№ 500
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500560 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. АТ. М. срещу Решение № 262997 от
29.12.2021г. по гр.д. № 2228/2021г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът М. АТ. М. с ЕГН ********** дължи на ищеца
Агенция по заетостта, БУЛСТАТ ********* сумата от 629.52 лева, представляваща
неустойка по чл. 3.1. от договор № 302-0856-19-22077 от 03.05.2019г. за обучение на
безработно лице по проект „Трудова активност“ – НПДЗ-2019г. за неизпълнение на
договорните задължения на безработното лице за минимално присъствие на учебните
занятия и явяване на изпит при приключване на обучението, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020г. до окончателното
плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15008/2020 г. по описа на ВРС, 51-ви състав.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за материална незаконосъобразност на
решението. Поддържаните доводи са за неправилно формиран извод относно валидността на
договора за обучение. От заключението по приетата експертиза е установено, че договорът е
невалиден поради заболяване на ответника, преди сключването му. При подписване на
договора въззивникът страдал от шизофренно заболяване, възпрепятствало го да разбира
значението на своето действие и прецени последиците от поемането на ангажименти по
изпълнението на договора, нито годността си да упражнява професията, за която е трябвало
да бъде обучаван. Тези факти са установени с представени по делото експертно решение и
заключение на СПЕ. Първоинстанционният съд не е обсъдил възражението, че от Агенция
по заетостта не е изискан документ за психично здраве на М. към момента на сключване на
договора, като същата не е положила необходимата грижа за обезпечаване ефективността и
действителността на сключения договор. В този смисъл отправил искане за отмяна на
обжалваното решение.
1
В отговор, Агенция по заетостта – София оспорва жалбата и развитите в нея доводи
за неправилност на решението. Твърди, че въззивникът бил регистриран в ДБТ-Варна като
безработно лице, подал по собствено желание заявление за участие в обучение по професия
„работник в озеленяването“, специалност „озеленяване и цветарство“, като признал, че е
подписал процесния договор за обучение. В същото време представил документ от личен
лекар, че може да се обучава, изискуем съгласно чл. 14 от ЗПОО за включване в курса.
Съгласно издаден специализиран ТЕЛК за психично заболяване на М., лицето не може да
бъда под нервно-психично напрежение и отговорност при работа, каквото не е относимо за
„работник в озеленяването“. Съгласно заключението на СПЕ несъвместим е средно тежък
физически труд. Правилно съдът не е приел заключението на СПЕ като релевантно
доказателство, установяващо невъзможност лицето да се обучава. В отговора на исковата
молба не е оспорена валидността на договора, а бъдещата невъзможност на лицето да
прилага наученото поради заболяване. Възражението за недействителност на договора за
обучение е направено за първи път с въззивната жалба. Агенцията по заетостта чрез ДБТ –
Варна, в изпълнение на посредническа услуга по смисъла на чл. 26, т. 4 от ЗНЗ е длъжна да
включи лицето в курс при спазване на принципите на свобода при избор на професия, вида
и формата на обучение, установени в чл. 54, ал. 2 от ППЗНЗ. Противното би означавало да
прояви дискриминационно отношение към лице със заболявания в нарушение на закона. Ето
защо договорът за обучение в случая е валидно сключен. Въззивникът не е представител
доказателства за уважителни причини за отсъствията си, съгласно уговореното в т. 2.2.4 от
договора, поради което дължи плащане на исковата сума за платеното му обучение.
Отправил искане във връзка с изложеното, обжалваното решение да се потвърди с извод за
правилност.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Агенция по заетостта –
София срещу М. АТ. М. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 629.52 лева, представляваща неустойка по чл. 3.1. от
договор № 302-0856-19-22077 от 03.05.2019г. за обучение на безработно лице по проект
„Трудова активност“ – НПДЗ-2019г. за неизпълнение на договорните задължения на
безработното лице за минимално присъствие на учебните занятия и явяване на изпит при
приключване на обучението по т.2.2.1 от договора, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020г. до окончателното плащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които e основан иска са в следния смисъл: на основание
подадено от ответника заявление № 858/19.04.2019г. за включване в курс по професия
„работник в озеленяването“, между агенцията, чрез Бюро по труда, гр. Варна, като
възложител от една страна и ответника, като безработно лице и обучаем, от друга е сключен
договор от 03.05.2019г. по чл. 30б, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, т. 2 от ЗНЗ. По силата на същия
ответникът е включен в група за обучение съгласно заявка10-03-02-668/11.04.2019г. на
обучаващата организация ЦПО към „Беньо енд Ва Консулт“ ЕООД, като се задължил да
посещава курс по професия „работник в озеленяването“, специалист „озеленяване и
цветарство“ за срок 07.05.2019г. – 01.07.2019г. Възложителят по договора поел задължение
да организира обучението и да го заплати. Заплащането е уредено в договор от 03.04.2019г.
по проект „трудова активност“ от Национален план за действие по заетостта 2019г. с
2
обучаващата организация ЦПО към „Беньо енд Ва Консулт“ ЕООД /изпълнител 2/. На
основание този договор е направено авансово плащане за обучаемите и е заплатена сумата
от 300 лв. за един обучаем, както и окончателно плащане на сумата от 299.55 лв. с фактури
№ 125/15.04.2019г. и № 131/05.07.2019г. Ответникът, въпреки поетите задължения спрял да
посещава учебните занятия от 30.05.2019г., като отсъствието му е констатирано и при
приключване на обучението. С напускането на курса ответникът нарушил поетото
задължение по т. 2.2.1 от договора да има минимум 80% присъствие на учебните занятия и
да се яви на изпит, за което не е представил уважителни причини. Поради виновно
неизпълнение на задълженията си по т. 2.2.1, ответникът дължи уговорената в т. 3.1
неустойка в размер на платените от Агенцията разходи за обучаем и 5% върху сумата. Въз
основа на изложеното е отправено искане за осъждане на ответника да заплати исковата
сума, ведно със законна лихва.
В отговор М.М. оспорил иска по основание. Признал, че подал заявка, подписал
договора за обучение и че участвал в част от обучението, като признал непълното си участие
в обучението. Основание за прекъсване на обучението е заболяване, което не би му дало
възможност да прилага наученото за професията. Преди допускане до обучение Агенцията
по заетостта е следвало да установи съответствието между бъдещата професия „работник по
озеленяването“ със здравословното състояние на обучаемия. Няма данни Агенцията да е
искала или да е проучила здравословното му състояние. „Беньо енд ва консулт“ ЕООД,
посочено като „Изпълнител 2“ в договора за обучение от 03.04.2019г., на който ищецът
заплатил сумата от 600 лв. за неговото обучение изрично е посочило в заявката, че
обучаемия от него безработен не трябва да има противопоказно на бъдещата професия
заболяване. Същевременно, за да възникне вземането на ищеца за неустойка, то Агенцията
следва да установи собствената си изправност по делото. Доказателства за точно
изпълнение на поетите от ищеца договорни и законови задължения не са събрани по делото.
А точното изпълнение на задълженията по договора между Агенцията по заетостта и
третите лица е условия за изпълнение на договора между страните, то в тежест на Агенцията
е да докаже изправността си по двата договора. Недоказано е твърдяното плащане на
договореното между ищеца и третото лице възнаграждение. Съгласно договора от
03.04.2019г. първата част е уговорено да се плати след получаване на фактура, а втората част
– след установяване на изпълнението на всички задължения по т. 4.2 от договора между тях.
Доказателства за точно изпълнение на всички условия по тази клауза не са налице. Така, ако
ищецът бе упражнявал правата си по договора с третите лица, то би имал информация още в
началото на втория месец от обучението за неучастието му в него и да има възможност да
включи заместващи обучаеми по т. 2.1 от договора и да осигури ефективно и целево
разходване на средствата от държавния бюджет по този договор. В т. 4.2.2 от договора е
предвидено задължение на „Изпълнител 2“ да изпраща на ищеца попълнените присъствени
форми в конкретен срок, както и задължение за уведомяване в срок за отпаднали обучаеми –
т. 4.2.8. От друга страна не е извършен подбор на кандидати за обучение, проверка на
провеждащото се обучение, на текущи отчети за обучението, а условие за заплащане на
втората част от договореното възнаграждение съгласно т. 2.1.1 е пълно и точно изпълнение
на всички задължения по т. 4.2 от този договор, каквото в случая не е налице. Заявил
възражение за недействителност на договорите сключени от Агенция по заетостта. Ето защо
отправил искане за отхвърляне на иска с извод за неоснователност.
В съдебно заседание ищецът уточнил, че ответникът подал заявление за включване в
курса, придружено с медицинско удостоверение, издадено от личен лекар удостоверяващо,
че лицето може да бъде включено като курсист – обучаем, в което не е било отбелязано, че
здравословното състояние на ответника е несъвместимо с участието му и завършването на
курса.
Ответникът, чрез процесуален представител посочил, че здравословното му състояние
не е позволявало да упражнява професията, предмет на обучение, но въпреки това е
3
участвал в курса, за да може да си намери по-лесно достъпна работа и да си набавя
допълнителни доходи.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 15008/2020г. по описа
на ВРС, 51-ви състав, образувано по заявление на Агенция по заетостта от 23.11.2020г. в
полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 261886 от 25.11.2020г., обективираща вземане идентично по предмет, основание и
страни със съдебно предявеното и предмет на разглеждане в настоящото производство.
Искът по чл. 422, ал. 1 е предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ГПК и е
процесуално допустим.
Няма спор по делото, а и от писмените доказателства се установява, че на
19.04.2019г. М.М. подал заявление № 858 до Дирекция Бюро по труда, гр. Варна за
включване в обучение за придобиване на професионална квалификация „работник в
озеленяването“, по проект трудова активност, придружено с медицинско свидетелство за
постъпване на работа от 17.04.2019г., издадено от д-р М. Б., обективиращо данни от
прегледа за поставена диагноза Параноидна шизофрения и заключение, че лицето не
съобщава минали заболявания и въз основа на прегледа и дадените консултации от лекарите
– специалисти лицето може да бъде прието като курсист.
Въз основа на заявлението, на 30.05.2019г. в гр. Варна е сключен договор за обучение
на безработно лице по проект „Трудова активност“ – НПДЗ – 2019г. на основание чл. 30б,
ал. 1, т. 1 и чл. 58а, т. 2 от ЗНЗ между Агенция по заетостта, чрез ДБТ – Варна, като
възложител и М.М., като обучаем с предмет обучение по професия „работник в
озеленяването“, специалност „озеленяване и цветарство“ по предоставен от обучаващата
институция учебен график за периода 07.05.2019г. – 01.07.2019г. със средства от Държавния
бюджет, предоставени на обучаващата институция в размер на 600 лв. Възложителят по
договора поел задължение да организира уговореното обучение, а обучаемият – да посещава
редовно курса на обучение /минимум 80% присъствие в учебните занятия/ и да се яви на
изпит при приключване на обучението. При стартиране на обучението да предостави на
обучаващата институция необходимите документи съгласно чл. 14 от ЗПОО и чл. 5, ал. 1, т.
4 от Наредба № 2 от 22.06.2018г. на МОН за изготвяне на личен картон /вкл. медицински
документ, доказващ, че професията, по която ще се обучава не е противопоказна, при
необходимост и здравна книжка /т. 2.2.2./, както и да уведоми писмено в срок 2 работни дни
ДБТ за настъпили промени в учебния процес, както и да уведоми обучаващата институция,
ако по своя инициатива прекрати участие в обучението. Съгласно т. 3.1 от договора
обучаемият, при неизпълнение на задълженията по т. 2.2.1 дължи неустойка в размер на
направените разходи по т. 1.1, ведно с 5% върху тази сума, дължима в срок 5 работни дни от
изтичане на срока за изпълнение на задължението.
Договор за обучение на безработни лица по заявка на работодател по проект
„Трудова активност“ – НПДЗ 2019г. е сключен на 03.04.2019г. на основание чл. 30б, ал. 1, т.
3 и чл. 31, ал. 5 от ЗНЗ между Агенция по заетостта, чрез ДБТ – Варна, като възложител от
една страна и Сдружение „Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес“ –
водеща организация по проекта /Изпълнител 1/, ЦПО към „Беньо енд Ва Консулт“ ЕООД –
партньор по проекта /Изпълнител 2/ и „Хермес Бул“ ООД – работодател, от друга, във
връзка с изпълнение на проект „Трудова активност“, включен в Националния план за
действие по заетостта през 2019г., по силата на който възложителят възложил, а Изпълнител
2 приел да извърши професионално обучение по професия „работник в озеленяването“,
специалност „озеленяване и цветарство“ на 20 безработни лица, съгласно график за
изпълнение на дейностите по проекта за сумата от 12000 лв., която се осигурява от
4
възложителя. Съгласно т. 2.1 от договора е уговорено средствата отпуснати за обучението да
се платят на Изпълнител 2 авансово 50% в срок до 10 дни след представяне на фактура, а
останалата сума поетапно, след изпълнение на всички поети задължения от изпълнителя по
т. 4.2. Предвидено е при неявяване/отпадане на лица от професионалното обучение, лицата
да бъдат заменени с нови, като се изплати на изпълнителя сума за действително направените
разходи, за броя безработни лица участвали в обучението.
От приетите месечни присъствени форми за м. май и юни 2019г. се установява, че
през първия месец М.М. е присъствал на обучението 12 дни /от общо 18 учебни дни/, а през
втория месец не е присъствал на нито един от общо 20 учебни дни. През м. юли 2019г. също
не е присъствал в единствения учебен ден.
От Експертно решение № 0343 от 31.01.2019г. на състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св.
Анна“ – Варна се установява, че на М.М. след преглед е определена 80% трайно намалена
работоспособност, считано от 01.01.2022г. за срок от 3 години и дата на инвалидизация
05.09.2006г. при водеща диагноза Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане.
Промяна на личността. Като противопоказни условия на труд са посочени нервно-
психическо напрежение и отговорност. С ЕР № 0943 от 16.03.2022г. трайно намалената
работоспособност и степен на увреждане са определени пожизнено.
Пред ВРС е проведена СПЕ, от заключението на която се установява, че
освидетелстваният М.М. страда от Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане
негативна симптоматика, промяна на личността. Психичното му заболяване е дългогодишно,
датира от детска възраст – започнал училище на 7 годишна възраст, трудно се адаптирал,
повторил 5-ти клас в масово училище, след което бил преместен с Помощно училище,
където трудно завършил 8-ми клас /посещавал училище като слушател/. Психичното му
заболяване довело до тежка негативна симптоматика, като непрекъснатия ход на протичане
е обусловил психично състояние, което към момента на освидетелстването сочи на тежка
асоциална дезадаптивност, разстроен и невъзможно социално функциониране. Към момента
на подписване на договора ответникът е бил с психоза – шизофренна психоза, което се е
явило пречка той да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи по
разумни подбуди интересите си. Към този момент той е бил с продължително разстройство
на съзнанието, което му е позволявало да разбира свойството на действията си, но не е бил в
състояние да разбира значението им и да ръководи постъпките си, т.е. налице е бил
интелектуалния критерий на вменяемостта, но са отпаднали мисловния и волевия критерий.
Поради спецификата на негативната симптоматика, хода на протичане на заболяването и
типа на личностова промяна, както и поради характера на рисковите фактори при работа по
професията „озеленител“, М.М. не може да изпълнява посочената професия без опасност за
собственото си здраве или здравето на социалния кръг на озеленителя.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е установителен иск за вземане за неустойка, поради
виновно неизпълнение на договорно задължение на обучаем да посещава редовно курс на
обучение и да се яви на изпит при приключване на обучението по договор за обучение на
безработно лице, сключен с Агенция по заетостта, чрез ДБТ – Варна на основание чл. 30б,
ал. 1, т. 1 и чл. 58а, т. 2 от ЗНЗ.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Съгласно приетото в мотивите към т. 3 от ТР 1/2010г. на ОСТК на ВКС автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
5
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.
Няма спор между страните, че договор за обучение е сключен и че въззивникът е
частично неизправен по основното поето задължение. Спорни са въпросите за изправността
на Агенцията по заетостта, както и че неизпълнението на обучаемия е виновно.
По спорните въпроси, съдебният състав съобрази, че Законът за насърчаване на
заетостта урежда обществените отношения при насърчаването и подпомагането на
заетостта, професионалното ориентиране и обучение за придобиване на професионална
квалификация на безработните и заети лица. „Професионална квалификация“ съгласно
дефиницията в § 1, т. 5 от ЗПОО е квалификация по професия или по част от професия,
която включва съвкупността от професионални компетенции и необходимите за тяхното
формиране общообразователни знания и умения. Уменията от своя страна са способностите
за прилагане на усвоените професионални знания при изпълнение на задачи и решаване на
проблеми /§1а, т. 2 от ДР на ЗПОО/. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ППЗНЗ обучението на
възрастни се осъществява за придобиване на знания и умения, необходими за заемане на
заявени свободни работни места, за задоволяване на бъдещи потребности на пазара на труда
от квалифицирана работна сила и за запазване заетостта на заети лица. При
професионалното ориентиране и при обучението на възрастни се прилагат принципите на
свободен и равен достъп до обучение и на съобразяване на обучението с потребностите на
работодателите от работна сила, състоянието на пазара на труда и с индивидуалните
възможности на лицата /чл. 54, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ППЗНЗ/.
Законът за професионалното образование и обучение от друга страна регулира
обществените отношения, свързани с осигуряване на правото на професионално образование
и обучение на гражданите, съобразно личните им интереси и възможности. Сред
изискванията към кандидатите, желаещи да се включат в програмите за професионално
образование и професионално обучение, са медицински документи, доказващи, че
професията, по която желаят да се обучават, не им е противопоказна /чл. 14, ал. 3 от ЗПОО/.
Центровете за професионално обучение са сред институциите в системата на
професионалното образование и обучение по смисъла на чл. 18, т. 6 от ЗПОО и
осъществяват професионално обучение на лица, навършили 16 години /чл. 20/, какъвто
именно е и ЦПО към „Беньо енд Ва Консулт“ ЕООД – Изпълнител 2 по договора за
обучение от 03.04.2019г. сключен от Агенция по заетостта в изпълнение на Проект
„Трудова активност“ – НПДЗ – 2019г.
Основна цел на проекта съгласно раздел II, 2.1 от същия е подобряване на човешкия
капитал с цел подкрепа на ръста на икономиката и постигане на баланс на пазара на труда
чрез подготовка на кадри за работни места и по професионални направления с необезпечено
търсене на труд, а като основен принцип в раздел III, 3.1 е въздигната законосъобразността
и нормативната обоснованост, в т.ч. съответствие с разпоредбите на Закона за
професионалното образование и обучение.
Т.е. цялостната уредба на професионалното образование и обучение на възрастни
залегнала в ЗНЗ, ППЗНЗ, ЗПОО, както и в ЗПУО е призвана да обезпечи правото на
обучение на лицата, в случая целевата група по проекта, с цел квалификация и осигуряване
на заетост на безработни лица и изпълнение на Препоръката на Съвета на ЕС относно
интегриране на дългосрочно безработните лица на пазара на труда посредством
6
синхронизиране на очакванията на трудовия пазар и очакванията на отделната личност.
Целта и смисъла на обучението поради това не е обучението на безработните лица като
самоцел, без последващо осигуряване на заетост на обучените лица в реална работна среда,
а средство за постигане на реална заетост на същите тези вече обучени лица. За да се
постигнат целите на законодателната уредба, както и на проекта е необходимо да се отчетат
индивидуалните потребности на безработните обучаващи се лица, с цел подпомагане на
лицата в съответствие с техния личностен профил и индивидуални характеристики при
избора им на професия, подходящо обучение и кариерно развитие. За реализирането на тази
цел е необходимо също професията, по която кандидатите желаят да се включат в
програмите за професионално образование и професионално обучение да не е
противопоказна /чл. 14, ал. 3 от ЗПОО/. В съответствие с това сред основните дейности на
проекта съгласно т. 5.2 от същия, е предвидена процедура за подбор на регистрирани
безработни лица съвместно от дирекции „Бюро по труда", Центъра за професионално
обучение към БСК-СББ и ЦПО, партньори по проекта.
В случая по делото не е установено развилото се между страните правоотношение да
почива на принципите и целите на нормативната уредба и на изпълнявания проект.
Установено е от заключението на СПЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните и кореспондиращо с данните от събраните по
делото писмени доказателства, че към момента на подписване на договора за обучение,
ответникът е бил с шизофренна психоза, което заболяване не му е позволявало да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи по разумни подбуди интересите си.
М.М. е завършил 8-ми клас в Помощно училище, което посещавал като слушател. Поради
спецификата на негативната симптоматика, хода на протичане на заболяването и типа на
личностова промяна, както и поради характера на рисковите фактори при работа по
професията „озеленител“, М.М. не би могъл да изпълнява посочената професия без опасност
за собственото си здраве или здравето на социалния кръг на озеленителя. Т.е. въззивникът е
бил ученик със специални образователни потребности по смисъла на § 31 от ДР на ЗПУО, а
към момента на сключване на договора за обучение възрастен с трайни увреждания по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗХУ – лице с психично разстройство, диагностицирано още в
младежка възраст, а понастоящем не може да извършва дори социални дейности свързани с
личното му обкръжение, без контрола на член на семейството. Професионалното обучение
и заетост са сред областите на подкрепа за хората с увреждания /чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗХУ/, а
законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на
човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия
живот, като се прилагат индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите им
/чл. 3 от ЗХУ/. В конкретния случай, въпреки представеното от въззивника пред
изпълнителя медицинско удостоверение, удостоверяващо със съдържанието си, че лицето
страда от Параноидна шизофрения, нито „Беньо енд Ва Консулт“ ЕООД, като партньор по
проекта и Изпълнител 2 по договора от 03.04.2019г., нито ДБТ – Варна, нито Агенция по
заетостта не са приложили именно този индивидуален подход на потребностите по
отношение на въззивника. Последното е в разрез не само с основни принципни положения,
залегнали в описаната нормативна уредба, но и с онези общоприети морални и етични
правила, включени в съдържанието на понятието "добри нрави", гарантиращи нормалното
функциониране на обществото като цяло, както и спокойствието и зачитането интересите на
всички негови членове. Неоснователен поради това е доводът в отговора на въззивната
жалба, че невключването на лицето в курс на обучение би означавало проява на
дискриминационно отношение към лице със заболявания в нарушение на закона, защото
включването на лицето в курс на обучение по професия, която е противопоказна с оглед
увреждането на лицето в резултат на неприложен индивидуален подход и индивидуална
оценка на потребностите на лицето, съставлява нарушение, както на общия закон /ЗНЗ/, така
и на специалния /ЗХУ/.
7
В същото време, основен принцип в облигационното право на Република България,
както е посочено в задължителните постановки на ППВС № 3/1973г. е изпълнение на
поетото по договора задължение и постигане на целите, които страните са преследвали със
сключването му. В този смисъл предмет на договорното правоотношение е определен
резултат, към който е насочено поведението на длъжника. Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЗД
длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не
може да му се вмени във вина. В случая причина за частичното неизпълнение на въззивника
е обективно по своя произход заболяване, съществувало към момента на възникване на
договорното правоотношение, чието настъпване не е предизвикано от поведението на
ответника, нито той е могъл, а и не е бил длъжен с оглед състоянието му да разбира. Налице
е освен това причинна зависимост между посоченото психично заболяване и процесното
неизпълнение – М.М. е със специфични образователни потребности и не би могъл да
изпълнява обучаваната професия безопасно. По делото са представени доказателства, които
сочат, че ответникът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си, като е
посетил част от часовете в началото на курса и се е опитал до достави договорения резултат
– придобиване на професионална квалификация с оглед реализация на труда. Неизпълнената
част от задължението – да финализира обучението и да придобие професионална
квалификация и умения се дължи на обективна невъзможност за изпълнение. Ето защо е
неоснователно поддържаното от въззиваемата агенция становище, че неизпълнението в
цялост на ответниковото задължение за редовно посещаване на курса на обучение и явяване
на изпит при приключването му е виновно. Още към момента на сключване на договора,
ответникът е бил с дългогодишно психично заболяване, с продължително разстройство на
съзнанието, довело до тежка асоциална дезадаптивност и невъзможно социално
функциониране. Съдът приема при това, че е налице основание по смисъла на чл. 81, ал. 1 от
ЗЗД ответникът да бъде освободен от отговорност за заплащане на претендираната
неустойка, тъй като невъзможността за изпълнение на задължението по сключения договор
е по причина, която не може да му бъде вменена във вина. Ако към момента на сключване
на договора, въззиваемата агенция беше положила грижата на добрия стопанин – като
приложи индивидуален подход на потребностите по отношение на въззивника и отчете, че с
оглед удостовереното хронично заболяване от което страда, професията, по която
конкретният кандидат желае да се включи в програмата за професионално образование и
обучение е противопоказна, кредиторът би могъл да избегне вредите от неизпълнението.
Последното е самостоятелно основание съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗЗД за невъзникване на
договорна отговорност за длъжника въобще.
В заключение по делото не са установени елементите от фактическия състав на
отговорността по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД поради което предявеният на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК установителен иск за вземане за неустойка следва да се отхвърли като
неоснователен. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на разноски. Съгласно
представен списък реализираните от страната разноски под формата на платена държавна
такса са в размер на 25 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна.
Претендираните от въззивника разноски под формата адвокатско възнаграждение за
предоставена правна помощ на материално затруднено лице са недоказани по основание. До
приключване на устните състезания пред ВОС по делото не е представен договор за правна
защита и съдействие между въззивника и адвоката му, съдържащ основанието за оказване на
безплатна защита и изрична уговорка за възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА. Ето защо не е налице основание за правото по чл. 38 от ЗА и възнаграждение на адв.
С.С. не се следва.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
8
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262997 от 29.12.2021г. по гр.д. № 2228/2021г. по описа на
ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД е прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът М. АТ.
М. с ЕГН ********** дължи на ищеца Агенция по заетостта, БУЛСТАТ ********* сумата
от 629.52 лева, представляваща неустойка по чл. 3.1. от договор № 302-0856-19-22077 от
03.05.2019г. за обучение на безработно лице по проект „Трудова активност“ – НПДЗ-2019г.
за неизпълнение на договорните задължения на безработното лице за минимално присъствие
на учебните занятия и явяване на изпит при приключване на обучението, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020г. до
окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15008/2020 г. по описа на ВРС, 51-ви
състав и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са присъдени разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1
от ЗЗД предявеният от Агенция по заетостта, БУЛСТАТ ********* срещу М. АТ. М. с ЕГН
********** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 629.52 лева, представляваща неустойка по чл. 3.1. от договор №
302-0856-19-22077 от 03.05.2019г. за обучение на безработно лице по проект „Трудова
активност“ – НПДЗ-2019г. за неизпълнение на договорните задължения на безработното
лице за минимално присъствие на учебните занятия и явяване на изпит при приключване на
обучението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 23.11.2020г. до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15008/2020 г. по
описа на ВРС, 51-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция по заетостта, БУЛСТАТ
********* ДА ЗАПЛАТИ на М. АТ. М. с ЕГН ********** сумата от 25 лева,
представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9