Р Е
Ш Е Н
И Е № 458
09.07.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на единадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Галя Ангелова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2705 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, чрез юрисконсулт Божидар Цветанов
Каламов, против Д.Н.П. с ЕГН:********** ***, с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 22.06.2018г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Хасково за вземанията си срещу ответника в
размер на 147,41лв. По входираните документи било образувано
ч.гр.д.№1550/2018г. по описа на РС-Хасково, по което била издадена заповед за
изпълнение. Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищцовото дружество подава
настоящата искова молба в срока по чл.415 ал.2 от ГПК. Ищецът в качеството си
на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. и влезли
в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от Общите условия същите влизали в
сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството. По силата на чл.7 т.1 от общите условия ищцовото дружество поело
задължение да снабдява с електрическа енергия и да предоставя мрежови услуги за
следния обект на ответника: обект с ИТН 1536764, находящ се в гр.Хасково,
ул.”Стара планина” №35, ет.2. За партидата на ответника бил открит клиентски
номер **********. От своя страна ответникът съгласно чл.11 т.1 от общите
условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в
същите – чл.18 ал.1 и ал.2. Поради неплащане в срок на дължимите суми
ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. В
изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът доставил до обекта на
ответника за периода от 10.09.2016г. до 09.01.2017г. електроенергия на обща
стойност 128,26лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в
заплащането на консумираната ел.енергия ответникът дължал и законна лихва в
размер на 19,15лв. за периода от 28.10.2016г. до 21.06.2018г., която се дължала
за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да се установи със силата на пресъдено нещо съществуването на вземанията на
ищеца към ответника, както следва: 128,26лв., представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 10.09.2016г. до
09.01.2017г. и 19,15лв., представляващи стойността на законната лихва за забава
за периода от 28.10.2016г. до 21.06.2018г., ведно със законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и да се присъдят в
тежест на последния направените по настоящото и по заповедното производство
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.С.Д.П.
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. По делото липсвал първичният документ, въз основа на който била
издадена фактурата. Потребената ел.енергия била основанието за предявяване на
иска, а не издадената фактура. Последната само остойностявала потребената
ел.енергия. Приложените фактури не доказвали потребена ел.енергия, а само
остойностени показатели на потребление, което не било доказано, че е извършено
от ответника. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да се отхвърли иска и да се присъдят на ответната страна разноски,
съответстващи на отхвърлената част.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищеца
заявление е образувано ч.гр.д.№1550/2018г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 128,26лв. –
главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на
електрическата енергия, и 19,15лв. – мораторна лихва за периода от 28.10.2016г.
до 21.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.06.2018г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №695 от
25.06.2018г. Като доказателства по делото са представени издадените на
ответника фактури за дължими суми към ищцовото дружество и препис-извлечение от
сметка, в което са описани същите, заедно с лихвите за забава по всяка фактура. Представени са също така общите
условия на ищцовото дружество, одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.2008г. и
самото решение. Приложен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот от 19.09.2008г. на нотариус Капка Войнска с рег.№352 по
регистъра на нотариалната камара с район на действие Районен съд-Хасково, от
който се установява че Милена Иванова Андреева-Христова и Валентин Атанасов
Христов учредяват в полза на банка срещу отпуснатия им банков кредит ипотека
върху свои недвижими имоти, единият от които на адрес гр.Хасково, ул.“Стара
планина“ №35. В изисканата от общината справка досежно декларирана собственост
от ответника се установи, че липсва декларирана недвижима собственост, респ.
подадени от последния данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ. Приложена е
съответна справка за декларираните данни от ответника.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като
се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата
молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй
като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което
се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана и
неизплатена ел.енергия за визирания в исковата молба период, заедно с лихвата
за забава от датата на издаване на съответните фактури. Съдът намира за
основателно възражението на ответната страна, че фактурите не установяват
наличие на задължение за заплащане на ел.енергия. В тази насока с доклада са
дадени указания на ищеца, че не сочи доказателства за наличие на договорни
отношения с ответника, както и за изпълнение на своето задължение за доставяне
на ел.енергия. Въпреки дадените указания доказателства в тази насока не се
ангажираха от ищеца по делото. Назначеният на ответника особен представител
адв.П. след извършени справки в АГКК установи, че всъщност последният не е
собственик на жилището, за което се търси неизплатена ел.енергия в настоящото
производство. В тази връзка представи нотариален акт, от които се установява
действително че собственици на имота са трети лица за настоящото производство.
В същото време ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи
наличието на каквито и да е отношения между тези трети лица и ответника. От
изпратената от Община Хасково справка се установява, че ответникът не притежава
собствен недвижим имот на територията на общината. Няма как при липсата на
каквито и да е доказателства и твърдения в тази насока да се гадае в какви
отношения би могъл да е ответника със собствениците на апартамента и дали тези
техни отношения са съществували конкретно през процесния период. С оглед
гореизложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан и счита, че следва да се отхвърли изцяло. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест в настоящото производство не установи наличие на
облигационни отношения между него и ответника, нито изпълнение на своите
задължения за доставяне на ел.енергия на последния, което сочи на
неоснователност на предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, чрез юрисконсулт Божидар Цветанов Каламов, против Д.Н.П. с
ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК : да се установи със силата на
пресъдено нещо съществуването на вземанията на ищеца към ответника за сумите от
128,26лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
ел.енергия за периода от 10.09.2016г. до 09.01.2017г. – обект с ИТН 1536764,
находящ се в гр.Хасково, ул.”Стара планина” №35, ет.2, клиентски номер
**********, и 19,15лв., представляващи стойността на законната лихва за забава
за периода от 28.10.2016г. до 21.06.2018г., ведно със законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена и
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №695 от 25.06.2018г. по ч.гр.д.№1550/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :