ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263
гр. Перник, 08.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500212 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. М. К., ЕГН ********** от *** против Решение
№ 246/21.12.2023 г. по гражданско дело № 375/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир,
поправено с решене № 31/26.02.2024 г.
При проверката за допустимостта на въззивната жалба, извършена на основание чл.
267, във вр. с чл. 258, чл. 260 и чл. 261 от ГПК, съдът установи, че тя е подадена от надлежно
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
съответства на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Затова същата е процесуално
допустима. Районният съд съд е изпълнил процедурата по размяна на книжа, уредена в чл.
263 от ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът изготвя следния доклад по делото:
С Решение № 246/21.12.2023 г. по гражданско дело № 375/2023 г. по описа на районен
съд – Радомир, съдът:
- на основание чл. 415, във врс чл. 124, ал. 1 от ГПК е признал за установено, че Н. М.
К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 1022.58 евро,
представляваща главница, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 675/2017 г. по описа на Районен съд – Радомир;
- отхвърлил е исковете за сумите от 1357.83 евро – годишен процент на разходите за
1
периода от 01.09.2008 г. до 01.08.2012 г., от 396.09 лв. – лихва за забава, както и за законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред районния съд до
окончателното плащане;
- осъдил е Н. Мирчева К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
сумата от 58.42 лв. – разноски по заповедното производство и сумата от 139.24 лв. –
разноски по исковото производство;
- осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на Н. М. К. сумата от
468.47 лв. – разноски в исковото производство.
С решение № 31/26.02.2024 г., постановено по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 246/21.12.2023 г. по
гражданско дело № 375/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир и е оставена без
уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменението му, в частта за
разноските.
Недоволна от Решение № 246/21.12.2023 г. по гражданско дело № 375/2023 г. по описа
на районен съд – Радомир е останала ответницата в първоинстанционното производство и го
е обжалвала в частта му, с която е признато за установено, че тя дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумата от 1022.58 евро, представляваща главница, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 675/2017 г. по
описа на Районен съд – Радомир.
В останалата част решението не е обжалвано.
Във въззивната жалба са изложени подробно аргументирани оплаквания срещу
съдебния акт в обжалваната му част, които представляват довод за неговата неправилност
поради допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и поради
необоснованост.
Излага се, че съдът не е приложил последиците, предвидени в чл. 183, ал. 1 от ГПК,
независимо, че ищецът не е представил оригинали на документи, за които е задължен,
поради което необосновано е приел, че са налице два сключени договора за прехвърляне на
вземане и надлежно уведомяване на длъжника за тях.
Сочи се, че съдът не е издал необходимото на вещото лице съдебно удостоверение, за
което е направено искане, поради което то не е отговорило на поставените от въззивната
жалбаподателка въпроси за установяване на твърдението , че е погасила процесното
вземане чрез плащане. По тази причина соченият от нея факт е останал недоказан.
Поддържа, че необосновано е прието, че ответникът по въззивната жалба е титуляр на
процесното вземане и че цесията е надлежно съобщена. Твърди, че договорната клауза,
позволяваща на първия кредитор да прехвърля вземането си е неравноправна по смисъла на
чл. 146 от ЗЗП, поради което и сделките, с които то е цедирано последователно, също са
нищожни. Освен това сочи, че нито една от тях не му е надлежно съобщена от цедентите,
поради което последиците им не могат да му бъдат противопоставени.
2
Поддържа и заявеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по
давност на главната искова претенция, като сочи, че давностният срок за всяка погасителна
вноска тече от нейния падеж, поради което към момента на предявяване на иска, вземането е
изцяло погасено по давност.
Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго,
с което да отхвърли иска, уважен от районния съд, евентуално да върне делото за
разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на разноски
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е подал писмен отговор, в който е оспорил с подробни
аргументи всички направени оплаквания. Изложил е съображения за правилност на
решението на Районен съд – Радомир в обжалваната му част. Искането му към въззивния
съд е да го потвърди и да присъди направените разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
Страните не са навели твърдения за новонастъпили факти и не са направили искания за
събиране на нови или новооткрити доказателства.
С оглед направените във въззната жалба оплаквания за допуснати от съда процесуални
нарушения, довели до неправилно установяване на фактите и приложение на материалния
закон, настоящият състав счита, че на вещото лице, изготвило приетата от районния съд
съдебно-счетоводна експертиза, следва да се издаде поисканото от първоинстанционния
съд, със заявление от 04.10.2023 г., съдебно удостоверение и му се постави допълнителна
задача, след извършване на необходимите проверки и снабдяване с нужните документи, въз
основа на съдебното удостоверение, да отговори на въпросите, поставени му в
първоинстанционното производство, на които не е успяло да отговори. На вещото лице
следва да се определи допълнителен депозит в размер на 200 лв., вносим от въззивния
жалбоподател.
По изложените мотиви, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, обективиран в мотивната част на
определението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице Я. А. П. съдебно удостоверение, което да му послужи
пред „УниКредит Булбанк“ АД за предоставяне на справка за постъпили суми от името на
Н. М. К., ЕГН ********** по договор за заем на физическо лице с код 143С1 по банкови
сметки на „Гумиз“ АД, ЕИК ********* за периода от 31.07.2008 г. до 08.12.2014 г. в лева –
*** и **** в евро.
ДОПУСКА допълнителни задачи към приетата от районния съд съдебно-счетоводна
експертиза, с вещо лице Я. П. А., което след извършване на необходимите проверки и
снабдяване с нужните документи въз основа на издаденото му съдебно удостоверение, да
3
отговори на въпросите, както следва: каква е общо върнатата сума на кредитора по договор
за заем на физическо лице с код 142С1, сключен на 31.07.2008 г. между Н. М. К. и „Гумиз“
АД към датата на прехвърляне на вземането – 15.09.2014 г. на „Зи Метрикс“ и към момента
на предявяване на иск; каква е общо постъпилата сума за погасяване на вземането към
„Гумиз“ АД по договор за заем на физическо лице с код 142С1, сключен на 31.07.2008 г. по
банковите сметки на кредитора, разкрити в УниКредит Булбанк АД?
ОПРЕДЕЛЯ допълнителен депозит за вещото лице в размер на 200 лв., вносим от
въззивния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщаването.
УКАЗВА допълнителната експертиза ще бъде заличена.
СЛЕД представяне на доказателства за внесения депозит да се призове вещото лице,
като му се съобщят поставените въпроси чрез връчване на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.052024 г. от
11.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а
ответника и с препис от становище вх. № 919/23.02.2024 г.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4