№ 180
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500844 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Община -Бургас -ответник по
гр.д. № 1802 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
260477/17.03.2021 год. в частта ,с която е осъдена ввъззивната Община да заплати на
ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“ сума в размер на 933 ,20 лв.,представлаваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета за л.а.марка „Мерцедес Е350Д“ с рег. № А
:/–№НА,собственост на К.Й. ,за претърпени щети по лекия автомобил,причинени вследствие
попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на 13.07.2018 г- при двежение в
общински път по договор за застраховка „Каско Стандарт“,със срок на валидност 27.06-2918
г—27.06.2019 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното изплащане ,както и 725 лв. – разноски по делото .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено
в нарушение на процесуалния закон .
Сочи се на първо място ,че съдът е мотивирал решението си
изцяло на безкритично приети за достоверни доказателства на ищцата страна
,като са оспорени приетите бланка на ищеца „Декларация за настъпване на
1
застрахователно събитие по полица „Каско стандарт“ от 13.07.2018
г.;“заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки
„Каско „ и „ГО“ на автомобилистите при имуществени вреди ;опис на
претенция ,доклад по щета,фактура от 20.07.2018г.,становище .Всички тези
документи представляват частни свидетелстващи докумнти ,имащи характер
на извънсъдебно изявление на трето лице,изготвени по образ от ищеца и
попълнени от водача на автомобила ,които не се ползват с доказателствана
сила ,тъй като издателят им удостоверява изгодни за него факти и сами по
себе си те не са достатъчни да докажат твърденията в иска и не следва да се
противопоставят на страната ,която не ги е подписала .Ползват се с
доказателствена тежест само досежно авторството и датата на съставяне
,поради което неправилно е прието от съда ,че в своята съвкупност тези
доказателства установяват настъпването на застрахователното събитие на
посочената дата и място и обстоятелства,изразяващи се в преминаване в
необезопасено препятствие –дупка на платното ,без да се установи къде точно
се е намирала.
Макар фактите да са установени ,те са неотчетени при
постановяване на решението и то неправилно отразява фактическата
обстановка.Защото настъпването на това ПТП е в резултат на поведението и
контрола на водача ,който е следвало да се съобрази с пътната обстановка и
да възприеме от достатъчно голямо разстояние евентуално
препятствие.Въпреки ,че съдът е отразил този факт,той не го е взел предвид
при определяне размера на обезвредатата в процент ,съответстващ на приноса
на лицето към настъпване на тези събития.Доводите на ответника за наличие
на съпричиняване са възприети от съда /тъй като въпреки че е видял
препятствието от достатъчно разстояние и е възприел евентуалната опасност
,водачът не ги е взел предвид и не се е движил със скорост съобразена за
участъка /независимо че е била в рамките на допустимата/.Това е следвало да
редуцира търсената за обезщетение сума до размера на съпричиняването
,което не е сторено.Настъпването на ПТП и участието на водача в него е
удостоверено чрез декларация за ПТП ,която също е документ ,който не се
ползва с доказателствена сила ,доколкото водачите на МПС не разполагат с
удостоверителна компетентност за установяване на фактите относно
причините за настъпването на ПТП,такава компетентност имат органите на
2
МВР.Затова и констатациите в декларацията неправилно са кредитирани от
съда /колко и кои са увредените части на автомобила ,както и дали са в
резултат на преминаването през дупка/.След като препятстието е могло да
бъде избегнато практически ,не би следвало да се възлага тежестта от
възстановяване на щетите върху Общината .Водачът твърди ,че се е движил
твърде бавно , а експертизата приема,че е било възможно избягване на
препятствието .След като това не се е случило,то остава хипотезата ,че
скоростта не е била такава ,каквато се твърди и тогава механизмът на ПТП би
бил коренно различен и щетине не следва да са в причинна връзка ,поради
което искът е следвало да бъде отхвърлен .Вредоносният резултат е
съпричинен от водача ,а не от виновното поведение на ответника.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново ,с което да се отхвърли исковата претенция изцяло.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец по делото в писмения си отговор по чл.
263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че по
делото е направено пълно и главно доказване на настъпването на
застрахователното събитие ,като е установено ,че единствената причина за
настъпването вму е съществуващата необозначена неравност – дупка на пътя
между кв.Г.Езерово и м.Капчето в гр.Бургас ,при което са причинени
увреждания на МПС.Установено е точно мястото на извършване ,механизмът
на ПТП ,връзката между събитието и нанесените щети ,както и вината на
ответника за настъпването -това–се е установило както от гласните
доказателства ,така и от експертното заключение .Щетите са правилно
описани съобразно представените документи , а сумата за ремонта е правилно
изчислена и отговаря на стойността на нанесените щети .
Оспорват се възраженията относно представените писмени
доказателства ,както и твърдението ,че препятствието е могло да бъде
избегнато като се спре пред него или се премине с ниска скорост .В тази
връзка въззиваемият се позовава на експертизата ,която е посочила ,че
реално е било невъзможно водачът да възприеме наличието на дупката на
3
пътя и да предотврати преминаването на гумите на автомобила през нея,тъй
като е разположена под нивото на пътното покритие и като такова е
обективно невидима .Оспорва се и твърдението ,че сколостта не е била
съобразена с пътната обстановка ,както и твърденията за съпричинавяне ..
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази становищата на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 410 от КЗ
вр.50 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД ,които са последващо евентуално съединени с
обратен иск с правно основание чл. 219 ал. 3 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
Няма спор по делото ,че към 13.07.2018 г. лекия автомобил
марка „Мерцедес Е35ОД“ с рег. № А 7890 НА,собственост на свидетелката
К.Г.Й. ,е бил застрахован при ищцовото дружество по зоговор за
застраховка „Каско Стандарт“,със срок за валидност 27.06.2018 г.-27.06.2019
г.
По делото са били разпитани в качеството на свидетели
собственика и водач на процесния автомобил – К.Й. и свид. Р.Г.,които са
посочили ,че на 13.07.2018 г. при управлението на автомобила от собственика
му-свид.Й. ,в участъка между кв.“Горно Езерово“ и м.“Капчето „ в гр. Бургас
,след преминаване пред дупки на пътното платно ,две от гумите на колата
дефектирали /и колата спряла да се движи /.Собственичката уведомила за
случая органите на МВР и застрахователя,който извършил заснемането на
увредените части и пътната обстановка .Няма спор ,че по застрахователната
преписка е изготвен доклад и опис на вредите ,като на 09.11.2018 г. на
собственика на автомобила е било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на исковата сума от 933,20 лв.
От заключението на извършената по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установява ,че описаните и отремонтирани
щети по автомобила съответстват на механизма на възникване на ПТП-то и
че нанесените щети възлизат именно на 933.,20 лв.Според вещото лице при
4
действителните размери на МПС-то и ширината на пътното платно в този
участък ,както и наличието на автомобил ,движещ се в насрещната лента за
движение ,заобикалянето на пътните неразвости е било невъзможно .В
съдебно заседание на 27.11.2020 г. вещото лице сочи ,че в случая
препятствията ,в които е попаднала колата /дупките/ са били под нивото на
пътното покритие и затова е било трудно да се забележат .Доколкото в този
участък пътят е бил с много неравности /не само въпросната конкретна
дупка/,дори с минимална скорост водачът на автомобила няма как да
прецени дали да спре или да намали скоростта ,а в конкретния случай
водачът се е движил с напълно допустима скорост .Тези изводи на вещото
лице напълно съответстват на показанията на двете свидетелки на ПТП-то-
собственичката на автомобила Й. и свид. Г. /която е карала след Й./,които са
заявили ,че в деня на произшествието пътят е бил частично отрязан,в ремонт
.Имало е дупки ,запълнени с чакъл и без чакъл и е било невъзможно да караш
с висока скорост .Освен това не е било възможно да се заобиколи дупката
,тъй като е имало насрещно движение от товарни автомобили .Не е имало
знаци ,които предупреждават за наличие на препятствия и неравности по
пътя/дупки/,а такива имало в изобилие .
Тази установена по делото фактическа обстановка е дала
основание на първоинстанционния съд да приеме ,че е налице по делото
главно и пълно доказване на обстоятелството ,че е било в сила влидно
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ с предмет –
увредения автомобил ;доказано е плащането на това застрахователно
обезщетение и фактическия състав на неподволеното увреждане по чл. 50
ЗЗД-настъпило на описаното място и по описания начин застрахователно
събитие ,причинените вреди и наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и всички претендирани механични увлеждания .Затова е
прето ,че суброгационната претенция на ищцовото дружество –застраховател
се явява основателна и доказана по размер спрямо ответната Община ,която
се явава материално легитимирана да отговаря за причинените вреди
доколкото е собственик на пътния участък и като такъв носи отговорност за
вредите на преминаващите автомобили ,настъпили вследствие
неизправнотите ,които се намират по него .
Решението е правилно и обосновано и не страда от пороците
5
,визирани във въззивната жалба на Община Бургас.
В жалбата си процесуалният представител на ответника се
оплаква в безкритично приемане достоверността на приложените към
застрахователната преписка писмени доказателства – а именно декларация за
настъпване на застрахователно събитие ,заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение ,опис по застр.претенция ,доклад по
щета,становище и т.н.,за които писмени доказателства се сочи ,че имат
характер на извънсъдебни изявления на трети лица и не се ползват с
доказателствена сила ,както и че не могат да се протипопоставят на страна
,която не ги е подписала .Затова и се възразява ,че съдебният акт е
необоснован и изводите са неправилни.
Всъщност ,както бе посочено по-горе съдебният акт не се
базира на цитираните от въззивника писмени доказателства .Въз основа на
направеното оспорване от ответника ,по делото са били събрани
допълнителни доказателства – разпит на свидетели ,непосредствено
участващи и присъстващи в дена на произшествието ,както и изготвена
съдебно-автотехническа експертиза ,въз основа на анализа на които
доказателства съдът е стигнал до правилния извод за настъпването на
застрахователното събитие ,вината за това и нанесените щети ,както и
причинно-следствената връзка между тях.Вещото лице качегорично е
заявило ,че щетите са правилно описани ,съобразно представените
документи ,а сумата за ремонта е правилно изчислена и отговаря на
стойността на нанесените щети на автомобила.
Неоснователно е и възражението за наличие на съпричиняване
от страна на водача на автомобила и че препятствието е молбо технически и
практически да бъде избегнато ,като се премине през него с ниска скорост
,или се спре пред него .Както бе казано по-горе ,от свидителските показания и
от заключението на вещото лице става ясно ,че реално е било невъзможно за
водача да възприеме наличието на дупка на пътя и да предотврати
преминаването на гумите на автомобила през нея,тъй като препятствието е
разположено под нивото на пътното покритие и като такова е било обективно
невидимо и непредвидимо .Освен това – от доказателствата се установява ,че
скоростта на автомобила е била съобразена с условията на пътя –суха пътна
6
настилка и липсата на указателна табела за наличие на неравности по
пътя.Затова и неосователни са твърде теоретичните и без конкретика
,бланкетки възражения за неспазване на разпоредбата на чл.20 от ЗДвП и
задълженията на водача на автомобила да предприеме мерки за
предотвратяване на ПТП.
С оглед на горното настоящият съдебен състав счита
въззивната жалба за неоснователна ,поради което следва да бъде потвърдено
атакуваното съдебно решение /в частта ,с която е уважен обратният иск
решението е влязло в сила /.С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия
ищец следва да бъдат присъдени направените разноски по делото пред
настоящата инстанция на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК – които са в размер на 300 лв. –
платено адвокатско възнаграждение .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260477/17.03.2021 г.
постановено по гр.д. № 1802/2019 . по описа на Бургаския районен съд
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС ,ЕИК *********,с адрес –
ул.“Александровска „ № 26,представлявана от кмета Димитър Николов
Николов да заплати на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“-
ГР.София,пл.“Позитано „ № 5,ЕИК *********,представлявано от
изп.директори Иво Груев и Пламен Шинов сумата 300 /триста /лева-разноски
по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8