Решение по КНАХД №2214/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г., [ЕГН], [населено място], [община], обл.Варна, чрез адв.В. В., против Решение № 135/04.07.2025г. на Районен съд – [община], ІV-ти състав, постановено по АНД № 100/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 25-0253-000005/25.02.2025г. на Началника на РУ – Девня при ОДМВР – Варна, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, са му наложени наказания – глоба, в размер на 1000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наложените наказания – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Конкретно твърди, че техническото средство – дрегер, винаги дава отклонение, което е възможно да доведе до различен размер на наказанията. Твърди и че неправилно не са кредитирани показанията на св.Д., който е очевидец и след като е предупреден за отговорността по чл.290 НК, е дал показания, че в деня на проверката е приел „Тайлол“, което „е объркало донякъде дрегера“. Твърди, че не е дал кръвна проба, защото се е страхувал от зарази, не е бягал под никаква форма, не е спиран за проверка по официалния ред и не е вярно, че е лъхал на алкохол, т.к. не е употребил такъв. От отнемане на книжката не е нарушавал под никаква форма закона и по никакъв начин не са настъпили последици в обществен план. В същото време на него му се създават неудобства, т.к. се грижи за баба си, която е онкоболна и няма на кого да разчита да я води по лекари. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.В., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. В пледоария по същество сочи, че отчетеното от дрегера количество алкохол – 0,88 ‰, е на границата между шест и дванадесет месеца и предвид възможната грешка на отчитане, счита, че размера на глобата и срока на лишаване от правоуправление са несправедливи. Тъй като до момента са минали около 10 месеца, моли съдът да отмени наказанието за остатъка от два месеца, защото без книжка Г. няма възможност да се грижи за семейството си. Идентично искане прави и касаторът Г..

Ответната страна – Началник на РУ – Девня към ОДМВР – Варна, чрез юрк.К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 16659/15.10.2025г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че касационната жалба бъде уважена, моли адвокатското възнаграждение да се определи в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, съобразено с материалния закон и процесуалните правила, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред РС – Девня е установено, че на 16.01.2025г., през нощта, свидетелите Т. В. В. – мл.автоконтрольор при РУ [община], ОДМВР – Варна и Р. И. Т. – служител в същото РУ, патрулирали в района на [жк] в [населено място]. Около 01:10 часа покрай тях преминал л.а. „Форд Фокус“ с рег. № [рег. номер], управляван от С. Г.. Преминавайки покрай полицейския автомобил, Г. видимо увеличил скоростта на движение, което направило впечатление на полицейските служители и те потеглили след него. Чрез подаден звуков и светлинен сигнал те спрели Г. за проверка, в хода на която той бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0169, което отчело наличие на алкохол в организма му в размер на 0,88 ‰. В 01:43 часа на водача бил издаден талон № 0151583 за кръвна проба, с указание до 35 минути да се яви в ЦСМП – Девня за даване на кръв за изследване. Г. не изпълнил предписанието на контролните органи и не отишъл да даде кръвна проба, поради което било прието, че е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. За същото срещу Г. бил съставен АУАН серия GA № 1256588/16.01.2025г. – подписан без възражения. Такива постъпили на 28.01.2025г. (извън законоустановения 3 - дневен срок) и били приети от АНО за неоснователни, поради което на 25.02.2025г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, на Г. е наложена глоба, в размер на 1000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

За да потвърди наказателното постановление РС – Девня е приел, че НП е издадено от компетентен орган по чл.189, ал.12 от ЗДвП, оправомощен със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. НП и АУАН не страдат от процесуални нарушения – съдържат всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира отговорността му, посочена е установената концентрация на алкохол, както и начина на нейното установяване, спазена е регламентираната в ЗАНН процедура за издаването им.

По същество РС - Девня е приел, че вмененото нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП от обективна страна се осъществява чрез управление на ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Когато ППС е моторно превозно средство и концентрацията на алкохол в кръвта на водача е в границите над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, и тази концентрация е установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, спрямо водача се реализира юридическа санкция, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.174 ал.1 от ЗДвП. Към момента на извършване на нарушението, редът за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС е регламентиран в Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (обн. ДВ 63/2001г. и отм. ДВ бр. 61/2017г.) като съгласно чл.1, ал.2 от тази Наредба, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В хипотезата, когато у водача на МПС се констатира концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество, и против него се състави АУАН, длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП следва да попълни и талон за медицинско изследване, който да връчи на водача срещу подпис. В случай че водачът не се яви в определеното лечебно заведение или се яви, но откаже да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство, съгласно разпоредбата на чл.6 от Наредбата. Административното нарушение е формално и в състава му не е предвидено настъпването на общественоопасни последици, необходими за неговото довършване. В случая Г. бил изпробван с техническо средство, което отчело 0,88 ‰ алкохол в издишания въздух. Относно твърдението на Г. – че не е употребил алкохол преди да предприеме управление на превозното средство и възражението – че е възможно техническото средство да не е отчело правилно, ДРС е приел, че от представения по делото списък на представените средства за измерване – анализатори на алкохол в дъха рег. № 3286р-50240, екз. №3 от 24.09.2024г. се установява, че процесният дрегер е преминал периодична проверка за годност на 16.09.2024г. със срок на валидност от 6 месеца, което означава, че към датата на установяване на нарушението – 16.01.2025г. е бил годен да отчете съдържанието на концентрация на алкохол в дъха на Г.. Тъй като Г. не е дал кръв за медицинско изследване по арг. от чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. РС-Девня е приел, че съдържанието на алкохол в кръвта на жалбоподателя е именно стойността, установена с годно и редовно тарирано техническо средство – 0,88 ‰. В тази връзка е съобразена и практика на ВКС, според която показанията на техническото средство се приемат дефинитивно в случаите, когато е налице отказ на извършителя да даде кръв за изследване. При това положение жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да се ползва от по–меродавния метод за установяване на алкохол на водачите на МПС – чрез експертиза, което може да означава само, че добре е знаел, че е употребил алкохол и не е искал това обстоятелство да бъде установено чрез химическа експертиза. ДРС не е кредитирал показанията на св.Д., т.к. е близък приятел на жалбоподателя и е възможно да свидетелства единствено за да обслужи защитната му версия. Кредитирани са показанията на полицейските служители, които потвърждават, че Г. е лъхал на алкохол. В потвърждение на извода за извършено нарушение е съобразено и самото поведение на Г. – опитал се е да избегне полицейската проверка, не е изпълнил разпореждането да се яви в ЦСМП – Девня за вземане на кръвна проба, подписал е АУАН без възражения. За недоказано е прието твърдението, че преди проверката е употребил лекарство – „Тайлол“, което е повлияло на установената концентрация, т.к. същото би могло да се установи единствено чрез СМЕ, каквато не е поискана по делото. По изложените съображения е прието, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно, тъй като извършването на нарушението, неговият автор и неговата вина са безспорно установени, а наложената санкция е правилно определена.

Така постановеното решение е правилно.

РС – Девня е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за доказаност на административното нарушение.

Неправилно ДРС е извел извод за доказаност на вмененото нарушение съобразявайки и прилагайки Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, т.к. както сам е посочил в мотивите си, тази наредба е отменена с ДВ, бр. 61/2017г. Грешката в приложимото право обаче не опорочава съдебния акт до степен, налагаща неговата отмяна, т.к. като краен резултат изводът за доказаност на вмененото административно нарушение е правилен и кореспондира със събраните доказателства.

Отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП – за това, че е нарушил забраната по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а именно, че на посочените в НП дата, място и час е управлявал МПС с рег.№ [рег. номер], собственост на А. Я. А., с концентрация на алкохол в кръвта 0,88 ‰, измерена и установена в издишания въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0169.

Към датата на нарушението – 16.01.2025г., редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1/19.07.2017г.; Наредбата/. Съгласно чл.1, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания.

При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство - чл.3, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. Според ал.2 на с.р., при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.

Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест – чл.3а, т.1 от Наредба № 1/19.07.2017г.

Съгласно чл.6, ал.4 от Наредбата, в талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

В талона за изследване контролният орган отразява обстоятелствата по чл.3а (чл.6, ал.5 от Наредбата). Талонът се връчва на лицето срещу подпис като контролният орган съгласно чл.6, ал.6 от Наредбата вписва в него: 1/ мястото, където да се извърши установяването; 2/ срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи.

Съгласно чл.6, ал.7 от Наредбата, крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел (ал.8).

Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Видно талон за изследване № 0151583 издаден на Г. в 01:43 часа на 16.01.2025г., водачът е уведомен, че следва да се яви в ЦСМП – [населено място] до 35 минути от връчване на талона. Касаторът не спори, че не се е явил в указания срок и не е дал кръв за медицинско изследване – т.е. по арг. от чл.6, ал.9 от Наредба № 1/19.07.2017г. неявяването му за вземане на кръвна проба за употребата на алкохол следва да се интерпретира като отказ за извършване на такова изследване, поради което правилно ДРС е приел, че меродавен е резултатът от изследването с техническото средство – а именно 0,88 ‰.

Неоснователно и недоказано е оплакването на касатора, че не е изследвано възможното отклонение в отчитането на техническото средство - Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0169, както и че това отклонение е в състояние да промени квалификацията на нарушението – по чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП.

По преписката е приложен списък с рег.№ 3286р-50240/24.09.2024г. на анализаторите на алкохол в кръвта, преминали последваща проверка, изготвен от Лаборатория за проверка на средствата за измерване, в който процесното техническо средство фигурира като преминало периодична проверка на 16.09.2024г. Както е указано в този списък, извършената последваща проверка е със срок на валидност 6 месеца. Нарушението, за което е наказан Г., е извършено на 16.01.2025г., т.е. в рамките на шестмесечният срок на валидност.

Относно грешката при отчитане на средството за измерване – анализатор на алкохол в кръвта, следва да се съобрази регламентацията в Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/, приета с ПМС № 417/29.11.2024г., Обн. ДВ. бр.103/06.12.2024г., в сила от същата дата.

Съгласно чл.437, ал.1 от НСИКПМК, анализаторите за алкохол в дъха трябва да бъдат проектирани и произведени така, че техните грешки да не надвишават максималните допустими грешки при температура на заобикалящата среда, определена от производителя. Анализаторите за алкохол в дъха трябва да са предназначени да работят в пространства със значителна или висока степен на вибрации и удари и при атмосферно налягане от 860 hPa до 1060 hPa (ал.2). Анализаторът за алкохол в дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l (чл.439, ал.1). Анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата от измерване в промили „‰“ съгласно приложение № 29 (чл.439, ал.2). Максималните допустими грешки на анализаторите за алкохол в дъха при одобряване на типа, първоначална проверка и проверка след ремонт трябва да отговарят на изискванията по приложение № 30 (чл.441). Максималните допустими грешки на анализаторите за алкохол в дъха при последващи проверки трябва да отговарят на изискванията по приложение № 30 (чл.442).

Така, от Приложение 29 към Наредбата е видно, че съотношението  _въздух / _кръв = 1/2100, т.е.  _кръв =  _въздух х 2100. Или, 1mg/l в издишания въздух  2,1g/l в кръвта, или  2,1 ‰. В случая концентрацията на алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух е 0,88 ‰, или  = 0,88 ‰  2,1  0,419 mg/l. Съгласно Приложение 30, при стойности между 0,4 и 2 mg/l допустимата грешка при последваща проверка е 7,5 % от , т.е. 7,5% от 0,419mg/l = 0,031425mg/l, т.е. допустимата грешка е ± 0,031 mg/l. Тъй като измерването е извършено в промили, допустимата грешка в промили е: 1mg/l _{(въздух)}  2,1 ‰ _(кръв), т.е. допустимата грешка е 0,031425mg/l x 2.1 = 0,066 ‰

Тъй като процесното техническо средство е преминало периодична проверка, следва да се приеме, че в рамките на шестмесечният срок на валидност, дрегерът, с който е извършено измерването дава нормативно заложената максимално допустима грешка, т.е ± 0,066 ‰. Съобразно резултата от измерването – 0,88 ‰ и след приспадане на 0,066 ‰ се получава стойност от 0,814 ‰, която се наказва по чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП – която е и приложената в случая санкционна разпоредба. Същата предвижда, че за установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 ‰ до 1,2 ‰ се налагат кумулативно наказания – 1. лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и 2. глоба 1000 лв.

Наказанията са установени в абсолютен размер и предвид изричната забрана по чл.27, ал.5 ЗАНН – според която не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи – искането на касатора за „отмяна“ на последните два месеца от наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, е неоснователно.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, на Областна дирекция на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.37 ЗПП, вр. чл.27е НЗПП (изм., бр.53 от 2025г., в сила от 01.10.2025г.), а именно в размер на 130,00лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/04.07.2025г. на Районен съд – [община], ІV-ти състав, постановено по АНД № 100/2025г.

ОСЪЖДА С. Г. Г., [ЕГН], [населено място], [община], обл.Варна, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!