. са настъпили черепно-мозъчна травма /при
съприкосновението между челното стъкло на автомобила и главата на Л.Ц. А./ и гръдна травма /при съприкосновението
между автомобила в областта на дясната му чистачка и дясната половина от гърба
на Л.Ц. А./. Посочено е още, че смъртта
на Л.Ц. А. е настъпила в резултат на гръдната травма, при която са се
разместили ребрата му и фрагменти са хлътнали навътре към белите дробове.
Върху преписа от присъдата
е отбелязано, че е влязла в сила на 27.01.2022 г. С оглед това обстоятелство, с
определение №260043 от 17.02.2022 г. съдът е възобновил производството по
делото и е указал на страните, че следва в 1-седмичен срок от получаване на съответното
съобщение да прецизират твърденията, исканията и становищата си с оглед постановената и влязла в
сила присъда №1/11.01.2022 г. по н.о.х.д. №761/2021 г. по описа на Плевенски
Окръжен съд и приложението на чл.300 от ГПК.
В молба от 04.03.2022 г. ищцата уточнява, че като се е движил с
несъобразена скорост и ударил попътно движещата се каруцата, И.С.Т. е нарушил
чл.20, ал.2 от ЗДП, което му поведение е в причинна връзка с причиняването на
смъртта на Л.Ц. А.. Счита обаче, че като „не предприел незабавно екстрено спиране,
когато забелязал ръкомахащия за помощ Ц.Д.А. и преминал през тялото на падналия
на платното за движение и все още жив Л.Ц. А. и го
влачил в продължение на 30 метра“, П.Б.Ч.
също е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДП, което му поведение е в причинна връзка със смъртта
на Л.Ц. А..
С молбата си от 25.03.2022 г. ищцата е представила
препис от влязлото в сила на 11.11.2021 г. постановление от 01.11.2021 г. на
Плевенска Окръжна прокуратура, с което досъдебно производство №06334/2018 г. /№Д
273/2018 г./ е прекратено частично по отношение на П.Б.Ч. за извършено
престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, защото видимостта на този водач спрямо
намиращото се на неговото платно за движение тяло на Л.Ц. А. е била ограничена
от намиращия се на предния капак на автомобила Ц.Д.А. и това е лишило този
водач от техническата възможност да предотврати последвало съприкосновение
между управлявания от него автомобил и тялото на Л.Ц. А..
След спирането на
производството по настоящото дело – на 08.02.2021 г. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД-гр. София е депозирало молба, в която заявява, че В.А.Л. е
предявила претенция за обезщетение за неимуществени вреди, заведена с вх.
№1530/28.03.2019 г. Въз основа на тази претенция е заведена щета
№471018181902154. По нея е постановен отказ за изплащане на претендираното
обезщетение и В.А.Л. е завела т.д. №164/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен
съд. Изискана е справка за предмета и хода на това т.д. и от нея е видно, че към
24.02.2022 г. производството е спряно. При служебна справка съдът констатира,
че към настоящия момент производството е възобновено и делото е насрочено за
07.07.2022 г. за разглеждане на предявените от Ц.Д.А. и В.Л.А. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД-гр.София искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане от ответника на всеки от ищците по 200 000
лв. като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
следствие причиняване на смъртта на Л.Ц. А. при ПТП от 23.12.2018 г., причинено
от водач, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, както и компенсаторна лихва в размер на законната по
чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата, считано от 28.06.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане. По това дело като делинквент ищците сочат П.Б.Ч..
Въпреки дадените с определение №260043/17.02.2022 г. по
настоящото т.д. указания, ответникът не е уточнил, съобразявайки постановената
присъда срещу И.С.Т. и прекратяването на наказателното производство по
отношение на П.Б.Ч., кои точно действия и/или бездействия на последния са
довели до смъртта на Л.Ц. А.. Следва да се
припомни, че
извършването на такива конкретни действия и/или бездействия изначално не е въведено
надлежно от ответника в предмета на спора по настоящото дело.
Третото лице-помагач на
ответника – И.С.Т. в становище от
23.02.2022 г. е заявил, че не оспорва иска по основание, с оглед императива на
чл.300 от ГПК. Счита, че поведението на Л.Ц. А., което се изразява в нарушаване
на чл.5, ал.1, чл.71 ,ал.1 и чл.106 от ЗДП, е в „равна степен“ причина за настъпването на ПТП, поради което следва „съществено“ да се редуцира размера на
търсеното обезщетение.
Съдебното дирене е приключено в о.с.з., проведено на 16.05.2022
г. Тогава процесуалният представител на ищцата В.А.Л. – адв. Св. Ж. е пледирал
за уважаване на предявения иск и присъждане на адв. възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА.
По-късно – на 23.05.2022 г. по пощата е постъпила
писмена защита по съществото на спора, изготвена от другия представител на ищцата
– адв. Ст. Ч.. В нея също се моли да бъде уважен иска, както е предявен и се
претендира присъждане на разноски за адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Според адв. Ст. Ч., показанията на свидетелите М. и К.
установяват силна връзка между ищцата и сина ѝ, която не е била
прекъсната след навършване на пълнолетие от Л.Ц. А..
Двамата са живеели в общо домакинство и са споделяли ежедневието си.
Психологическото изследване от 10.11.2020 г. установява, че след смъртта на
сина си ищцата е преживяла остра стресова реакция, преминала в посттравматично
стресово разстройство.
Адв. Ч. сочи практика на ВКС, според която в подобни
на процесния случай се присъждат обезщетения на родителите по 180 000 –
200 000 лв.
В писмената защита на ищцата се сочи, че по делото не
е доказано, че ако Л.Ц. А. е бил със
светлоотразителна жилетка, това е щяло да способства да бъде забелязан от И.С.Т.
извън опасната зона за спиране.
Ищцата
намира за недоказано и другото възражение на ответника, а именно – че
конкретното нарушение на чл.71, ал.1 от ЗДП от страна на Л.Ц. А. е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. Счита за недоказано още, че И.С.Т. се е движел на къси светлини, в който случай
каруцата попада в опасната зона за спиране. Сочи, че ако И.С.Т. се е движел на
дълги светлини, каруцата както е била оборудвана – само с хоризонтален
светлоотразител на задния капак е била видима на 80 метра, т.е. в рамките на
осветените от дългите светлини 150 метра. Иначе казано – прекъсва се причинната
връзка между неспазването на чл.71, ал.1 от ЗДП и настъпването на вредоносния
резултат.
В о.с.з. на 16.05.2022 г. процесуалният представител
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД – адв. М. е пледирал за отхвърляне на
предявения иск, тъй като по делото не било доказано, че смъртта на Л.Ц. А. е причинена именно
от И.С.Т.. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Адв. Н. М. също е представил писмена защита, в която
се сочи, че по делото има данни, че след удара между каруцата и управлявания от
И.С.Т. автомобил
Л.Ц. А. е бил жив и е разговарял с баща си, които данни сочат, че смъртоносните
травми на Л.Ц. А. са причинени от удара между тялото му и управлявания от П.Б.Ч.
автомобил.
Адв. Н. М. счита за доказано възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Л.Ц. А.. Сочи, че той е
имал техническата възможност да оборудва каруцата според изискванията на чл.71,
ал.1 от ЗДП преди да тръгне на път с нея в тъмната част на денонощието и че с
нарушението на тези изисквания е създал предпоставки за настъпване на ПТП.
В защитата се моли да бъде прието, че връзката между
ищцата и сина ѝ не е от такова естество, че да се характеризира с визирана
от ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСГТК на ВКС изключителност.
Според адв. Н. М., ако обезщетението бъде присъдено в
претендирания размер, то ще има наказателна функция.
В о.с.з. на 16.05.2022 г. не се е явил процесуален
представител на третото лице-помагач. То не е депозирало и писмена защита по
съществото на спора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от дубликат
от 05.01.2018 г. на у-ние за раждане, препис-извлечение от акт за смърт от
24.12.2018 г. и от у-ние за наследници №9400-9/02.01.2019 г., Л.Ц. А. е роден на *** г. и е починал на 23.12.2018 г. – няколко дни
преди да навърши 27 години. Видно е още,
че ищцата В.А.Л. е негова майка.
С Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. Пленумът на ВС,
ръководейки се от изискването за справедливост, е определил кръга на лицата,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, с оглед родството им с пострадалия. Този кръг включва най-близките
роднини каквито са низходящите, възходящите и съпруга. Изброяването е
лимитативно. Ищцата е възходяща – майка на загиналия при процесното ПТП Л.Ц. А.. С ТР №1 от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС
е прието, че „материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Ето
защо в процесния случай следва се приеме, че ищцата е активно материално-правно
легитимирана да предяви иска за обезщетение, без да се изследва въпроса била ли
е налице приживе „специална“ емоционална връзка между нея и сина ѝ.
По делото не
е спорно, че към 23.12.2018 г. лек
автомобил марка ФОЛКСВАГЕН, модел ПАСАТ,
с ДК №*** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, съгласно
полица №BG/22/118000190722. Този факт обуславя пасивната материално-правна
легитимация на ответното дружество.
Видно от
молба с вх. №4640/01.04.2019 г., В.А.Л.
е предявила пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София претенциите си
по чл.380 от КЗ за обезщетение в размер на 200 000 лв. – за смъртта на сина
си Л.Ц. А.. Застрахователят не е ангажирал доказателства, че е платил
претендираните обезщетения в 3-месечния срок. Видно от писмо изх.
№10717/17.12.2019 г. /дата след изтичане на 3-месечния срок/, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София потвърждава завеждането на щета
№0000-1000-61-19-7254/02.04.2019 г. за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на наследниците на Л.Ц. А. и иска относими документи по ДП №273/2018
г. от Плевенска Окръжна прокуратура.
С оглед
гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че предявения на 10.04.2020 г. иск
по чл. 432, ал.1 от КЗ е допустим, предвид правилото на чл.498, ал.3, предл.1
от КЗ.
Видно от протокол
от 23.12.2018 г. за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК, на място
са заварени и огледани лек автомобил
марка ФОЛКСВАГЕН, модел ТУРАН, с ДК №***,
управляван от П.Б.Ч. и каруца с конски впряг, в която са били Л.Ц. А. и баща му Ц.Д.А.. Видно от втори
протокол от 23.12.2018 г. за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК,
на 23.12.2018 г. в РПУ-Долни
Дъбник се е явил И.С.Т. и е съобщил, че около 18.30 часа същия ден управлявайки
лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН, модел
ПАСАТ, с ДК №***, е блъснал конска
каруца, след което се е прибрал у дома в гр. Долни Дъбник. Огледа на този
автомобил е извършен на 23.12.2018 г. около 21 часа в дома на И.С.Т., поради
което от протокола няма как да се направи извод към момента на ПТП и на мястото
на ПТП с какви включени светлини е бил лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН, модел
ПАСАТ, с ДК №*** – с къси или с дълги.
По този въпрос И.С.Т. не е дал обяснения по настоящото дело в качеството си на
трето лице-помагач на ответника, а П.Б.Ч. и Ц.Д.А. не са разпитвани като свидетели,
макар и преди спиране на производството разпита им да е бил допуснат по искане
на ищцата. С молба от 04.03.2022 г. ищцата е заявила, че поддържа искането си
за разпита на тези двама свидетели за главно
доказване на твърдението в исковата молба, че П.Б.Ч. има принос за настъпване
на смъртта на Л.Ц. А. и за насрещно доказване
по наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на Л.Ц. А..
Приемайки, че в настоящия
процес срещу застрахователя на И.С.Т. и
при прекратено наказателно производство срещу П.Б.Ч. е ирелевА.но твърдението на ищцата,
че последният има принос за смъртта на Л.Ц. А., съдът не е призовал П.Б.Ч. и Ц.Д.А.
за разпит във вр. с посоченото по-горе главно доказване на ищцата. Колкото до
насрещното доказване чрез свидетеля П.Б.Ч. /който се е движил срещу И.С.Т. и е
могъл да види с какви включени светлини е бил неговия автомобил/, следва да се каже, че
ищцата само формално е оспорила възражението за съпричиняване, като не е навела
никакви фактически твърдения, които да обосноват защитна контра-теза, като
например, че непосредствено преди ПТП И.С.Т.
се е движел на дълги светлини, в който случай е щял да види каруцата,
независимо че не е била оборудвана според изискванията на чл.71, ал.1 от ЗДП.
Тези фактически твърдения се въвеждат едва в писмената защита и съда не е
съобразил, че за доказването им се иска разпита на П.Б.Ч. като свидетел.
Разпита на Ц.Д.А. във вр. със същите фактически твърдения би бил безполезен,
защото той е бил с гръб към И.С.Т. в движещата се попътно на
неговия автомобил каруца.
На ответника е била дадена
възможност да посочи свидетел-очевидец на ПТП, но в о.с.з. на 21.03.2022 г.
адв. М. е заявил, че се отказва от разпита на такъв свидетел. Ответникът на
свой ред не е поискал разпита на П.Б.Ч., за да установи, че на определено
разстояние преди да се разминат И.С.Т. е
превключил от дълги на къси светлини, макар и след изслушване на ВЛ в о.с.з. на
16.05.2022 г. процесуалният представител
на ищцата да е оспорил констатациите на ВЛ в тази насока.
Видно от присъда №1/11.01.2022 г. по н.о.х.д. №761/2021 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд, И.С.Т., с ЕГН: ********** е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че: на
23.12.2018 г. около 17:50 ч., на третокласен път III-305, област Плевен, на
разстояние 1,4 км. от ПП I-3 км. 97+814 /Пътен възел НХК - с. ***/, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
регистрационен № ***, негова собственост, в посока гр. Плевен - с. *** /от
изток към запад/, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДП,
а именно: чл. 20, ал.2 от ЗДП, вследствие на което причинил по непредпазливост
смъртта на Л.Ц. А., с ЕГН: **********, поради което и на основание чл.343,
ал.1, б. „в“ , вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което наказание, на основание чл.58а ал.1 от НК е НАМАЛЕНО с 1/3 и
му е ОПРЕДЕЛЕНО наказание в размер на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е ПРИЗНАТ за НЕВИНЕН да е извършил
деянието, нарушавайки чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП, както и чл. 20, ал.1 от ЗДП.
Съгласно
правилото на чл.300 от ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Най-общо
казано деянието съставлява конкретни външни прояви на човешко действие или
бездействие. В случая деянието съставлява движение с несъобразена по смисъла на
чл.20, ал.2 от ЗДП скорост, при която И.С.Т. не е бил в състояние да спре пред каруцата
като препятствие на пътя и я удря отзад. Следва и удар между управлявания от И.С.Т. автомобил и тялото на Л.Ц. А., който е бил в
каруцата. При съприкосновението между челното стъкло на автомобила и главата на
Л.Ц. А. настъпва черепно-мозъчна травма, а при съприкосновението между
автомобила в областта на дясната му чистачка и дясната половина от гърба на Л.Ц.
А. настъпва гръдна травма. Престъплението
е резултатно, т.е. в изпълнителното му деяние се включва и причиняването на смъртта на Л.Ц. А., а тя е в
следствие на гръдната травма, при която са се разместили ребрата му и фрагменти
са хлътнали навътре към белите дробове. Връзките между отделните елементи от фактическия
състав на престъплението, които се проявяват в механизма на настъпване на ПТП и
на причиняване на уврежданията, довели до смъртта на сина на ищцата, са
установени в наказателното производство и не могат да бъдат предмет на
преразглеждане в настоящия граждански процес.
След като в рамките на наказателното производство не са
установени съставомерни действия на П.Б.Ч.,
допринесли за смъртта на Л.Ц. А. в хипотезата на независимо
съпричиняване,
е недопустимо в настоящото гражданско производство да се установява дали всъщност причината за смъртта на
Л.Ц. А. е
друга телесна травма, получена при прегазването и влаченето на тялото му от
автомобила, управляван от П.Б.Ч.. Следва да се отбележи, че неминуемо такива
други травми са настъпили, но не те са довели до престъпния резултат.
Видно от
мотивите на присъдата е още, че в съответствие с Тълкувателно решение № 2 от
22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, Плевенски Окръжен съд е отчел поведението на Л.Ц. А. като водач на каруца с
конски впряг за допринасяне на вредоносния резултат при индивидуализацията на
наказанието на извършителя на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Наказателният съд е приел, че пострадалият Л.Ц. А. е управлявал каруца с
конски впряг в тъмната част на денонощието без да е облечен със
светлоотразителна жилетка и без да е оборудвал каруцата със светещо тяло отзад
вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.
Доколкото съпричиняването не
е елемент от фактическия състав на деянието, а е изследвано от наказателния съд
с оглед определяне размера на наказанието, мотивите на присъдата на Плевенски
Окръжен съд в посочената им част не са задължителни за гражданския съд. Иначе
казано – фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в
гражданското производство и за него гражданският съд не може да формира
изводите си въз основа събраните в наказателното производство доказателства,
нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата
относно деянието, в причинна връзка, с която се претендира обезщетението за
вреди.
Именно за това с проекто-доклада на ответника е
указано, че следва да докаже наличие на причинно-следствена връзка между
конкретно поведение на Л.Ц. А. и настъпването на ПТП,
респ. на смъртта му. ЗК „ЛЕВ ИНС“АД е поискало и съдът е допуснал съдебна
автотехническа експертиза, заключението по която е изготвено от ВЛ инж. К.. Видно от него е, че при ПТП управляваната от Л.Ц.
А. каруца с конски впряг не е имала разположени
симетрично от двете й страни два бели или жълти светлоотразителя отпред и два
червени светлоотразителя отзад, както и светещо тяло отзад вляво, излъчващо
бяла или жълта добре различима светлина.
Ако е била оборудвана по посочения начин
– според изискванията на чл.71, ал.1 от ЗДП, при движение на автомобила с включени къси светлини в тъмната част
на денонощието, извън населено място, каруцата би била видима за И.С.Т. на
разстояние най-малко 150 м. Според ВЛ, късите светлини осигуряват видимост
отпред и вдясно до 65-70 м и отпред вляво до 50-55 м – това са параметрите на
т.нар. „осветена“ зона. При движение на автомобила при същите обстоятелства със
скорост 104.8 км/час, на И.С.Т. са му
били необходими 97.85 м, за да намали скоростта на автомобила до скоростта на
каруцата и 114.1 м, за да спре напълно. Т.е. т.нар. „опасна“ зона е 114.1 м.
Заключението на ВЛ е, че оборудваната според
изискванията на чл.71, ал.1 от ЗДП каруца би била видима извън „осветената“ и
извън „опасната“ зона и ПТП би било технически предотвратимо от И.С.Т..
Каруцата обаче е имала само
един червен светлоотразител, хоризонтално разположен на задния ѝ капак
/задънката/. При това положение, при движение на автомобила с включени къси светлини в тъмната част
на денонощието, извън населено място, каруцата би била видима за И.С.Т. на
разстояние в порядъка на 80 м, което е по-малко от „опасната“ зона. Иначе
казано – удара е бил неизбежен.
В о.с.з. на 16.05.2022 г. ВЛ инж. К. е заявил в отговор на въпрос на
процесуалния представител на ищцата, че при движение на автомобила със скорост 104.8
км/час, с включени дълги светлини, в
тъмната част на денонощието, извън населено място, каруцата както е била
фактически оборудвана – само с един червен светлоотразител, хоризонтално
разположен на задния ѝ капак, би била видима за И.С.Т. на разстояние около
150 м. Въз основа на това експертно заявление в залата ищцата изгражда за първи
път в пледоарията си по съществото на
спора защитна теза, в която има вътрешно противоречие:
От една страна се твърди, че
няма събрани по реда на ГПК доказателства, че И.С.Т. се е движил с включени
къси светлини, което по арг. за противното означава, че следва да се приеме за
установено, че се е движил с включени дълги светлини, при което положение е
могъл да види навреме каруцата и да спре преди да я удари. Тук трябва да се
каже, че ищцата в хода на производството не е въвеждала никакви фактически
твърдения във вр. с обстоятелството на какви светлини се е движил И.С.Т..
От друга страна се твърди,
че И.С.Т. се е движил с включени къси светлини, но не и имал право на това,
защото не е доказано по делото да е имало насрещно движещи се автомобили, което
обстоятелство да наложи превключване от дълги на къси светлини.
На трето място – дори и да
се приеме, че е имало насрещно движещи се автомобили, И.С.Т. е бил длъжен –
според чл.70, ал.2 от ЗДП да се движи на дълги светлини докато насрещно
движещите се автомобили наближат на разстояние 150 м и едва тогава да превключи
на къси светлини, което по арг. за противното означава, че следва да се приеме
за установено, че е превключил светлините по-рано – когато насрещно движещите
се автомобили са се намирали на разстояние по-голямо от 150 м. Според ищцата, тъй
като каруцата се намирала по-близо до автомобила на И.С.Т. в сравнение с
автомобила на П.Б.Ч., в момента на превключването на светлините тя е била на
разстояние по-малко от 150 м и е имало възможност да бъде осветена от дългите
светлини на автомобила на И.С.Т. преди той да навлезе в „опасната“ зона.
В наказателното производство
подобно нарушение на правилата за движение не е свързвано с механизма на ПТП.
Както вече беше казано по-горе, този механизъм не може да бъде „променян“ в
настоящото гражданско производство. Съгласно
Решение № 150 от 22.11.2011 г. на ВКС по
т. д. № 1147/2010 г., II т. о., ТК, предвид обхвата на задължителната сила на
присъдата за гражданския съд, в гражданското производство не може да се
установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за произшествието
водач - напр. управление на МПС в нарушение на сочените от ищцата разпоредби на
чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗДП.
За пълнота на изложението
следва да се каже – че съгласно чл.70, ал.1 от ЗДП, при движение през нощта и при намалена
видимост МПС трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни
светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер, а
съгласно чл.70, ал.2, т.1 от ЗДП, използването на дългите светлини е забранено при
разминаване, като в този случай превключването от дълги на къси светлини става,
когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 метра или в
момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на
светлините. Според съда, ищцата неправилно тълкува цитираните законови
разпоредби и въз основа на това си тълкувание приема, че И.С.Т. е бил длъжен да
се движи на дълги светлини докато разстоянието между него и насрещно движещия
се автомобил стане поне 150 м. Всеки
водач на МПС има право да избере на какви светлини да се движи – къси или
дълги, но е длъжен да съобрази скоростта си с избора на светлини, т.е. с „осветената“
зона. Когато водачът на МПС е избрал да се движи на дължи светлини и се наложи
поради разминаване да превключи на къси
светлини, няма забрана да го направи на повече
от 150 м, а на по-малко от 150 м.
И точно защото всеки водач
на МПС има право да избере на какви светлини да се движи, водачите на ППС с
животинска тяга трябва да са оборудвали ППС съгласно изискванията на чл.71,
ал.1 от ЗДП, т.е. така, че то да е видимо и за движещите се на къси светлини, и
за движещите се на дълги светлини. Ето защо, съдът намира за доказано
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
Л.Ц. А., който нарушавайки чл.71, ал.1 от ЗДП, е създал предпоставки за
настъпване на ПТП.
Според съдебната практика, не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. РелевА.ен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение./в т.см. виж Решение
№ 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК/.
Плевенски Окръжен съд намира, че управлението през
нощта на процесната каруца – оборудвана само с един червен светлоотразител на
задния капак се явява предпоставка за
осъществяването на деликта. Съгласно съдебната практика, обективирана в
Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о.,
ТК, „принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди”.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че
както поведението на деликвента И.С.Т., така и поведението на
пострадалия Л.Ц.
А. се намират в причинно-следствена връзка
с настъпването на вредите. Л.Ц. А. сам се е поставил в
опасност, като е нарушил правилата на чл.71, ал.1 от ЗДП. По този начин
пострадалият е допринесъл за настъпване на удара с автомобила и за настъпването
на смъртта си. Според съда, приноса на Л.Ц. А. е 50 %,
колкото е и приноса на И.С.Т.. Така е, защото всеки от тях е нарушил по едно
важно правило за движение по пътищата. Ако Л.Ц. А. беше спазил
чл.71, ал.1 от ЗДП, до удар с автомобила на И.С.Т. изобщо
нямаше да се стигне, независимо на какви светлини се е движил този автомобил.
За установяване съществуването на
процесните неимуществени вреди ищцата е поискала и съдът е допуснал събирането
на гласни доказателства.
Св. М. К. е съсед на ищцата. Твърди, че Л. и В.
живеели в различни къщи, но в един двор. Л. си имал семейство, но слушал майка
си като родител. Отношенията помежду им били „много добри“. В. понесла тежко
смъртта на сина си – постоянно „ревяла“ и у тях често викали БЪРЗА ПОМОЩ.
Св. Т.М. познава В. повече от 30 години. Тя със
съпруга си Ц. и Л. със семейството си живеели заедно, вечер се събирали на
трапезата, домакинствата си въртяли „почти заедно“. След смъртта на Л. майка му
останала наполовина и била „отвеяна“. Постоянно плачела, молела се и ходела на
гробището. Свидетелят бил чул от комшии,
че В. искала да си реже вените.
С оглед
така събраните свидетелски показания, съдът намира за доказано съществуването на добри отношения между загиналия при ПТП Л.Ц. А. и ищцата
по настоящото дело, съответни на обичайните
родствени отношения между син и майка. Обичайна
е и реакцията на ищцата като майка, загубила детето си при внезапно възникнали трагични
обстоятелства – остър стрес, емоционална и социална дисфункция, характерни за
посттравматично стресово разстройство. Не се доказа реакцията на ищцата на
смъртта на сина ѝ да е довела преди завеждане на делото до нужда от
консултация със специалист и от провеждане на терапия/лечение. В хода на делото
– на 10.11.2020 г. е проведено изследване от психолога Е.К.В. по повод „душевни болки и страдания“ на В.Л.А.. Това
изследване само потвърждава тезата, че към момента на изготвянето му няма данни
за някакъв вид патология или вид болестно разстройство, които да трябва да
бъдат надлежно установени от назначено по делото ВЛ.
Предвид така
обсъдените писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че ищцата е претърпяла заявените в исковата молба
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина си. Към 23.12.2018 г. Л.Ц. А. е бил на почти 27 години, в началото на
самостоятелния си жизнен път. Имал е собствено семейство, но е споделял общо
домакинство с родителите си. Те са присъствали активно в живота му и са разчитали
на него, както и той на тях.
Спорен е и въпроса какъв е размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди
на ищцата. Отговорът зависи от
интензитета и продължителността на негативните емоционални преживявания на ищцата,
а те произтичат от внезапната смърт на сина ѝ, настъпила по жесток начин.
Загубата на дете е лична човешка драма, която се преживява трудно и завинаги
бележи живота на майката.
В заключение
– съдът намира, че дължимото от
ответника справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
от смъртта на сина ѝ Л.Ц. А. възлиза на 150 000
лв. Така определеното обезщетение за неимуществени вреди
обаче следва да бъде редуцирано наполовина, тъй като възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно. При по-горе определения
процент съпричиняване от страна на Л.Ц. А. – 50 %, обезщетението следва да бъде
редуцирано от 150 000 лв. до 75 000 лв. За тази сума се явява основателен
и доказан предявения иск, а за разликата от 75 000 лв. до 200 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По правилото
на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ – в случая от 01.07.2019 г.
При този
изход на спора по същество и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД следва да
заплати в полза на Плевенски Окръжен съд следващата се държавна такса в размер
на 3 000 лв.
В.Л.А. не е направила разноски по делото. Адв. С.Ж. е предоставил на ищцата безплатна адвокатска
помощ и съдействие, в който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“АД следва да бъде осъдено да заплати в полза
на адв. С.Ж. сумата от 2 780 лв.
като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“АД е направило
разноски в общ размер на 1 915 лв. С оглед изхода на спора по
същество и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В.Л.А. следва
да заплати в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“АД сумата от 1 196.88 лв., явяваща се
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“АД-гр. София, с ***да заплати в полза на В.Л.А. ***, с ЕГН:
********** сумата от 75 000 лв.
като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – резултат от смъртта
на сина ѝ Л.Ц. А., настъпила на 23.12.2018 г. вследствие на ПТП,
причинено виновно от И.С.Т., с ЕГН: ********** като водач
на лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН, модел ПАСАТ,
с ДК №***, със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, съгласно полица №BG/22/118000190722, ведно със законната лихва за
забава върху сумата, считано от 01.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, а иска за разликата от
75 000 лв. до претендираните 200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, с ***да заплати в
полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата
от 3 000 лв., явяваща се следващата
се държавна такса върху уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 32, ал.2 от ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, с ***да заплати в
полза на адв. С.Д.Ж. от Софийска
Адвокатска колегия, с личен №********** сумата от 2 780 лв. като
адв. възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК В.Л.А. ***, с ЕГН: ********** да заплати в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, с ***сумата от 1 196.88
лв., явяваща се разноски съобразно отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие в производството на
И.С.Т., с
ЕГН: ********** като трето лице-помагач
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, с ***
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: