Решение по дело №1025/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 767
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20197170701025
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 767

гр.Плевен, 30.11.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов адм.дело № 1025 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Делото е образувано по жалба от Т.С.Ш. ***, ЕГН **********, срещу заповед № РД-12-351/21.08.2019 г. на заместник кмета на Община Плевен. Излагат се доводи, че заповедта, с която е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ „изградени плътни странични стени и монтирана метална решетка, върху които е монтиран покрив от плоскости”, е незаконосъобразна. Твърди се, че така описаният незаконен строеж не е индивидуализиран, като е посочен адресът на собственичката му, но не и адреса на строежа. Такава конкретизация липсва и в констативния акт /КА/. Излагат се доводи, че е налице неправилна категоризация на извършените работи като пета категория строеж съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „в” от ЗУТ. Твърди се, че собствениците на имоти в кооперацита на ул.”Фридрих Енгелс” № 4-а с декларация са дали съгласие за извършване на процесните подобрителни строителни дейности и се сочи, че описанието на строежа не може да попадне в никоя от хипотезите на строеж съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ. В заключение е направено искане да бъде отменена оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор на жалбата, съгласно дадената му възможност с определение № 1755/13.09.2019 г. /л.40/. В същия /л.45/ се сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана, а заповедта законосъобразна. Направено е искане да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Плевен в размер на 200 лева.

В съдебно заседание оспорващият Т.С.Ш. се явява лично и с адв. С. *** /л.56/. Моли да се постанови решение, с което да се отмени оспорваната заповед, като се присъдят и разноските подробно описани в списък, който представя. Твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна по няколко причини. На първо място счита, че не е налице строеж, поради което не може да намери приложение нормата на чл. 225 и чл. 225а, за да бъде издадена заповед за премахването на извършените СМР. На следващо място излага доводи, че  дори да се приеме, че е налице строеж, то така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като  в нея е посочено, че този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и  т. 3 от ЗУТ, а изслушаните вещи лица заявяват, че не са налице нито т. 1 от ал. 2, която касае несъответствието на един строеж с ПУП, нито точка 3, която касае съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, за да бъде издадена оспорената заповед. Адв. С. излага доводи, че ако ответната страна твърди, че липсват строителни книжа, то тогава основанието не се намира нито в т. 1, нито в т. 3, а се намира в т. 2, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна, необоснована и немотивирана. Относно твърдението, че изграденото е строеж, изхождайки от легалното определение в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, адв. С. твърди, че не може да се направи извод, че изградените две стени на терасата с поставена дървена конструкция над тях представляват строеж, защото според тази норма строежите са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, но не тераси или части от сгради,  постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция, както и техните основни ремонти и преустройства с и без промяна на предназначение. От коригираното становище на експертизата се установява, че реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 няма, тъй като нито се въздейства върху основни части на сградата, нито се извършва възстановяване, нито замяна на конструктивни елементи, които да увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа. Извършените СМР имат за цел обезопасяване на този строеж и на цялата сграда, защото като се обезопасява терасата на първия етаж, явно е,  че тя ще предпазва от крадци не само собствениците на първия етаж, но и цялата кооперация. Процесуалният представител на жалбоподателя представя декларация, от която е видно, че 12 от 15-те собственици на апартаменти в тази сграда са дали съгласието си да се извърши това обезопасяване. Излага и съображения, че с оглед принципа за съразмерност, визиран в § 6 и начинът, по който е обоснована и издадена оспорената заповед следва да се приеме, че органът не е действал  разумно и не е избрал най-благоприятния за страните начин, за да реши възникналия спор по повод подадената жалба от недоволна страна във връзка с така извършените СМР. В контекста на тези доводи сочи практика на ВАС – Решение № 820 по АД № 5387/2016 г., решение № 10323 по АД 11378/2016 г., решение № 8007/22.06.2017 г. по АД № 13799/2016 г. Твърди, че в Решение № 14350 по АД 6360/2018 г. се коментира факта, че когато се говори за пристрояване и надстрояваме става въпрос за сгради, които се пристрояват и надстрояват, но не може да се приеме, че когато си изградил дървена конструкция за да покриеш една тераса става въпрос за пристрояване.  Излага доводи, че в много от посочените по- горе решения става въпрос за това, че в случая при подобни СМР не може да се приеме, че става въпрос за строеж и че за тях не се изискват строителни книжа.  Моли да се съобрази тази практика, като се съобразят и последните изявления на вещите лица в ОСЗ, както и липсата на основанията, на които е издадена заповедта, а именно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ. Прави искане да се постанови решение, с което да се отмени изцяло оспорената заповед като незаконосъобразна и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. В писмена защита отново навежда твърденията, изложени в жалбата и в о.с.з.

За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрк. Б.с пълномощно по делото /л.62/, който оспорва подадената жалба и прави искане да бъде постановено решение, с което да се отхвърли депозираната жалба. Излага доводи, че предмет на административното дело е административен акт, производството по издаването на който е започнато на основание постъпили  2-3 и повече жалби, във връзка с което е съставена комисия, която е посетила въпросния имот на ул. „Фридрих Енгелс“,  съставила е констативен протокол, който е цитиран в оспорвания административния акт и съгласно констатациите на посочения протокол е издадена процесната заповед. Счита същата за правилна, законосъобразна, издадена от компетентен орган, какъвто в случая е зам. кмета по териториално развитие на Община – Плевен, в съответствие с административно- производствените правила и материалния закон. В представени писмени бележки допълнително сочи, че в заповедта е налице словесно възпроизвеждане на нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Позовава се на съдебна практика, съгласно която се изисква разрешение за строеж на козирка, и твърди, че извършените строително – монтажни работи представляват строеж по смисъла на ЗУТ.

Административен съд- Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения 14- дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149, ал.1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на 22.08.2020 г. /л.9, гръб/, а жалбата подадена на 02.09.2020 г., видно от вх. № на органа на л.3. Същата е подадена от активно легитимирана страна- адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от нотариалния акт от 15.11.2017 г., приобщен на л.34, Т.С.Ш. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.607.4.1, ул.”Фридрих Енгелс” № 4-а, апартамент № 1 на партерен етаж.

С декларация без дата /л.35/ собствениците на имоти в кооперацията на същия адрес са дали съгласие Ш. да изгради и монтира метална решетка на южната тераса в собствения ѝ имот, гледаща към английския двор с цел избягване на достъп до апартамента и осигуряване на безопасност.

По делото са приобщени предходни жалби от 2018 г., както и разменени писма между общината и Ш. по повод промените в терасата /л.л.22-25,30,33/. Налице е и жалба от 2019 г. /л.37/ от съсед с твърдения за незаконно строителство на адрес ул.”Фридрих Енгелс” № 4а, ап.1.

С констативен акт № 12/08.07.2019 г. /л.л.10-15/ от служители в отдел „Строителен контрол” при Община Плевен е констатирано при извършена проверка наличието на строеж „Изградени плътни странични стени и монтирана метална решетка, върху които е монтиран покрив от плоскости, който покрив излиза с около 0,80 м напред”. Същите плътни стени са разположени от двете страни – източна и западна част на терасата, която тераса обслужва самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.607.4.1, разположен в имот с идентификатор 56722.661.607. Стените са изградени от тухли. Покривната конструкция е изпълнена от дървени плоскости. Стените са с размери Д- 1,67 м, Н – 1,40 м. Строителството е извършено през есента на 2018 г. Собственик на строежа е Т.С.Ш., собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.607.4.1, ул.”Фридрих Енгелс” № 4-а. Сочи се, че строежът е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „в” от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Нарушени са чл.148, ал.1 и чл.142, ал.1 от ЗУТ. Строежът е без наличие на строителна документация, без одобрен проект, без строително разрешение. Установен е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

КА е връчен на Ш. на 07.08.2019 г., видно от разписката на л.16. Няма данни да е подавано възражение срещу същия.

Издадена е процесната Заповед № РД-12-351/21.08.2019 г. на заместник кмета на Община Плевен арх. Н.И./л.л.8-9/ на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. В същата са описани констатациите от КА № 12, както и постъпилите жалби. Посочено е, че с КА е установено, че са изградени плътни странични стени и монтирана метална решетка, върху които е монтиран покрив от плоскости, който покрив излиза с около 0,80 м напред. Същите плътни стени са разположени от двете страни – източна и западна част на терасата, която тераса обслужва самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.607.4.1, разположен в имот с идентификатор 56722.661.607. Стените са изградени от тухли. Покривната конструкция е изпълнена от дървени плоскости. Стените са с размери Д- 1,67 м, Н – 1,40 м. Строителството е извършено през есента на 2018 г. Собственик на строежа е Т.С.Ш., собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.607.4.1, ул.”Фридрих Енгелс” № 4-а. Посочено е, че строежът е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „в” от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Нарушени са, видно от КА № 12, чл.148, ал.1 и чл.142, ал.1 от ЗУТ. Строежът е без наличие на строителна документация, без одобрен проект, без строително разрешение. Безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ. Наредено е да се премахне незаконния стореж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ, даден е срок за доброволно изпъление.

По делото е приобщена Заповед № РД 10-1692 от 13.11.2018 г. на кмета на Община Плевен, с която се възлага на зам. кмета на Община Плевен арх. Н.И.функциите и правомощията на кмета на община Плевен по ЗУТ /л.83/.

Приобщен е протокол /л.113/, съгласно който 12 от 15 собственици на апартаменти в сградата са съгласни с изграденото обезопасяване на терасата.

Приобщена е и справка за довършителните работи на ап.1 /л.114/, в която са описани последните, и между тях не са СМР, извършени на терасата.

Разпитан е свидетел – М.А.Р., който твърди, че е извършил със свой колега довършителните работи в апартамента след издаване на акт 16, изразяващи се в изграждане на стени и покривната конструкция на терасата. Свидетелят твърди, че не е работил по проект.

По делото е назначена първоначална съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е приобщено на л.л.78-79. Съгласно същото, описаното в оспорената заповед представлява реконструкция на съществуващата тераса на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.607.4.1. В югозападната част на имота е изградена плътна ограда с височина 1,75 м, като част от нея с дължина 1,55 м представлява съществуващ югозападен зид на процесната тераса. Описаното в заповедта не представлява допълващо застрояване. Описаната реконструкция е четвърта категория съгласно чл.137, ал.1, т.4, буква „д” от ЗУТ и чл.9, ал.1 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи. В КА с думи е описан строеж пета категория, а са цитирани разпоредби свързани с обект четвърта категория. Извършената реконструкция представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ЗУТ. Строителството е извършено след въвеждане на сградата в експлоатация с удостоверение № 60/27.04.2018 г. За четвърта категория строеж са необходими архитектурен проект, конструктивно становище, съгласие на етажната собственост и разрешение за строеж, каквито липсват в преписката в община Плевен. В о.с.з. ВЛ /л.л.94-95/ заявява, че има нови конструктивни елементи – две стени и покривна конструкция. Сочи, че обезопасителната решетка не е конструктивен елемент. Излага становище, че с изграденото се увеличава трайността на строежа, че ремонтът не е бил неотложен и с така извършения строеж се променя фасадата. Вещото лице посочва, че за запазване неприкосновеността на жилището е могло да се изпълни остъкляване с различни видове профили, които не са строеж, респективно за тях не се изисква разрешение за строеж.

По делото е назначена и двойна допълнителна СТЕ, чието заключение е приобщено на л.л.106-109. Съгласно същото терасата, посочена в оспорената заповед, не представлява строеж съгласно §5, т.38 от ЗУТ, тъй като е част от самостоятелен обект, находящ се в жилищната сграда на ул.”Фридрих Енгелс” № 4а гр.Плевен, но извършените строително монтажни работи /СМР/ с цел защита на самостоятелния обект от външните атмосферни влияния са строеж. Страничните стени не представляват конструктивен елемент, тъй като не носят новата покривна конструкция и имат ограждаща функция, като по този начин изолират, защитават от слънце, влага, вода и др. Покривът на терасата е с носеща конструкция, анкерирана към гредата и плочата на горния етаж. Изграденото няма влияние върху конструцията на сградата, съобразено е с носимоспособността на всички конструктивни елементи, като новоизградените стени са 2,56 % от стените на етажа, площта на новата покривна конструкция е 4,9 % от площта на етажа, увеличеното натоварване върху плочата – нови зидове и покрив спрямо общото натоварване, за което е изчислена конструкцията при проектирането ѝ, е под 5 %, т.е. конструцията може да понесе допълнителното натоварване от новоизградените елементи – стени и покрив. В о.с.з. ВЛ сочат, че е извършен строеж – реконструкция на част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.607.4.1. Това, че е под 5 % извършената реконструкция не означава, че я няма. Направен е нов конструктивен елемент – покрив над тераса. Независимо от това дали ще се докаже, че е реконструкция, основен ремонт, за извършените СМР са необходими строителни книжа. Добавянето на нови конструктивни елементи е реконструкция. СМР на терасата са строеж. Не е задължително реконструкцията да се извършва на цялата сграда, има малки реконструкции като тази в случая – едно допълнително покривче, което е конструктивен елемент.

В последващо съдебно заседание ВЛ по допълнителната СТЕ променят заключението си, като сочат, че не е налице реконструкция по смисъла на §5, т.44 от ЗУТ, доколкото извършените СМР не влияят на носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата. Основни елементи на сградата са стени, плочи, греди, колони. Терасата няма връзка с ПУП и няма как да повлияе. Извършените СМР са строеж.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. В нормата на чл. 225а ал. 1 е предвидено, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Според чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Процесната заповед е издадена от заместник кмета на Община Плевен арх.Н.И.- от компетентен за това орган съгласно приложената упълномощителна заповед на л.83 от делото.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. С разпоредителната част на заповедта е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "Изградени плътни странични стени и монтирана метална решетка, върху които е монтиран покрив от плоскости”. В заповедта подробно е описано, че същите плътни стени са разположени от двете страни – източна и западна част на терасата, която тераса обслужва самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.607.4.1, разположен в имот с идентификатор 56722.661.607. Неоснователно е възражението, че строежът не е индивидуализиран по място, доколкото в описателната част на заповедта ясно е посочен самостоятелният обект в сграда, в който е разположен строежът, и неговият идентификатор, посочен е и ПИ, в който е разположен самостоятелният обект в сграда. Налице е конкретизация на задълженията на извършителя на строежа и не са му нарушени правата.

Процесният акт е издаден при спазване на съществените административно-производствени правила. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

Обстоятелствата, посочени в заповедта, представляващи фактическо основание за нейното издаване, а именно констатирани нарушения на чл. 148, ал. 1 и чл. 142, ал. 1 от ЗУТ – изграден строеж без издадено разрешение за строеж и без одобрени проекти, са установени по реда на чл. 225 от ЗУТ с Констативен акт № 12/08.07.2019 г. от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е съставен след проверка, при която е присъствал извършителят на строежа, като след съставянето му е съобщен на Ш., видно от представената по делото разписка. Следва да се посочи, че в самия констативен акт е е дадена възможност за възражение в 7-мо дневен срок. Такива явно не са постъпили, доколкото не са налице по преписката, а и не се твърди от Ш., че са направени.

Доколкото в КА е посочено, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съдът приема, че неточното цифрово посочване на разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ в оспорената заповед е несъществено нарушение. Защото освен че в КА точно е посочено правното основание - чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, както в КА, така и в процесната запоевд това правно основание е словесно възпроизведено. Затова въпреки неточното цифрово възпроизвеждане – посочване на чл.225, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ, адресатът ясно е разбрал защо според органа строежът е незаконен.

По отношение материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Според § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно §5, т.44 от ДР на ЗУТ, "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.

Съгласно §5, т.42 от ДР на ЗУТ, "Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.

И двете СТЕ ясно и непротиворечиво сочат, че е налице строеж по смисъла на ЗУТ. Съдът счита, че не е необходимо в заповедта да се посочва дали е налице реконструкция или основен ремонт, или че извършеният строеж следва да се подведе под някоя от другите хипотези на ЗУТ за строеж. Достатъчно е да се индивидуализира строежът /което е направено/ и да се посочи, че не са налице изискуемите разрешение за строеж и одобрени проекти, доколкото строежът изисква такива. Съдът приема, че в случая е налице хипотезата на основен ремонт по смисъла на ЗУТ по следните причини: налице са извършени нови видове работи – изградени стени на тераса, нов покрив над тях и над метална решетка. С изградените стени и покрив на терасата се подобрява експлоатацията на последната – дъждът и снегът не попадат върху нея, осуетява се възможността за незаконно проникване в жилището през терасата с оглед на акта, че терасата е на първи /партерен според нотариалния акт/ етаж. Следователно е налице осъществяване на хипотезата на §5, т.42 от ДР на ЗУТ. Съдът приема за правилна допълнителната СТЕ – с уточненията, направени в о.с.з., че не е налице реконструкция. Но и тази СТЕ и след уточненията в о.с.з. ясно посочва, че е налице строеж.

Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината /ал. 2/.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строежът или част от него е незаконен когато се извършва без одобрени проекти и/или без разрешение за строеж.

Оспореният в настоящето производство административен акт е издаден за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ с мотиви, че процесният строеж е изграден без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж.

В контекста на горното от фактическа и правна страна, безспорно по делото е доказано, че процесният строеж отговаря на понятието строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е четвърта категория, съгласно чл.137, арл.1, т.4, буква „д” от ЗУТ и чл.9, ал.1 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи, видно от заключението на първоначалната СТЕ. Неточното посочване в заповедта на пета категория, съобразно чл.137, ал.1, т.5, буква „в” от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи не се отразява на законосъобразността на заповедта, доколкото в КА и в заповедта е посочено, че се изисква не само разрешение за строеж, но и одобрен проект. Безспорно е доказано още по делото, което се установява и от заключението на двете съдебно-технически експертизи, че строежът е изграден без строителни книжа и същият представлява две плътни странични стени и покрив от плоскости, изградени на тераса, която тераса обслужва самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.661.607.4.1, разположен в имот с с идентификатор 56722.661.607. За построяването му е необходимо издаване на разрешение за строеж въз основа на архитектурен проект, конструктивно становище и съгласие на етажната собственост, както сочи първоначалната СТЕ, и каквито в случая не са налице.

 От доказателствата по делото, включително и разпита на свидетеля, се установява, и съдът приема, че процесният строеж представлява ново строителство, изградено през 2018 г. Предвид последното за процесния строеж не са приложими § 16 и § 127 от ДР на ЗУТ, независимо, че същият е допустим съобразно действащия подробен устройствен план, тъй като е изграден след посочените в тези разпоредби дати. Т. е. процесният строеж не е търпим по смисъла на закона и като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ подлежи на премахване, както правилно е приел административният орган с оспорената заповед.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Видно от приобщената декларация, само част от собствениците на имоти в кооперацията на ул.”Фридрих Енгелс” № 4-а са дали съгласие за извършване на въпросните подобрителни строителни дейности с оглед осигуряване на безопасност. За законосъобразно изграждане на строежа е следвало съгласие от етажната собственост да бъде представено преди издаване на разрешение за строеж, каквото разрешение е могло да бъде издадено, ако е било поискано. По същия начин не е имало проблем да бъде постигнат същият резултат от гледна точка обезопасяване на терасата чрез остъкляването ѝ, за каквото остъкляване не се иска нито разрешение за строеж, нито проект. Посочената практика на ВАС касае други хипотези и не е приложима в настоящия случай.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при несъществени нарушения на административно производствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото са основателни претенциите на община Плевен за разноски, поискани още с отговора на жалбата. Следва да се присъди поисканата сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева – максимален размер съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, доколкото делото е имало множество о.с.з., и две експертизи.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 от АПК съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Ш. срещу заповед №РД-12-351/21.08.2019 г. на заместник кмета на община Плевен.

ОСЪЖДА Т.С.Ш., ЕГН **********,*** сума 200 /двеста/ лева за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: /п/