Решение по дело №13083/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19407
Дата: 24 ноември 2023 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20231110113083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 19407
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110113083 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ........ срещу К. Г. Г..
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба и уточнителна молба от 29.03.2023 г. ищецът твърди,
че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни
общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води) в посочения обект, а последният не е заплатила
дължимата цена.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи:
сумата 3 082, 35 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги
за периода 01.08.2012 г. – 28.02.2022 г. в обект, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бл. 364, вх. 3, ет. 15, ап. 70, ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.08.2022 г. до окончателното изплащане, и
сумата 639, 89 лв., представляваща мораторна лихва за периода
25.04.2019 г. – 30.03.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 44653/2022 г. на СРС, ГО, 178 състав.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответницата К. Г. Г., с който оспорва исковете. Оспорва качеството на
ответницата на потребител на ВиК услуги, както и съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период.
Оспорва начислената сума да съответства на извършена реална доставка на
вода от страна на ищеца. Счита, че ищецът не е спазил реда на Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като не са
правени регулярни отчети. Оспорва данните от отчетите да се основават на
показания на сертифицирано СТИ. Оспорва да са налице и условията за
служебно начисляване въз основа на неосигурен достъп, какъвто твърди, че
не отказвала да осигури. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 18.08.2022 г. заявителят ........ е сезирал СРС с искане
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. Г. Г.
за сумата 3 082, 35 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги за
периода 01.08.2012 г. – 28.02.2022 г. в обект, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бл. 364, вх. 3, ет. 15, ап. 70, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда – 18.08.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата 639, 89 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 25.04.2019 г. – 30.03.2022 г.
С разпореждане от 31.08.2022 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като в присъдил в полза на заявителя и разноски в размер на 74,
44 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
Представена е справка от 24.03.2022 г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода 01.01.1998 г. – 24.03.2022 г. по персонална партида №
206647 за лицето К. Г. Г., в която се съдържат данни за дарение на имота от
2002 г.
От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица В. и Н., което съдът възприема като
компетентно дадено, се установява, че процесният имот е водоснабден. За
имота е била създадена клиентска партида № 4088233 с титуляр ............... На
25.03.2019 г. е създаден клиентски № ********** си титуляр К. Г. Г.. ..... се,
че стойността на предоставените ВиК услуги за исковия период 01.08.2012 г.
– 28.02.2022 г. възлиза на сумата от 3 082, 35 лв. За исковия период сумите са
начислени служебно на база за един живущ поради изтекла годност на
метрологична проверка на монтирания водомер. Мораторната лихва за
периода 25.04.2019 г. – 30.03.2022 г. е изчислена в размер на сумата 639, 89
2
лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В случая за установяване качеството на ответника на потребител на
ВиК услуги за исковия период от страна на ищеца е представен обективиран
на хартиен носител електронен документ – разпечатка на справка от
24.03.2022 г. чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и
заличавания по електронна партида за лице № 206647. Не е представен акт за
собственост за процесния имот. Не са налице и други писмени доказателства,
в съвкупната преценка на справката с които да може да се направи обоснован
извод, че е проведено пълно и главно доказване на качеството на ответницата
на потребител на ВиК услуги, в т.ч. – не са представени карнети, подписани
от клиента.
При това положение и с оглед изрично заявеното оспорване на
качеството на ответницата на потребител на ВиК услуги, в т.ч. изричното
3
оспорване, че не се установява да е собственик на имота, не може да се
приеме, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи в
условията на пълно и главно доказване качеството на ответницата на
потребител на ВиК услуги за исковия период. С оглед изложеното
ответницата не е надлежно пасивно материалноправно легитимирана да
отговаря по предявения срещу нея иск.
Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не
се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на
размера й.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск за главницата
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска за главницата, като неоснователен
следва да се отхвърли и искът за мораторна лихва с оглед акцесорния й
характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
На процесуалния представител на ответницата следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 672, 24 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита по договор за правна защита от
12.09.2023 г., определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, ЕИК ......... срещу К. Г. Г., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79,
ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД за признаване на установено, че К. Г. Г. дължи на ........, както следва:
сумата 3 082, 35 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги
за периода 01.08.2012 г. – 28.02.2022 г. в обект, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бл. 364, вх. 3, ет. 15, ап. 70, ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.08.2022 г. до окончателното изплащане, и
сумата 639, 89 лв., представляваща мораторна лихва за периода
25.04.2019 г. – 30.03.2022 г.,

за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 44653/2022 г. на СРС, ГО, 178 състав – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА ........, ЕИК ......... да заплати на адв. Е. К. К., на основание
4
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 672, 24 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5