Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 545 20.12.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№1214 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.108 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от Г.С.П. и Ц.С.М., с
която са предявили установителен иск срещу срещу М.Д.И. за установяване право на собственост
по отношение на нива с площ 1470 кв.м., находяща се в землището на с.Балкански,
м.“В село“, съставляваща западната част на имот №052004, към настоящия момент
имот с идентификатор 02467.52.4 . Ищците
твърдят, че са придобили имота по наследство от своята майка И. Г. С., починала
на 27.06.2010 г., както и че на последната имотът е възстановен с влязло в сила съдебно решение
№120/19.02.2002 г. по гр.д.№1601/2001 г. по описа на РС Разград. Сочат, че
имотът е бил стопанисван от родителите им, а след това и от тях, а последните
три години са го предоставили за ползване на съсед, както и че същият имот е
предмет на договор за делба между ответницата и трето лице, с който договор
имотът е предоставен в дял на ответницата.
В хода на устните състезания
процесуалният представител на ищците счита, че между страните няма спор чия
собственост е процесния имот.
Ответницата счита иска за неоснователен. Сочи, че с решение от 01.09.1997 г. на ПК Разград
правото на собственост върху имот 052004 с площ 2,378 дка, седма категория,
м.“В село“ е възстановен на Д. Д. Д., неин наследодател, че същият е идентичен
с имот с идентификатор 02467.52.4. Твърди, че приживе баща й е стопанисвал
процесния имот, а след това тя и брат й са продължили да го обработват. Счита,
че решението на ПК, на което се позовават ищците е нищожно. Сочи, че
наследодателят й не е бил страна по делото, по което е постановено съдебното
решение.
В хода
на устните състезания процесуалният представител на ответниците счита, че решението на ПК Разград е стабилен
административен акт, че наследодателя на ответницата е въведен във владение и
това владение не е оспорвано.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, установи следната фактическа обстановка:
Ищците
по делото Ц.С.М. и Г.С.П. са наследници – дъщери на И. Г. С., починала на
27.06.2010 г. Приживе, с решение 0120/19.02.2002 г. по гр.д.№1601/2001 г. по
описа на РС Разград е признато за установено по отношение на Поземлена комисия
Разград, че наследодателката има право да възстанови собствеността си върху 1470 кв.м. зем. земя в землището на
с.Балкански, общ.Разград в местността „В село“, представляваща западната част
на имот 52004 и обхващаща защрихованата част по скицата към заключението на
вещото лице, която скица е подписана от съдията и е неразделна част от
съдебното решение. Това съдебно решение е влязло в сила на 18.03.2002 г.С
отделно решение от 29.04.2002 г. ПК Разград се е произнесла изрично за
възстановяването на правото на собственост на И. Г. С. на нива от 1,470 дка,
находяща се в землището на с.Балкански, в западната част на имот №52004, като е
посочено, че имотът е установен със съдебно решение.
Преди това – с решение от 01.09.1997
г. ПК Разград е възстановила правото на собственост на Д. Д. Д. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на лозе с площ 0,782 дка , м.“Нови лозя“,
имот №017064 и нива от 2,378 дка седма категория, м. „В. село“ имот №052004 по
картата на землището на с.Балкански при граници нива на наследници на М. И.,
полски път на Кметство с.Балкански, вътрешна река на МОСС, вътрешна река на
МОСС и нива стопанисвана от общината.Към решението е приложена скица. Въз основа на това решение на ПК е издаден
нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ от
11.10.1999 г.
В предходно решение по същата преписка – от 09.07.1992 г. е признато
правото на Д. Д.. Д. да възстанови правото на собственост по отношение на общо 2,700 зем. земи, като е
посочено, че 0,174 дка първа категория,
1,340 дка втора, 0,529 трета и 0,657 четвърта категория. Видно от самото
заявление / л.46/ Д. Д. е искал възстановяване на четири отделни зем. земи,
една от които е в м.“В село“ и е с площ 0,9 дка. Такава е площта на имота
отразена и в емлячния регистър /л.47/.
С договор за доброволна делба от
15.10.2015 г., сключен между Д. Д. Д. и ответницата М.Д.И. са поделени
недвижими имоти, оставени в наследство от Д. Д. Д. С този договор в дял на
ответницата е поставен поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ от
2,378 дка , седма категория в м.“В село“, представляващ имот №052004.
Според кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Балкански,
общ.Разград целият имот 052004 по предходния план е с идентификатор 02467.52.4
с площ 2378 кв.м.
Според показанията на разпитаните по
делото свидетели И. А., Г.. М., И. И. и В. С., наследодателите на двете страни
са имали ясаци в землището на с.Балкански по пътя за с.Благоево, преди разклона
за кооперацията. Родителите на ищците – Иванка и Симеон са работели своя ясак,
който бил с площ от декар, декар и половина. Бащата на ответницата също работел
своя ясак. Двата имота били съседни, като този на ищците граничел с улицата, а
този на ответниците граничел с реката. След смъртта на родителите на ищците
първата ищца и нейния съпруг работели мястото. В показанията си И. И., съпруг
на ответницата, съобщава, че 0,9 дка са закупени от бащата на ответницата, че
при възстановяването на зем. земи това място, заедно с още три места са заявени
за възстановяване от баща й, но е възстановено едно място с площ 2,378 дка. От
1973 г., когато свидетелят е влязъл в това семейство, родителите на ответницата
работят 900 кв.м., а ищците са работели останалата част от днес цялото място. След
2005 г. предоставили тези 900 кв.м. на трето лице да ги обработва. Според този
свидетел между страните не е имало претенции за обработваната площ до
издаването на решенията на поземлената комисия.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът стигна до следните
правни изводи: Предявеният иск е за установяване правото на собственост на
ищците по отношение на ответницата върху
зем. земя, която е част от имот, нанесен на кадастралната карта с идентификатор
02467.52.4.
В случая и двете страни се позовават
на титули за собственост – за ищеца – решение на РС Разград в производство по
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на
наследодателката на ищците на зем. земя в реални граници, а ответниците – на
решение на ПК Разград, с което също са възстановени зем. земи в стари реални
граници.
В случая предявеният иск не следва
да се квалифицира като такъв по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като страните не
спорят на кой от наследодателите е бил собственост процесния имот от 1470 кв.м.
към момента на кооперирането на земите.
Разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК
сочи, че гражданският съд, разглеждащ гражданскоправен спор не следва да се произнася по
законосъобразността на административен акт с изключение на случаите, когато
такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по
издаването на акта и по неговото обжалване. И след като в случая ищците и
техния наследодател не са били страна в административното производство по
издаване на акта на ПК Разград, с което е възстановено правото на собственост
по отношение на наследодателя на ответницата, те могат да искат и съдът е
длъжен да се произнесе и по законосъобразността на този административен акт. В
този смисъл е и Решение №6/16.03.2011 г. на ВКС, по гр.д.№925/2011 г. на 2 г.о.
ГК. Същото постановява, че произнасянето
на граждански съд по законосъобразността, както на административен акт, така и на съдебно решение, влязло в сила,
постановено от административен съд по административноправен спор, е допустимо в
този случай, като съдът е длъжен да осъществи косвен контрол за
законосъобразност , тъй като тази възможност е допустима, предвид чл.17, ал.2
от ГПК. По-нататък в същото решение е посочено, че косвения контрол върху
административен акт, признаващ права по ЗОСОИ е допустимо да се разпростре
единствено по отношение на материалноправните предпоставки за начина на това
обезщетяване. Следователно, и в настоящия случай, съдът следва да упражни
косвен контрол по отношение на решението на ПК Разград от 01.09.1997 г., с
което се реституира правото на собственост по отношение на зем. земи.
Правото на реституция на зем. земи е
уредено в ЗСПЗЗ. Конкретно разпоредбата на чл.10 регламентира възстановяването на правата на
собствениците или техните наследници върху зем. земи, които са притежавали
преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в
тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, а
съответно чл.10А сочи, че възстановяването на собствеността става в реални
граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени. В случая
е безспорно установено, че наследодателя на ищците е притежавала 1470 кв.м., а
наследодателят на ответниците – 900 кв.м., които имоти са били съседни и са
били заснети като общ, ограден съответно от улица и река. Тъй като
наследодателят на ответницата не е притежавал целия този имот към момента на
коопериране, то не са били налице материалноправните предпоставки целият този
имот да бъде възстановен на ответниците. Следователно в частта от 1470
кв.м.решението на ПК от 01.09.1997 г. не
следва да бъде зачетено от настоящия съд.
Така единственият документ за
собственост на процесните 1470 кв.м. по делото е съдебното решение на РС
Разград по гр.д.№1601/2001 г., което приема за установено правото на
собственост на наследодателката на ищците. Това решение отчита обстоятелството, че именно
наследодателите на ищците са притежавали тази част от имота, което
обстоятелство е безспорно установено и в настоящото дело. Следователно именно
ищците са станали собственици на процесния имот, тъй като по отношение на
техните наследодатели са били налице материалноправните предпоставки за
реституция на спорния имот.
Видно от свидетелските показания ищците са последните, които са обработвали
имота, което обосновава техния интерес от водене на установителен, а не на
ревандикационен иск по отношение на ответниците.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед основателността на установителния иск за собственост, ответницата следва да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 540 лв.
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.И., ЕГН ********** ***, че Г.С.П., ЕГН **********
*** и Ц.С.М., ЕГН ********** *** са собственици на западната част с площ 1470 кв.м. /хиляда четиристотин и
седемдесет квадратни метра/ от имот с
№052004 в землището на с.Балкански, който имот по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Балкански, общ.Разград, одобрена със Заповед
РД-18-276/08.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК е с идентификатор
02467.52.4 /две хиляди четиристотин шестдесет и седем, точка, петдесет и две ,
точка, четири/ с площ на целия имот от
2378 /две хиляди триста седемдесет и осем/ квадратни метра , в м.“В село“, с
трайно предназначение на територията : земеделска, с начин на трайно ползване :
нива, категория на земята при неполивни условия: седма при граници на западната
част: имоти с идентификатори : 02467.52.154, източната част на имот с идентификатор
02467.52.4, 02467.52.3 и 02467.52.16, така както е
изобразен имота и неговите граници в защрихованата част по скицата, която е неразделна част
от решението по гр.д.№1601/2001 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА
М.Д.И.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.П., ЕГН ********** *** и Ц.С.М., ЕГН **********
*** сумата 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ за направените по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: