Решение по дело №1677/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1660     Година  2022, 04.10.    Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 26.09.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря П. Ц. и при участието на прокурора ТОДОР ПАВ­ЛОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1677 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ЦУ на НАП чрез проце­суален предста­вител юриск.Пеева срещу Решение №618/23.03.2022г. по АНД №8339/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. състав, с което е отменено Наказателно постановление/НП/ №528726-F559610/30.07.2020г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „САТА“ООД/към настоящия момент ЕООД/ на основание чл.185 ал.2 във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.1 ЗДДС и дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно нару­шение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необос­новано и се настоява за отмяната му и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за пре­ко­мерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба – „САТА“ЕООД, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 30.06.2020г. в 09,30 часа на търговски обект по смисъла на §1, т.41 ДР на ЗДДС – платен паркинг, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№252, стопанисван от ответника по касация, последният в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12. 2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продаж­бите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е, допуснал нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирал чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 20,00 лева. Констатирано е, че нарушението е за първи път, както и че не е довело до неотразяване на приходи, с оглед на което и прието, че е нарушена разпоредбата на чл.33 ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.1 ЗДДС, поради което и на основание чл.185 ал.2 ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

За да отмени обжалваното пред него НП, районният съд е приел, че от събраните доказателства се установява, че вмененото във вина на дружеството нарушение, е установено по безспорен и категоричен начин, а и от страна на жал­бо­подателя не са ангажирани доказателства, оборващи направените констатации. Прието е обаче, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което и оспореното НП е отменено, съответно на основание чл.63 ал.2, т.2 ЗАНН нарушителят е предупреден, че при извършване на друго административно нару­шение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото, касационният състав намира процесното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Описаната в НП и възприета от районния съд фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на развилото се съдебното производство, а и не се оспорва от санкционираното дружество. С оглед на това, същата се възприема изцяло. Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Единственият мотив за отмяната на НП е, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, което становище не се споделя от настоящия касационен състав. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.33 ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Санкционната норма на чл.185 ал.2 ЗДДС предвижда извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., като когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Съответно, съгласно чл.185 ал.1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл.118 ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юриди­ческите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

В случая липсват и доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат опре­делени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение за регистриране във ФУ промяната в касовата налич­ност чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Фактът, че такова нарушение е установено за първи път също не означава, че други такива не са били извършвани, а и последното би имало значение само за квали­фикацията на деянието, с оглед евентуална повторност или разглеждането му като отегчаващо обстоятелство при индивидуализиране на наказанието.

По идентичен начин стои въпросът и с фактът, че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи, доколкото именно с оглед на това, дружеството е санкционирано не по реда на чл.185 ал.2/с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв./, а по реда на чл.185 ал.1 ЗДДС/с имуществена санк­ция в размер от 500 до 2 000 лв./, като в случая наказващият орган е определил и размера на имуществената санкция в минималния предвиден размер, а именно 500 лв.

Изложеното сочи, че погрешно нарушението е било прието за маловажен случай, а вследствие на тази погрешна преценка, неправилно е било отменено и НП и нарушителят предупреден по реда на чл.63 ал.2, т.2 ЗАНН.

С оглед изложеното, съдът намира оспореното НП за законосъобразно. Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен, като съответно НП се потвърди.

По разноските.

При този изход на спора, на касатора се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер общо на 160 лева за двете съдебни инстанции/80 лева за производството пред ПРС и 80 лева за производството пред ПАС/, изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна слож­ност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав,

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОТМЕНЯ Решение №618/23.03.2022г., постанове­но по АНД №8339/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №528726-F559610 от 30.07. 2020г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „САТА“ООД/към настоящия момент ЕООД/ на основание чл.185 ал.2 във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4, т.1 ЗДДС.

ОСЪЖДА „САТА“ЕООД със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул.“Шести септември“№252 да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване град София, бул.“Дондуков”№52 сумата от 160/сто и шест­десет/ лева разноски за двете съдебни инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                        2.