РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 26.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9223 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор *** срещу П.С.А.
ЕГН
**********,***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 346,69 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 312,76 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.,
както и 33,93 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г.
до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 7599/2018 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 21252, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия по
см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 7599/2018
г. извлечение от сметка за абонатен номер № 21252 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага
се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.с.“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма „Техем
сървисис“ ЕООД на
база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Сочи, че в
претендираната сума като главница е включена: сума за отопление в размер на
126,53 лева за процесния период; сума в размер на 181,81 лева за отдадена
сградна инсталация; сума в размер на 00,00 лева за БГВ; сума в размер на 4,42
лева за услуга дялово разпределение. Излага, че в топлоснабдения имот има
монтирана една щранг лира. Моли се съда, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, да бъде
привлечено като трето лице помагач и „Т.с.“ ЕООД. В подкрепа на искането си сочи, че има сключен
договор при общи условия с „Техем сървисис“ ЕООД
за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда –етажна собственост. Твърди, че през процесния период
остойностяването на топлинната енергия за процесния имот е ставало по данни
предоставяни от тази фирма. Излага се, че отношенията между дружеството - ищец
и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с ОУ на договорите между „Т.П.“
ЕАД и търговец по см. на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в СЕС гр. Плевен. Твърди се, че за третото лице
помагач съществува правен интерес да участва в делото, тъй като с участието си
може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинна
енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно
ОУ, както и подписания от страните договор. Навежда доводи, че за ищцовото
дружество съществува правен интерес от привличането на това трето лице –
помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване
на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия дружеството може да
заведе регресен иск срещу него. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск, както и искането за привличане на
трето лице помагач. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба.
Сочи, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че
ответника е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот. Оспорва
начина за извършване на дяловото разпределение. Оспорва и размера на
претендираната главница, доколкото в нея са включени и други такси, като
например услугата „ сградна инсталация“,
която не е търсена, съгласно петитума на исковата молба и заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на оитветника моли
съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че претендираната сума е неоснователна,
доколкото в разбивката включена от ТЛП е включена и сума за сградна инсталация,
която липсва в петитума на ИМ..
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ не изпраща представител. С
нарочна писмена молба представя документи касаещи разпределението на топлинна
енергия за абонатен № 21525 за процесния период. Сочи, че е изготвяло дяловото
разпределение за имота и за сградата – етажна собственост, в която се намира в
съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено
ч.гр.д. № 7599/2018 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу
ответника за следните суми: сумата
от 312,76 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.; лихва върху главницата в
размер на 33,93 лв. за периода от 02.12.2016 г. до 16.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 24.10.2018 г. до
окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 4746/25.10.2018 г., връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване
на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис - извлечение
от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви
са задълженията на ответника по делото за исковия период.
Установява се от
приложеното по делото заявление, депозирано от ответницата до ищеца, че същата
е заявила, че като собственик на процесния топлоснабден имот не ползва услугите
на Топлофикация Плевен и е освободена от всякакви плащания след свалянето на
радиаторите.
От приобщената по
делото декларация по чл.14, чл.27 и §2 от Преходните и заключителните
разпоредби на ЗМДТ се установява, че ответницата по делото е декларирала, че е
собственик на процесния топлоснабден имот.
Видно е от
представената по делото справка от счетоводството на ищеца, че до момента няма
извършвани плащания от ответницата за исковия период.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната
собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че
ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в ***.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.
По делото не се
спори, че претендираната от ищеца сума е
за топлинна енергия, отдавана на топлоснабдения имот, сградна инсталация и за
дялово разпределение. Установява се, че в топлоснабдения имот няма ИРУ и
водомер, а има само щранг лира. Спорно по делото е дали ответника дължи
претендираните суми.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалата към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 г.). Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Разпоредбата на чл.144, ал.6 предвижда, че при липса на средства за дялово разпределение за
отопление в отделен имот и/или в отделно помещение топлинната енергия за
отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях
отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата,
определен по реда на Наредбата по чл. 125, ал. 3.
По делото безспорно се установи, че през
процесния период ответникът не е имал
уреди за дялово разпределение, поради което и дължимата сума за доставена
топлинна енергия е определена по реда на чл.144, ал.6 ЗЕ и т.6.4.4 от Методиката
за дялово разпределение. Поради изложеното съдът приема, че в
процесния период ответника е потребявал топлинна
енергия, посредством
монтираната щранг лира за
притежавания от него обект в количествата, сочени от ищеца, както и че дължи
заплащането на същата.
Задължението за заплащане на
сумите за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на
етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за
заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна
собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от
ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от
ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на
вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в
посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците
или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В
случая не са
представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,
ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат
за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Поради изложеното настоящия
състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на
собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия
за отдадена сградна инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение ЗЕ в
неговия чл.139, ал.1 от е
предвидено, че разпределението на
топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия
закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите. С преминаването от
преки договорни отношения между потребителите и избраната от тях фирма за
дялово разпределение към модел, при който топлофикационното дружество сключва
договор с фирмите за дялово разпределение при общи условия, одобрявани от
ДКЕВР, на практика тези фирми стават
подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в
режим на етажна собственост, се извършва възмездно.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение -
чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. По делото се установи, че ответникът не е
заплащал начисляваните суми за услугата дялово разпределение, поради което
съдът приема, че дължи същата.
С оглед
на изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за плати
претендираната от ищеца главница, вкл. суми за отопление на имот, отдадена ТЕ
за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът
да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи и претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание
чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство
разноски. С поведението си ответникът е станал повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от
ответника. Последният следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 75,00 лева за заповедното
производство.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 525,00 лв. от които държавна
такса в размер на 75 лева, 300 лева възнаграждение за особен представител и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.С.А. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, обща сума в размер на 346,69 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 312,76 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.,
както и 33,93 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г.
до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА П.С.А.
ЕГН
**********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 7599 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.С.А. ЕГН **********,*** заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 525,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: