ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428
гр. Ловеч, 14.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора ТАНЯ ПИРОНКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20254300200366 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от С. В. И., в която сочи, че изтърпява наказание в
ЗО „Велико Търново“. Моли съда да бъде условно предсрочно освободен.
В съдебно заседание упълномощеният от Началника на Затвора – Ловеч,
Инспектор режимна дейност Д.С., в съдебно заседание изразява становище, че
не следва да бъде уважена молбата на лишения от свобода И., с оглед
изложените доводи от Началника на Затвора - Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, прокурор Т. П. счита,
че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения
от свобода, поради което приема, че молбата на И. следва да бъде оставена без
уважение.
Служебно назначеният защитник на С. В. И. – адв. А.М., поддържа
молбата и моли същата да бъде уважена. Излага подробни аргументи в тази
насока. Акцентира на това, че подзащитния й по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода не е наказван, както и е полагал доброволен
труд. Сочи, че И. е имал имотни проблеми със сестра си, но те вече са решени,
има постоянен адрес на местоживеене, който не е променян и липсват данни
да се е укривал.
1
Лишеният от свобода С. В. И. моли да бъде уважена молбата му за
условно предсрочно освобождаване, като заявява, че в Затвора – Ловеч не му е
дадена възможност да участва в различни програми. Заявява, че винаги ги е
посещавал. Твърди, че има около 50 дена доброволен труд и за периода, в
който е бил там началниците са били виновни и го е написал в основанията му
заради които желае да е условно предсрочно освободен. Счита, че с
поведението си началниците на затвора са довели до смъртта на негов близък.
Сочи също така, че майка му е болна и е с две операции. Заявява, че му е било
казано, че в посещението при свиждането е можело да му дадат документи,
които да ги представи като ТЕЛК. Заявява още, че няма да избяга извън
граница, както и че комшиите му са от ГДБОП, а началника на РУП живее в
другия вход. Твърди, че няма да избяга.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
В момента осъденият С. В. И. изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“, наложено с Определение № 560 от 11.11.2024 г. по ЧНД № 540/2024
г. на Окръжен съд – Р, в размер на 8 месеца и 18 дни лишаване от свобода, от
което наказание към днешна дата – 14.08.2025 г., е изтърпял фактически 4-
четири месеца и 19-деветнадесет дни; от работа – 23-двадесет и три дни, или
всичко: 5-пет месеца и 12-дванадесет дни и има остатък от 3 – три месеца и 6
дни. Следователно същият към настоящия момент е изтърпял не по-малко от
1/2 от наложеното му наказание съгласно изискването на чл. 70 от НК.
От становището на Началника на Затвора – Ловеч е видно, че л.св. С. В.
И. е постъпил в затвора на 23.05.25 г., при първоначален общ режим, категория
открит тип, за изтърпяване на присъда от 8 м. и 18 д. лишаване от свобода, на
осн. чл. 343в, ал. 3 от НК, за управление на МПС при лишаване от
правоуправление в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка. На основание на това Окръжен съд Р е заменил неизтърпяната част от
наказанието "Пробация", наложено на С. В. И. за престъпление по чл. 343в, ал.
3 вр. с ал. 1 от НК с Определение № 409/09.11.2023 г. по НОХД № 1961/2023 г.
по описа на Районен съд - Р, постановено по реда на глава 29 от НПК, с
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 /осем/ месеца и 18 /осемнадесет/
дни. Следва да влезе в сила и условна присъда в размер на 1 г. за шофиране
след употреба на наркотични вещества, чийто изпитателен срок е нарушен и
която в момента И. е обжалвал.
2
В становището е посочено, че рискът от рецидив е бил със средна
стойност – 60 т. при постъпването. Рискът от вреди за обществото е среден.
Има пътно-транспортен характер изразяващ се в това, че след употреба на
наркотични вещества по всяко време може да причини ПТП с евентуални
жертви и материални щети. Засяга участници в движението, пешеходци и
обществото като цяло, но най-вече него - от развитие на зависимост или нова
осъдителна присъда и поредно влизане в затвора. Ескалира на фона на
неблагоприятно референтно обкръжение и употреба на наркотици. Липсва му
зряла и асертивна стратегия за справяне с проблемите. В условия на открит
тип са отчетени опасения от уязвимост, опасения във връзка с бягство или
отклонение, както и опасения свързани с въпроси на контрола и нарушение на
задълженията тъй като л.св. е в затвора за първи път и е склонен да се поддава
на негативни външни влияния. Все още не е трайно криминализиран, но е
поел в тази посока.
Посочено е още, че в момента тече срока на първоначалния план на
присъдата, който е изготвен след постъпването му в открит тип. За
тримесечния период от момента на постъпването му в 30 „В.Търново" на
05.05.25г. не са настъпили никакви положителни промени в профила на
нуждите, които могат да бъдат проследени отчетени, а поради краткия остатък
от наказанието, психологическите особености на л.св. и ниската мотивация за
промяна, възможностите за извършване на по-задълбочени и ефективни
корекционни въздействия са силно ограничени. Л.св. И. като цяло не проявява
особен интерес към тях и разчита на малкия остатък от наказанието си за да
бъде условно предсрочно освободен. Не е за пренебрегване и факта, че очаква
да търпи условна присъда, която все още не е влязла в сила и правният му
статус към момента е неопределен. По време на индивидуалните разговори с
него, л.св. е мнителен, дистанциран и емоционално напрегнат. Според
диференцираното психологическо заключение от Затвора Ловеч, в изказа си
л.св. И. е многословен, обстоятелствен, с излишна пунктуалност и въпреки
това с ниска информативност. Крайно сензитивен е към опитите да му се
опонира и в такива ситуации ясно проличава ниският праг на фрустрация,
който притежава. Обидчив е, лесно се засяга и трудно преживява моментите
на неудовлетвореност. Това е и основната причина за проявата на
кверулантните наклонности, които притежава и които счита за едно от „най-
ценните" си качества. Мисловния процес тече с леко ускорен темп, смислово и
3
логически несвързан, подчинен на своето собствено разбиране. Наблюдават се
свръх ценени мисли и убеждения за значимостта и неповторимостта на
собствената си личност. По отношение на паметовите му функции може да се
каже, че в голяма степен са запазени, но се наблюдават известни
несъответствия в хронологичната им подредба. Вниманието е фиксирано
основно върху собствените му мисли и преживявания, възприятията са
изкривени, но все пак може да се каже, че е ориентиран за време и място.
Интелектуалните способности са занижени, което по всяка
вероятност се дължи на системната злоупотреба с ПАВ (марихуана и
амфетамини).
За 3-те месеца, които е изтърпял до момента в ЗО „Велико Търново", не
се наблюдават забележими промени в нагласите и мотивацията за
законосъобразен начин на живот. По-скоро неглижира последствията от
извършените правонарушения, формално декларира отговорност и
самокритичност към поведението си и депозира молба за условно предсрочно
освобождаване, без да се задълбочава в критериите за одобряването й и
няколко дни преди придобиване
формалното право за УПО. Мотивите и причините за депозирането на молбата
не желае да споделя, а настоява да ги посочи в съда „писмено или лично".
Въпреки това, социалният критерий не е водещ при определяне
доказателствата за поправяне според чл. 439а, ал.1 от НПК. Оценката на риска
от рецидив запазва средната си стойност както постъпването 60 т. Рискът от
вреди за обществото е среден, като има пътно-транспортен характер и
ескалира след
употреба на наркотични вещества и последващ спад на волевите задръжки.
От доказателствата е установено, че за периода на престой в
общежитието, л.св. И. не е участвал в специализирани групови програми по
зоните с дефицит от плана на присъдата. В индивидуални корекционни
дейности участва по-скоро по задължение, без да успява да направи анализ на
миналото си поведение и да поеме отговорност за постъпките си.
Демонстрира завишена самооценка, импулсивност, раздразнителност и
напрегната реч. Настроението му обикновено е враждебно, породено от
усещането, че е недооценен и пренебрегнат. Наблюдават се чести промени в
настроението, поставянето на нереалистични цели, стремеж към доминиране
4
и необоснована взискателност. В конкретния случай, тази агресивна
зареденост се проявява основно чрез кверулантното му поведение, но рискът
от директна агресия е непосредствен и постоянен. Интересува се главно от
облекченията на правния статус, които би могъл да получи, като изтъква
пресилени аргументи в своя полза, като този че „до момента изпълнява
правилата за вътрешен ред в затворническото общежитие". Това е важен, но не
и достатъчен фактор за мотивацията му за промяна към законосъобразен
начин на живот след освобождаването, която към момента не е на
необходимото ниво и е съмнително дали би могла да се повиши особено до
края на присъдата.
От постъпването си И. не е извеждан на външни работни обекти поради
опасност от бягство или отклонение предвид непредвидимото му поведение.
Полага доброволен труд в рамките на общежитието, като се справя
сравнително добре със задачите си, но често е склонен да претендира относно
характера и тежестта на работата която му се възлага и ако не му пасва, лесно
се отказва. Участва в дейности по осмисляне на свободното време, но не в
достатъчна степен, за да успее това да се отрази в оценката на риска от
рецидив и вреди. Тези сравнително редки прояви на активност, не могат да
дадат трайна и проследима във времето тенденция към промяна в нагласите и
мотивацията за законосъобразно поведение, а по-скоро потвърждават
склонността му към постигане на бърз резултат с минимални усилия.
В становището Началникът на затвора още излага, че по време на
престоя си в МЛС от 26.03.25 г. до настоящия момент, л.св. И. не е наказван
или награждаван. Поведението му е индиферентно. Формално спазва ПВР и
режимните изисквания, не създава проблеми, не е конфликтен, но
същевременно не е достатъчно инициативен и не се отличава с нищо особено
сред останалите лишени от свобода, за да бъде стимулиран с поощрения. Не е
ползвал домашен отпуск, режимът му не е заменян с Лек и няма данни за
поведението му в условия на частична свобода, където биха могли да се
очакват проблеми във връзка с
импулсивността и употребата на наркотични вещества. За досегашния си
престой в МЛС, не е постигнал нито една от заложените цели от плана на
присъдата. Все още има какво да се желае по зоните на дефицит, като
отношение към правонарушението, управление на финансите, злоупотреба с
наркотици и умения за мислене. Мотивацията за промяна в нагласите за
5
законосъобразен начин на живот не е на необходимото ниво. Дейностите по
плана на присъдата продължават по същите цели и задачи, тъй като не е
настъпила позитивна промяна в зоните с дефицит от първоначалната
оценка.
В мотивираното становище Началникът на затвора дава заключение, че
не са налице достатъчно убедителни данни за позитивна промяна през периода
на изтърпяване на наказанието. Формално лишения от свобода спазва ПВР и
режимните изисквания, няма допуснати дисциплинарни нарушения и
наложени наказания, но липсват и поощрения. Има още какво да се желае,
докато достигне критериите за условно предсрочно освобождаване и даде
категорични доказателства за поправянето си. Рискът от рецидив е със средна
стойност — 60т. и не е отбелязал спад по време на присъдата. Рискът от
сериозни вреди за обществото е среден, като характерът му е от шофиране
след употреба на наркотични вещества и предизвикване на ПТП с евентуални
жертви и материални щети. Не се наблюдава особен интерес за изпълнение
плана на присъдата. Л.св. не е участвал в специализирани програми за
въздействие и корекция на поведението поради краткия си престой в
общежитието. Не е участвал в достатъчна степен в културно информационни,
спортни и други организирани дейности. Във връзка с гореизложеното счита,
че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на осн. чл. 439а, ал.1
от НПК, и на осн. чл. 70 от НК, изразява отрицателно становище л.св. С. В. И.
да бъде условно предсрочно освободен.
В изготвения социален доклад ИСДВР М.Н.М. счита, че не са налице
достатъчно убедителни данни за позитивна промяна през периода на
изтърпяване на наказанието. Формално лишения от свобода спазва ПВР и
режимните изисквания, няма допуснати дисциплинарни нарушения и
наложени наказания, но липсват и поощрения. ИСДВР М счита, че има още
какво да се желае, докато достигне критериите за условно предсрочно
освобождаване и даде категорични доказателства за поправянето си.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от С. В. И., становището на
страните в процеса, както и доказателствата по делото, счита, че същата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от приложената към делото справка, към настоящия момент И. е
изтърпял всичко 5 месеца и 12 дни от наложеното му наказание в размер на 8
6
месеца и 18 дни. Налице е предвид това, едно от изискванията на чл. 70, ал.1,
т.1 от НК, а именно осъденото лице да е изтърпяло не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения И.. Съгласно установената съдебна
практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.
Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното
въздействие в затворническото общежитие по отношение на осъдения, тъй
като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение,
които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил. Съдът счита, че не е
настъпил поправителен ефект с изтърпяната част от наказанието, а от друга
страна не са постигнати и целите на наказанието постигнати в чл. 36 от НК на
този етап.
Безспорно, както се сочи и от страна на служебния защитник – адвокат
И. – адв. М, подзащитният й не е наказван, но от този факт настоящата
инстанция приема, че не следват изводи за настъпил поправителен процес, тъй
като задължение на всеки лишен от свобода е да спазва изискванията на
ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Както сочи в социалния доклад ИСДВР М и към настоящия момент
оценката на риска от рецидив е 60 точки и запазва средната си стойност.
Рискът от вреди за обществото е среден, като има пътно-транспортен характер
и ескалира след употреба на наркотични вещества и последващ спад на
волевите задръжки.
Също така категорично сочи ИСДВР М, че мотивацията за промяна в
нагласите за законосъобразен начин на живот не е на необходимото ниво.
Дейностите по плана на присъдата продължават по същите цели и задачи, тъй
като не е настъпила позитивна промяна в зоните с дефицит от първоначалната
оценка. В доклада се сочи още, че не са налице достатъчно убедителни данни
за позитивна промяна през периода на изтърпяване на наказанието. Формално
И. спазва ПВР и режимните изисквания, няма допуснати дисциплинарни
нарушения и наложени наказания, но липсват и поощрения. Нещо повече,
ИСДВР М сочи, че има още какво да се желае, докато достигне критериите за
условно предсрочно освобождаване и даде категорични доказателства за
7
поправянето си. При лишения от свобода И. не се наблюдава особен интерес
за изпълнение плана на присъдата /л. 9 от делото/.
Колкото до възраженията на осъдения И. за некоректно и тенденциозно
негативно отношение към него от страна на началника на затвора и другите
длъжностни лица, настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че
същите са извън процесуалните компетенции на съда и те следва да бъдат
съотнесени към съответните длъжностни лица в пенитенциарната система,
които следва да вземат отношение по тях, съгласно правомощията си по
ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Относно възражението и становището на осъдения И., че при уважаване
на молбата му той няма да напусне пределите на Република България,
настоящата инстанция приема за несъотносими към предмета на доказване по
настоящето дело, но по принцип следва да се отбележи, че в социалния доклад
ИСДВР М, е посочил, че в условията на открит тип са отчетени опасения от
уязвимост, опасения с връзка с бягство или отклонение, както и опасения
свързани с въпроси на контрола и нарушения на задълженията, тъй като
лишеният от свобода е в затвора за първи път и е склонен да се поддава на
негативни външни влияния /л. 8 от делото/. Нещо повече ИСДВР М сочи, че и
към настоящия момент липсва устойчива мотивация при осъдения И. да спре
извършването на правонарушения, като осъзнава отчасти, но не приема
отговорността за криминалните си деяния.
Определено, както се възразява и от страна на защитника адвокат М, не
са налице данни за наложени дисциплинарни наказания на осъдения И., но
ИСДВ М сочи, че и към настоящия момент се наблюдава враждебно
настроение от негова страна, като тази агресивна зареденост се проявява
основно чрез кверулантното му поведение, като рискът от директна агресия е
непосредствен и постоянен.
Основателно е възражението на подсъдимия И., че е участвал в
дейности по осмисляне на свободното време, както сочи ИСДВР М, но в
недостатъчна степен, за да се направи позитивен извод и това да се отрази в
оценката на рецидив и вреди. ИСДВР М е посочил, че с досегашния си
престой в МЛС, И. не е постигнал нито една от заложените цели от плана на
присъдата, като рискът от рецидив е със средна стойност от 60 точки и не е
отбелязал спад по време на присъдата. Рискът от сериозни вреди също за
8
обществото е среден, като характерът му е от шофиране след употреба на
наркотични вещества и предизвикване на ПТП /л.9/.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция приема, че не са
налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С
поведението си С. В. И. не е доказал, че наказанието лишаване от свобода към
настоящия момент му е оказало нужното корекционно въздействие в пълен
обем, поради което и следва да продължи работата с него в тази насока в
местата за лишаване от свобода. С оглед на което настоящата инстанция
приема, че процесната молба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед гореизложеното съдът счита, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на осъдения С. В. И. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от 3 месеца и 6 дни от наложено с Определение №
560 от 11.11.2024 г. по ЧНД № 540/2024 г. на Окръжен съд – Р, в размер на 8
месеца и 18 дни лишаване от свобода, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. В. И., роден на
***** г. в гр. Р, с постоянен и настоящ адрес: гр. гр. Р, ул. „******" № 6, ж.к.
"Ч", бл. 1****, български гражданин, с висше образование, неженен, осъждан
- в момента в Затвора-Ловеч, ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 3 месеца и 6 дни наложено
с Определение № 560 от 11.11.2024 г. по ЧНД № 540/2024 г. на Окръжен съд –
Р, в размер на 8 месеца и 18 дни лишаване от свобода, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка
окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.
9
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
10