Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 03.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б
въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Киримов гр. дело № 11614 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника А.Б.Б. срещу решение № 13246 от 16.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 36544/2018 г. на СРС, II ГО,
75 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу него
искове за признаване на установено, че дължи на „Т.С.“ ЕАД: сумата от 53, 25
лв. – главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода м.02.2015 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот: апартамент № 101,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********ведно със законната лихва от 15.03.2018
г. до окончателното изплащане, и сумата от 13, 58 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане. С решението въззивникът е осъден
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 505,35 лева разноски в исковото производство,
както и сумата от 52,27 лева разноски в заповедното производство.
В жалбата
са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия, доколкото твърди, че през процесния период не се доказва да е
бил собственик на посочения в исковата молба имота, тъй като договора за делба
е от дата 01.06.2016 г. Твърди, че не дължи процесните суми, тъй като не е
поръчвал доставяната топлинна енергия. Оспорва и заключението по допуснатата
СТЕ. При така изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната част, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не изразява становище
по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не се явява в съдебно заседание.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявени са установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на
суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него
топлинна енергия на процесния адрес, както и
за дялово разпределение.
Производството се развива след постъпване на
възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената
защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
За уважаване на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респективно за ангажиране отговорността на ответника
ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на
договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия,
обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период
и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
Спорният по делото въпрос се свежда до съществуването
на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на
топлинна енергия. СГС намира, че в тази насока от страна на ищеца по делото не
е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Установено е по несъмнен начин, че процесния имот е
бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Според разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е
това физическо
лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК - " Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
§ 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.”
В конкретния случай по делото е представен договор за
доброволна делба на съсобствени недвижими имоти Акт № 162, том I, дело № 5895/2016 г. от 01.06.2016 г., съгласно който
А.Б.Б. и В.В.К., двамата като съсобственици на недвижими имоти, придобити по
наследство сключват договор за делба при условие, че А.Б.Б. получава в дял и
става изключителен собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда – апартамент № 45 /четиридесет и пет/ с идентификатор №
68134.1201.61.2.45 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр. София, област София /столица/, Столична община, район „Илинден“, ж.к. *********7
/който адрес е идентичен със стар адрес: гр. София, комплекс „*********, съгласно
удостоверение към ДИ 94 00-115-(1) от 10.07.2015 г., на СО, район „Илинден“, а
съгласно схема обектът се намира в сграда № 2 /две/, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 68134.1201.61, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 /едно/, състоящ се от: една стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 59,69 кв.м., заедно с избено
помещение № 18, без посочена площ по документ за собственост, а съгласно
удостоверение за данъчна оценка – с площ от 3,00 /три/ кв.м..
За да стигне до извода, че жалбоподателят е потребител
на топлинна енергия, първоинстанционният съд е приел, че доколкото договорът за
доброволна делба е от дата 01.06.2016 г., т.е., след исковия период м.05.2014
г. – м.04.2016 г., то и двамата ответници към процесния период са били
съсобственици на процесния имот, следователно и потребители на топлинна
енергия.
Настоящият въззивен състав намира този извод за
неправилен, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Както сам е посочил първият съд представеният по
делото договор за доброволна делба е съставен след процесния период. Сам по
себе си обаче този установен по делото факт не води до автоматичен извод, че
двамата ответници са били съсобственици на процесния имот през процесния
период. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД
кога двамата ответници са наследили процесния имот /т.е. кога са придобили
собствеността върху същия/, а още повече и кой е техния конкретен наследодател.
По делото е представено единствено удостоверение за наследници на З.Б.К.изх. №
РИЛ17-УГО1-2880 от 27.06.2017 г., съгласно което същата след смъртта си е
оставила наследници по закон: Ц.Б.Б.– С. – дъщеря, А.Б.Б. – син и В.В.К. – син.
В същото време обаче не са ангажирани никакви доказателства, че именно З.К.е
била собственик на процесния имот и ответниците са го наследили от нея. Дори
напротив, по делото се съдържа молба от З.К./л.21/, съгласно която моли да бъде
намален броят на живущите в апартамент № 99 в бл. 351-352 на ул. „Варна“ в ж.к.
„Света Троица“, гр. София. Извод за това, че процесният имот е наследствен от З.К.не
може да се направи и от самия договор за доброволна делба, доколкото в него е
посочено единствено, че ответниците са съсобственици на недвижимите имоти въз
основа на наследяване.
При така изложеното и с оглед последиците на
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК настоящата инстанция намира, че не е
доказана първата основна предпоставка за уважаване на предявените искове, а
именно не се установи жалбоподателят А.Б. да е потребител на топлинна енергия,
т.е. да е налице валидно облигационно правоотношение между него и ищеца „Т.С.“
ЕАД за процесния имот, през процесния период.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че А.Б.Б. дължи на „Т.С.“
ЕАД: сумата от 53, 25 лв. – главница, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода м.02.2015 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 101, находящ се в гр. София, ж.к. „*********ведно със законната лихва
от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от 13, 58 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която е осъден
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 505,35 лева разноски в исковото производство
и сума от 52,27 лева, представляваща разноски в заповедното производство. В
останалата част и по отношение на В.В.К. решението е влязло в сила като
необжалвано.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски има въззивникът, но същият не е направил
искане в тази насока.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал.
2, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 13246 от
16.01.2020 г. по гр. дело № 36544/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 75-ми състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу
А.Б.Б., ЕГН ********** искове по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че А.Б.Б.
дължи на „Т.С.“ ЕАД: сумата от 53, 25 лв. – главница, представляваща стойност
на потребена топлинна енергия за периода м.02.2015 г. – м.04.2016 г. за
топлоснабден имот: апартамент № 101, находящ се в гр. София, ж.к. „*********ведно
със законната лихва от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от
13, 58 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с
която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.Б.Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от
505.35 лева – разноски за исковото производство и сумата от 52.27 лева –
разноски за заповедното производство, като вместо това постановява следното:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*******срещу
А.Б.Б.,
ЕГН **********, искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че А.Б.Б. дължи на „Т.С.“
ЕАД: сумата от 53, 25 лв. – главница, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода м.02.2015 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 101, находящ се в гр. София, ж.к. „*********ведно със законната
лихва от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от 13, 58 лв. –
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане.
Решението е влязло в
сила в останалата част като необжалвано.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД
като трето лице – помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.