№ 19
гр. Велико Търново , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000252 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 422 от ГПК.
С Решение № 187/ 20.03.2020 г., постановено по т.д. № 284/ 2018 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, че вземането на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА/ПИБ/” АД, ЕИК *********, срещу ответника И. П. Д., ЕГН
**********, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №
1381/ 17.09.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 2822/ 2018 г. по описа на РС – гр.
Велико Търново, съществува и е дължимо в следния размер: главница –
32 075,10 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от
13.09.2018 г. до окончателното й изплащане; просрочена договорна лихва за
периода от 13.09.2015 г. до 17.08.2018 г. – 8 307,87 лева; просрочена
наказателна лихва за периода от 13.09.2015 г. до 17.08.2018 г. – 1 136,24 лева;
разсрочени лихви – 4 789,75 лева; разноски за подновяване на ипотека –
1
233,80 лева; ПОСТАНОВИЛ е, че размерът на дължимите суми, в полза на
ищеца от ответника, в проведеното срещу последния заповедно производство,
по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1381/
17.09.2018 г., по ч.гр.д. № 2822/ 2018 г. по описа на РС – гр. Велико Търново,
е както следва: 926,13 лева – държавна такса и 100 лева възнаграждение за
юрисконсулт; ОТХВЪРЛИЛ е, като неоснователен, иска, с правно основание
чл. 422 от ГПК, предявен от ищеца срещу ответника, за разликата над
8 307,87 лева до претендираната сума 22 280,74 лева, представляваща
просрочена договорна лихва, както и за разликата над 1 136,24 лева до
претендираната сума 1 550,08 лева просрочена наказателна лихва; ОСЪДИЛ
е ответника да заплати на ищеца разноски за водене на делото пред първата
инстанция в размер на 1 097,13 лева, представляващи заплатена държавна
такса и за вещо лице, съразмерно уважената част от иска, както и 300 лева
възнаграждение за юрисконсулт; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника
разноски за водене на делото пред първата инстанция, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 620,40 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице.
Недоволен от постановеното Решение само в частта, в която съдът е
уважил иска за сумата над 22 075,10 лева до 32 075,10 лева, или за сумата
10 000 лева, представляваща дължима главница по договор за банков кредит
от 27.12.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, ответникът И. П. Д., ЕГН **********, от гр.
Велико Търново, чрез пълномощника си адвокат Н. И. от АК – гр. Велико
Търново, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния
акт, в обжалваната част. Навежда се довод за несъобразяване със събраните
по делото доказателства. Твърди се, че след подписване на анекса от
30.03.2012 г. по кредита са постъпвали суми за погасяване, както на
главницата, така и на лихвите, като последното плащане е направено на
31.05.2014 г. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията.
Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част.
Претендират се направените разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„ПИБ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, не е подала отговор.
2
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваната му част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. №
11107/ 12.12.2018 г., от ищеца „ПИБ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. *********, срещу
ответника И. П. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, с правно
основание – чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и цена на иска общо 60 929,47
лева, от които: главница – 32 075,10 лева; договорна лихва – 22 280,74 лева;
наказателна лихва – 1 550,08 лева; разсрочени лихви, такси и комисионни –
4 789,75 лева; разноски за подновяване на ипотека – 233,80 лева. В исковата
молба се твърди, че между банката, в качеството й на кредитор и ответника, в
качеството му на кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит
от 27.12.2006 г. в размер на 35 000 лева, като кредитът е усвоен от
кредитополучателя на 29.12.2006 г. по негова банкова сметка. По договора е
бил сключен Анекс № 1/ 30.03.2012 г., с който са променени лихвените
условия и погасителния план. Ищецът твърди, че ответникът е престанал да
изпълнява задълженията си по кредита, поради което му е била изпратена
покана за доброволно изпълнение, получена лично от ответника на 13.08.2018
г. и след като не е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, банката е
обявила на 12.09.2018 г. кредитът за изцяло и предсрочно изискуем. В
рамките на заповедното производство банката се е снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1381/ 17.09.2018 г., по ч.гр.д. № 2822/
2018 г. по описа на РС – гр. Велико Търново и Изпълнителен лист и с оглед
постъпилото в срок възражение на длъжника, е предявила иска пред съда.
Искането е да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца към 13.09.2018 г. – датата на подаване заявление за издаване на
заповед за изпълнение, следните суми: главница – 32 075,10 лева; договорна
лихва за периода от 27.11.2012 г. до 13.09.2018 г. – 22 280,74 лева;
наказателна лихва за периода от 27.10.2012 г. до 13.09.2018 г. – 1 550,08 лева;
разсрочени лихви, такси и комисионни, съгласно Анекс № 1/ 30.03.2012 г. за
3
периода от 27.10.2012 г. до 13.09.2018 г. – 4 789,75 лева; разноски за
подновяване на ипотека – 233,80 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.09.2018 г. до пълното изплащане на задълженията.
Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящето исково
производство.
Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано т.д. № 284/ 2018 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 04.06.2019 г. процесуалният представител на ищеца –
юрисконсулт Божилова - Любенова е заявила, че подържа иска. В
пледоарията си по съществото на делото е поискала от съда да уважи иска,
като в представената писмена защита са изложени доводи за основателността
му.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на
исковете с възражения: за изтекла давност на вземането по тях; за липсата на
предпоставките за предсрочна изискуемост на задължението по кредита; за
неравноправност на клаузите на чл. 9 и чл. 11 от договора за банков кредит,
по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП. В представената писмена защита
процесуалният представител на ответника – адвокат Илиева е изложила
доводи за неоснователност на исковете.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от приложения към исковата молба, в заверен препис и приет от
съда като писмено доказателство, Договор за предоставяне на банков кредит
от 27.12.2006 г. е, че между „ПИБ” АД, в качеството на кредитор и И. П. Д., в
качеството й на кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата 35 000 лева за
покупка на жилище, срещу задължението на кредитополучателя да погасява
кредита на равни месечни погасителни вноски, съгласно приложения към
договора погасителен план, с краен срок за изплащане на задължението –
27.12.2026 г. С Анекс № 1/ 30.03.2012 г. са били уточнени задълженията на
кредитополучателя и променени лихвения процент и погасителния план.
Видно от представеното Извлечение от счетоводните книги на банката е,
че кредитът е бил обявен изцяло и предсрочно изискуем, считано от
4
12.09.2018 г., като на кредитополучателя е връчена лично на 13.08.2018 г.
покана за доброволно изпълнение. В определения тридневен срок длъжникът
не е изпълнил задължението си, поради което, в инициираното заповедно
производство, за което са налице данни по делото, кредиторът се е снабдил
със Заповед за незабавно изпълнение на вземането си и Изпълнителен лист.
След подадено възражение от длъжника, в срок е предяви иск за установяване
на вземането си.
По искане на страните съдът е допуснал извършването на съдебно-
икономическа експертиза /СИЕ/. В основното и допълнителното заключение
вещото лице е отговорило на поставените от страните въпроси, като
заключенията не са били оспорени от страните и са приети от съда.
С оглед на събраните по делото доказателства и изградената въз основа
на тях фактическа обстановка, въззивният съд прави следните фактически и
правни изводи:
За да е основателен иска, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
ищецът следва да установи, че в качеството си на кредитор е сключил валиден
договор за банков кредит, по който е изпълнил задължението си да преведе
сумата 35 000 лева и има изискуемо вземане спрямо длъжника, който не е
изпълнил задължението си по договора.
В случая тези предпоставки са налице и се установяват от събраните
доказателства по делото, като въззивникът не ги оспорва с подадената
въззивна жалба. Предмет на жалбата е решението в частта, в която е бил
уважен иска за сумата над 22 075,10 лева до 32 075,10 лева, или за сумата
10 000 лева, представляваща дължима главница по договор за банков кредит
от 27.12.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, като с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд следва да ограничи дейността си до тази обжалвана част на
решението.
В заключението си по допуснатата от съда СИЕ вещото лице Р. М. К. е
изследвало въпросите за усвояване на кредита от кредитополучателя и за
дължимата главница по кредита.
5
По отношение на първия въпрос вещото лице е посочило, в т. 1 от
основното и допълнителното заключение, че кредитът в размер на 35 000 лева
е изцяло усвоен от кредитополучателя по сметка в банката на 29.12.2006 г.
По отношение на втория въпрос вещото лице е посочило, в т. 2 от
основното заключение, че кредитополучателят е погасил задължението за
главница в размер на 2 821,76 лева. Последната вноска е на 13.06.2011 г. в
размер на 203,68 лева, като от внесените суми кредиторът е погасявал първо
лихвата, след което главницата по кредита. Този извод на вещото лице
съвпада с твърдението в исковата молба, че главницата по банковия кредит е
била погасявана до 13.06.2011 г. В т. 2.1 и т. 3 от допълнителното заключение
вещото лице е посочило, че размерът на просрочената главница е 32 075,10
лева, като този извод на вещото лице също съвпада с твърдението в исковата
молба за размера на непогасената главница. Вещото лице е било изслушано в
открито съдебно заседание на 19.02.2020 г., в което е заявило, че подържа
изготвеното заключение, същото не е било оспорено от страните и е било
прието от съда. С оглед неоспорването му, въззивният съд кредитира
заключението на вещото лице и приема, че размерът на дължимата главница е
32 075,10 лева.
В този смисъл несъстоятелни се явяват доводите във въззивната жалба,
че след подписване на анекса от 30.03.2012 г. са постъпвали суми за
погасяване на главницата по кредита и че размерът на непогасената главница
не е 32 075,10 лева, а с 10 000 лева по-малко, а имено – 22 075,10 лева, както и
че първостепенният съд не е съобразил тези обстоятелства, поради което
въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Като е уважил иска за сумата над 22 075,10 лева до 32 075,10 лева, или за
сумата 10 000 лева, представляваща дължима главница по договор за банков
кредит от 27.12.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, Великотърновският Окръжен съд е постановил
правилно Решение, което, в тази му обжалвана част, следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед оставяне без уважение на въззивната жалба, искането за
присъждане на разноски във въззивното производство на въззивника е
6
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Въззиваемият не е подал отговор и не е направил искане за присъждане
на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 187/ 20.03.2020 г., постановено по т.д. № 284/
2018 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7