№ 267
гр. С., 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500367 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Въззивникът „Е.МИРОЛИО“ ЕАД, редовно призован, не се явява
представител по закон. За него се явява процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК - адв. Р.К., редовно упълномощена за
настоящата инстанция.
Въззиваемият Г. Д. ХР., редовно призован, не се явява лично и не се
представлява.
Съдът констатира, че на 08.09.2022 г. е постъпило становище от Г. Д.
ХР., чрез неговия процесуален представител – адв. С.Р. от АК – С., в което
сочи, че няма пречка за даване ход на делото.
Адв. К.: Считам, че няма пречка да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 и
чл.56, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9680/20.06.2022 г. ответник по
делото, „Е. Миролио", с ЕИК ************, чрез представител по
пълномощие адв. Р.К. от АК С., срещу Решение № 392/27.05.2022 г., по гр. д.
№ 6065/2021 г. по описа на РС С., в частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на ищеца, Г. Д. ХР., ЕГН **********, сумата от 3252,21 лв.,
представляваща обезщетение за оставянето му без работа поради незаконно
уволнение за периода от 16.04.2020 г. до 15.10.2020 г., изразило се в
пропуснати ползи в размер на разликата между брутното трудово
възнаграждение, което би получил при ответника за процесния период, ако не
1
беше незаконно уволнен и изплатените му обезщетение за безработица за три
месеца /юли, август, септември и октомври 2020 г./ в рамките на процесния
период, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното и изплащане. С обжалваното решение въззивникът е
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 433 лв. възнаграждение за
един адвокат по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Въззивникът е осъден и да заплати по
сметката на С.ския районен съд държавна такса в размер на 130, 09 лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 136,50 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца - Г. Д. ХР., ЕГН **********, подаден чрез процесуален
представител адв. С.И. Р. - АК-С., с адрес за връчване: гр. С., ул. „ Г. С.
Раковски" № 1, офис № 6.
С определение № 486 постановено в закрито заседание на 23.08.2022 г.
съдът е извършил проверка на постъпилата въззивна жалба и отговора по нея,
приел е същата за редовна, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, счел я е за допустима и е извършил доклад на същата и на отговора.
Произнесъл се е по доказателственото искане на въззивника, оставяйки
същото без уважение. Други доказателствени искания не са направени.
Препис от определението е редовно връчен на страните.
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, въпреки определението, с което сте
оставили без уважение нашето искане, считам че това доказателство все пак
следва да бъде събрано. Доколкото е относимо към основателността на
исковата претенция следвало е да бъде събрано в първоинстанционното
производство и е било в тежест на ищеца по първоинстанционното
производство да докаже основателността. Считам, че несъбирането му
представлява съществено процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, поради което следва да бъде отстранено в настоящото производство с
оглед установяване на обективните факти и обстоятелства.
След проведено съвещание съдът намира повторно направеното
доказателствено искане за неоснователно, тъй като както е изложено в
определението за насрочване същото не попада във визираните хипотези на
чл. 266 от ГПК, в т. ч. и хипотезата на ал.3, касаеща допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд. В случая пред първата инстанция
такива искания не са направени, а за съда не съществува задължение
служебно да изисква същите, поради което не е налице нарушение което да
обуславя основателността на искането на въззивника.
2
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение направеното доказателствено искане за
събиране на поисканите писмени доказателствени средства.
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания.
В становището си въззивникът не е направил доказателствени искания.
Предвид това, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа
страна, поради което и на основание чл. 268 ал. 3 ГПП
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. К. : Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите така подадената
въззивна жалба и да отмените първоинстанционното решение в оспорваната
му част. Подробни съображения сме изложили в същата. Основното
основание за твърдението ни за неоснователността на решението е именно
липсата на доказателства за основателността на претенцията, а именно
причинно следствена връзка от оставането без работа от представляваното от
мен дружество и регистрацията в бюрото на труда и претендирането на
разликата върху пълното обезщетение при безработица и трудовото
възнаграждение, което евентуално би получил Г. Д. ХР.. Считаме, че
претенцията му не следва да бъде отправена към нас. По отношение на
другото твърдене за липсата на основателност предвид факта, че не следва да
се търси изобщо разлика между получено обезщетение и пропуснати ползи
от получено възнаграждение практиката е категорична в тази насока. Законът
говори за разлика между трудово възнаграждение от последващ работодател,
когато е по-ниско от това, което би получил работникът, ако не беше
съответно прекратено правоотношението му с предходния работодател. В
случая следва да се търси обезщетение на друго основание.
Първоинстанционното решение в тази му част е неправилно, моля да
постановите вашия съдебен акт в този смисъл. Претендираме за направени по
делото разноски, представям списък.
В становището си въззиваемият счита решението за правилно и
3
законосъобразно, а изложени в жалбата доводи за неоснователни.
Претендира направените съдебни и деловодни разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2, вр. 1 т. 3
от Закона за адвокатурата и представя списък за разноски, договор за правна
защита и съдействие.
Съдът ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ще ОБЯВИ решението си до
28.09.2022 г.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4