Р Е Ш Е Н И Е
№ 319 30.07.2013г. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти
състав,
на четвърти юли 2013 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П. ЗЛАТЕВ
Секретар Павлина Георгиева
като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ
Гражданско дело № 1028 по описа за 2012 година, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.124,
ал.2 и чл.223 от ГПК, във вр. с чл.45, 49, 50 и 51 във вр. с чл.82- 86 и във
вр. с чл.121- 127 от ЗЗД.
Постъпила
е Искова молба от пълнолетните български граждани П.С.Й. и М.Д.Й.- и двамата
съпрузи от ***, в която се твърди, че на 15.05.2011г., между 19.00 и 20.00 ч.
синът им Д., заедно с още две деца, си играели около къща, намираща се в ***, ***. От висок, земен насип около къщата,
децата лесно прескочили и се качили върху покрива на сградата, придвижвайки се по него достигнали до бетонна козирка,
част от конструкцията на сградата. Върху козирката, до която децата достигнали,
имало два кабела, които били разположени по нея,
и били с нарушена
изолация и свободни краища. Едното дете- М. ги докоснало с
пръстите си и усетил, че го удря ток, тъй като ръката му изтръпнала. Второто дете също докоснало кабелите и при допира усетило, че го
удря ток. Третото дете — Д. също решило да провери
протича ли ток по тях и хванало единия кабел с едната си ръка и след като не
усетило въздействие, с другата си ръка хванало втория кабел, като в този момент се получило късо
съединение от протичащия по кабелите ток. В резултат
на това детето Д. Й. починало. Причината
за смъртта му било действието на протичащия електрически ток по хванатите от
него кабели, с нарушена изолация. Този вредоносен
резултат е настъпил и е бил възможен и поради изключително лесния, дори и за
деца достъп до тази част на сградата. Недвижимият имот, в който настъпил инцидента с
малолетното дете Д. М. Й., се намира в ***, *** и представлява сграда,
построена в УПИ- II „За КЖС" в кв. 388 по
действащия ПУП на ***. Съгласно писмо с изх. № 94-М-3134-1/11.11.2011г. на
Община- гр. Казанлък тази сграда е била отчуждена за изграждане на жилищни
блокове, съгласно АДС № 1988/03.02.1978 г. За имота нямало съставен Акт за
частна общинска собственост/АЧОС/. Със свое Решение № 195/01.02.2001г. Общински
съвет- гр.Казанлък е бил предоставил за безвъзмездно ползване на Библиотека
„Искра"- гр.Казанлък част от помещенията в сградата, намираща се на ***. Според решението на Общински съвет- Казанлък безвъзмездно предоставените обекти
били частна общинска собственост/ЧОС/, като ищците са били уведомени от Община- Казанлък, че имотът
не е публична общинска собственост/ПОС/ и няма съставен акт за публична
общинска собственост/АПОС/, а актовете за държавна собственост/АДС/ са
предадени в Областна администрация - гр.Стара Загора с писмо, по реда на § 6 от
ПЗР на ППЗОС (отм.). След получен отговор от Областен управител- Стара Загора се
установило, че след проверка в Архива на Областна администрация- Стара Загора
за този имот не е бил намерен Акт за държавна собственост/АДС/. Но кабелите,
които безспорно представляват вещ, осигуряваща преноса на електрическа енергия,
по които е протекъл тока, причинил смъртта на сина им, са част от
електрическата инсталация на сградата. Ищците са били увредени в резултат на
настъпилата смърт на единствения им син от вещи/сградата, позволяваща
безпрепятствен достъп до покривната й конструкция и бетонната козирка, върху
която са се намирали проводниците, по които е протекло електричеството,
причинило смъртта на сина им, и
самите кабели, по които е протекло електричеството, причинило смъртта на
Д./. Считат, че собствеността върху недвижимия имот принадлежи на ответника Община-
Казанлък или на Държавата в лицето на МРРБ. Въпросните кабели били или част от
електрическата инсталация на сградата/респективно собствеността върху тях е на
собственика на сградата/, или пък са част от мрежата, стопанисвана и поддържана
от едно от двете търговски дружества/ЕРП/- ответници. Ето защо ищците
обосновават твърдението си, че те са били увредени от вещи, като безспорни
факти са увреждащото действие и вредата, която е причинена от определени
свойства на вещите, че е налице връзка между вещите и произлязлата от тях
вреда, изразяваща се в понесените от двамата ищци- съпрузи, пълнолетни
български граждани неимуществени увреждания, в резултат на противоправната
загуба на човешки живот- този на единствения им малолетен син, изразяваща се в
напълно и завинаги унищожената духовна, емоционална и физическа връзка между
тях, като родители с детето им, причинени са им неизмерима болка, страдание и
скръб, които са налице от смъртта на детето до днес и ще бъдат такива за в
бъдеще. Твърдят, че тази емоционална болка е непреодолима за тях в настоящия
момент и завинаги, че те губят и възможността да имат от оня момент и за в
бъдеще синовната подкрепа - духовна и материална, такава на каквато разчитат от
децата си всички родители, след навършването на определена възраст. Така
изложената фактическа обстановка сочели на обоснования извода, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД - увреждащо действие от
вещ, противоправност, вреда и връзка между вредата и увреждането. До настоящия
момент ищците не знаели да има физическо лице, на което да е било възложено,
независимо дали по трудов договор или не, работа, свързана с обезопасяването на
недвижимия имот или кабелите- тоест те не могат да изградят извод за вина на
конкретно физическо лице, която да предположи ангажиране на някои от
ответниците за репарация на вредите, търсена с тази искова молба на основание
чл.49 от ЗЗД. Ищците категорично заявяват, че в случай, че в хода на процеса,
се установят факти и обстоятелства, водещи до отговорността на някои от ответниците
по чл.49 от ЗЗД, на тях им е безразлично на какво правно основание ще се уважат
исковите им претенции - дали по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 50 от ЗЗД.
Считат, че изложените обстоятелства
могат да обосноват наличието на солидарна отговорност по смисъла на чл.53 от ЗЗД между собственика на недвижимия имот и този на кабелите, в случай, че те се
окажат два различни правни субекта, а по отношение на кабелите- в случай, че за
тяхното стопанисване отговарят и двете търговски дружества- ЕРП. Ищците считат,
че ще бъдат справедливо обезщетени за причинените им неимуществени вреди след
заплащане на обезщетение в общ размер от 300 000 лв.- по 150 000 лв. за
всеки един от тях, ведно със законна лихва от датата на деликта/увреждането/-
15.05.2011г. до окончателното изплащане на сумите и на направените по делото
разноски, като имали правен интерес да бъдат обезщетени за нанесените им
неимуществени вреди, като насочват своята претенция към различнвите ответници в
различна комбинации на солидарни отговорности, към които претендират солидарно по
150 000 лв. на всеки от тях парични обезщетения за претърпени от смъртта
на сина им неимуществени вреди, както следва:
1.Солидарно спрямо Община-
Казанлък и „ЕВН
България Електроразпределение"АД;
2.Солидарно спрямо Община-
Казанлък и „ЕВН
България Електроснабдяване" АД;
3.Солидарно спрямо Държавата и
„ЕВН България
Електроразпределение" АД;
4.Солидарно спрямо Държавата и "ЕВН България Електроснабдяване"
АД.
5.Солидарно спрямо „ЕВН България Електроразпределение"АД и „ЕВН България
Електроснабдяване" АД.
Ищците в писменото си Становище по делото по повод Отговорите на Исковата молба,
представени по делото от ответниците Община- Казанлък, „ЕВН България- Електроразпределение" АД и
„ЕВН България- Електроснабдяване"
АД- и двете ЕРП от гр.Пловдив, както и приложените към тези отговори
доказателства и направените в тях
доказателствени искания, заявяват, че собствеността
на недвижимия имот, в който се е случил инцидента, принадлежи на Община- Казанлък или на Държавата. Кабелите,
коментирани в изложението на исковата
молба са или част от електрическата инсталация на сградата, респективно собствеността върху тях е на
собственика на сградата, или пък са
част от мрежата, стопанисвана и поддържана от едно от двете търговски дружества- ответници. Самите ищци са били увредени
в резултат на настъпилата смърт на
единствения им син от вещи- сградата, позволяваща безпрепятствен
достъп до покривната й конструкция и бетонната козирка, върху която са се намирали проводниците, по които е
протекло електричеството, причинило
смъртта на сина им, и самите кабели, по които е протекло електричеството,
причинило смъртта на сина им Д.. Изложеното прави възможно да се обоснове твърдението, че ищците са били
увредени от вещи. Фактическата
обстановка, изложена в исковата молба, прави обоснован и извода, че са налице всички елементи от фактическия състав
на чл.50 от ЗЗД - увреждащо действие от вещ, противоправност, вреда и връзка
между вредата и увреждането. Считат, че отговорността
на собственика на вещта е обективна, израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от упражняващият
дейността, свързана с тези вещи. Заоявяват,
че независимо дали е доказано виновно поведение на служителите, извършващи дейността по поддържането, рискът от
вреди, причинени от съоръженията
(вещите) е върху собственика им. Неоснователни
според ищците се явяват и направените възражения от „ЕВН България
Електроразпределение"- АД, гр.Пловдив и „ЕВН България Електроснабдяване"- АД, гр.Пловдив за
липсата на основания за ангажиране на отговорността
им по казуса, както и че е налице съпричиняване от страна на детето и от страна на неговите родители.
Пледират чрез процесуалния си
представител- адвокат, че същите следва да бъдат уважени изцяло спрямо част от
ответниците, ведно с всички законни последици от това.
В
писмената си Защита по делото ищците
заявяват, събраните по делото доказателства позволяват да се приеме за
установена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в обстоятелствената
част на исковата молба. В този смисъл сочат и показанията на малолетния свидетел-
очевидец М.К.К./очевидец на инцидента/, който е бил категоричен при разпита си
пред настоящия съд, както и показанията на пълнолетния свидетел Д.М.Д.- също
очевидец на инцидента. Върху козирката, до която децата достигнали, имало два
кабела, които били разположени по нея, като кабелите били оголени, което е безспорно
установено от събраните гласни доказателства по делото- показанията на малолетният
свидетел М.К., пълнолетните свидетели П.С., инж.Г.Ш., А.А. и В.З.. Едното дете-
малолетния свидетел М. докоснало кабелите с пръстите си и усетило, че го удря
ток, тъй като ръката му изтръпнала, второто малолетно дете също докоснало
кабелите и при допира усетило, че го удря ток, като третото малолетно дете/пострадалия/
Д. Й. също решило да провери протича ли ток по тях- хванало единия кабел с едната
си ръка и след като не усетило въздействие, с другата си ръка хванало втория
кабел. В
този момент се получило късо съединение от протичащия по кабелите ток. В резултат на това Д. Й.
починал. Причината за смъртта му било действието на
протичащия електрически ток по хванатите от него кабели, с нарушена изолация. Този вредоносен резултат е
настъпил и е бил възможен и поради изключително лесния, дори и за деца достъп
до тази част на сградата. В тази насока са вече обсъдените свидетелските показания
на свидетелят Д.Д., както и тези на свидетелката И.Н., която каза, че деца сега
пак продължават да се качват върху сградата. Понестоящем този лесен достъп вече
е станал невъзможен, тъй като непосредствено след смъртта на детето на ищците,
на първата площадка, след земния насип е изградена конструкция от метал и
телена мрежа, с обратен наклон, която прави невъзможен достъпа до покрива на
сградата по пътя, по който са си го осигурявали децата от махалата, години
наред. В този смисъл са показанията на свидетеля Д.Д., който заяви, че след
неговата намеса, потърсил съдействие от Община- гр.Казанлък и след като не се
отзовали, дал интервю в местната кабелна телевизия. След направения публичен
отзвук на случващото се, било подменено захранването с изолиран кабел и до
седмица козирката, от която се качвали децата била обезопасена с обратен наклон
с конструкция със затворен профил и мрежа. Ищците считат, че недвижимия имот, в
който настъпил инцидентът с малолетното дете Д. М. Й., се намира в ***, *** и
представлява сграда, която е ЧОС съгласно АЧОС № 1409/13.07.2012г., вписан под двойно
входящ № 4281/18.07.2012 год., н. а. 50, т. 14, н.д.№ 2788 от Съдия по
вписванията при Служба по вписванията- гр. Стара Загора. Твърдят, че всеки един от двамата ищци са били увредени
в резултат на настъпилата смърт на единствения им син от вещи - сградата,
позволяваща безпрепятствен достъп до покривната й конструкция и бетонната
козирка, върху която са се намирали проводниците, по които е протекло
електричеството, причинило смъртта на сина им и самите кабели, по които е
протекло електричеството, причинило смъртта на малолетния им син Д.. Считат, че
е било безспорно установено и доказано в хода на делото, че собствеността на
недвижимия имот принадлежи на Община- Казанлък. Кабелите, коментирани по-горе
са част от мрежата, стопанисвана и поддържана от „ЕВН България
Електроразпределение" АД- гр.Пловдив, както е видно от отговора на
исковата молба, депозиран по делото от двете дружества - ответници, така тази
безспорност се подкрепя и от заключението на съдебно-техническите експертизи по
делото. Ето защо обосновават безспорността на ищцовото си твърдение, че те
двамата са били увредени от вещи, безспорни факти са увреждащото действие и
вредата, която е причинена от определени свойства на вещите, налице е и
причинно- следствената връзка между вещите и произлязлата от тях вреда,
изразяваща се в понесените от ищците неимуществени увреждания, в резултат на
противоправната загуба на човешки живот- този на единствения им малолетен син.
Те се изразяват в напълно и завинаги унищожената духовна, емоционална и
физическа връзка между тях, като родители с детето им, като са им причинени
неизмерима болка, страдание и скръб, които са налице от смъртта на детето им до
днес и ще бъдат такива за в бъдеще. Тази емоционална болка е непреодолима за
двамата родители- ищци, в настоящия момент и завинаги, те губят и възможността
да имат от оня момент и за в бъдеще синовната подкрепа - духовна и материална,
такава на каквато разчитат от децата си всички родители, след навършването на
определена възраст. Безспорността на понесените и търпими и в момента
неимуществени вреди от ищците се доказа по категоричен начин от множеството
писмени доказателства по делото, както и от събраните гласни доказателства- и
най- вече от показанията на свидетелите Н.
Д.Й. и Р.П.Б.. Поради което и изложената фактическа обстановка се извежда от
непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели и заключенията
по допуснатите и приети съдебни експертизи по делото От което следва да се
направи единствено възможния и обоснован извод, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.50 от ЗЗД - увреждащо действие от вещ,
противоправност, вреда и връзка между вредата и увреждането, а от тук и
заключението за пълна основателност и доказаност на исковите претенции.
Относно правната квалификация на
исковете- отговорността по чл. 50 от ЗЗД настъпва от проява на конкретна вещ, и
тя е налице, когато увреждането е причинено от самата вещ, когато вредата
произтича от самия характер и състояние на вещта. Изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските недвижими имоти се осъществяват от съответната
община, като техен собственик. Предметът на дейност на „ЕВН България
Електроразпределение" АД- гр.Пловдив е експлоатация на
електроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни
линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, която служи
за пренос и разпределение на електрическа енергия, с цел снабдяване на
потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа на дружеството,
на територията, на която то извършва своята дейност. Това търговско дружество е
собственик и отговаря за изправността на кабелите от въздушната линия, предмет
на спора, които са част от електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение" АД- Пловдив, както самото дружество посочи в
отговора на исковата молба, а в последствие бе доказано и от изготвените
съдебно-технически експертизи по делото. Поради което според тях ответникът
Община- гр.Казанлък следва да отговаря за причиненото увреждане на основание
чл.50 от ЗЗД за лошо стопанисване на вещите, които й принадлежат - сграда, чиято
поддръжка е позволила лесен достъп на деца върху покривната конструкция.
Необходимо е да се съобрази факта, както по делото бе доказано, че детските
игри върху покрива на сградата и лесният достъп до него по начина, по който е
достигнало и починалото дете, са били ежедневни и добре известно на всички
явление. Също така ответникът ТД„ЕВН България Електроразпределение" АД-
гр.Пловдив следва да отговаря на основание чл.50 от ЗЗД за състоянието на
проводниците от въздушната захранваща линия, които са били голи, което е пряко
нарушение на изискването на чл.VII- 1- 136, ал.3 от Правилника за
устройство на електрическите уредби, според който не се разрешава използването
на голи проводници за въздушни захранващи линии. Нарушена е нормата на чл.VII-1-151, ал.1 от същия Правилник, според който: „На
въводите трябва да се поставя апаратура за изключване (ръчно или автоматична) и
за защита". Вещото лице инж.
Д. в устните разяснения, дадени в последното по делото
съдебно заседание заяви, че към момента на инцидента на въводите на въздушната
захранваща линия не е била поставена апаратура за ръчно или автоматично
изключване и за защита. Наличието на такава несъмнено щеше да
предотврати смъртта на детето, тъй като при „даването на късо съединение",
след хващането на проводниците от детето, тази апаратура /предпозител, бушон/
щеше да прекъсне подаването на електроенергия и тялото на детето нямаше да бъде
подложено на продължително и интензивно въздействие на електрическия ток, което
е довело до смъртта му. Тази отговорност е обективна и
не е нужно да се установява кои са конкретните лица, които не са изпълнили
задължението си, както и тяхната вина. Процесният
недвижим имот е сграда - частна общинска собственост. Собственикът
на този имот е длъжен да го поддържа в съответствие с изискванията на
нормативните актове. Отговорността на собствениците
(на сградата и на кабелите) по смисъла на закона поначало се основава на
предположението за наличност на недостатъци на вещта (на сградата и на
кабелите), от които могат да последват вреди за други лица. Вината се предполага
до доказване на противното. Отговорността на
собственика на вещта е обективна, израз на принципа, че рискът за вреди от вещи
се носи от упражняващият дейността, свързана с тези вещи. Независимо дали е доказано виновно поведение на служителите,
извършващи дейността по поддържането, рискът от вреди, причинени от
съоръженията (вещите) е върху собственика им. Квалификацията на исковата претенция дали е по чл.49 от ЗЗД или по чл.50 от ЗЗД, не е от съществено значение, тъй като не би обусловила крайните изводи на съда.
Разграничаването е без съществено значение за изхода на
спора, защото и в двата случая ответникът отговаря за обезщетяване на вредите. Горните изводи са илюстрация на
трайна съдебна практика на ВС и ВКС- София. Същата се намира в унисон със Закона и
следва да се възприеме като отправна точка при решаването на конкретния спор. Тя именно налага
приетата от доверителите ми и мен правна квалификация.
Алтернативно молят, ако съдът достигне до
извод, че това са предявени кумулативно, обективно съединени искови претенции с
правно основание по чл.50, ал.1 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД в съотношение помежду си
на алтернативни, конкуриращи се притезания, то това ще бъде един правилен
извод, в хармония със законодателната уредба и съдебната практика. В тези
случаи ищцита считат, че е нужно да се съобрази, че при доказаност на едно от
конкуриращите се притезания няма да е необходимо да се обсъжда дали е
осъществено и другото твърдяно притезание. В този смисъл на двамата ищци им е
безразлично на какво правно основание ще бъде уважена претенцията им.
Също така молят съда в Решението
си да се съобразите и с трайната
практика на ВКС- София, че са възможни и случаи на едновременна отговорност по
чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД.
Относно твърдението за съпричиняването на вредоносния резултат
от детето и от родителети му- електроразпределителното дружество посочва, че
поведението на пострадалото дете не отговаряло на обичайното поведение на 10
годишно дете. Кабелите
не били вещ за игра, а съоръжения за пренос на електроенергия. Причинната връзка между
поведението на пострадалото дете - необоснован, неопрадван досег с електрически
кабели и настъпилия вредоносен резултат бил неоспорим. Но, както се установи от показанията на другото дете, участник и
пряк очевидец в инцидента - М.К.К., се добива ясна представа, че първоначалното
му впечатление е било такова, че е възприел жицата, която са видели трите деца,
като прежда. Тоест, детската представа за кабелите при
тяхното визуално възприятие не е било възможно да бъде такава, че това е
електропреносно съоръжение. Децата са възприели, че
върху плочата са разположени безобидни конци - прежда, която могат да пипат и
докосват без опасност за живота и здравето си. В този
смисъл не следва да се ръзсъждава в насока съпричиняване от страна на детето и
в смисъла на посоченото от Община-
гр. Казанлък ППВС- т.7, № 17/18.11.1963г., според което когато малолетното дете допринесе за настъпване на
резултата, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложи
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, независимо дали такова лице не може да
действа виновно, тъй като е налице отсъствие на съпричиняване от страна на загиналото
дете. В обобщение считат, че при решаване на спора съдът следва да съобрази, че цялостното
поведение на загиналото дете и неговите другари съответства на манталитета на
момчета на тяхната възраст и на познанията, които се очаква да имат за света.
Те са вършили най-естественото нещо за деца на 10-11 годишна
възраст - да тичат между сградите, да се катерят по тях, особено при наличието
на лесен достъп, това за децата е вид предизвикателство в играта. Житейският им опит и познание от друга страна са им позволили да
третират оголения прожводник не като опасна вещ, а като предмет, който най-много
се доближава до моделите, изградени в съзнанието им. Освен това според тях не е
налице липса на родителски надзор и в този смисъл твърдения от Община- гр. Казанлък
и от „ЕВН България Електроразпределение"- АД за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалите родители - ищци в производството, тъй
като пострадалото дете е било във възраст, която позволява да се движи
самостоятелно по улиците на населеното място, в което живее и да посещава
самостоятелно различни обекти, свързани с учебната и социалната му дейност. Тоест
не може да се вмени в задължение на родителите на такова дете да го съпровождат
и държат за ръка непрекъснато, тъй като инцидентът е възникнал в такава част от
денонощието, която не предполага прилагането на завишен родителски контрол. Следва да се обърне
специално внимание на посочената от Община- гр. Казанлък норма на чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето/ЗЗДетето/,
според която: „Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които
полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12
годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие." Тази законова норма
вменява задължение да не бъдат оставяни без надзор децата, когато с това се
създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
Не може да се причисли към тази категория задължение за
родителите, че те са длъжни да участват ежеминутно и ежечасно в детските игри
на своите деца, които обичайно се извършват на улицата, в междублоковите
пространства. Осъществяването на детска игра, извън
дома, в светлата част на денонощието не изисква от родителите непрекъснат
надзор върху децата на възраст малко по-голяма от 10 години. Ето защо и на това основание не може да се приеме наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на доверителите ми. Като още по-силен аргумент в тази насока изтъкват и се позовават на задължителна практика на ВКС, постановена
в решение по реда на чл.290 от ГПК, индивидуализирана конкретно в Реш. № 169 от
28.02.2012 год. по т. д. № 762/2010 г., т. к.,
II т. о. на ВКС, според която: „Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди, причинени на увредения
може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпването на вредоностния
резултат”. Следователно според ищците граматическото и логическо тълкуване на нормата
на чл.51, ал.2 от ЗЗД дават основание да се приеме, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат. Поради което считат, че не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 от ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди." Поради което според тях от изложеното може да се
обоснове извода, че поведението на детето и родителите не е допринесло за
вредоносния резултат, а за това са допринесли единствено следните безспорни
факти- сградата, собственост на Община- гр. Казанлък е била необезопасена и позволяваща
лесен достъп до покривното й пространство, както на деца, така и на възрастни. Кабелите, които са част
от електроразпределителната мрежа и са собственост на „ЕВН България
Електроразпределение" АД-
гр.Пловдив, които били монтирани по въздушната линия за захранването на
сградата с електричество, са били оголени, без изолация, което е в противоречие
с нормативните изисквания в чл.VII-1-136,
ал. 3 от Правилника за устройство на електрическите
уредби/ПУЕУ/, според който не
се разрешава използването на голи проводници за въздушни захранващи линии.
Решаващият фактор— оголени проводници, по които протича ток,
който е довел до смъртта на малолетния син Д. М. Й. не е неговото поведение или това на неговите родители, а този решаващ фактор е следствие
от бездействието на други правни субекти, които бяха индивидуализирани погоре. При липса на принос от страна на
загиналото дете и неговите родители- ищци в производството, по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД, ищците считат, че следва да се уважи претенцията за обезвреда на
причинените и търпими и към момента неимуществени вреди. Считат, че характерът
на причиненото увреждане е описан подробно по-горе в настоящото изложение, че е
безспорно, че човешкия живот е неизмерим в пари, още повече живота на
единственото малко дете, за неговите родители. Заявяват, че анализът на
актуалната съдебна практика ще позволи на съда да установи, че обезщетения за
подобни неимуществени вреди в размер от по 120 000 лв.— 150 000 лв. за
всеки ищец, и са вече често срещани в съдебните актове на съдилищата, които ги
определят и се възприемат от обществото и съответните професионални гилдии като
нормални и обичайни. В този смисъл ищцовите претенции за обезщетение от по 150 000 лева следва да се оценят като
коректно предявени и съответни на общовалидната преценка за справедливост. Водим от горното молят съда да уважи изцяло предявените искове, ведно с
претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение. От установената
фактическа обстановка и изложените обстоятелства може да се обоснове наличието
на солидарна отговорност по смисъла на чл.53 от ЗЗД между собственика на
недвижимия имот и този на кабелите, по които е протекъл електрическия ток, тъй
като се оказа, че те са два различни правни субекта. В този смисъл и съобразно
правния интерес на ищците, молят съда да бъдат обезщетени за нанесените им
неимуществени вреди, като осъди солидарно ответниците Община- Казанлък и „ЕВН
България Електроразпределение" АД- гр.Пловдив да заплатят исканите
размери на обезщетения за двамата ищци. В случай, че съдът приеме, че не е
налице посочената солидарна отговорност между ответниците, то молят съда да
осъди ответника „ЕВН България Електроразпределение" АД- Пловдив да заплати
претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В случай, че съдът приеме, че не
е налице фактическия състав, позволяващ да бъде потърсена отговорност за
неимуществените вреди претърпяни и търпени от ищците от „ЕВН България
Електроразпределение" АД- Пловдив, то да осъди Община- гр. Казанлък за
претърпяното непозворено увреждане от ищците в резултат на настъпилата смърт на
тяхното единствено дете.
Молят да им се заплати
адвокатското възнаграждание по делото.
Всеки
един от общо 4 бр. солидарно отговорни ответници в
Отговорите си на ИМ по реда на чл.131- 133 от ГПК сочат следното :
Ответникът Община- *** заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявените искове по
делото. Счита така предявените искове за
неоснователни, тъй като в ИМ ищците
сочат, че са били увредени в резултат на
настъпилата смърт на единствения им син от вещи— сградата, позволяваща безпрепятствен достъп до покривната й конструкция
и бетонната козирка, върху която се
намирали проводниците, по които е протекло електричеството, причинило смъртта
на сина им и самите кабели, по които е протекло електричеството, причинило
смъртта на детето. Счита, че Община- Казанлък не следва и не може да носи
отговорност за претърпените неимуществени вреди от ищците, тъй
отговорността по чл.50 от ЗЗД предполага, че
вредата е настъпила от самата вещ или от виновно действие на лицето, под чийто
надзор тя се е намирала. Когато вредите са резултат не на свойства на вещта, а на несвойственото й използване от пострадалия,
отговорност по чл.50 от ЗЗД не може да се търси. Видно от изложението в
ИМ и от съдържанието на Протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.05.2011г., извършен от служители на РУ
„Полиция"- ***, произшествието е станало
в имот, частна собственост, дворът, на който е бил ограден с метална
ограда- т.е. не е бил налице осигурен безпрепятствен достъп до имота, ставало въпрос за навлизане в чужда собственост без
знанието и разрешението на собственика- т.е. налице е противоправно поведение
от страна на децата, и фактът, че това било
обичайна практика за децата от квартала, не прави поведението им законосъобразно.
Причината за произшествието са кабелите,
захранващи сградата с електрически ток, като тези кабели не са се намирали на
достъпно и необезопасено място в
двора или сградата, а са били прокарани въздушно към керемидения покрив, съответно на самия керемиден покрив, и за
да бъдат достигнати от децата е
необходимо те да се качат на покрива на сградата. Причината за
произшествието е и несвойственото й използване от пострадалия- т.е. независимо, че по кабелите протича електрически ток,
ако те не са били хванати от детето
(при това двата кабела едновременно), то не би било налице протичане на
ток и съответно причиняване на смъртния резултат. За реализиране на
отговорността на Община- Казанлък е необходимо да се установи, че вредата е настъпила от самата вещ, а не от
поведението на пострадалия, който си е служил
с нея- т.е. в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, тъй като когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, съобразно обстоятелствата на
случая следва да се приложат разпоредбите на чл.51, ал. 2 от ЗЗД, независимо от
това, че такова лице не може да действа виновно.
В конкретния случай
настъпилите вреди са в резултат изцяло от поведението на пострадалия - навлизане в чужд имот, без знанието
и съгласието на собственика, независимо
дали е налице лесен достъп или не, изкачване на покрива на сградата и съответно неправилно боравене с вещта (кабелите) -
захващането им като игра. За да бъде реализирана отговорността на
Общината по чл.50 от ЗЗД е необходимо вредата да е настъпила от самата вещ или поради недостатъци на същата, от които
могат да последват вреди. Собственикът на вещта обаче не носи отговорност за причинените вреди,
когато тя е била неправилно употребена или вредата е настъпила поради изключителната вина на
пострадалия.
В настоящия случай кабелите са били правилно въздушно прокарани, не е била нарушена тяхната
цялост, напротив скъсването им е станало в резултат на падането на детето, след
настъпилия токов удар. Кабелите, които са били монтирани
са стандартни, такива, с които се осъществява традиционно захранването с електрически ток на сградите. Но отношение на твърденията за нарушената изолация на рекордомана, вредоносния
резултат при захващането и на двете жици
едновременно, респективно затваряне на токовата верига, би настъпило и при наличието на изолиран кабел. Още повече, че видно и от обстоятелствената част на исковата молба инцидентът е станал на 15.05.2011 г. между 19.00 и 20.00 ч. Пострадалото
дете не е имало навършени 11 години (родено е на *** г.), и
съгласно разпоредбата на чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, „родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата
до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното
физическо, психическо и нравствено развитие." Безспорно децата са били
оставени без родителски надзор при „обичайните"
им игри, при това не и в непосредствена близост до жилищния блок, в който живеят. Предвид това счита, че по отношение
на родителите на пострадалото дете/ищци в настоящото производство/, е налице
виновно поведение. Заявява, че основен
принцип в правото е, че никой не може да се черпи облага от собственото си противоправно
поведение, и с оглед на гореизложено
счита, че предявените искове от П.С.Й.
и М.Д. ***, са неоснователни изцяло по основание и размер и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
Процесуалният й представител- юрисконсулт пледира,
че поддържа изцяло Отговора на ИМ, че исковете са неоснователни и недоказани
спрямо тях, и моли същите да се отхвърлят, ведно със законните последици от
това.
Ответникът Община- Казанлък, обл.Старозагорска не е представила Писмена защита
по делото въпреки изрично дадената й за това възможност от съда.
Ответникът
Държавата чрез МФ- София в Отговора си на ИМ сочи, че по отношение на
Държавата, представлявана от Министъра на финансите/МФ/- София, не са налице
законовоизискуемите предпоставки за възникване на отговорността по чл.50 от ЗЗД
и предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени. Алтернативно, в случай,
че съдът прецени, че правната квалификация на иска следва да бъде по чл.45 и
съответно чл.49 от ЗЗД, моли съда да има предвид, че по делото липсват данни,
които да ангажират отговорността на държавата по чл.49 от ЗЗД. За да е налице
такава отговорност е необходимо вредите, които са претърпели ищците, да са
резултат от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо
отговорността на този ответник/Държавата/ по чл.49 от ЗЗД. Заявява, че посочената
отговорност е такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена
вреда на пострадалия. За възникване на тази гаранционно- обезпечителна
отговорност с необходимо да са причинени вреди при или по повод на изпълнението
на възложена работа. Видно от законовата разпоредба на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на възложителя за причинени вреди с необходимо
възлагане па съответната работа другиму, което предполага наличието на някакви
договорни отношения между възложителя и изпълнителя(трудов или граждански
договор). Този извод се подкрепя и от трайната съдебна практика, съгласно която
отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква не за държавата, а за конкретния
възложител на работа, който притежава правосубектност и чийто длъжностни лица е
виновните и противоправните си действия са причинили претендирайите вреди. По
исковете за обезщетяване за вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е
субектът, който да е длъжностното лице,
причинител на вредата, и той да е в трудови или служебни правоотношения, а не
държавата. Следвало да се отчете и фактът, че вредоносният резултат е причинен
главно и единствено от поведението на пострадалото малолетно лице. Претендираната
вреда е резултат на самоувреждането на детето на ищците, което с хванало
електрическите кабели, съзнавайки, че по тях протича електрически ток.
Последното се установява от обстоятелството, че преди злополуката в
присъствието на пострадалия Д. Й. други две деца са усетили, че ги удря ток при
допир с кабелите. Изложеното налага изводът, че не е налице виновно и
противоправно поведение на ответника/Държавата/ в причинна връзка с вредоносния
резултат. За ангажиране на безвиновната гаранционно- обезпечителна отговорност
на държавата като възложител на работата на основание чл.49 от ЗЗД ищците
трябва да докажат в условията па пълно и главно доказване виновно поведение на
лице, на което е възложена пряко от държавата определена работата, при или по
повод изпълнението на която са причинени претендиралите вреди. Ищците по делото
не са ангажирали никакви доводи и доказателства в тази насока и следователно по
отношение на държавата, представлявана
от министъра на финансите, не са налице предпоставките по чл.49 от ЗЗД и
предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени. Евентуално, в случай,
че съдът прецени предявените искове като основателни и приеме, че вредоносният
резултат е настъпил не по изключителната вина на пострадалия, а при условията
на съпричиняване, моли съда при определяне на дължимото обезщетение да се
съобрази с разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и да намали претендирания от
ищците размер. Счита, че деликатната отговорност, съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД,
обхваща всички вреди/имуществени и неимуществени/, които са настъпили в
правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от
виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато вредите се намират в
причинно- следствена връзка и с поведението на самия увреден, законът в чл.51,
ал.2 от ЗЗД предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение,
съразмерно па действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. Причинно- следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД не е обусловено от субективното
отношение па пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни
последици. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричипяването. Принос по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна нръзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Съобразно конкретните обстоятелства разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице
допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези
субекти да действат разумно. Според него ирелевантна за съпричиняването с
неспособността на увредения да съзнава и да предвижда вредоносния резултат,
поради което отсъствието на вина не рефлектира върху приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли като неоснователни,
необосновани и недоказани подадените от П.С.Й. и М.Д.Й. срещу Държавата
осъдителни искове за заплащане на сума в размер на общо 300 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва от датата на деликта - 15.05.2011 г. до
окончателното изплащане па сумата.
Евентуално, ако съдът приеме за основателни
предявените искове, моли на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД да намали претендираните
размери на обезщетението за неимуществени вреди.
Не се е явил негов процесуален представител, не е
взел отношение към доказателствата към датата на приключване на съдебното
следствие, не е пледирал пред настоящата първо съдебна инстанция.
Ответникът
Държавата чрез МФ- София не е представила Писмена защита по делото въпреки
дадената й за това израчна възможност от съда.
Ответниците- 2 бр. ЕРП/ТД по ТЗ/ ЕВН- България Електроснабдяване-
АД и ЕВН- България Електроразпределение- АД, и двама със седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив с Общ Отговор на ИМ заявяват, че считат предявените
искове считаме за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорват изцяло.
Оспорват изцяло фактическата обстановка така, както е
изложена от ищите, оспорват твърдението, че
собствеността на сградата на *** е
неизвестна, оспорват твърдението, че
са налице основания за ангажиране на отговорността на ЕВН България
Електроразпределение-АД и ЕВН България Електроснабдяване-АД.
Заявяват, че 2 ТД- ЕВН
България Електроснабдяване- АД и ЕВН България Електроразпределение АД са
енергийни предприятие по смисъла на § 1, т.24 от Закона за енергетиката/ЗЕ/,
като предметът на дейност на първия ответник ТД-ЕВН България Електроразпределение- АД
е експлоатацията на електроразпределителната
мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо
напрежение, която служи за пренос и разпределение на електрическа енергия, с цел снабдяване на
потребителите, присъединени към електроразпределителната
мрежа на дружеството, на територията, на която то извършва своята дейност, при наличието и поддържането на валидна
лицензия за извършване на разпределителна дейност на съответната територия,
обхваната от електроразпределителната мрежа. Дружеството осигурява разпределение на електрическа енергия за
целите на снабдяване на потребителите, които са присъединени към електроразпределителната мрежа, управление на
електроразпределителната мрежа,
поддържане на обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания,
развитие^ на електроразпределителната
мрежа, в съответствие с перспективите за икономическо развитие прогнозите за изменение на електропотреблението в
региона. Поддържане и развитие на спомагателни мрежи, осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването и качеството
на подаваната електрическа енергия,
предоставяне на други услуги за потребителите, свързани с електрическата
енергия. Заявява, че ТД ЕВН България Електроразпределение- АД е
титуляр на Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г, издадена
от ДКЕВР, за дейността „разпределение на електрическа енергия" съгласно чл.39,
ал.1, т.З от Закона за енергетиката (ЗЕ), на
обособената територия на Югоизточна България. Разпределението на електрическа енергия, според § 1. т.49 от ДР на ЗЕ
е определено като „транспортиране на електрическа енергия
... през разпределителните мрежи" на
обособената територия на Югоизточна България,
че разпределението на електрическа енергия е лицензионна дейност и съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.2, т.1 от ЗЕ за една обособена територия се
издава само една лицензия. А предметът на
дейност на втория ответник ТД- ЕВН България Електроснабдяване- АД
е обществено снабдяване с
електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани
с електрическа енергия, че ЕВН
България Електроснабдяване- АД е
титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР, за дейността „снабдяване с електрическа енергия"
(чл.39, ал.1, т.10 от ЗЕ), на
обособената територия на Югоизточна България, като снабдяването с електрическа енергия е лицензионна дейност и
съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2, т.2а от ЗЕ за една обособена
територия се издава само една лицензия. Твърдят,
че сградата на *** е присъединена към електроразпределителната
мрежа преди 1990г. Към момента на изграждане и присъединяване на сградата към
електроразпределителната мрежа са действали и са били приложими Закона за
електростопанството и Правилник за устройство на електрическите уредби (1980 г). Към
момента на злополуката описанието на
присъединетелните съоръжения е било следното: от трафопост (ТП) Петрова нива с кабел НН (ниско напрежение) се
захранва стълб пред къщата ***. От върха на стълба с проводник (рекордоманно
отклонение) са се захранвали два електромера, находящи се в табло под плочата на главния вход на втория етаж, върху
която е станала злополуката. Присъединителните съоръжения са изградени
при спазване на техническите правила и норми, приложими за строежа, поддръжката
и експлоатацията им. В съответствие с приложимите към момента на злополуката
норми са били и сервитутите (габаритите/отстоянията) на съоръженията както спрямо къщата, така и спрямо плочата, съгласно
Наредба № 16 от 9.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, обн.,
ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. Заявяват, че в
сградата *** в *** доставката на електрическа енергия се е извършвала за процесната дата, а и към настоящия
момент по две измервателни точки (ИТН), по отношение на които качеството
потребители на ел.енергия и титуляри на партидите са, както следва: от дата
10.02.2011г. - Л.А.Д. - клиентски № ********** и ИТН- 2009730, и от дата 28.11.2009г. - Община Казанлък чрез Общинска
библиотека “Искра” - кл. № ********** и ИТН- 2010546 от 28.11.2009 г. Електромерите са два, еднофазни и се намират на
стълб до оградата на сградата, като при откриване на партидите за
доставка на ел.енергия в сградата Община- Казанлък се е легитимирала пред ЕВН
България Електроснабдяване- АД като
собственик на целия недвижим имот, като е дала и изрично съгласие за откриване
на партидите на името на едно трето лице- Л.А.Д., ИТН- 2009730, кл.№ **********-
като наемател и на името на Библиотека на Община- Казанлък, Филиал- 3, ИТН-
2010546, кл.№ **********, като сметките и по двете партиди се заплащали редовно
и в срок. Заявяват, че към дата 15.05.2011г. обектът е бил снабден с ел.енергия
и по отношение и на двете ИТН. Снабдяването не е било прекъсвано, тъй като не
били налице договорни и правни основания за това. Заявяват, че кабелите от
въздушната линия, предмет на спора, са част от електроразпределителната мрежа на
ЕВН България Електроразпределение- АД, изградени са при спазване приложимите към момента
на изграждането им правила и норми, а именно: Закона за електростопанството и
Правилника за устройство на електрическите уредби от 1980г.), спазена е и сега
действащата Наредба № 3 от 07.06.2004г. за устройството на електрическите
уредби и електропроводните линии, обн. в ДВ- бр.90/13.10.2004 г. и бр.91/14.10.2004
г., в сила от 15.01.2005г., изм. и доп. в бр.108/19.12.2007г. Във връзка с
чл.51, ал.2 от ЗЗД твърдят, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия - поведението на пострадалото дете не отговаря на обичайното
поведение на 10 годишно дете. Кабелите са енергийни съоръжения, предназначени за
пренос на електроенергия, а не вещ за игра. Твърдят, че действията на
пострадалото дете, довели до злополуката коренспондират единствено с извода за
наличие на принос за възникване на злополуката, както от страна на детето, така
и от страна на родителите, които не са упражнявали дължимите грижи към детето
си, не са изпълнявали родителските си задължения с оглед непълнолетието на
детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност.
Родителите му/ищците/ не били осигурили дължимия и изскуем по силата на закона
постоянен надзор по отношение на малолетното дете съгласно чл.125, ал.З от ЗЛС.
Твърдят, че причинната връзка между поведението на родителите/липсата на надзор/,
и на самото дете/необоснован и необравдан досег с електрически кабели/, и
настъпилия вредоносен резултат е неоспоримо, поради което в случай, че бъде
присъдено някакво обезщетение за вреди, то същото следва да бъде намалено, тъй
като пострадалите са допринесли съществено за тяхното настъпване.
Общият им процесуален представител- юрисконсулт
пледира, че исковете против всеки един
от двете енергийни дружества се явяват неоснователни и недоказани, и моли
същите да бъдат отхвърлени изцяло, ведно със законните последици от това.
Двете
енергийни дружества- ответници не са представили Писмени защити по делото
въпреки дадената им за това от съда изрична възможност.
Третото лице- помагач ЗК”Уника- АД”-
гр.София на страната на 2 ответника-ЕРП/ТД/ “ЕВН- България Електроснабдяване”-
АД и “ЕВН- България Електроразпределение”- АД/и двете със седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив/ в Отговора си на ИМ сочи, че се присъединява
към възраженията, направени в Отговора на исковата молба от подпомаганите
страни- двете енергийни ТД „ЕВН България Електроразпределение"- АД и „ЕВН
България Електроснабдяване"- АД/и двете със седалище и адреси на
управление в гр.Пловдив/, че не оспорва тезите, развити в отговора на исковата
молба на Община- Казанлък, и излага възраженията си срещу исковете и
обстоятелствата, на които се основават. За иска по чл.50 от ЗЗД, че е непротиворечиво
разбирането на съдебната практика, че по иска по чл.50 от ЗЗД се обезщетяват
само онези вреди, които са резултат на вещта като такава /нейните свойства,
специфика и пр./. Тези вреди следва да са „произлезли" от вещта. За да се
приложи съставът на този иск е необходимо да няма човешка намеса - действие или
бездействие, които да са допринесли за събитието и вредите. Наличето на
предпоставките на чл.45- 49 от ЗЗД изключват приложението на чл.50 от ЗЗД. Счита,
че процесният случай не попада в хипотезата на непозволено увреждане на чл.50 от ЗЗД, тъй като вредите са последица от противоправно поведение, а не от
свойствата на вещата като такава- тоест че е налице причинна връзка между
поведението на детето и резултата. За иска по чл.49 от 33Д заявява, че същият
урежда безвиновната отговорност на възложителя /работодателя/ и включва следните
предпоставки: общият състав по чл.45 от ЗЗД по отношение изпълнителя на работата;
възлагане на работа /по трудово правоотношение, граждански договор или друго
фактическо отношение/ и настъпване на вреди при или по повод изпълнението на работата.
Счита, че липсват данни за наличие на виновно поведение от страна на лице, на
което е възложено някаква работа, както и данни за наличие на причинна връзка
между поведението на това лице и настъпилото събитие и вредите. В този смисъл е
и прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство. Заявява
също така, че ако се приеме, че е налице някой от съставите на непозволеното
увреждане, то счита, че следва да бъдат уважени възраженията за съпричиняване
по изложените от ответниците съображения. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, според която „когато малолетно дете или невменяемо лице
допринесе за настъпване на резултата, съобразно обстоятелствата на случая
следва да се приложат разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗЗД, независимо от това, че
такова лице не може да действа виновно"/ППВС № 17/18.11.1963г./. Счита, че
следва да се изследва въпросът доколко лесният достъп до къщата е последица от
поведението/действието или бездействието/, на собственика на тази къща.
Процесуалният
му представител- юрисконсулт пледира, че исковете против двете енергийни дружества, на
чиято страна е привлечен като трето лице- помагач, се явяват неоснователни и
недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, ведно със законните
последици от това.
В Писмена защита/Писмени бележки/ сочи, че исковата
претенция срещу двамата ответници, посочени по-горе, не е била доказана по основание, поради което моли да
бъде отхвърлена изцяло, поради
следните съображения- счита, че от
събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства не се е установило/при условията на главно и пълно
доказване/ твърдяната от ищците
фактическа обстановка относно наличие на необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на тези
двамата ответници- ТД, чиито помагач е той като застрахователно дружество/ЗД/.
Заявява, че установената от събраните по делото доказателства противоречива по характер
фактическа обстановка на процесното събитие не създава представата за някакво неизпълнение на законови и/или договорни задължения от страна на разпределителното и
снабдителното електродружества, а точно
обратното- установява се, че има
сериозно разминаване между Постановлението
на ОП- С.З., свидетелските показания на
разпитаните в производството свидетели като очевидци и поемни лица, и изложеното в заключението на приетата по
делото съдебно- медицинска експертиза, тъй като на едно
място е посочено, че пострадалото дете
е „ХВАНАЛ ПРОВОДНИКА И ПАДНАЛ", докато
в материалите при извършения оглед
на трупа, възприети от вещото лице- медик и намерили място в неговото
заключение е записано, че детето е
„ПАДНАЛО ВЪРХУ ЕЛ. ПРОВОДНИК". В
тази връзка един от разпитаните свидетели(П.Н.) е обяснил, че когато той и
неговият екип, в качеството на длъжностни лица в РПУ- Казанлък са отишли
на местопроизшествието, са свалили детето от покрива,
след което медицинско лице го е прегледало и е установило смъртта му. Докато св. М.К. е обяснил, че Д. е
пипнал жицата и „после паднал, като
хвана жицата". Друг свидетел (П.С.)
от своя страна пък обяснява, че като отишъл при къщата, детето е било вече свалено. Счита, че е съвсем ясно, че за правилното решаване на настоящия
съдебен спор има много голямо значение каква е била точната обстановка и коя от
тези хипотези следва да се приеме за
истинска, като веднага се разбира, че при така посочените два противоречиви и изключващи се механизми на произшествието не може да бъде определен
субекта/ите - носител/и на безвиновна
отговорност, както по отношение на отговорността на евентуално дружество, община или друг собственик,
така и по отношение степента на
съпричиняване, каквото безспорно е налице в процесния казус. Твърди
и, че от приетите по делото
основно и допълнително заключение на съдебно- техническа
експертизи се налага определен извод, че
видно от оформен протокол, съхраняван в администрацията,
извършените свързвания на проводниците на
постъпващата ел.
енергия и цялостното обезопасяване
на процесната стара
сграда, във връзка със снабдяването й
с ел.енергия е било в
съответствие с действащите по това
време актове и правила, и
че отговаря на изискванията на
нормативните документи, като са
посочени Правилник за устройство на
ел. уредби и ЗЕ. Счита, че е било установено, че нормативното разстояние между изолаторите също е било спазено, според
нормативните изисквания- при разстояние между изолаторите над 6 м.- то е било
най- малко 0, 20 м. Височината на керамичните
изолатори до земята е била 4, 9 м., а височината
на проводниците над плочата е била 0, 20 м.- тоест точно според изискванията. Извършените допълнителни
замервания и изготвяне на скици,
поднесени от вещото лице в неговата допълнителна експертиза също подчертават наличие на коректно изпълнение на нормативните изисквания от страна на двете
ел.-разпределително и ел.-
снабдително дружества. Следователно според
него определено се налага изводът, че двете ответни електро- дружества са изпълнили своите задължения
по обезопасяване на процесната стара сграда и действията на техните служители
по снабдяване и обезопасяване на всички проводници, с които е била обхваната тази постройка, са били надеждно
обезопасени в рамките на нормативните изисквания. В този случай, при липсата на
какъвто и да е доказан по безспорен
начин пропуск, не са налице никакви основания за търсене на отговорност от ответниците „ЕВН". По отношение размера на исковите претенции-
счита, че претендираното обезщетение
за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди се явява в изключително завишен размер, тъй като по безспорен начин се налага изводът, че е налице изключително съпричиняване на трагичния резултат от
страна на малолетното дете, което е било предупредено дори от своето
другарче, което също е получило лек токов
удар, малко преди трагичната развръзка с почивалото дете. И че след като е
оставено без надзор от страна на родители и близки, и както беше
установено, след многократно обръщане на
внимание от страна на съседи- за опасности от използване на тази постройка за игри и детски занимания върху
плочата, на която е станало нещастието.
При така събраните по делото
доказателства, сочещи на изключително съпричиняване както от страна на
малолетното дете, така и от страна на настойниците
му, исковата претенция, при евентуално възприемане на тезата за някакво основание на иска, следва да бъде
редуцирана неколкократно, което би
било в хармония и с актуалната съдебна практика, относима към събития от
такъв характер и при стриктно спазване на разпоредбата
на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Поради което моли съда, като вземе предвид и така изложените съображения, съдържащи се в тази писмена защита, да постанови своето Решение, като отхвърли изцяло предявените
искове срещу 2 бр. ЕРП- ТД „ЕВН БЪЛГАРИЯ"-АД, гр.Пловдив.
След
като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на
всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, и константната
практика на съдилищата и на ВКС- София по аналогички кузуси,
първоинстанционният ОС-С.З. счита за изяснено и доказано следното :
ОТНОСНО
ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :
Исковете
са своевременно предявени, процесуално допустими, родово и местно подсъдни на
настоящия първоинстанционен ОС- С.З., поради което те следва да се обсъдят по
същество в настоящото съдебно Решение по делото.
ОТНОСНО
МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Видно от
събраните по делото многобройни писмени доказателства-
препис – извлечение от Акт за смърт № 291/16.05.2011г. на Община- гр. Казанлък,
Удостоверение за наследници № 1935/27.10.2011 г. на Община – Казанлък, Удостоверение
за раждане от *** ***– Казанлък, Удостоверение за сключен граждански брак от
09.05.2000 г. на Община – Казанлък, данни от регистър БУЛСТАТ- 2 стр., актуален
учредителен акт, протокол от 15.05.2011 г., СМЕ на труп № 156/2011 г. от
17.05.2011 г., постановление за прекратяване на нак. производство от 10.08.2011
г., писма № 94-М-3134-1/11.11.2011 г. и
№ 94-М-3134-1/29.11.2011 г. на Община – Казанлък, решение № 195/01.02.2001 г.
на ОбС– Казанлък, писмо № 94-00-1783/30.11.2011 г. на Обл.управител – С.З.,
удостоверение изх. № 32/03.11.2011 г., извлечение от банкова сметка ***.
Казанлък от 01.01.200 г., декларации от 23.01.2012 г. – 2 бр., писмо № 11-00-295/23.02.2012
г. на Обл. администрация – С.З., акт за държавна собственост № 1988/03.02.1978
г. на ГНС – Казанлък, писмо № 11-14-3/24.02.2012 г. на Община – Казанлък, молба
от Й.Й. от 24.02.2012 г., декларации от 23.01.2012 г. – 2 бр., удостоверение
изх. № 20120222144425/22.02.2012 г. на АВ - София, удостоверение изх. № 20120222144459/22.02.2012
г. на АВ - София, писмо № 1908/2011 г. от 27.02.2012 г. на РП – Казанлък,
постановление от 10.08.2011 г. на РП – Казанлък, разписка от РП – Казанлък,
писмо рег. № 24034/18.01.2011 г. на РУП – Казанлък, опис на материали по ДП № ЗМ-1072/2011
г. по описа на РУП - Казанлък, уведомление рег. № 17205/18.05.2011 г., докладна
записка от 15.05.2011г., протокол от 15.05.2011 г., протоколи за разпит на
свидетел от 29.06.2011 г. – 2 бр., протокол за разпит на свидетел от 01.07.2011
г., протокол за разпит на свидетел от 04.07.2011 г., от 13.07.2011 г.,
постановление за назначаване на експертиза от 15.05.2011 г., СМЕ на труп №156,
постановление от 15.05.2011 г., писмо рег. № 22279/30.06.2011 г. на РУП –
Казанлък, писмено мнение от 14.07.2011 г., удостоверения изх. № 250/13.03.2012
г. и № 251/13.03.2012 г. на АВ –
Казанлък, писмо изх. № 1-04-3301/09.03.2012 г. на Община – С.З., писмо изх. № 10-09-77/16.03.2012
г. на ОСЗ гр. Казанлък, писмо изх. № 240331200060056/21.03.2012 г. на НАП –
Пловдив, справки за актуално състояние – 2 бр., писмо рег. № 18983/23.03.2012
г. на ОДП – С.З., договор за
покупко-продажба на МПС от 18.10.2010
г., договор за покупко-продажба на МПС от 18.07.2006г., договор за
покупко-продажба на МПС от 21.08.2009г., договор за покупко-продажба на МПС от
26.10.2010 г., писмо № 290/19.03.2012 г. на Община – Казанлък, дубликат на
документи за платени данъци за 2006г., 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г.,
2012 г., 2011г. – 2 бр., 2010г. и 2006г., писмо изх. № 99-4707-24-10-1103/24.04.2012г.
на АГКК- гр. София, писмо изх. № 11-00-28/23.04.2012 г. на Община – Казанлък,
отговор на иск. молба от 06.06.2012 г., лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. на
ДКЕВР- гр.София, лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. на ДКЕВР- гр.София,
уведомително писмо № 3911/04.12.2009г. на Община – Казанлък,
заявление-декларация от 17.03.2011 г., заповед № 1223/07.12.2010г. на Община –
Казанлък, извадка от ТР от 01.06.2012 г., застрахователна полица № 11005F21009/23.03.2011г. на ЗК“Уника”- АД, гр.София,
пълномощно, пълномощно №3039/25.04.2007г., отговор от Община – Казанлък № 11-14-7/06.06.2012
г., решение № 195/01.02.2001г. на ОбС– Казанлък, писмо № 06-01-48/02.07.1999г.,
отговор от МФ гр. София изх. № 1-03-130/29.06.2012 г., пълномощно № П-221/29.09.2010
г. на МФ – София, становище по отговорите на иск. молба от 16.07.2012 г., молба
от ищците от 13.09.2012 г., молба от ЗК“Уника”- АД, София изх. № 4469/31.10.2012
г., пълномощно, становище от Община – Казанлък № 11-14-7/20.12.2012 г., молба
от ищците от 29.01.2013 г., молба от 14.02.2012 г. на Община – Казанлък,
пълномощно, молба от Т.К. от 18.02.2013г., удостоверение за раждане издадено
въз основа на акт за раждане № 676/04.08.2000г., пълномощни – 2 бр., молба от
адв. В. от 21.03.2013 г., молба от адв. В. от 21.02.2013 г., данни за адрес,
молба от адв. В. от 22.02.2013 г., молба от адв. В. от 28.02.2013 г., писмо № ДС-186/28.02.2013
г. на Община- Казанлък, молба от адв. В. от 14.03.2013 г., молба от П.Н. от
08.03.2013 г., заповед рег. № К-2641/06.03.2013 г. на МВР – София, писмо № 11-14-7/20.03.2013
г. на Община – Казанлък, писмо изх. № 897/01.03.2013 г. на “ЕВН България
Електроразпределение” АД, протокол за отстраняване на авария № 43258/15.05.2011г.,
ищците са живеели на съпружески начала от 1990г. и на 09.05.2000г. са сключили
граждански брак. На 11.12.2000г. им се родило дете Д. М. Й.- ЕГН **********,
което се превърнало за тях в емоционален център, като са живеели изключително
хармонично със силно изразена обич и взаимна привързаност. На 15.05.2011г.,
около 19.00 часа синът им Д., заедно с още две деца, си играели около къща,
намираща се в ***, ***. От висок, земен насип около къщата, децата лесно
прескочили и се качили върху покрива на сградата. Придвижвайки се по него
достигнали до бетонна козирка, част от конструкцията на сградата. Стореното от
тях в същност представлява обичайно проявление на детско любопитство и
провеждане на детски игри. Достъпът до покрива на сградата към онзи момент е
бил изключително лесен, поради малката височинна разлика между земния насип,
междинните плочи и покрива. Игрите върху покрива на тази сграда са били
обичайни за много деца от махалата. Този факт е безспорно установен, след като
по делото е бил приет като официално писмено доказателство Акта за частна
общинска собственост/АЧОС/ № 1409/13.07.2012г., вписан под двойно входящ №
4281/18.07.2012 год., н. а. 50, т. 14, н. д. 2788 от Съдия по вписванията при
Служба по вписванията- гр. Стара Загора. Поради което всеки един от двамата
ищци е бил увреден в резултат на настъпилата смърт на единствения им син от
вещи - сградата, позволяваща безпрепятствен достъп до покривната й конструкция
и бетонната козирка, върху която са се намирали проводниците, по които е
протекло електричеството, причинило смъртта на сина им и самите кабели, по
които е протекло електричеството, причинило смъртта на малолетния им син Д..
Безспорно е установено и доказано в хода на делото, че собствеността на
недвижимия имот принадлежи на ответника Община- Казанлък, обл.Старозагорска, а
кабелите, находящи се между Трансформатора и електромера на къщата/коментирани
по-горе/, са част от ел.мрежата- ниско напрежение/220 В/, стопанисвана и
поддържана от единия ответник/едното ЕРП/- „ЕВН България Електроразпределение"
АД- гр.Пловдив, както е видно от отговора на исковата молба, депозиран по
делото от двете дружества - ответници, така тази безспорност се подкрепя и от
заключението на съдебно-техническите експертизи по делото.
Видно от
събраните по делото множество гласни
доказателства- показанията на 8 бр.
свидетели, от които 7 бр. пълнолетни български граждани, се установи следното :
Малолетният свидетел М.К.К./в присъствието на родителите си и на на педагог в съдебната
зала/ заявява, че знае защо го викат
в съда. Обяснява, че са се качили на тази сграда и видели жицата. Първо
помислили, че е като прежда, не обърнали
внимание и първо той я е пипнал. Наелектризира му се е ръката, усетил
гъделичкане и казал, че тук май има ток. Не му повярвали останалите деца и
започнали и те да пипат. Едно друго момче пробвалбо- А. се казвало то, след
това я пипнал пострадалия Д. и паднал, като хванал жицата. Той отишъл при своите
родители и им казал, и като се върнали там, вече имало Бърза помощ, пожарна.
Отзад имало две плочи и се качвали на покрива. Те играели наоколо. Имало плочи,
които са ниски и те можели лесно да отидат
на първата плоча, после на втората, после на покрива на керемидите и след това
на тази плоча, където била жицата, като жицата била по средата на плочата.
Жиците били доста дълги и му заприличали на прежда. Жиците били опънати
отнякъде до някъде, нямали свободен край. Мисли, че идвали от стълб от едната
страна, а другата страна е в самата къща. Мисли, че са били зелени на цвят,
били две жици. Играели обикновено пред блока, не се качвали там за първи път.
Два – три пъти са се качвали да играят на къщата. Други деца мисли, че не са се
качвали, но и вече няма да се кача на тази къща, защото там, където се качвали
те, имало мрежи и на двете плочи. Друг път като са се качвали, не са
забелязвали тези жици. Близо към 20.00 часа се случил инцидента, смрачавало се,
но не било съвсем тъмно.
Свидетелят П.П.С. сочи, че преди
две години работил в полицията в гр.Казанлък, на инцидента отишъл лично. Като
отишли, детето било вече свалено, най-вероятно са се опитвали да го реанимират от
Бърза помощ. След това направили оглед на кабелите, където са прикачени от
стълба до порцелановите чашки- били съвсем обикновени жици, закачени към
порцелановите чашки. Доколкото си спомня, мисли, че са били голи жици, но било
тъмно. Заявява, че никой не е проверявал имало ли е ток по тях. Той се качил на
къщата и заснел самите жици, и това е било неговото участие в огледния
протокол. Не си спомня, може да са били и отрязани самите кабели, но няма по-
точен спомен.
Свидетелят д-р Т.Г.Т. заявява, че няма
никакъв спомен за случая, дори не си спомня коя година, спомня си, че е имало
инцидент със злополука на дете, но повече не си спомня нищо.
Свидетелят инж. Г.М.Ш. дава показания, че си спомня за инцидента, бил повикан
от дежурната група, в качеството на експерт да участва в огледа, той работел
към РПУ – Казанлък и участвал в изготвяне на огледния протокол с дознателя.
Като отишъл там видях пострадалото дете, което вече е било свалено в северния
край на къщата, и положено на земята. Той се качил на покрива да огледа
ситуацията и видял откъде минават проводниците, което са били от типа
“рекордоман”, меки, с които се захранват подобни обекти. Тръгвали от стълба на
улицата, преминавали през имота и влизали в таблото. Проводниците били вече
срязани и стърчали само техните изводи от порцелановите изолатори от двете
страни. Мисли, че са били оголени проводниците, не правил тогава замерване и
мисли, че захранването е било изключено, но не може да го твърди със сигурност.
Проводниците били два - фаза и нула. Предполага само, че по време на инцидента
не са били скъсани, а мисли, че при освобождаване на детето, тогава са били
срязани. Той е заварил това положение, което обяснил. Проводниците са били срязани
с техническо средство – най-вероятно клещи. Имало прекъсвана цялост, но дали е
счупване или срязване, няма категорична позиция. Възможно е при падане на тялото
да се скъса единия проводник, а другия да е срязан, но категорично не може да
каже. Мисли, че е бил едножилен кабел, оплетка не се е наблюдавала. Той минал
отзад до плащадката, през плочата на сервизно помещение, хвърлил се на плочата,
набрал се и след нея отново се набирал, след това бил на стрехата, на билото и
след това на козирката на верандата.Това бил единствения начин за момента,
защото нямало поставена стълба, за да се мине от друга страна. Имало вече пожарна,
аварийна група, полиция. Той пристигнал около половин час след инцидента. Кабелите пристигали от стълба, веднъж
имали връзка на два изолатора, след което се прехвърляли през плочата на
козирката на верандата и върху другия ъгъл на къщата се захващали на други
порцеланови изолатори, след което оттам влизали двата проводника в къщата.
Прекъснати били проводниците между двете двойки изолатори, а до мрежата не били
прекъснати.
Свидетелят Д.М.Д. дава обяснения, че по време на самия инцидент е бил там, седели
са на пейката и са си говорили по съседски. Той живеел точно срещу сградата, на
първия етаж. Вдигал се много силен шум от детска врява, в един момент шума се
усилил, а той бил встрани и имало жилищен блок, който пречел на погледа му.
Решил да се оттегли, за да има видимост и в този момент видял детето паднало
върху проводниците. В първия момент се изплашил силно и си помислил, че го е
убил тока и след това започнал да вика на съпругата си да му даде телефона. Имало
там жена млада с дете до него, която била видяла всичко и тя си дала телефона,
като вече е била набрала телефон 112. Обадила се с молба за помощ, като казала
какъв е случая. Затворил телефона. На покрива имало две деца, едното било на
югозападния изглед на склона, другото на южния изглед на склона. Тогава им
извикал какво правят там горе. В следващия момент децата изчезнали и останало
конвулсиращото дете. Зачакали да дойдат съответните органи, които се забавили и
дошли на 10-тата мин. от позвъняването му, това били пожарникарите. Първо дошли
СОТ, вдигнал се шум от квартала, дошли много хора. Момчетата търсили достъп,
разбили вратата и СОТ- а на 3-тата мин. дошли, след това органите на МВР,
пожарна и накрая Бърза помощ. Пожарникарят срязъл проводниците с дълги
изолирани клещи, най-напред посегнал да
грабне детето, но той му извикал да среже проводниците, и след това свалил
детето долу. Някой казал, че е спряна касетата след инцидента, но дали е така
не може да каже. Когато дошъл пожарникаря, детето вече нямало признаци на живот. Детето починало до 3- 4
мин. Обектът/къщата/ била под непрекъсната атака от деца, цигани, било първо
барче, после Културен клуб на каракачаните. Децата винаги са се домогвали до
покрива и не знае каква игра играят, винаги са им правили забележки да не са
там, да слизат. На другата вечер, прибирайки се от работа инстинктивно погледнал
към покрива и там имало пак четири деца, като по същия начин беше захранена
сградата. Собственик на сградата е била Община - Казанлък. Това било в
понеделник, в сряда отишъл в общината и опитал да се срещна с кмета, но той нямал
възможност. Срещнал се с една жена- гл. инж. и я помолил да направи нещо, за да
обезопасят сградата. Тя му се поскарала, че не били длъжни. След това отишъл в
Телевизия- Казанлък. Имало преди това ограда, която била възстановена от
държалия барчето, но след това била обект на посегателства и била разрушена.
Отишъл в Телевизия- Казанлък и там се срещнал с водещия тогава на телевизията,
направили интервю с него и до вечерта захранването било подменено, с изолиран
кабел и до седмица козирката, от която се качвали децата, била обезопасена с обратен наклон. Конструкцията на
козирката е била затворен профил и мрежа, и от тогава набезите на деца са
спрели, но на цигани не. Имало настанена там една жена, и към датата на
инцидента тя живеела там. Тя просто не е разбрала, като че ли я нямало в къщата
към момента на инцидента, но тя била наемател там. На втория етаж имало
библиотека, работела по почасов график и покрива течал от това, че са начупили
циганите покрива, имало хвърлени цигли. СОТ скочили да се разправят физически с
присъстващите за това, че е разбита вратата, а това е станало, защото се е търсел
проход, за да може да се влезе и помогне. В библиотеката постоянно имало
включен СОТ и в този момент библиотекарката не е присъствала. Било е на залез слънце,
часа точно не може да каже. За да излезе пред блока, може да е било към 17.00
часа, може да е било по-рано или по-късно, но било още рано.
Свидетелката И.И.Н. казава пред съда, че нейните внуци там са израснали. Това
според нея е едно “игрище”– на трансформатора и на тази къща постоянно имало
качени деца. Викала е постоянно, като
види деца от терасата, но тези ги видяла как се качват, но не можала да направи
нищо. Сега пак продължавали да се качват. Те са били 2 блока и едно игрище, имало стълбички и
се качвали постоянно деца, като каскадьори били. На никой не пожелава да види
това, на което тя била свидетелка.
Свидетелят А.Х.А. сочи, че работи в Електроразпределение от 1981г. Бил
дежурен на повикване, обадили му се от гр.С.З. диспечери, спешно да отида на
адреса и да спре тока, защото имало убито дете. Отишъл на въпросното място,
единия от колегите му влязал и спрял тока- това
е бил негов колега, който живее в блока до трафопоста, и той е спрял
тока. Било надвечер и той само отрязал жиците, които минавали над терасата.
Жиците били 6 квадрата, меден проводник, многожични, тънки 6 жила оплетени.
Нямало е ток, когато рязал кабелите. Детето било свалено на земята зад къщата-
имало много хора, полиция, пожарна. Отвън на сградата опрели стълбата на къщата
и отрязал жиците. Пожарникарите били скъсали единия кабел, и имало нещо, което
висяло на земята. За по-голяма сигурност ги срязал, за да могат да пуснат тока
на стълба- да има ток. От трафопоста жиците отивали в стълба с кабел под
земята, от стълба с два рекордомана/кабели, които служат за захранване на
абонатите/, те били на единия ъгъл на порцеланови изолатори. От единия ъгъл
отивали на другия ъгъл, и минавали над плочата, след това минавали през други
порцеланови изолатори и оттам влизали в тръба, която отива в таблото на
сградата. Между двата порцеланови изолатора той отрязал кабелите, прекъснал двата
проводника, за да ги махне. На кабелите/рекордоманите/ такава е била на времето
изолацията, нещо като конци, те са били много стари, над 50 годишни. Коите са били
под стрехата, са били запазени, но които са паднали на стълбището, са били самооголени.
Трафопостът бил е на около 50 г. и кабелите са били връстници на самата сграда,
като напрежението там е било 220 волта. Подстанцията се намирала на около 50 м.,
кабелите влизали в трафопоста с напрежение 10 киловолта и излизали с напрежение
220 волта- двуфазно. След инцидента е ходил пак там и сега е било вече с изолирани
кабели. Няма точен спомен, но някъде до около месец били положени новите
кабели. Къщата била заградена с ограда, но не била здрава, имало малка стена,
парапет, вратата се затваряла, но децата са влизали отзад. Нямало външна
стълба, по която да се качват на трафопоста.
Свидетелят В.Й.З. дава показани, че работи в ЕВН- Електроснабдяване от
1989г., като монтьор. Ходи е на мястото на инцидента. Като му се обадил първия
дежурен и пристигнах на място, детето било вече свалено, кабелите били вече
отрязани. Нищо не е правил нито по кабелите, нито по ел. захранване. Колегата
му казал, че е отрязал кщабелите от
чашката отгоре. Пожарникари там не е заварил, само имало линейка. Сградата била
стара къща, при монтажа били голи проводниците. Напрежението е било 220 волта,
което идвало от съседния стълб, имало близо трафопост, но не му знае името. В
него влизал ел. ток с напрежение 10 киловолта и излизал 220 волта. В момента
ЕВН- Електроразпределение е било собственик на кабелите. На съседката къщата й
била с неизолиран проводник, като повечето стари къщи са били изпълнени така. На времето не знам как е
било, но този проводник, като тип бил неизолиран проводник, с такива проводници
се изпълнявала уличната мрежа, но на къщата е била с 6 квадрата, като самият
кабел според него е бил едножилен. Най-старите проводници имат стари изолации с
парцали, влакна по тях, а този който срязал е бил оголен.
В този смисъл са показанията на
малолетния свидетел М.К.К./очевидец на инцидента/, който е категоричен при
разпита : „Играем обикновено пред блока, но не се качваме там за първи път.,,,
както и показанията на пълнолетния свидетел Д.М.Д., който също очевидец на
инцидента, който поясни, че: „Обекта е под непрекъсната атака от деца,
цигани... Децата винаги са се домогвали до покрива и не зная каква игра
играят... На другата вечер, прибирайки се от работа инстинктивно погледнах към
покрива и там имаше четири деца, ...". Върху козирката, до която децата
достигнали, имало два кабела, които били разположени по нея, като кабелите били
оголени. Този факт е безспорно установен от събраните гласни доказателства по
делото, като малолетният свидетел М.К. казва: „Качихме се на тази сграда и
видяхме жицата. Първо помислих, че е като прежда,..."; пълнолетният
свидетел П.С. заявява, че е видял: „ Съвсем обикновени жици закачени към
порцеланови чашки. ... мисля, че бяха голи жици, беше тъмно,,; Другите
пълнолетни свидетели заявяват следното- свидетелят инж.Г.Ш. казва : „
Проводниците са от типа „рекордоман"... бяха оголени проводници";
Свидетелят А.А.: „На рекордоманите така е била на времето изолацията, нещо като
конци, те са много стари, над 50 годишни. Където са под стрехата са запазени,
но на тези на стълбището е паднала, самооголени са"; Свидетелят В.З. заяви,
че: „ На съседната къща е пак с неизолиран проводник. Повечете стари къщи са
изпълнени така. На времето не зная как е. Този проводник, като тип беше
неизолиран проводник... Най-старите проводници имат стари изолации с парцали,
влакна по тях, а този, който срязах беше оголен." Едното дете- малолетния
свидетел М. докоснало кабелите с пръстите си и усетило, че го удря ток, тъй
като ръката му изтръпнала. Второто дете също докоснало кабелите и при допира
усетило, че го удря ток. Третото дете- пострадалия малолетен Д. също решило да
провери протича ли ток по тях и хванало единия кабел с едната си ръка и след
като не усетило въздействие, с другата си ръка хванало втория кабел. В този
момент се получило късо съединение от протичащия по кабелите ток и в резултат
на това детето Д. Й. починало. Причината за смъртта му било действието на
протичащия електрически ток по хванатите от него кабели, с нарушена изолация.
Този вредоносен резултат е настъпил и е бил възможен и поради изключително
лесния, дори и за такива деца достъп до тази част на сградата, като в тази
насока са вече обсъдените свидетелските показания на свидетелят Д.Д., както и
тези на свидетелката И.Н., която каза, че деца сега пак продължават да се
качват върху сградата. Този лесен достъп днес вече е станал вече невъзможен,
тъй като непосредствено след смъртта на детето на ищците, на първата площадка,
след земния насип е изградена конструкция от метал и телена мрежа, с обратен
наклон, която прави невъзможен достъпа до покрива на сградата по пътя, по който
са си го осигурявали децата от махалата, години наред. В този смисъл са
показанията на свидетеля Д.Д., който заяви, че след неговата намеса, потърсил
съдействие от Община- гр.Казанлък и след като не се отзовали, дал интервю в
местната кабелна телевизия. След направения публичен отзвук на случващото се,
било подменено захранването с изолиран кабел и до седмица козирката, от която
се качвали децата била обезопасена с обратен наклон с конструкция със затворен
профил и мрежа. Недвижимия имот, в който настъпил инцидентът с малолетното дете
Д. М. Й., се намира в ***, *** и представлява сграда, построена в УПИ II „За КЖС" в кв. 388 по действащия ПУП на гр.Казанлък,
обл.Старазагорска.
Съдът кредитира изцяло
показанията на всички тези общо 8 бр. свидетели, макар че част от тях работят
при някои от ответниците/електро- дружества/, тъй като показанията им са
еднозначни, вътрешно непротиворечиви, в унисон помежду си, подкрепят се от
останалите писмени доказателства и заключенията на съдебните експертизи, и
липсват по делото каквито и да са данни, някои от свидетелите да се
заинтересовани от изхода на настоящия съдебен спор.
Видно от Заключенията на съдебните експертизи по делото се
установява следното :
Съгласно
Заключението на съдебно- медицинската експертиза по писмени данни от материалите
в делото е видно, че на 15.5.2011г. между 19 и 20 ч. детето Д. М. Й. на 10 г.
при игра в необезопасена сграда е докоснал с двете си ръце необезопасени
проводници, по които е протичало електричество 220 волта променлив ток и е починал
на място. При съдебномедицинската експертиза върху трупа на ш-устанопепо са
установени електрически знаци по двете ръце и лявата подбедрица, оток на мозъка
и белите дробове, остър кръвен застой на вътрешните органи, тъмна и течна кръв,
липса на алкохол в кръвта. Причината за смъртта е действие на електрически ток,
довел до спиране на сърдечната дейност. Сърдечният ритъм се генерира от
синусовият възел, разположен в областта между двете предсърдия. Той представлява
образувание от нервни клетки, чийто аналог в електрониката е тактовият
генератор. Електрическите импулси се предават към всички мускули на сърцето
чрез т.нар. снопче на Хис. Ако през структури
премине електричество със сила повече от 0,1 А през тяхната работа се нарушава.
Синусовият възел спира да произвежда импулси или започва да произвежда импулси с много
голяма честота, каквато сърдечните структури не могат да изпълня. Сърцето или спира или изпада в т.нар. камерна
фибрилация. Единствената манипулация, която може да
възстанови сърдечния ритъм в такива ситуации е дефибрлаторът. Ако това не се случи до около 5 минути настъпва смърт. Ако електричеството премине между
дясна ръка и краката сърцето с малко встрани от веригата. Освен това кожата и
най-вече обувките са лош проводник па електричеството. Голямото съпротивление е
причина силата на тока да е малка и пораженията за синусовия възел са
незначителни. Хващането на
проводници „фаза" и „нула" с две ръце затваря верига, в която се
намира сърцето. Електричеството преминава по пътя на най-малкото електрическо
съпротивление, каквито са кръвоносните съдове с кръвта. В тази верига се намира
и сърцето, което обяснява моменталната смърт на детето. Електричеството
въздейства не само а сърдечния мускул, но и на всички останали мускули. Те са така устроени, че
се съкращават при електрически импулс, подаван от нервите. Мускулите сгъвачи са
повече и надделяват пад мускулите разгъвачи. Ето защо
ръката, която е хванала проводник е електричество не може волево да го пусне.
Поразеният не може да контролира позата си. При падането най-вероятно детето е контактувало с лявата си
подбедрица към електрически проводник, което допълнително е подсилило ефекта на
протичане на веригата през сърцето.
Съгласно
Заключението на първоначалната съдебно-
техническа експертиза по делото, преди 1980г. и донякъде след това, като
рекордемани, т.е. проводници на отклонението от уличната мрежа ниско
напрежение/Н.Н./ към сградите на битовите консуматори на електрическа енергия са
се използували многожилни медни проводници 6 мм, покрити с мрежеста оплетка от
изкуствен материал. Тази оплетка е била напоена с черен изолационен материал,
който е осигурявал безопасност от попадане под напрежение от 220 В, когато
проводниците са докоснати, най-вече, от хора. Тези проводници са се използували
там, където не е било възможно да се въздейства физически върху тях от вятър, сняг, дъжд и т.н., при което оплетката
се поврежда и при докосване на проводника се попада под напрежение 220 В. След
злаполуката тези проводници са били демонтирани и на тяхно място са били монтирани
кабели, чийто монтаж отговаря на нормативните документи. Следователно от стълба
до сградата и обхождайки сградата, такива проводници е било възможно да се
използуват, защото са спазени разстоянията на проводниците до сграда за
осигуряване на безопасност. Обаче въздушното преминаване на такива проводници
над външната етажна плоча не се допуска, защото в процеса на експлоатация на
инсталацията например/при ремонти на покриви и тавани по плочата на сградата/,
проводниците може да бъдат повредени и монтажниците да попаднат под напрежение,
защото те са монтирани непозволено ниско над плочата и безопасните им
разстояния не са спазени. Не са били спазени серветутите, относно въздушно
положените проводници над плочата. Положените проводници над плочата е трябвало
да осигурят безопасност от попадане под напрежение 220 В на всяко лице, което
поради някаква причина се намира на плочата. Това и можело да стане само ако
проводниците са били положени в инсталационни тръби в тухлената зидария, при
което електробезопасността се осигурява и нараняване и стареене на проводниците
се избягват. Електрическата енергия се използува за потребяване от битови,
индустриални и други консуматори /селско стопанство, туризъм/, и когато
ел.енергия се потребява от битови консуматори, които я потребяват за нуждите на
живота си, неофициално се употрябава
израза “ЕЛ.ЕНЕРГИЯ ЗА БИТА”. Когато ел.енергия се потребява от
индустриални/промишлени/ консуматори за нуждите на промишлеността, неофициално
се употребява израза “ЕНЕРГИЯ ЗА ПРОМИШЛЕНИ НУЖДИ”. Разликата между тях е в
това, че енергията за бита се отчита по две скали на електромерите/дневна и
нощна енергия/, а тази за промишлеността по три скали/дневна, нощна и върхова/,
водещи и до разликата в ценообразуването на отделните видове ел.енергия. На
15.05.2011г. до сградата *** в ***, към 19.00 часа се приближават три деца от
района и са решили да се качат на върха на сградата да играят. Качването става
ненормално- не през отворени
врати, а от външната част на сградата- от бетонна плоча на бетонна плоскост,
които са външно на сградата. В един момент от играта, момчетата отиват от
най-ниската плоча на втората, по-висока и от втората на покрива на сградата, и
от покрива по керемидите отиват на друга плоча, над която минават фазовия и
нулев проводник, преди да влезат в сградата и към електрическото й табло. Едно
от момчетата - М. К. - на 12 години допира до единия от проводниците - фазовия
и усеща по ръката си, че на проводника има напрежение. Той уведомява за това
приятелите си. Второто момче А. от любопитство също допира фазовия проводник с ръка
и уведомява също, че на проводника има напрежение. Също от любопитство, без да има
доказателства по делото да го е накарал някой и третото момче Д. Й. - на 10
години се доближава до проводниците и вече не допира само фазовия проводник, а
хваща с двете ръце двата проводника. Моментално се създава електрическа верига
на късо съединение- от фазовия проводник през едната от ръцете, през тялото на
момчето към другата му ръка и веригата се затваря през нулевия проводник. В
случая тока на късо съединение е голям, защото
въпротивлението на ел.веригата е много ниско и детето пада върху
проводниците зашеметено от тока на късо съединение, като ръцете му остават на
проводниците. Така преминаващият ток разгражда вътрешните му органи и поради
трудното място на злополуката притеклите се за помощ са констатирали смърта му,
без да могат да му помогнат. Монтирани по този начин ел.кабели са създавали
опасност от протичане на ток, респективно за настъпването на инцидент, без допиране
до тях, съответно захващането им. През деня на злополуката и по-точно до нея,
ел.захранването на процесната сграда е било нормално и с нормални параметри,
като е отговаряло на техническите изисквания за непрекъснатост и сигурност. Монтираните
проводници за влизане до ел.табло
на сградата са били недостъпни, обикаляйки около нея, но много
достъпни за играещите деца, когато преминават над процесната
плоча на много малко разстояние- около 0, 5 м. Когато не се допрат или хванат с
ръце проводниците, не се създава никаква опасност за инцидент с намиращи се до
тях лица, т.е. до протичане на ел.ток през тях. Кабелите от въздушната линия,
предмет на спора, са част от електроразпределителната
мрежа на "ЕВН България, Електроразпределение" АД- гр.Пловдив.
Следователно съгласно Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/, държавата предоставя правото на ЕВН да разпределя
ел.енергия в Югоизточна България по цялата държавна разпределителна мрежа Н.Н.
и В.Н., и да я експлоатира, поддържа и ползва за срок от 35 години, като своя
собственост. Във връзка с така изложено, разпределителната мрежа Н.Н. от
уличния стълб до точката на достъп на клиентите на ЕВН в сградата-т.е. до
електромерите на ел.разпределителното табло, е собственост на ЕВН. Към момента
на инцидента/15.05.2011г./ не е
имало скъсване на кабелите за ел.захранване на процесната сграда,
съгласно писмените и устните доказателства към делото и тези в КЕЦ- гр.Казанлък.
От представените писмени и устни доказателства към делото на захранващите
разпределителни кабели, преминаващи над процесната бетонна плоча, не е имало
изолация- тя е била амортизирана и разкъсана, изглеждайки като закачени конци.
Ако човек хване двата кабела
едновременно, когато те не са изолирани, през тялото му ще протече ток.
Когато кабелите са изолирани, през тялото на човека няма да протече ток.
Токът, с който се захранва процесната сграда има следния
път- от Трафопост "Петрова низа", където ел.енергия се трансформира
от напрежение 10 кВ до напрежение 400/220 В, ел.токът пристига в Главното
разпределително табло/ГРТ/ на трафопоста. От ГРТ излиза кабелен извод 400/220 В,
който е положен в земята, в кабелен изкоп, стига до уличен стълб на
разпределителната мрежа Н.Н., намиращ се до процесната сграда. Кабелът се качва
до върха му и от там, чрез кабел Н.Н., процесния кабел най-напред въздушно, а
след това по стените
на сградата на известно разстояние от стените й и въздушно над
процесната бетонна плоча достига до електромерите на клиентите на ЕВН- т.е. до
точките на достъп до разпределителната мрежа Н.Н. на дружеството. Ел.мерното
табло се намира пред входа на сградата.
Съобразявайки, че са налице различни собственици на кабелите, с оглед на
това, че те се явяват от една страна част от електроразпределителната мрежа, а от друга съответно са част от
ел.инсталацията на сгардата, тези кабели са собственост на "ЕВН
България Електроразпределение» АД-
гр. Пловдив, съгласно даденият им лиценз от ДКЕВР,
Съгласно Заключението на повторната съдебно- техническа
експертиза по ВЛНН (Въздушна
линия за ниско напрежение) е уличната разпределителна мрежа за осигуряване на
електрическа енергия посредством проводници, разположени на открито, закрепени чрез изолатори и арматура към стълбове или чрез конзоли към
сгради. В случая от стълб се прави отклонение
от ВЛ с проводник, закрепен с крайна връзка
(неподвижна). Проводника е тип „рекордоман"
(червена жица). Това е облицован противовлажен
проводник ОПВлХ, който съдържа медно жило, импрегнирана кабелна хартия, памучна
обвивка импрегнирана антикорозийно с оловен миниум, размесен със съхнещи масла. Този проводник се използва
за открито полагане върху изолатори във влажни и мокри помещения и основно за
свързване постройки и сгради към ВЛНН. Сега се използват проводници ПВО (проводник за
въздушно окачване), които са с винилитова изолация и сечение от 4 до 70 мм2.
Тогава към момента на инцидента
са били валидни следните норматилни актове- Правилник за устройство на електрическите уредби/отменен-
2004г./ и Закон за
електростопанството/1948г.
- 1975г./, според който
електрическите мрежи за пренос и разпределение
са държавна собственост, а контролът
се осъществява от Асоциация „Енергетика". Според техните изисквания
отклоненията от ВЛНН към потребителите минават
по най-краткия път и се закрепват на изолатори на сградата. Разрешено е да се използват поредица от изолатори
докато се стигне до най-късия път до ВЪВОДА
към електрическата инсталация. Въвод от въздушна линия - това е
електрическа инсталация съединяваща отклонението
от ВЛ с електрическата инсталация на сградата. Разстоянието между
проводниците при изолаторите на въвода, а също от проводниците до изпъкналите части на сградата е най-малко 0,2 м. Основните показатели за контрол при изпълнение на
електромонтажните работи са непрекъснатост
на проводниците, сигурност на електрическите съединения, електрическа изолация между частите с различен
потенциал и защита срещу поражения от електрически ток. Оформя се протокол,
който се съхранява в администрацията, който е бил положителен и отговаря на изискванията на нормативните
документи. От 2004г. съществува Наредба за
присъединяване на потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните мрежи, където са определени условията и редът за
присъединяване и границите на собственост. Чл.3(2)
от горецитираната Наредба гласи, че разпределителните предприятия могат
да отказват присъединяване на обект, когато е застрашено здравето и живота на гражданите и надеждната
работа на системата. А чл.117 от ЗЕ
гласи, че операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да присъедини всеки обект, който има изградена ел.уредба в границите на имота си
отговаряща на техническите норми и на
изискванията на безопасна работа. Сервитут е право за ползване на чужд недвижим имот, като Закона за енергетиката от 2003г., като чл.64
определя правата на титулярът на сервитута- да преминава през имота
и да работи по обслужването на съоръжението, да
прекарва въздушни електропроводи, и да
извършва кастрене и рязане на дървета в сервитутните ивици на електропроводите. А в Наредба № 16/09.06.2004г., т.16 за електрическа мрежа НН сервитутната
зона е ивица по оста на трасето на въздушния електропровод с размери 4,5 м. от едната страна и 1,5 м. от другата страна - към сгради. За отклоненията от ВЛНН няма дефинирани сервитутни
зони, като е оставено решението им на
двустранни договори. В тази връзка чл.64
от ЗЕ определя, че
сервитутите възникват когато има влязъл в сила Подробен устройствен
план/ПУП/, с който се определя местоположението на съответните имоти, и титулярът на
сервитута изплати
еднократно обезщетение на собственика на имота
върху който е възникнал сервитутът. Най-малкото разстояние на проводниците от отклонението до
земята е 3,5 м., а ако минават превозни средства 6 м. Сочи, че се разрешава(правно
издържано) тоководните линии да се правят с
облицовани проводници ОПВлХ, монтирани на изолатори на НН, закрепени на фасадата на сградата, както е в
случая. Разстоянието между проводниците трябва да е при разстояние между изолаторите над 6м./най- малко
0, 20 м./, от 4 до 6м./най- малко 0, 5м./, и по-малко от 4 м./най- малко 0,10 м./. Разстоянието на проводниците от стената трябва да е най- малко 0,05м.
Съгласно
Заключението на допълнителната повторна
съдебно- техническа експертиза по делото и от 4 бр. Скици- приложения към нея се установява, че с
оглед по-добра нагледност, мащаба за различните скици е различен и някои
размери по чертеж не отговарят на геометричните закони, тъй като са проекция /като дължината на проводника от стълба
до първите изолатори/. Нанесените числа за разстояние, обаче са действително
измерените. Така размерите на плочата
са: 3, 9 X 2, 4 X 0, 1 м./дължина х широчина х дебелина/. Височината на
керамичните изолатори до земята е 4, 9 м. Височината на проводниците над
плочата е 0, 2 м., а дължината на участъка над плочата е 4, 2 м. Общата дължина
на отклонението от въздушната линия е 16, 9 м., от които 1, 4 м. са след
въвода.
Съдът
кредитира всички заключения на съдебните експретизи по настоящото гражданско
дело като пълни, компетентни и мотивирани, и възприема всички техни фактически,
медицински и технически констатации и изводи.
И стига
до единствено възможния и доказан фактически извод, че като пряка и
непосредствена причина за смъртта на малолетното дете на ищците се явява
получилото се късо съединение от протичащия по кабелите променлив ел.ток- 220 В, като в резултат на
това малолетното дете Д. Й./син на двамата ищци- негови родители и наследници
по закон/, е починало. Причината за смъртта му било действието на протичащия
електрически ток по хванатите от него с голи ръце оголени стари кабели за Н.Н.-
220 В с нарушена електроизолация.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Предвид всички гореизложени по
делото факти и обстоятелства, следва да се направи единствено възможния и
обоснован правен извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на
чл.50 от ЗЗД - увреждащо действие от вещ, противоправност, вреда и връзка между
вредата и увреждането, а от тук и заключението за пълна основателност и
доказаност на исковите претенции. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД настъпва от
проява на конкретна вещ, и тя е налице, когато увреждането е причинено от
самата вещ, когато вредата произтича от самия характер и състояние на вещта.
Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските недвижими имоти се осъществяват
от съответната община, като техен собственик. Предметът на дейност на „ЕВН
България Електроразпределение" АД- гр.Пловдив е експлоатация на
електроразпределителната мрежа в Югоизточна България/вкл. и в ***/,
представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със
средно, ниско и високо напрежение, която служи за пренос и разпределение на
електрическа енергия, с цел снабдяване на потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа на дружеството, на територията, на която то
извършва своята дейност. Това търговско дружество е собственик и отговаря за
изправността на кабелите от въздушната линия между Трафопоста и електромера на
процесната сграда, собственост на Община- Казанлък, предмет на спора, които са
част от електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение" АД- Пловдив, както и самото дружество е посочило в Отговора
на исковата молба, а в последствие това бе доказано по несъмнен и безспорен
начин и от приетите съдебно-технически експертизи по делото.
Следователно ответникът Община-
гр.Казанлък е собственик на процесната сграда/мястото на трагичния инцидинт с
мзалолетното дете/, находяща се в ***, ***, и която е ЧОС съгласно АЧОС №
1409/13.07.2012г., вписан под двойно входящ № 4281/18.07.2012 год., н. а. 50,
т. 14, н.д.№ 2788 от СВп- гр. Стара Загора, и тя следва да отговаря за
причиненото увреждане на основание чл.50 от ЗЗД за лошо стопанисване на вещите,
които й принадлежат - сграда, чиято поддръжка е позволила лесен достъп на деца
върху покривната конструкция. Необходимо е да се вземе предвид, че детските
игри върху покрива на сградата и лесният достъп до него по начина, по който е
достигнало и починалото дете, са били ежедневни и добре известно на всички
явление. Също така ответникът ТД „ЕВН България Електроразпределение" АД-
гр.Пловдив следва да отговаря на основание чл.50 от ЗЗД за състоянието на
проводниците от въздушната захранваща линия, които са били голи, което е пряко
нарушение на изискването на чл.VII- 1- 136, ал.3 от Правилника за
устройство на електрическите уредби, според който не се разрешава използването
на голи проводници за въздушни захранващи линии. Нарушена е нормата на чл.VII-1-151, ал.1 от същия Правилник, според който: „На
въводите трябва да се поставя апаратура за изключване (ръчно или автоматична) и
за защита". Вещото лице инж.Д. в устните си разяснения, дадени в
последното по делото открито съдебно заседание по делото уточни, че към момента
на инцидента на въводите на въздушната захранваща линия не е била поставена
апаратура за ръчно или автоматично изключване и за защита. Наличието на такава
несъмнено е щяла да предотврати смъртта на пострадалото дете на ищците, тъй
като при „даването на късо съединение", след хващането на проводниците от
детето, тази апаратура /предпозител, бушон/ щеше да прекъсне подаването на
електроенергия и тялото на детето нямаше да бъде подложено на продължително и
интензивно въздействие на електрическия ток, което е довело до смъртта му. Тази
отговорност е обективна и не е нужно да се установява кои са конкретните длъжностни
лица, които не са изпълнили задължението си, както и тяхната конкретна вина.
Процесният недвижим имот е сграда/ЧОС/, като собственикът на този имот/ответникът
Община- Казанлък/ е длъжен да го поддържа в съответствие с изискванията на
нормативните актове. Отговорността на собствениците на недвижимото имущество(на
сградата и на кабелите) по смисъла на закона поначало се основава на
предположението за наличност на недостатъци на вещта (на сградата и на
кабелите), от които могат да последват вреди за други трети лица. Вината се
предполага до доказване на противното, като отговорността на собственика на
вещта е обективна и е израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от
упражняващият дейността, свързана с тези вещи. Независимо дали е доказано или
не виновно поведение на конкретни служители и длъжностни лица, извършващи
дейността по поддържането, рискът от вреди, причинени от съоръженията (вещите)
е върху собственика им.
Доказа се в хода на настоящото
гражданско дело, че ищците са били увредени от чужди вещи, налице са
увреждащото действие и вредата, която е причинена от определени свойства на
вещите, налице е и причинно- следствената връзка между вещите и произлязлата от
тях вреда, изразяваща се в понесените от ищците неимуществени увреждания, в
резултат на противоправната загуба на човешки живот- този на единствения им
малолетен син. Те се изразяват в напълно и завинаги унищожената духовна,
емоционална и физическа връзка между тях, като родители с детето им, като са им
причинени неизмерима болка, страдание и скръб, които са налице от смъртта на
детето им до днес и ще бъдат такива за в бъдеще. Тази емоционална болка е
непреодолима за двамата родители- ищци, в настоящия момент и завинаги, те губят
и възможността да имат от оня момент и за в бъдеще синовната подкрепа/духовна и
материална/, на каквато разчитат всички родители от децата си, след
навършването на определена възраст.
Едната вещ- къщата, тъй като не
се представи от никоя от страните в оригинал или официално заверен препис
сочения от ответниците АДС №
1988/03.02.1978г., който касае процесния недвижим имот и се явява пряко доказателство за собствеността
върху този недвижим имот, и тъй като оригиналът на този АДС не се съхранявал в Община- гр.
Казанлък, а не е посочен и сред всички оригинали на намиращите се в Община- Казанлък, и този АДС
№ 1988/03.02.1978г. официално не е предадени с Писмо изх.№
06-01-48/02.07.1999г. от Кмета на Община- Казанлък на Областен управител- Стара Загора, поради
което следва да се приеме, че
направеното възражение от ответника Община- Казанлък, че е собственик на
процесната сграда, е неоснователно, тъй като този АДС е посочен в
кореспонденцията, водена от ищците с Община-
Казанлък- тоест този АДС е бил наличен в
Община- Казанлък, след като тя се позовава на него. А по делото бе приет като официално писмено
доказателство АЧОС № 1409/13.07.2012г., вписан под двойно входящ
№ 4281/18.07.2012 год., н. а. 50, т. 14, н.д.№ 2788 от Съдия по вписванията при
Служба по вписванията- гр. Стара Загора, съгласно което процесния недвижим
имот/къща/ в гр.Казанлък се явява ЧОС на ответника Община- Казанлък,
обл.Старозагорска. Освен това
самата Община- Казанлък е предоставила въпросната своя собствена сграда за
ползване на Читалище “Искра”- гр.Казанлък. А и множеството свидетели сочат, че
сградата винаги е била собственост на ответника Община- Казанлък, която я е
ползвала през годините за различни цели- барче, Читалищна библиотека, жилище
под наем на гражданка.
Безспорността на понесените и
търпими и в момента неимуществени вреди от ищците се доказа по категоричен
начин от множеството писмени доказателства по делото, както и от събраните
гласни доказателства- и най- вече от показанията на свидетелите Н. Д.Й. и Р.П.Б.. Поради което и
изложената фактическа обстановка се извежда от непротиворечивите показания на
разпитаните по делото свидетели и заключенията на назначените, изслушани и приети
съдебни експертизи по делото.
Поради което съдът счита, че
процесните искове са по чл.50 от ЗЗД, тъй като липсват данни по делото някой
ответник или друго трето лице да е възложило конкретна работа, свързана с
предмета на делото, и това лице- изпълнител да отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението й.
Следователно следва да се приложи
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗЗД, като ответниците Община- Казанлък,
обл.Старозагорска/като собственик на сградата, където е станал инцидинта/ и
ответника ТД„ЕВН България Електроразпределение" АД- гр.Пловдив/като
собственик на голите кабили и доставчик на крайния потребител- собственика
Община- Казанлък на ел.енергия 220 кВ за бита/, следва да отговарят на
основание чл.50 от ЗЗД за състоянието на оголените с паднала изолация на
ел.проводниците от въздушната захранваща линия, от трафопоста до електромера, в
който пространствен интервал по дължината на тези проводници е станал и
процесния фатален инцидент с пострадалото малолетно дете.
Не се доказа в хода на съдебното
дирене, че процесната сграда е била държавна собственост, както и че ответникът
ЕРП- ТД „ЕВН България Електроснабдяване" АД- гр.Пловдив е бил
собственик на голите кабели и доставчик на крайния потребител на ел.енергия 220
кВ за бита, в сградата/мястото на инцидента/.
Поради което исковите претенции
пооотделно и солидарно против част от останалите ответници- Държавата/чрез МФ-
София/ и „ЕВН България Електроснабдяване" АД- гр.Пловдив се явяват
изцяло неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят напълно в тази им
част, ведно с всички законни послидици от това.
ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ИСКОВЕТЕ :
С оглед ниската възраст на пострадалото
детето на ищците, с оглед факта, че то е било единствено дете на семейството на
ищците, и с оглед обичайните парични обезщетения при причиняване на смърт от
вещи, както и с глед обичайната съдебна пректика на съдилищата в аналогични
случаи на смърт поради непредпазливост, съдът счита, че исковете на двамата
ищци/съпрузи/ са основателни до размерите на по 100 000 лв. за всеки един
от тях- или общо сумата 200 000 лв. за тях двамата.
В
останалата част над установените и доказани по 100 000 лв. до претендираните
по 150 000 лв. исковете на всеки един от двамата ищци, и против другите 2
бр. ответници/Дръжавата и ТД„ЕВН България Електроразпределение" АД-
гр.Пловдив/- поотделно и солидарно против тях в различните алтернативни
комбинации в ИМ, се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят
в тази им части, ведно с всички законни последици от това.
ОТНОСНО
СОЛИДАРНАТА ОТГОВОРНОСТ :
Налице е
предвидена по закон солидарна отговорност между тези 2 бр. виновни ответници по
смисъла на чл.50, ал.1 във вр. с чл.53 и във вр. с 121- 127 от ЗЗД, поради
което двамата доказани виновни ответници- юридически лица/Държавата чрез МФ-
София и ЕРП- ТД„ЕВН България Електроразпределение" АД- гр.Пловдив/ дължат
сумите солидарно на двамата ищци/наследници по закон на пострадалото
малолетно дете/, ведно с всички законни последици от това.
ОТНОСНО СЪПРИЧИНЯВАНЕТО :
Безспорно
и категорично в хода на съдебното дирене по настоящото гражданско дело се
установи и доказа, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете и съоответно от двамата
му родителети/ищците/, тъй като поведението на пострадалото дете не отговаря на
обичайното поведение на едно 10 годишно дете. Кабелите не са били обичайни вещ
за игра на малолетни деца, а съоръжения за пренос на електроенергия. Налице е и
причинната връзка между поведението на пострадалото дете/необоснован и
неопрадван досег с електрически кабели върху плочата на чужда общинска сграда/
и настъпилия вредоносен резултат/смъртта на детето/. В конкретния случай, когато
малолетното дете допринесе за настъпване на вредоносния резулта, съобразно обстоятелствата на случая,
следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал. 2от ЗЗД, независимо дали такова
лице може или не може да действа виновно. Паричното обезщетение за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна нръзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно конкретните
обстоятелства разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при
които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата,
независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно. Според него
ирелевантна за съпричиняването с неспособността на увредения да съзнава и да
предвижда вредоносния резултат, поради което отсъствието на вина не рефлектира
върху приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поради което е налице съпричиняване
от страна на загиналото дете, което с цялостното си поведение непосредствени
преди инцидента, довел до смъртта му, въпреки манталитета на момчета на тяхната
възраст и на познанията, които се очаква да имат за света. Налице е и очевидна
липса на родителски надзор, тъй като в случая не се касае за нормално движение
на детето в населеното място, в което то живее, и не е налице нормална момчешка
игра с връстниците му, а за родителите му/ищци по делото/ е налице нарушение на
императивната разпоредба на чл.8, ал.8 от Закона за закрила на
детето/ЗЗДетето/, според която: „Родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и
грижа децата до 12 годишна възраст/каквото е пострадалото дете/, ако с това се
създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие."
Тази законова норма вменява задължение на родителите/ищци/ да не бъдат оставяни
без надзор децата, когато с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие, което изисква от родителите един непрекъснат
надзор върху децата на възраст малко по-голяма от 10 години, още повече ако
тази детска игра се изразява и с качването на процесната необезопасена
постройка, собственост на Община- Казанлък, което е следвало да бъде известно
като място и начин на забавление на децата в квартала. Ето защо и на това
основание следва да се приеме наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на родителите- ищци. Още повече, че съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се намали, ако сам
той е допринесъл за настъпването на вредоностния резултат. Следователно в
случая е налице и принос от страна на загиналото дете и съответно на неговите
родители/ищци в производството по делото/ по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като дължимите и доказани искови претен от по
100 000 лв. следва да се намалят наполовина- на по 50 000 лв. за
всеки един от двамата ищци- родители на пострадалото дете.
ОТНОСНО
ЛИХВИТЕ :
Тъй като в процесния случая се
касае за непозволено увреждане/деликт/, станал на 15.05.2011г., съгласно
правилата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, законните лихва върху дължимите и присъдени
суми се дължат от осъдените 2 бр. ответници солидарно на 2 бр.
увредени/ищци/, от датата 15.05.2011г. до окончателното изплащане на сумите.
ОТНОСНО
ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ЧАСТ ОТ ИСКОВЕТЕ :
В
останалите размери и срещу останалите 2 бр. ответници/поотделни и солидарно в
различните алтернативни искови варианти/, исковите претенции се явяват неоснователни
и недоказани по основания и по размери, и следва да се отхвърлят, ведно със
законните последици от това.
ОТНОСНО
ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :
Настоящото
първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка едно от
страните/2 ищци и 4 ответници/, в законния 2- седмичен срок от връчването на
всяка страна, чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З. пред въззвиния му ПАС-
Пловдив по правилата на чл.258- 261 от ГПК.
ОТНОСНО
ДЪЛЖИМАТА ДЪРЖАВНА ТАКСА :
С оглед
обстоятелството, че двамата ищци/пълнолетни български граждани/ са били
освободени от заплащане на първоначалната Държавна такса по делото, и тъй като
исковете им са частично уважени спрямо двамата от общо четиримата ответници по делото,
на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83 и във вр. с чл.71- 73 от ГПК двамата
осъдени ответници Община- Казанлък, обл.Старозагорска и ЕВН България-
Електроразпределение- АД, гр.Пловдив следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят дължимата 4 % върху
уважената част от паричните искове Държавна такса/ДТ/- 4 000 лв. по приходната сметка на ОС- С.З. в обслужващата го
“КТБ- АД”, клон С.З. в приход на органите на съдебната власт в полза на бюджета
на ВСС- гр.София.
ОТНОСНО
ТРЕТОТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ :
Настоящото първоинстанционно
съдебно Решение съгласно правилата на чл.223 от ГПК има установително
действие в отношенията на третото лице- помагач ЗК“Уника- АД”, град София
от една страна, и двамата ответника, поискали конституирането му на тяхна страна-
„ЕВН България Електроразпределение"-АД и „ЕВН България Електроснабдяване"-
АД- и двамата със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив.
Ето защо
предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.124, ал.2 и чл.223 от ГПК,
във вр. с чл.45, 49, 50 и 51 във вр. с чл.82- 86 и във вр. с чл.121- 127 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответниците
Община- ***, с адрес на седалището : 6100- ***, ул. „Розова долина" № 6-
БУЛСТАТ *********, и „ЕВН България
Електроразпределение"АД- ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: 4000- гр.Пловдив, район „Централен", ул.„Христо Г. Данов"
№ 37, солидарно да заплатят
на ищците парични обезщетения за причинените неимуществени вреди от
смъртта на малолетния им син Д. М. Й.- ЕГН **********, настъпила на
15.05.2011г. в ***, както следва :
- 50 000 лв.(петдесет хиляди лева) за майката П.С.Й.- ЕГН **********,
и
- 50 000 лв.(петдесет хиляди лева) за бащата М.Д.Й.- ЕГН **********-
и двамата от ***, ***, заедно със
законните лихви върху тях от датата на деликта - 15.05.2011г. до окончателното
плащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата
им част над присъдените по 50 000 лв. на всеки един от ищците, до
претендираните по 150 000 лв. за всеки един от тях, както и против
останалите ответници и за останалите алтернативни солидарни длъжници,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ответниците Община- ***, ул.„Розова
долина" № 6- БУЛСТАТ *********, и „ЕВН България
Електроразпределение"АД- ЕИК *********- гр.Пловдив, район „Централен",
ул.„Христо Г. Данов" № 37, солидарно
да заплатят дължимата ДТ- 4 000
лв./четири хиляди лева/ по приходната сметка на ОС- С.З. в “КТБ- АД”,
клон С.З. в приход на Органите на съдебната власт в лицето на ВСС- София.
РЕШЕНИЕТО
има установително действие в отношенията на третото лице- помагач
ЗК“УНИКА- АД”- ЕИК *********, град София, район “Красно село”, ул.”Юнак” № 11-
13, и двамата ответника- „ЕВН България Електроразпределение"-АД-
ЕИК ********* и „ЕВН България Електроснабдяване"- АД- ЕИК *********- двамата със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, район „Централен", ул.„Христо Г. Данов" № 37.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването
му на всяка от страните и третото лице- помагач, с въззивна жалба чрез
Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :