Р
Е Ш Е Н И Е
№
398/6.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 99 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) вр. с чл. 145
и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Й.С.Г., с постоянен адрес ***, подадена
чрез С.И.Г., пълномощник, срещу Заповед ЗХУ-ИО/Д-РА 2706/29.11.2019г. на
директора на ДСП Пазарджик и срещу направления № 19023084/28.11.2019г. и №
19023085/28.11.2019г., издадени от директор на ДСП Пазарджик. Изразява се
несъгласие с определения размер на помощта, като се сочат аргументи за
неправилно разпореждане на началник в ТП на НОИ(№ 61/прот. 1009/16.03.2012г и №
511/14.02.2012г.). иска се отмяна на направленията, като се счита, че следва да
се осигури продължаване пътя да асансьора до терена, в който жалбоподателката
живее.
Ответникът
- директор на Дирекция „Социално подпомагане“
Пазарджик, оспорва жалбата. Представя относимата административна преписка.
Административният съд, като прецени доказателствата
по делото, както и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Й.С.Г. е подала заявление – декларация за изготвяне
на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хора с
увреждания на 29.10.2019г. Към същата е приложено Експертно решение № 0850 от
038 / 24.02.2015г. С решението лицето е преосвидетелствано, след извършен
преглед. Оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане е определена
100% тр.нам.раб. с чужда помощ. Такова е било състоянието и до експертизата.
Срокът на трайно намалената работоспособност е пожизнено определен. Водеща
диагноза е множествена склероза, общо заболяване: М.С. церебро спинална форма
пристъпно протичане. Дискоорд. С-м тежка степен; Квадрипаретичен синдром средна
степен. Лицето е попълнило необходимия формуляр за самооценка на лице с
увреждане, за което се е подписало. Към заявлението се намира и Уведомление, че
на основание чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ лицето с увреждане и/или негов пълномощник
има право да присъства на заседанието, на което се извършва неговата
индивидуална оценка на потребностите. Определени са дата и час – 28.11.2019г.
10.30ч., за което Й.Г. е уведомена, видно от подписа, положен на „уведомен“(л.
95 от делото). Изготвена е Индивидуална оценка по заявление вх. №
ЗХУ-ИО/Д-РА/2706/29.10.2019г. от 28.11.2019г. със срок на валидност
28.11.2024г. Индивидуалната оценка на потребностите е комплексна и
съдържа три компонента: 1. Компонент I: Информация за човека с увреждания -
възраст, социален статус, самооценка; 2. Компонент II: Обективни констатации за
функционалните затруднения и бариери на човека с увреждане при изпълнението на
ежедневните и други дейности - констатациите са за физическа недостатъчност, с
оглед на които е прието становище за необходимост от предоставяне на лична
помощ при 105 точки, 130 часа месечно за лична помощ и степен на зависимост -
четвърта - тотална зависимост/затруднения; 3. Компонент III: Заключения с
конкретни подкрепящи мерки - заключението е, че г-жа Г. няма право на целева
помощ за преустройство на жилище, тъй като средномесечният доход на член от
семейството за последните 12 месеца е в размер на 369 лева и надвишава линията
на бедност за 2019г.- 348 лева. Няма право на целева помощ за ПСПСМИ, тъй като
не представя протокол на специализирана ЛКК по профила на заболяването, което
да удостоверява необходимостта от помощни средства, приспособления, съоръжения
и медицински изделия и техния вид. На основание чл. 70, ал. 4 от ЗХУ, считано
от 01.11.2019г. има право на месечна финансова подкрепа 30% от линията на
бедност. За 2019г. размерът е 104, 40 лева. Предоставяне на лична помощ в
размер на 130 часа месечно по ред и условия, определени със закон. Предоставяне
на друг вид подкрепа е за насочване към ТД Бюро по труда за придобиване на
допълнителни квалификации и подкрепа на трудова заетост.
Въз основа на изготвената Индивидуална оценка,
директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик е издал:
1.
Заповед ЗХУ-ИО/Д-РА 2706/29.11.2019г. , с която на
основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ, във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ е
определил финансовата подкрепа по чл. 70, ал. 4 от ЗХУ в размер на 104,40 лева,
считано от 01.11.2019г. до 30.11.2024г.
2. Направление № 19023084/28.11.2019г. , с което
са определени 130 брой часове месечно за лична помощ, която се предоставя от
община Пазарджик по настоящ адрес на лицето с увреждае, след подаване на
заявление-декларация, към което е приложено направлението. Валидно е до
28.11.2024г.
3. Направление №
19023085/28.11.2019г., за ползване на подкрепа за трудова заетост. Валидно е до 28.11.2024г.
Издадените
актове са съобщени на Й.С.Г. с писмо с известие за доставяне ИД PS 4400 0155E3 H, получено на
05.12.2019г. в 11, 40 ч.
Недоволен
от постановените административни актове пълномощникът на Й.Г. – С.Г. е подал
жалба от името на Г. до Директор на Регионална дирекция за Социално подпомагане
Пазарджик, наименована „протест“ с вх. № 1303-94С-00-5839/17.12.2019г. С него
се представят съображенията и възраженията срещу актовете. Представят се
аргументи за разпореждания на длъжностни лица при ТП на НОИ Пазарджик и
експертно решение от 2012г. Видно от теста на жалбата, се възразява, че
определените часове следва да са 8760 часа годишно, необходимост от достъп до
асансьор, месечна помощ за покупка на лекарства.
С
Решение№ 13-РД06-0001/07.01.2020г. регионален директор на РДСП Пазарджик се е
произнесъл по жалбата на Й.Г. с вх. №
1303-94С-00-5839/17.12.2019г., подадена от нейния пълномощник С.Г., с която я е
отхвърлил. Отчетено е, че обжалваната по реда на АПК Заповед ЗХУ-ИО/Д-РА 2706/29.11.2019г. на
директора на ДСП Пазарджик е съобразена с получаваната от Г. пенсия по чл. 74
от КСО – лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и съответно размерът
на финансовата подкрепа се определя по реда посочен в чл. 70, ал. 4 на ЗХУ.
Директорът на РДСП Пазарджик не се е произнесъл по обжалваните направления №
19023084/28.11.2019г. и № 19023085/28.11.2019г., издадени от директор на ДСП
Пазарджик.
По
делото няма доказателства за връчване на заповедта на директора на РДСП
Пазарджик. В придружително писмо, с което се изпраща част от административната
преписка е посочено, че същата е връчена на 09.01.2020т.
Срещу
Заповед ЗХУ-ИО/Д-РА 2706/29.11.2019г. на директора на ДСП Пазарджик и срещу
направления № 19023084/28.11.2019г. и № 19023085/28.11.2019г., издадени от
директор на ДСП Пазарджик, е депозирана жалба чрез административния орган на
22.01.2020г., която е изпратена в съда, ведно с част от административната преписка.
От
доказателства по делото се установява,
че на Й.С.Г. с Разпореждане ********** по протокол № Р01042 от 07.04.2015г. е
определено да получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по
чл. 74 от КСО. Съгласно чл. 75 от КСО и експертно решение № 850 от 24.02.2015г.
с пожизнен срок е определен размер 319, 94 лева; лична социална пенсия за
инвалидност 33,90 лева , добавка за чужда помощ 84, 75 лева или обща месечна
сума за изплащане 438, 59 лева(л. 130-131 по делото).
С Решение № 69/21.02.2019г. по адм. д. № 979/2018г.
Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Й.С.Г. против Решение №
1012-12-117/27.09.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е
потвърдено разпореждане № ********** /01.07.2018 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване, с което е преизчислена пенсията на жалбоподателката, като общият
размер на изчислените пенсии възлиза на 389, 36 лева, както добавката за чужда
помощ е в размер на 94,19 лева.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност, взе предвид разпределението на
доказателствената тежест между страните, изявленията на представителите им за
релевантните факти и обстоятелства и доводите им, с оглед приложимите правни
разпоредби от ЗХУ и АПК, извърши служебната проверка по чл. 168 от АПК на
законосъобразността на оспорената Заповед и направления, освен по оплакванията
в жалбата и на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК и достигна до
следните правни изводи:
Жалбата на Й.С.Г. е подадена в
срок. Същата е оспорила пред директора на РДСП Пазарджик Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-РА 2706/29.11.2019г. на директора на ДСП Пазарджик и направления №
19023084/28.11.2019г. и № 19023085/28.11.2019г., издадени от директор на ДСП
Пазарджик. Административните актове са й съобщени на 05.12.2019г., а жалбата до
горестоящия административен орган е с дата 17.12.2019г.
Директорът на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“Пазарджик е получил административната преписка и жалбата на
27.12.2019г. В законоустановения срок по чл. 98, ал. 1 от АПК, той се е
произнесъл по жалбата с Решение№ 13-РД06-0001/07.01.2020г., като е отхвърлил
същата по отношение на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РА 2706/29.11.2019г. на директора на
ДСП Пазарджик и не се е произнесъл по оспорените направления №
19023084/28.11.2019г. и № 19023085/28.11.2019г., издадени от директор на ДСП
Пазарджик.
Депозираната жалба срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РА
2706/29.11.2019г. на директора на ДСП Пазарджик и срещу Направления №
19023084/28.11.2019г. и № 19023085/28.11.2019г., издадени от директор на ДСП Пазарджик,
от 22.01.2019г. е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК и е допустима.
По отношение на обжалваната Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РА
2706/29.11.2019г. на директора на ДСП Пазарджик съдът установява следното:
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗХУ въз основа на заключенията
в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално
подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за 1.
отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или 2. отпускане на
целеви помощи по чл. 69, т. 2. Представена е Заповед №
1303-РД01-0332/13.09.2019г. поради отсъствие на директора на ДСП Пазарджик,
правомощията в пълен обем се изпълняват от Иванка Атанасова Гагова-Пенчева.
Съдът счита, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма, с посочени фактически и правни основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради което съдът счита, че е спазено изискването за форма.
Не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила. Административният орган е извършил
необходимото проучване и справка в поверените архиви, като информационни
системи, като е събрал всички необходими доказателства.
Съдът счита, че е налице и правилно приложение на
материалния закон. По делото се
установи, че Й.Г. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
по чл. 74 от КСО. Съгласно представеното експертно решение от 24.02.2015г.
лицето е с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ.
Съгласно чл. 70 от ЗХУ Чл. 70. Право на месечна финансова
подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна
възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер
7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в
размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане -
в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане
с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо
заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30
на сто от линията на бедност; 5. над 90 на сто степен на увреждане с определена
чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност - в размер 57 на
сто от линията на бедност.
Правилно административният орган е подвел казуса под
хипотезата на чл. 70, т. 4 от ЗХУ, тъй като жалбоподателката получава пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, степента на увреждане е 100%(т.е. над 90%
по т. 4) и съответния на нормата размер е 104,40 лева.
По делото е представена и Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РА/2706/ФП
от 28.01.2020г., с която се изменя размерът на финансовата подкрепа с оглед ПМС
№ 275/01.11.2019г. и помощта е 108,90
лева. Съдът установява, че не е налице нарушение на закона при издаване на
оспорената заповед.
Не е налице и превратно упражняване на власт, тъй като с
оглед предизвиканите правни последици се преследва допустима от закона цел.
По отношение на обжалваните направления: Направление № 19023084/28.11.2019г. , с
което са определени 130 брой часове месечно за лична помощ, която се предоставя
от община Пазарджик по настоящ адрес на лицето с увреждане, след подаване на
заявление-декларация, към което е приложено направлението, и Направление №
19023085/28.11.2019г., за ползване на подкрепа за трудова заетост, съдът прави
следните изводи:
Съгласно чл. 25,
ал. 2 от ЗХУ въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на
потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане" или
оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на
лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при
условия и по ред, определени със закон.
Директорът на ДСП Пазарджик е компетентен да издаде
оспорените направления, като същият изпълнява в пълен обем длъжността директор,
видно от представената заповед за заместване.
Спазени са изискванията за форма.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Методика за извършване на
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания правото на предоставяне на лична помощ
се осъществява при заявена потребност във формуляра за самооценка. Определянето
на броя часове за предоставяне на лична помощ се основава на следните четири
степени. В случая е определена най-тежката степен по чл. 10, ал. 1, т. 4 от
Методиката - четвърта степен
- тотална зависимост/затруднения - при нужда от помощ и постоянна подкрепа от
друго лице за извършване на различни дейности в ежедневния живот повече от
четири пъти на ден поради пълната загуба на физическа, умствена, интелектуална
или сетивна автономност.
Съгласно разпоредбата на Методиката при изготвянето на
индивидуалната оценка на потребностите степента на зависимост/затруднения се
определя за човека с увреждане в зависимост от възрастовата група, в която
попада: 1. за хората с увреждания над 18-годишна възраст; 2. за хората с
увреждания от 12- до 18-годишна възраст включително; 3. за хората с увреждания
до 12-годишна възраст. Конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична
помощ за човека с увреждане се определя в съответствие с част 7, т. 7.3 от
приложение № 2: 1. конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична
помощ за човека с увреждане се изчислява, както следва: а) за хората с
увреждания над 18-годишна възраст - полученият общ брой точки се умножава по
коефициент 1,235;
Видно от формуляра за самооценка на лицето с увреждане
същото е заявило „ползване на лична помощ“ като е посочило „двама
придружители“, както и е отбелязало „Да“ по отношение на „Подкрепа за Трудова
заетост“, също и „отпускане на финансова подкрепа“, „целева помощ за
осигуряване на помощни средства“, „отпускане на целева помощ за приспособяване
на жилище“, за други е посочено “поне едно от новите лекарства“.
С оглед на заявеното по Заявление-Декларация на Г. в
Индивидуалната оценка е вписано, че г-жа Г. е със средномесечен доход на член
от семейството, надвишаващ линията на бедност за 2019г., поради което същата не
може да се предостави. Изводите на административния орган съответстват на
разпоредбата на чл. 6 от Методиката.
По заявеното в Заявлението-декларация „Подкрепа за
трудова заетост“, административният орган е издал процесното Направление №
19023085/28.11.2019г., за ползване на подкрепа за трудова заетост, за което
съдът счита, че е законосъобразно. С оглед желанието на г-жа Г. от попълненото
Заявление-декларация, същата е насочена към услуги по заетостта.
По отношение на заявените искания за целева помощ за
ПСПСМИ, не са приложени необходимите документи, обосноваващи основателността,
поради което и за същите не е издадено направление.
С оспореното Направление № 19023084/28.11.2019г. на
директор на ДСП Пазарджик са определени 130 брой часове месечно за лична помощ.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от Методиката(в редакцията към
29.11.2019г.) до 31 декември
2020 г. ползватели на лична помощ могат да бъдат само лицата по ал. 1, като във
връзка с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за личната
помощ максималният брой часове, който би могъл да се предостави за лична помощ,
се определя, както следва:….. 4. за четвърта степен - тотална
зависимост/затруднения - до 168 часа месечно. По индивидуална оценка са
определени 105 часа, и с приложение на съответния коефициент същите по
направление са 130 часа. От представената административна преписка за съда
остава неясно как служителят, водеш случая, е определил за г-жа Г. часовете 105
с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 3, т. 4 от Методиката. В случая, органът
при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката,
респ. при издаване на оспореното направление № 19023084/28.11.2019г., не е
обсъдил задължителната информация във формуляра за самооценка, нито е ясно дали
е попълнен формуляр от служител в дирекция "Социално подпомагане" по
приложение 2 към чл. 3, където в посочените части да е ясно как са формирани
точките и са определени часовете и същите са посочени в направлението 105,
съответно 130 часа. Нарушени са правилата на Методиката и общото правило на чл.
35 от АПК. Административният
орган следва да съобрази заключението на ТЕЛК при преосвидетелстване на
Г., констатацията за състоянието й,
което в индивидуалната оценка е определено като „тотална зависимост от грижи и
невъзможност за самостоятелно функциониране и участие в живота на общността“.
С оспореното направление за включване в услугата
"Лична помощ", издадено на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за
хората с увреждания, са определени 130 броя часове месечно за лична помощ на Й.
Гоцева, като не са ясни критериите за оценка, начина на формиране. Горното, преценено с оглед
доказателствата по делото, обосновава изводи за неправилно приложение на закона
от страна на административния орган при формиране на общия брой часове, при
неясно определяне на точки, съотв. при определяне на месечния брой часове за
предоставяне на лична помощ на оспорващата. При установената степен на тотална зависимост на Й.Г.,
определените 130 часа месечно не отразяват адекватно нуждата й от "лична
помощ" съобразена с индивидуалните потребности, както и с принципите по
чл. 4 от ЗХУ.
Съдът счита, че са налице основанията за незаконосъобразност по чл.
146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и Направление № 19023084/28.11.2019г. на директор
на ДСП Пазарджик следва да се отмени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да се върне в тази част на органа за ново произнасяне с
отчитане на всички коментирани по-горе правнозначими обстоятелства, съобразно
които да се определи нова индивидуална оценка на потребностите на
жалбоподателката в частта за „лична помощ“, както и конкретният месечен брой
часове за предоставяне на лична помощ.
На основание изложеното и чл. 173, ал. 2 от АПК
Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.Г. Направление №
19023084/28.11.2019г. на директор на ДСП Пазарджик.
ИЗПРАЩА преписката в тази част на директора на дирекция
"Социално подпомагане" Пазарджик, за ново произнасяне в съответствие
с дадените по-горе указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г. срещу Заповед ЗХУ-ИО/Д-РА 2706/29.11.2019г. на директора
на ДСП Пазарджик и срещу Направление № 19023085/28.11.2019г., издадени от
директор на ДСП Пазарджик.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 497 от 14.01.2021 г. по адм. дело № 9218/ 2020 г. на ВАС- Шесто отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 398 от 06.07.2020 г. по адм. дело №
99/2020 г. на Административен съд- Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.