Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260258 Година 14.06.2021 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско
отделение, ХІХ състав,
На деветнадесети май Година две хиляди двадесет и първа,
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар МИЛЕНА
ЛЕВАШКА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело номер 132 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
по чл.92 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.262 ал.2 от ЗЗД.
Ищецът
„БЪЛГАРСКА ЧАЕНА КОМПАНИЯ“ ЕООД ЕИК ********* гр. София иска от съда да осъди
„ИНДУСТРИАЛ РЕМОНТ СТРОЙ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив да плати 69 131.93лв.,
представляващи договорна неустойка по
сключен между страните Договор от 12.09.2018г. за извършване на СМР на обект
„Изграждане на складове за суровини и готова продукция“ на възложителя в
гр.Панагюрище, предприятие „Българска чаена компания“.
Твърденията са, че на
12.09.2018г. страните подписват договор, по силата на който ищецът възлага на
ответника да изпълни СМР на негов обект в гр.Панагюрище по КСС – Приложение № 1
от договора, срещу възнаграждение в размер на 564 803.30лв. без ДДС.
Уговорен е срок за изпълнение, по приложен по договора линеен график, от 180
дни, считано от датата на получаване на аванса по договора и подписване на
Протокол № 2 за определяне на строителна линия, до подписване на констативен
акт обр.15 за удостоверяване годността на обекта. Уговореният аванс е в размер
30 на сто от цената на договора, т.е. 169 440.99лв. без ДДС. Авансът е
заплатен на ответника на 19.09.2018г. без ДДС, на 10.10.2018г. са доплатени
33 888.20лв. Протокол обр.2 е подписан на 21.09.2018г. Считано от по –
късната дата 10.10.2018г. ищецът изчислява начало на срока от 180 дни и приема,
че срокът за изпълнение на обекта е изтекъл на 08.04.2019г. Твърди, че между
страните има междинно предаване и приемане на изпълнени СМР по КСС както
следва: на 18.10.2018г. в размер на 51 279.01 лв. без ДДС, от които е
приспаднат платен аванс от 43 074.37лв. и са задържани 5 % от стойността
на СМР за гаранция за качество, като остатъкът е заплатен; на 01.11.2018г. и на
30.11.2018г. в размер на 31 896.73лв., от които има приспаднат платен
аванс и задържане на 5 % от стойността за гаранция за качество, като остатъкът
е заплатен.
Твърди, че след 30.11.2018г.
изпълнителят постепенно започва да спира и прекратява изпълнението. До
08.04.2019г. обектът не е завършен според договореното, а ответникът го
напуснал без договорно и правно основание. Твърди, че няма спиране на строежа
поради неблагоприятни климатични условия, тъй като за това не е съставен надлежен
протокол. Липсва съобщение от строителя за наличие на неблагоприятни условия за
работа при среднодневни температури на въздуха около 5 градуса по Целзий.
На 13.06.2019г., след
многократни покани до ответника и обещания от негова страна за изпълнение в уговорения
график, ищецът с писмено уведомление разваля договора и заявява претенция за
плащане на неустойка по чл.31.3 от договора, защото изпълнителят се е забавил
повече от 30 дена спрямо крайния уговорен срок, без наличие на Акт обр.10 или
непреодолима сила, в какъвто смисъл е постигната договорка, даваща му право да
развали договора и да претендира обезщетение.
Ищецът е поканен да се
състави акт обр. 10 за състояние и спиране на строежа, на което не се отзовава,
поради което на 10.09.2019г. актът е съставен в присъствието на представители
на строителния надзор, проектанта, техническия контрол по част конструктивна и
представител на общината вместо ответника – главния архитект. Изпълнените към
този момент СМР са на стойност 96 555.95лв. без ДДС.
Претендираната по договора
неустойка е в размер 3 % от стойността му и по 0.20 % за всеки ден просрочие
след 30 –я ден забава, което е 20 332.92лв. плюс 48 799.01лв. за
периода от 09.05.2019г. до датата на разваляне на договора 13.06.2019г., т.е.
за 36 дни, общо 69 131.93лв.
Счита, че няма спор относно
съдържанието на договора.
Уточнява, че развалянето на
договора с изявлението му от 13.06.2019г. е поради неизпълнени задължения от
ответника да изпълни възложената работа в уговорения срок и 30 дена след
изтичането му, по причина, за която изпълнителят отговаря, без даване на срок
за изпълнение. В случая, предвид естеството на възложената работа и предмета на
договора – договор за изпълнение на СМР в обект, собственост на ищеца, по
изграждане на сграда, развалянето е за в бъдеще, а не с обратно действие, тъй
като взаимна реституция не е възможна. Уговорената в договора неустойка се
дължи, тъй като са налице условията на чл.31.3. от договора, където изрично е
предвидено, че тази неустойка става изискуема при неизпълнен от ответника и
прекратен от ищеца договор. Твърди да е налице хипотезата на чл.88 ал.1,
предложение второ от ЗЗД.
Твърди, че клаузата на
чл.31.3 е действителна, обвързва страните, въз основа на нея се дължи плащане
от ответника. Договорната клауза за неустойка е съобразена с функциите и на
неустойка. При договор на стойност 564 803.30лв., по който изпълненото е
на стойност 96 555.95лв. без ДДС, се търси неустойка поради неизпълнение в
размер на 69 131.93лв., което не е прекомерно, а цели репариране на вреди,
които възложителят се е освободил да доказва.
Възразява, че по сключен
договор се дължи уговорено възнаграждение ведно с включени в него като
начислени данъци, включително и ДДС, което е част от цената, общоизвестно е,
като цената винаги се посочва с начислено ДДС.
Изпълнението на договор е
обезпечено с платен от възложителя аванс в размер на 203 329.21лв. с ДДС,
което е гарантирало наличието на влаганите от изпълнителя средства за
закупуване на материали.
Уточнява, че следва
договорните клаузи да се тълкуват не изолирано, а с оглед всички уговорки и
взаимната им обвързаност. В чл.33 е предвидена неустойката при забавено
изпълнение на изпълнителя при действащ договор, докато претендираната неустойка
е в резултат на неизпълнение, дало основание за разваляне на договора.
Ангажира доказателства,
претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава иска. Признава сключване на писмения
договор между страните от 12.09.2018г. за възлагане на СМР за изграждане на
обекта на ищеца в гр. Панагюрище – Складове за суровини и готова продукция, по
КСС с посочени стойности. Твърди, че екземплярът на договора на ищеца и на
ответника се различават по съдържание, поради което представя своя договор.
Не признава наличие на забава при
изпълнение на задълженията си по договора. Възразява ищецът да е изправната
страна по договора. Възразява, че договорната неустойка не се дължи при
разваляне на договора.
Твърди, че изпълнените СМР са в по –
голям обем от посочените от ищеца, защото е изпълнил СМР по актове обр.19 № 4 и
№ 5, които ищецът не посочва. Твърди, че ищецът като възложител не е изпълнил
задълженията си да заплати работата по актове № 4 и № 5, поради което е
неизправна страна с неизпълнени парични задължения по договора. Работите по
актове № 4 и № 5 са описани като изпълнени в акт обр. 10 за спиране на строежа.
По тях ищецът е изпълнил метална конструкция на обекта по проект на
възложителя, който е даден за изпълнение на специализирана фирма. При монтаж на
изработената конструкция се установява, че проектът съдържа дефицит на
определени елементи, поради което монтажът не може да се изпълни и има нужда от
допълнителна поръчка. Възникнала е необходимост от допълнителни СМР, уредено от
чл.3 на договора, чието изпълнение определя в технологично отношение
предприемане на следващите дейности по договора.
Твърди, че ищецът отказва да заплати
СМР по актове обр. 19 № 4 и №5 с аргумент, че финансира договора с банков
кредит, а банката отказва финансиране поради липса на обект, завършен с акт
обр.14, за да може да се учреди ипотека, която да обезпечава кредита.
Стойността на незаплатените СМР по двата акта е 100 328.08лв. с приспадане
на аванс и 5 % гаранция за качество. Страните не са уговорили изпълнение на
договора с оглед финансирането му от банкова институция и разплащане с оглед на
това. Твърди, че ищецът не е извършил етапно разплащане както на актове № 4 и №
5, така и, че има забава от негова страна при изплащане на стойността на актове
обр. 19 № 1, № 2 и № 3. Акт № 1 е от 18.10.2018г., пълната му стойност не е
заплатена до 05.12.2018г.; акт № 2 е от 01.11.2018г., пълната му стойност не е
платена до 07.12.2018г. Твърди, че тази забава на ищеца при разплащане като
възложител по договора се е отразило на срока за изпълнение на СМР на ответника
като изпълнител, т.е. твърди забава на възложителя и че той също е неизправна
страна по договора и като такава няма право да го развали.
Твърди, че забавеното изпълнение се
дължи и на обективни причини – срокът за изпълнение не е текъл поради
неподходящи климатични условия, изключващи нормална работа на обекта, за които
ищецът е знаел, тъй като те били обективно настъпил факт и са общоизвестни.
Твърди, че не е получил от ищеца и не
са му връчени както изявлението за разваляне на договора, така и поканата да се
яви за съставяне на акт обр.10. Изявлението за разваляне на договора, изпратено
по телепоща, е до бившия и до актуалния адрес на управление на дружеството като
последният е и адрес за кореспонденция по договора – ****. Поканата на адреса в *** е
върната невръчена.
Твърди, че страните са водили
кореспонденцията си по електронна поща, на която двата документа не са
изпратени. Твърди, че не знае за волята на ищеца да съставя акт за спиране на
строежа, тъй като основният въпрос между тях, който се обсъждал, бил как да се
заплатят актове № 4 и № 5.
Възразява, че акт обр. 10 не е
официален документ, тъй като строителят не е поканен за участие в съставянето и
тъй като не е подписан от главния архитект на община Панагюрище, както се
твърди в него.
Твърди, че актове № 4 и № 5 са връчени
на възложителя на електронен адрес, но възразява, че ищецът не е изпълнил
задължението си да окаже съдействие и да се яви за приемането на работата и
подписването им, а в същото време до момента не е възразил по тях, а не ги
заплаща.
Възразява, че клаузата на чл.31.3 от
договора, на която ищецът се позовава, урежда прекратяване на договора, а не
развалянето му, каквото се твърди да е волеизявлението. При разваляне на
договор договорна неустойка не се дължи. Може да се претендира, ако е уговорено,
неустойка за вреди от неизпълнение поради разваляне, каквато клауза липсва в
процесния договор.
Поддържа, че ищецът е неизправна страна по
договора поради незаплащане на актове № 4 и № 5, поради което не е развален.
Поддържа, че клаузите на чл.31 от
договора уреждат хипотези на право на изправен възложител да прекрати договора
за в бъдеще, не и право на развалянето му. Твърди, че при наличие на законовите
предпоставки, на общо основание, договорът за изработка може да бъде развален,
но в този случай се дължи плащане както на извършената работа и на полезно
вложените материали, така и на печалбата, която изпълнителят би получил.
Твърди, че има различни предпоставки за упражняване на правото на прекратяване
и на разваляне на договор.
Твърди, че чл.31.3 от договора е
нищожен поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД и
изискването за справедливост в търговските отношения, съответно нищожна е и
уговорената неустойка. Това е така, тъй като й е предадена функция различна от
обезпечителната, обезщетителната и санкционната. Нарушен е принципа за
справедливост в търговските отношения в полза на едната за сметка на другата
страна. Твърди, че по договора поема задължението не само да изпълни СМР, но и
да достави материалите за това като стойността им е включена в цената и
представлява съществена част от нея. Плащането по договора е етапно – за
закупени, вложени материали и изпълнени с тях СМР. Тази етапност не е отчетена
в чл.31.3 от договора, защото при минимално по обем неизпълнение – забава, се
начислява неустойка върху стойността на целия договор. Клаузата не прави
разлика между частично и пълно неизпълнение, приравнява ги. Това е така както
за неустойката от 3 % от стойността на целия договор при частично неизпълнение,
без оглед вида и стойността на забавата, така и за дневната неустойка от 0.2 %
на ден, която отново се изчислява от стойността на целия договор без оглед
стойността на забавените СМР. Отделно с чл.33 се предвижда също неустойка за
забава от 0.2 % на ден от цента на договора, но не повече от 10% от стойността
му.
Твърди, че така уговорената неустойка
сочи на нееквивалентност и явна несправедливост, както и нарушава
равнопоставеността на страните. Отговорността на възложителя е ограничена –
така в чл.33 е посочено, че за него неустойката не може да надхвърли 10 % от
стойността на договора, независимо колко ще продължи, а за изпълнителя такъв
лимит няма. Дублиращата забавата неустойка по чл.33 също се изчислява на база
стойността на целия договор, а не стойността на забавените СМР.
Твърди, че чл.31.3 е нищожен и поради
неяснота. Според ищеца стойността на договора е с включено ДДС. Но чл.31.3 не
посочва как се формира стойността на договора – с или без ДДС. Твърди, че
стойността следва да бъде без ДДС, защото това е вземане на държавата и не се
отразява на размяната на блага, а начисляване на неустойка и върху ДДС ще
доведе до допълнително неоснователно обогатяване на ищеца.
Уточнява, че двата екземпляра на
договора счита за автентични.
Поддържа, че уговорената и претендира
неустойка не е неустойка за обезщетение при разваляне на договора.
Твърди, че неразплатените СМР по актове
№ 4 и № 5 са на стойност над 137 000лв.
Счита, че ищецът твърди да е развалил
договора с цел да не го прекрати едностранно поради отказ като в този случай ще
дължи печалба на изпълнителя за оставащата работа, иска да получи неустойка
като за пълно неизпълнение и не жела да заплати около 150 000лв. за
престирани СМР с лихвата.
Твърди,че при лоши климатични условия с
продължителност ден или два не се съставя акт обр.10 за спиране на строежа, а
на следващия ден акт обр.11 за продължаването му.
Поддържа, че ищецът е имал телефонен и
електронен контакт с ответника, но не го е поканил да съставят акт обр.10.
Ангажира доказателства, претендира
разноски.
Съдът, след преценка на анагжираните по
делото доказателства и като взе превдвид въведените доводи и възражения, прие
за установено следното:
Представеното от ищеца заверено копие
на сключения между страните писмен Договор за извършване на СМР от 12.09.2018г.
е с поставен подпис и печат на дружествата като стойността му от 564803.30лв.
без ДДС кореспондира по размер на Приложение № 1 към него – Количествена сметка
за цена в лева без начислен ДДС, включваща материали и труд общо от
564803.30лв., която отвеникът не оспорва, докато екземпляра на ответника е само
с подписи, без приложения № 1 и № 2, поради което съдът приема, че
окончателният вариант на подписания от юридическите лица договор е този на
ищеца.
От него се доказва, че на 12.09.2018г.
ищецът възлага на ответника, а последният се задължава да извърши срещу
възнаграждение, със свои материали, техника, работна сила и на свой риск СМР на
обект „Изграждане на складове за суровини и готова продукция“ на възложителя в
гр.Панагюрище, по приложената към договора КСС с предварително заложени
количества и единични цени. Предварителната стойност на договора възлиза на
564803.30лв. без ДДС, съгласно Приложение № 1.
Плащането на цената е уговорено да
стане авансово в размер на 30 % от цената на договора в срок до 7 работни дни
след подписване на договора и представяне на оригинална фактура от изпълнителя.
Както и етапно заплащане на актуваните СМР в размер до 90 % от общата стойност
на договора – в срок от 7 работни дни, съгласно отчетените с протокол образец
19 изпълнени СМР по приложения към договора Линеен график № 2 и оригинална
фактура от изпълнителя, с пропорционално приспадане на преведения аванс от
всяко междинно плащане. Окончателно плащане на извършени СМР става в срок до 15
работни дни след завършване и приемане на работата с подписано удостоверение за
въвеждане в експлоатация и представена оригинална фактура от изпълнителя.
С чл.6 от договора изпълнителят се е
задължил да извърши възложените СМР в срок от 180 календарни дни, считано от
деня след получаване на аванса по договора и подписване на Протокол 2 за
определяне на строителна линия, до подписване на констативен протокол Акт 15 за
удостоверяване годността на обекта. Страните са уговорили, че срокът не тече за
времето, когато възложителят не предоставя възможност за работа на изпълнителя,
включително възпрепятства достъпа до обекта; когато възложителят не извърши
своевременно плащане в срока по чл.4 от договора; когато е налице непреодолима
сила по смисъла на чл.306 ал.2 от ТЗ. В ал.3 страните са предвидили, че
неблагоприятните климатични условия – за всички работи на открито, когато има
надлежно съставен Акт обр.10 за периода до Акт обр.11, и с оглед
местонахождението на алинеята в чл.6 следва да се приеме, че това обстоятелство
също спира теченето на срока. По същия начин се тълкува и ал.4 на чл.6, където
е посочено, че работи с материали на циментова основа и с водно съдържание в
продуктите няма да се извършват при среднодневни температури на въздуха, по –
ниски от 5 градуса по Целзий, при което явно волята им е срокът за изпълнение
да се счита спрян за период.
С чл.15 и сл. са уредени правата и
задълженията на изпълителя, който се е задължил да изпълни качествено и в
определения срок договорените СМР като организира и координира цялостния процес
на изпълнение. Изрично е посочено, че водещи за изпълнението са предоставените
технически чертежи спрямо работите и съответните количества, заложени в КСС.
Вярно е, че с чл.24 ал.19 от договора
изпълнителят се е задължил своевременно да уведомява възложителя за всички
обстоятелства, които създават реални предпоставки за забавяне или спиране
изпълнението на СМР и други дейности на обекта.
В раздел VIII- Прекратяване на договора,
страните са се съгласили и са уредили в чл.31 потестативно право на възложителя
едностранно да преустанови договорното правоотношение за в бъдеще – да го
прекрати чрез разваляне, като даде едноседмично предизвестие – при условията на
чл.31.1, и като не даде предизвестие – при условията на чл.31.2 и чл.31.3. В
клаузата са заложени и договорени неустойки за обезщетяване на възложителя
поради прекратяване на договора в резултат неизпълнение от строителя. Прочитът
на трите условия сочи, че се касае за виновно неизпълнение на договорените
задължения от строителя. При условието на чл.31.1 е предвидено незпълнение на
СМР и задълженията и некоригиране на поведението след писмено предупреждение. В
чл.31.2 е предвидено, че когато изпълнителят забави с повече от 14 дена от
подписване на Протокол № 2 започване на работата, това поведение се приема за
пълно неизпълнение на договора, дава основание възложителят едностранно да го
прекрати и да претендира неустойка от 5 % от стойността на договора. С чл.31.3
е предвидено, че когато изпълнителят забави с повече от 30 дни крайния срок за
изпълнение на работата, съгласно определените в договора срокове, без наличие
на Акт обр.10 или непреодолима сила, се счита, че е налице частично
неизпълнение, за което изпълнителят дължи неустойка в размер на 3 % от
стойността на договора и по 0.20 % за всеки просрочен ден след 30 –я ден.
Чл.33 от договора цели смислово да
предвиди неустойка при забавено изпълнение на задълженията на всяка една страна
по договора като текстът има пропуснати думи, но идеята е забавата на строителя
да породи вземане за забава /неустойка/ за възложителя в размер на 0.2 % от
цената по договора на ден, но не повече от 10 % от цената на договора, а
забавата на възложителя да породи вземане на забава /неустойка/ за строителя в
размер на 0.2% от забавеното плащане на ден, но не повече от 10 % от цената по
договора.
Представеният Линеен график сочи начало
на строежа на 26.09.2018г. и приключване на 23.03.2019г.
На 07.06.2018г. ищецът е сключил
договор за възлагане на инвестиционен контрол на строежа на „Маркос Консулт 15“
ООД.
Ищецът признава, че е платил уговорения
аванс по банков път с два превода, съгласно приложените платежни нареждания, на
19.09.2018г. в размер на 169 440.99лв. и на 10.10.2018г. в размер на
33 888.20лв.
Представя Приложение № 2 към Наредба №
3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на
21.09.2018г., според която техническият ръководител на строеже е Румен Спасов.
При съпоставяне на датите на изготвяне
на Приложение № 2 и на плащане на аванса по договора с двата превода обосновано
ищецът сочи, че е изпълнил условието на чл.6 ал.1 на 10.10.2018г. като по –
късна дата, от която е започнал да тече срока от 180 календарни дена за
изпълнение на строежа от ответника до приемането му с Акт 15. Вярно е изчислил,
че срокът изтича на 08.04.2019г.
Доказва се от представените от ищеца
документи, че на 18.10.2018г. е изготвен и подписан първият Акт обр.19 № 1 за
изпълнени и приети СМР на стойност 43 074.37лв., за който ответникът е
издал проформа – фактура № 8337 от 18.10.2018г. на стойност 40 510.42лв.,
след приспадане пропорционално на част от внесения аванс по договора и
задържане на гаранция за добро и качествено изпълнение от 5 %. Според
разпечатка от търговските книги на ищеца на лист 34, сумата от
40 510.42лв. е платена на два пъти – на 19.10.2018г. в размер на
33 758.68лв. и на 05.12.2018г. в размер на 6 751.74лв.
На 01.11.2018г. страните са подписали
Акт № 2 обр.19 за изпълнени и приети СМР на стойност 25 198.42лв., за
което ответникът е издал фактура – оригинал № ********** от 05.12.2018г. за
същата стойност.
На 30.11.2018г. е продписан Акт № 3 за
приети изпълнени СМР на стойност 10 570.39лв., за който ответникът е издал
фактура – оригинал № ********** от 05.12.2018г. за същата сума.
Ищецът е платил сумите по двете фактури
от 05.12.2018г. в общ размер на 26 793.25лв. на 07.12.2018г. чрез превод
на сумата от 35 768.82лв. като е надплатил 8 975.57лв. според
справката му на лист 34.
При тези данни първото възражение на
отвеника за спиране теченото на срока по чл.6 ал.1 от договора на основание
чл.6 ал.2 т.2 от същия в периода от 18.10.2018г. до 07.12.2018г. – поради
неплащане в уговорения срок на възнагражденията за СМР по Актове № 1, № 2 и №
3, са неоснователни като недокани, защото според чл.4 т.2 от договора плащане
на поетапно изпълнените СМР, приети с протокол обр.19, се извършва в срок от 7
работни дни от подписване на протокол обр.19 и издаване въз основа на него на
оригинална фактура от строителя. Вижда се, че за Акт № 1 ответникът е издал на
18.10.2018г. проформа – фактура, а не оригинална фактура, каквато е изадел към
Акт № 2 и № 3. Поради което за СМР по Акт № 1 срок за плащане на основание чл.4
т.2 от договора не е започнал да тече, но въпреки това ищецът е заплатил по –
голямата част от сумата в размер на 33 58.68лв. още на 19.10.2018г., а остатъка
– на 05.12.2018г. За СМР по Актове № 2 и № 3 ответникът е издал две оригинални
фактури на 05.12.2018г., които са платени на 07.12.2018г., т.е. в договорения
срок от 7 работни дни от издаване на оригинална фактура. Налице е изпълнение на
задълженията на възложителя за плащане според договореното в чл.4 като има
неизпълнено от строителя задължение и до момента да издаде оригинал към
проформа – фактурата от 18.10.2018г., но въпреки това е получил плащане по нея.
Липсата на оригинална фактура към Акт № 1 възпрепятства започване да тече на
предвидения за плащане срок от 7 работни дни от нея, поради което няма забавено
от възложителя плащане и оттук основание за прилагане на чл.6 ал.2 т.2 от
договора.
При тълкуване на вложения смисъл в
клаузите на чл.6 от сключения договор, на основание чл.20а от ЗЗД, с оглед
останалите уговорки и смисъл на договора, включително изготвеното към него
Приложение № 2 – линеен график, съдът приема, че с чл.6 ал.2, ал.3 и ал.4
страните са уредили хипотезите, при които договореният срок за изпълнение от
180 календарни дни спира да тече. По отношение на лоши климатични условия на
обекта същите са основание за спиране на срока само ако представляват
непреодолима сила по смисъла на чл.306 ал.2 от ТЗ – т. нар. форсмажор, или ако
въз основа на тях строителството е спряно с Акт обр.10 за периода до
възобновяването му са Акт обр.11. По отношение на работа с циментова основа и с
водно съдържание в продуктите, т.е. за бетоновите работи по КСС, основание да
се спре работа и срок да не тече има само, ако среднодневните температури на
въздуха са по – ниски от 5 градуса по Целзий. Следователно наличието на вятър,
дъжд или снеговалеж, ако не представляват форсмажор – като например буря,
наводнение, пожар, земетресение, ураганен вятър, необичаен снеговалеж, не са
основание да спре да тече срока за изпълнение на договора. Същите могат да
бъдат основание да се спре работата на обекта за час, половин ден или цял, но
не спират срока по чл.6 от договора, съгласно уговорките между страните и
указанието, че посоченият срок е в календарни, а не в работни дни.
По делото нито се твърди, нито се
доказва наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл.306 ал.2 от ТЗ
като представената по делото справка от НИМХ – гр.София от 18.11.2020г. на лист
182 и сл. от делото за 24 – часова сума на валежите, вида на валежите,
височината на снежната покривка, дни със средно денонощни температури на
въздуха под 5 градуса по Целзий и максимална скорост на вятъра за периода от
ноември 2018г. до април 2019г. за района на гр.Панагюрище, не установява такива
обстоятелства. Такива данни не се изнасят и от изслушаната СТЕ на в.л. Д.С.,
нито от заключението на СТЕ на в.л. Я.Р.. В показанията на свидетел И.П.,
изпълнявал функциите на надзорник по част конструктивна към надзорната фирма
„Маркус“ се доказва, че в този период е извършвал инвестиционен контрол и на
друг обект в района, и сочи, че са съществували обективно условия за работа и
са изпълнявани СМР както по изпълнение на бетонови работи, така и на метални
конструкции.
Страните не твърдят и не се установява
от есента на 2018г. до пролетта на 2019г. да са спирали строежа чрез съставяне
на Акт обр.10 поради лоши климатични условия.
От представените от ищеца Актове обр.19
№ 1, № 2 и № 3 се констатира, че изкопните работи, земните работи, армировката,
кофражните работи и бетоновите дейности по полагане на основите са изпълнени и
приети между страните през есента на 2018г., което потвърждава и в.л. Р., поради което липсва основание да се прилага
чл.6 ал.4 от договора в периода след това с оглед справката от НИМХ – гр.София.
Възражението на ответника, че срокът по
договора от 180 дни за изпълнение не тече, защото есента на 2018г. до пролетта
на 2019г. е зимен период и по справката на НИМХ – гр.София счита да има дни с
лоши климатични условия, които са обективни и общоизвестни факти да не се
работи на строеж, са неоснователни, защото правно значение по делото има
конкретно настъпилите и доказани обстоятелства, преценени съобразно клаузите на
сключения договор и императивните законови норми, а не всички настъпили в
правния мир факти. След като страните са уговорили изрично срок, в който
строителят да изпълни договорените СМР с приет Акт обр.15 и с чл.6 от договора
са посочили при кои хипотези срокът не тече, не може да се приеме, че
договорната воля е неясна и следва да се разшири като се тълкува в смисъл, че
всеки един ден с неблагоприятни климатични условия е основание за спиране на
срока. Както от заключението на в.л. Д.С., така и от заключението и
разясненията на в.л. Я.Р. става ясно, че за изпълнение на работата на конкретен
строителен обект отговаря неговият технически ръководител, който преценява в
коя част на деня, съобразно подлежащите за изпълнение СМР, етапът на строежа и
наличните климатични условия, следва да се извършват и да не се извършват
определени дейности, в кои дни следва да се спре работата на обекта и т. нат.
Но тази преценка е конкретна, подлежи на доказване, като по делото липсват
обективни данни в кои календарни дни конкретният технически ръководител на
строежа конкретно е наредил спиране на работата поради неблагоприятни
климатични условия, за което по делото няма доказателства като извод за това не
може да се направи от обобщена 24 – часова справка на НИМХ – гр.София за
периода на база предположение можело ли е, съгласно данните от стравката, или
не е било възможно на конкретния обект да се работи. Такова е предположението и
на вещото лице Р. в изготвеното заключение като то е обосновано единствено с
данните от справката, без да е подкрепено с други доказателства за състоянието
на конкретния строеж, условията на него, какви дейности са извършвани в тези
дни по КСС и т. нат.
Основателно ищецът възразява, с оглед
чл.24 ал.19 от договора, че ако строителят е приел наличните климатични условия
за неблагоприятни и забавящи изпълнението на договора, е следвало да уведоми
възложителя за това без да иска спиране на строежа с Акт обр.10, каквито
уведомявания сочи да не се твърди да има и да не са направени.
С оглед горното съдът приема, че
посочените в заключението на в.л. Р. по справката дни с неблагоприятни
климатични условия не са дни, през които срокът за изпълнение на договора се
спира, поради липса на договорно и правно основание уговореният срок за
изпълнение да не тече.
Недоказано и оттук неоснователно остава
и възражението на ответника по чл.6 ал.2 т.2 от договора за спиране да тече на
уговорения срок за изпълнение от 180 дни, както и за липсата на изправен
кредитор – възложителя в лицето на ищеца по смисъла на чл.262 ал.2 от ЗЗД във
вр. с чл.87 от ЗЗД, поради неразплатени суми по изпълнени СМР при липса на
съдействие по приемането им по актове № 4 и № 5, защото актовете са съставени и
изпратени на възложителя във времето тогава, когато срокът от 180 дни за
изпълнение на договора е изтекъл /08.04.2019г./, изтекли са и повече от 30 дни
след това / към 09.05.2019г./, поради което неразплащане по тези актове по
смисъла на чл.6 ал.2 т.2 от договора не може да доведе до сприране на вече
изтеклия на 08.04.2019г. срок по чл.6
ал.1 от договора. В тази връзка се явява и поради това неоснователно
възражението на ответника, че ищецът бил в забава при разплащане по извършени
СМР поради липса на средства, защото финансирал строителството с банков кредит,
а банката искала за обезпечаване на заема учредяване на ипотека, което било
възможно само при изготвен Акт обр.14, в която насока прилага разпечатка от
вписвания от Агенцията по вписване по вписана ипотека и се позовава на
представения на съда екземпляр на КСС, като следвало да се отчете, че
строителят изпълнявал обекта с материали за своя сметка и не можел да продължи
да строи без поетапно плащане, с което осигурявал закупуване на влаганите
материали, които били на значителна стойност, съгласно КСС, респективно не
можел да финансира възложителя, защото плащанията, за които твърди да са
забавени и да правят възложителя неизправен, се отнасят за СМР по актове 4 и 5,
изготвени след като договореният срок за изпълнение е изтекъл. Основателно
ищецът противопоставя, че при започване на строежа е платил аванс от 30 % от
стойността на договора, с който е гарантила закупуване на материали от
строителя, за да ги влага в изработеното.
Актове № 4 и № 5 са представени от
ответника на лист 104 и лист 106 от делото. Те са изпратени на електронния
адрес на възложителя, посочен в договора, от лицето П.П. с електронно писмо на
31.05.2019г. за Акт № 4 от 31.05.2019г. и на 14.06.2019г. за Акт № 5 от
14.06.2019г. Акт № 4 е за сграда А1 – Метална конструкция: заготовка на метална
конструкция, включително груд и първи слой боя – с включен монтаж, при
посочване на кг, единична цена и обща стойност от 64 412.57лв., като
представената разпечатка не носи подписи на нито една от страните по делото. За
нея с второ електронно писмо от 11.09.2019г. ответникът е изпратил фактура –
копие № ********** от 11.06.2019г., а не е издал фактура – оригинал. Акт № 5 от
14.06.2019г. е за сграда А2 – Метална конструкция: заготовка на метална
конструкция, вкл. Груд и първи слой боя – с включен монтаж, на стойност
36 918.62лв., с подпис на строителя.
От показанията на изслушания свидетел И.П., изпълнявал функциите на
надзорник по част конструктивна към надзорната фирма „Маркус“ се доказва, че
металната конструкция е била налична и монтирана към пролетта на 2019г., когато
се констатира разминаване между чертежите и количесвената сметка на одобрения
проект по отношение на броя заложени „столици“ за монтаж и наличните.
Свидетелят потвърждава, че през лятото на 2019г. състоянието на строежа е
такова, каквото е описано в изготвения на 10.09.2019г. Акт обр.10 за
установяване състояние на строежа при спиране на работа като след металната
конструкция не са извършени никакви други дейности.
От заключението на в.л. Р. се доказва, че действително е налице
разминаване между чертежите от проекта от една страна и спецификацията по
проекта от друга по отношение на 28 броя столици, защото в чертежите от проекта
за столици С 12 за сграда А1 са указани 98 броя при единична цена 52.33лв.,
общо за 98 броя 5 128.63лв., а в спецификацията към проекта за същия вид
столици за същата сграда са посочени 70 броя на стойност 3 663.31лв..
Изпълнените на обекта по Акт обр.10 от 10.09.2019г. и по Акт 11 от 14.10.2019г.
столици С 12 за сграда А 1 са 102 броя на обща стойност 5 337.97лв., а
допълнително поръчаните столици са 32 броя на стойност 1 674.66лв.
Както се посочи, съгласно чл.1 от договора, изпълнителят се е задължил да
извърши договорените СМР със свои материали, техника, работна сила и на свой
риск, а според чл.15, изречение последно, от договора, водещи за изпълнението
са предоставените технически чертежи спрямо работите и съответните количества,
заложени в КСС. По делото няма спор, че одобреният проект за обекта е изготвен
и предоставен от ищеца, но изработването на заготовките на металните елемнти за
сградите е извършено от ответника като част от предмета на договора. Това
означава, че липсата на изработени 32 столици на стойност 1674.66лв.,
необходими за монтажи на покривните елементи, констатирано през пролетта и
началото на лятото на 2019г. от строителя, не е основание за спиране на срока
за изпълнение на договора и не е правно основание за освобождаване на
изпълнителя от отговоронст за забавата му, защото страните са договорили, че
водещ е техническия чертеж, където точният брой столици С12 за сграда А1
фигурират и защото изработване на материала за монтаж е задължение на
строителя.
Доказва се, че става въпрос за поръчка и допълнителна доставка на елемнти
на стойност 1674.66лв., необходими при монтаж на покривни елементи, което не
може да се приеме за констатиран съществен недостатък на представения проект,
установено е от строителя след като срокът за изпълнение на договора е изтичал,
поради което това обстоятелство не е правен аргумент за освобождаване на
длъжника от отговорност за забавеното му изпълнение. Към този момент самият
длъжник вече е в забава по линейния график.
Липсват обективни данни конкретно
в случая на коя дата строителят е поръчал изработването на липсващите 28 броя
столици от производителя и на коя дата те са били изработени и доставени на
обекта като изводи за това не могат да се направят на база предположенията на
свидетеля П.и вещото лице Р. за срок от около месец. Но с оглед заключението и
показанията следва да се приеме, че липсата на част от елементите е установено
през пролетта на 2019г., а през лятото на 2019г. те са били доставени на
обекта.
От показанията на свидетеля П.С.У. се изнасят данни, че при работата на
обекта ответникът е наел подизпълнител – дружеството на св. У. „Ремонт строй“
ЕООД, който е работил по изграждане на металните елементи на сградите и
бетоновите дейности. Показанията му за промяна на конструкцията в хода на
работата като причина за забавяне на изпълнението остават изолирани спрямо
заключението на в.л. Р., в което се посочва, че одобреният проект няма
допълнения, изготвени по време на строителството, не са правени преработки и не
са внасяни екзекутиви в община Панагюрище. Свидетелят потвърждава, че липсата
на 28 броя столици е установено през април някъде и за това уведомил управителя
на ответника М.М.. Заявява, че не е имал уговорени срокове за изпълнение като е
трябвало да бъде възможно най – бързо. По договора му не определили срок, което
доказва, че обективно изпълнението на договора е забавено от наетия от
ответника подизпълнител „Ремонт строй“ ЕООД, с когото ответникът не е договорил
срокове за изпълнение така, както те са уговорени с ищеца.
Няма спор и това се доказва от показанията на св. П.и св.У., че през юни
2019г. обектът не е завършен. Установи се, че договореният срок за изграждане с
Акт обр.15 е до 08.04.2019г. съгласно чл.6 ал.1 от договора. На 13.06.2019г.
ищецът е изготвил писмено уведомление до ответника, в което е материализирал
волеизявлението си за едностранно разваляне на договорното правоотношене поради
забавено изпълнение, тъй като обектът не е завършен в договорения срок от 180
календарни дни до 08.04.2019г. и 30 дена след това по реда на чл.31.3 от
договора и е заявил претенция за плащате на неустойка от тази клауза.
Уведомлението е връчено на ответника чрез телепоща с разписка изх. № 46 от
14.06.2019г. в 12.45 часа на адрес ****, който към онзи момент е вписания в ТР
седалище и адрес на управление, посочен и в договора, и с разписка изх. № 45 от
14.06.2019г. в 12.40 часа на адрес ***, който адрес е посочен като адрес за
кореспонденции в сключения между страните договор. Възражението на ответника,
че уведомлението не му е връчено, се опровергава от представените на лист 59
разписки № 45 и № 46, издадени от Български пощи ЕАД за връчване. Неоснователно
е възражението защо уведомлението не е връчено на посочения в договора
електронен адрес, на който страните кореспондирали, тъй като в договора липса
изрична клауза, че само електронните съобщения ще се считат за валидно
извършени между страните, поради което следва, че връчване на изявлението по
всеки един друг възможен начит, включително чрез Български пощи ЕАД чрез
телепоща, което удостоверява съдържанието на известието, е правно възможен и
допустим.
След
като волеизявлението на ищеца е достигнало до ответника, договорното
правоотношение между страните е преустановено от 14.06.2019г. за в бъдеще като
по делото се доказва изпълнение на състава на чл.262 ал.2 от ЗЗД във вр. с
чл.87 и чл.88 от ЗЗД за едностранно разваляне с правните последици на
прекратяване на договора от възложителя поради виновно неизпълнение от
строителя, представляващо забавено изпълнение, приравнено на частично
неизпълнение по смисъла на закона и изричната договорна клауза на чл.31.3.
Страните
са сключили договор за изработка по чл.258 от ЗЗД за изпълнение на СМР. При
тези договори виновното неизпълнение на задълженията на строителя, при частично
изпълнени СМР, са правно основание за преустановяване на договорната връзка
чрез едностранно, потестативно, волеизявление на възложителя, което
представлява разваляне на договора, но то няма обратно действие, защото
обективно не е възможно извършване на насрещна реституция на престациите по
смисъла на чл.88 ал.1 от ЗЗД. Оттук при договори за изработка на СМР
развалянето винаги е за в бъдеще, правната връзка се запазва до прекратяването
му, не се заличава с обратна сила, и за това при тях се говори за прекратяване и когато е
упражнено от страната право на разваляне при виновно неизпълнение. Ето защо
възраженията на ответника, развити на основание прекратен ли е или е развален
договора и кое право е упражнил ищеца с уведомлението, връчено на 14.06.2019г.,
са неоснователни, тъй като независимо от използваната терминология в договора и
в уведомлението, правната същност на волеизявлението и неговите правните
последици са едни и същи. След като едната страна по договора сочи, че има
виновно неизпълнение от другата страна и заявява преустановяване на
правоотношенията им поради това, е налице упражнено право на разваляне, при
което последиците са за в бъдеще, поради което то е с правни последици и
равнозначно на прекратен договор.
Специалната норма на чл.262 ал.2 от ЗЗД урежда
правото на възложителя при наличие на виновно неизпълнение от изпълнителя да
развали договора и препраща като последици от това към общите правила като една
от предпоставките за упражняване на това право е „Ако стане ясно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата….поръчващият може да
развали договора“. С клаузата на чл.31.3 страните са предвидили, че забавеното
изпълнение при неизпълнение в уговорения срок от 180 календарни дни и тридесет
дни след това е частично неизпълнение, което е основание възложителят
едностранно да прекрати договора. Едностранното прекратяване означава
упражняване на потестативно право – т.е. правото да преобразуваш по своя воля
договорната връзка, което е всъщност право на разваляне на изправната страна
при неизпълнено задължение на неизправната.
От събраните
доказателства се установи, че ответникът не е завършил обекта с Акт обр.15 до
08.04.2019г. и тридесет дена след това, поради което се е породил фактическия
състав на клаузата и ищецът на правно основание е развалил договора с
уведомлението, връчено на 14.06.2019г., считано от тази дата.
Останаха
недоказани правозащитните възражения на ответника за спиране на срока, както и
за наличие на виновно поведение на възложителя и оттук негова забава при
изпълнение на задълженията му, която да го лишава от качеството на изправен
кредитор с право да развали договора, поради което договорът е развален на
предвиденото в него основание и съгласно чл.262 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.87 от ЗЗД.
Доказа се, че
към датата на преустановяване на договорната връзка поради разваляне, а именно
към датата на прекратяването 14.06.2019г. изпълнените СМР по приетите и платени
Актове № 1, № 2 и № 3 са на обща стойност 67 303.67лв. /40 510.42лв. +
26 793.25лв./, а заплатените от възложителя сума са освен
67 303.67лв., също аванс в размер на 203 329.19лв. и надплащане с
8 975.57лв. при стойност на договора от 564 803.30лв., поради което
следва, че така престираното частично изпълнение може и следва да се признае за
неизпълнение на договора по смисъла на чл.31.3 като няма основание да се приече,
че неизпълнената част от договора е незначителна с оглед неговата стойност и
интереса на възложителя.
Горното води
до извод, че за ищеца е възникнало правото на договорна неустойка при
прекратяване поради неизпълнение по чл.31.3, за чиято действителност също е
налице спор.
Неоснователни
са възраженията на ответника за недължимост на неустойка за забава при
разваляне/прекратяване на договора, почерпени от ТР № 7 от 13.11.2014г. на ВКС
по т.д. № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС, защото тълкувателното решение е неприложимо
към казуса. По делото с чл.31.3 страните са уговори неустойка за обезщетяване
на вредите поради прекратяване на договора, а не неустойка за забава.
Обстоятелството, че страните са приели, че забавеното изпълнение с повече от 30
дена след уговорения срок от 180 календарни дни ще се счита за частично
неизпълнение и е основание възложителят да прекрати договора чрез развалянето
му, не означава, че имаме случай на забавено изпълнение, за който се търси
неустойка. Клаузата урежда прекратяване на договора поради неизпълнение и
неустойка за това. Възможността договорът да се счита за неизпълнен и да се
развали поради невъзможност да се изпълни в уговорения срок е уредена в чл.262
ал.2 от ЗЗД. Изправната страна има право на обезщетяване на претърпените от този
вид неизпълнение вреди, което неизпълнение е довело до прекратяване на
договора. В случая не се търси неустойка за забавено изпълнение, а за
неизпълнен развален договор.
Основанието на
търсената неустойка е сключения договор, който, макар и прекратен от
14.06.2019г. едностранно чрез разваляне, с оглед характера на предмета му –
сключен за изпълнение на СМР, запазва съществуването и действието си до
14.06.2019г. и след като изрично съдържа клауза за обезщетяване на вреди от
това предсрочно прекратяване, тя е правно основание да се иска плащане.
Възражението
за нищожност на уговорката съдът намира за частично основателно като на
основание чл.26 ал.4 от ЗЗД приема, че клаузата на договора може и следав да се
приложи в останалата, действителна част, без нищожната, която не влече
нищожност на цялата уговорка. Страните са записали, че изпълнителят дължи
неустойка в размер на 3 % от стойността на договора и 0.20 % за всеки просрочен
ден след 30 –я ден. Следователно уговорената неустойка е двукомпонентна – твърда
сума 3 % от стойността на договора и определяем размер от 0.2 % за всеки
просрочен ден след 30 –я ден. Но не са записали и по тълкувателен път не може
да се извежда смислово 0.2 % от каква стойност е. В тази връзка аргументите и
възраженията на ответника са основателни, тъй като не може да се предполага, че
0.2 % се начислава върху стойността на целия договор чрез аналогия с чл.31.2 и
чл.33 от договора. Каква е била действителната воля на страните не може да се
изведе от другите клаузи. Също така начисляване на неустойка като „0.20 % за
всеки просрочен ден след 30 –я ден“ има
характер на определяне на неустойка за забава докато се престира дължимото, а
не на неустойка поради прекратяване на договора при неизпълнение. След като
договорът се прекратява не става ясно за какъв просрочен ден се има предвид,
както и до кога тази неустойка се начислява. Ако тя се дължи за всеки ден до
прекратяване на договора, както ищецът изчислява сумата и посочва в
представената справка, това означава, че крайната дата, до която сумата се
начислява – а именно датата на прекратяване на договора, зависи от волята и
поведението на изправната правоимаща страна – визскателя, а не от поведението и
волята на неизправната страна – длъжника, защото датата на прекратяването след
30 –я ден забава зависи от упражненото от строителя право да прекрати договора
чрез едностранно волеизявление. Противоречи на добрите нрави и морала размера
на обезщетението за неизпълнение да се постави в зависимост от поведението не
на санкционираната страна, която трябва да плати и е в неизпълнение, а от
поведението на изправната страна, защото се нарушава причинно – следствената
връзка между поведение и санкция.
Съдът не
споделя развитите от ответника доводи за нищожност на цялата клауза, защото
неустойката се изчислява 3 % върху стойността на целия договор, а не само върху
стойността на неизпълнените СМР, поради което при незначителни по стойност
неизпълнени в срок СМР неустойката ще доведе до неоснователно обогатяване на
възложителя и ще наруши принципа на справедливост и еквивалентност в
отношенията на търговците; защото при забавено изпълнение по чл.33 от договора
е предвиден праг не повече от 10 % от цената на договора, а тук такава защита
няма и защото неустойката за възложителя се изчислява както върху забавеното от
него плащане, така е и с граница не повече от 10 % от цената на договора.
Търсената
неустойка е за неизпълнение на договора, а не за забавено изпълнение, каквито
са клаузите на чл.33 от договора. Дали неустойките по чл.33 от договора за
забава на строителя и възложителя са действителни и еквивалентни по предвиждана
санкция и тежест е извън предмета на делото. Развитата от ответника хипотеза
при минимални по стойност неизпълнени СМР да се развали договора и да се дължи
неустойка въз основа стойността на целия договор не е съобразена както с чл.87
ал.4 от ЗЗД, изключваща този несправедлив резултат, така и с факта, че в
клаузата на чл.31.3, дала основание договорът да се развали, водещо
обстоятелство е не стойността на неизпълнените СМР, а неизпълнение в уговорения
срок и 30 дена след това.
При
съпоставяне на уговорените неустойки за възложителя при неизпълнен от строителя
договор при хипотезите на чл.31т.2 и чл.31т.3 от договора се констатира, че тя
е посочена да се определи от стойността на целия договор, а не от стойността на
неизпълнените от строителя СМР. Т.е. налице е идентичен подход на определяне на
обезщетението за възложителя при неизпълнение, при което договорът се
прекратява/разваля.
По делото
неизпълнението в срок е прието за частично неизпълнение и е основание за
разваляне, както повелява и чл.262 ал.2 от ЗЗД. Няма законово основание,
практика или доказан обичай в тези случаи обезщетението да се изчислява на база
неизпълнената стойност на СМР. Напротив, честа практика е например задатъка по
чл.93 от ЗЗД, на който е придадена и функцията на неустойка за обезщетяване
неизпълнение на договора, да се определя между страните като процент от
стойността на целия договор. Също така тук следва да се има предвид, че при
възлагане построяването на цял обект интересът на възложителя – инвеститор се
определя от стойността на обекта като завършен, а не от стойността на отделните
СМР, и този интерес е злепоставен чрез неполучаване на готови сгради в
уговорения срок. Има правно и практическо значение дали е уговорено и се дължи
изграждане на дадена сграда като цяло като готов обект, който да се въведе в
експлоатация с Акт обр.15, или се дължи извършване на отделни СМР. Не е
еквивалентно и еднозначно като резултат и икономически интерес да се уговори да
се престира построяването на стопанска сграда, предвид свързаните с това
разходи и време за инвеститора, и да се уговори и престират отделни СМР –
елементи от метална конструкция, фундаменти и т.нат. С оглед преследвания от
инвеститора интерес да сключи договора и дължимата му престация да получи
готов, завършен, построен, годен за ползване обект – промишлени сгради, се
предопределя обезщетението, което той уговаря, ако строителят не изпълни
поетото задължение в срок.
За това съдът
приема, че в случая ищецът има защитим интерес да получи построени промишлени
сгради като готов продукт, след като има изготвени и одобрени за своя сметка
архитектурни проекти и строителни книжа, след като инвестира при сключване на
договора авансово сума над 203 000лв. и след като извършва поетапно
плащане на СМР, включително и след изтеглен кредит за финансиране, по който
заплаща лихви и разноски, поради което злепоставянето на този интерес чрез
неизпълнение в уговорения явно неслучайно срок от 180 календарни дни и повече
от 30 дни след това е съизмерим с цялата стойност на възложения за изработване
обект, който не е получен, а не със стойността на неизпълнените СМР. За
строителя – ответник, който не извършва предхождащи сключването на договора
инвестиции и не доказва извършване на разходи с оглед очаквания от договора
финансов резултат, защото, въпреки уговорката да изпълни със свои материали,
получава финансиране за закупуването им от платения аванс в размер на 30 % от
възложените СМР, правният и икономически интерес от неизпълнението може да е
съизмерим със стойността на възнаграждението, което няма да получи за
неизпълнените работи /защото за изпълнените е получил плащане/, но това не се
отнася реципрочно за насрещната страна по договора, чийто интерес от
неизпълнението е злепоставения и която страна е изправна и търпи вредите от
неизпълнението, поради което липсва логита неизпълнението на строителя да се
оценява като съразмерно с икономическия интерес на строителя, а не с
икономическите вреди за изправния възложител. Това е смисъла на неустойката –
да се получи обезщетение за вреди, без те да се доказват, като при договарянето
страната е преценила каква загуба би понесла и съобразно с нея е уговорила
дължимото й обезщетение чрез неустойка при евентуално неизпълнение.
С оглед на което уговарянето на неустойка за
доказаното по делото неизпълнение на ответника като процент от стойността на
целия договор е логично, при съобразяване на икономическия и правен интерес
на изправния възложител и за това не
противоречи на добрите нрави и не нарушава баланса и възмездността на сключения
договор.Възложителят не е длъжен при търсене на обезщетение да държи за
икономическия интерес на неизпралния строител, защото защитава своята правна
сфера.
Три проценка
от стойността на договора следва да се изчисли върху сумата с дължимото ДДС,
защото - видно от депозираните фактури, ответникът е начислявал ДДС, което
означава, че страните имат регистрация по ЗДДС, която регистрация е
юридическото основание за облагане на вземането с 20%. Дължимата сума е 20 332.92лв.,
до който размер искът е доказан и ще се уважи, а за разликата над тази сума до
претендираната от 69 131.93лв. ще се отхвърли като неоснователен порачи
частична нищожност на уговорената неустоечна клауза.
По
съразмерност на страните се дължат разноски: на ищеца ще се присъдят доказани
разходи от 2 309.03лв. за уважената част от претенцията, на ответника – от
365.30лв. за отхвърлената част от иска.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ИНДУСТРИАЛ РЕМОНТ СТРОЙ“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Патриарх Евтимово 4267, ул.
„Кавал“ № 21, със съдебен адрес ***, , чрез адв. Г. К., да плати на „БЪЛГАРСКА
ЧАЕНА КОМПАНИЯ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София
1632, район Овча купел, ж.к. „Овча купел“, бл.511, вх.Б, ет.2, ап.14, със
съдебен адрес ****, чрез адвокат Ю.Н., сумата от 20 332.92 лв. /двадесет
хиляди триста тридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляващи договорна неустойка по сключен между страните
Договор от 12.09.2018г. за извършване на СМР на обект „Изграждане на складове
за суровини и готова продукция“ на възложителя в гр.Панагюрище, предприятие
„Българска чаена компания“, както и направените по делото разноски в размер на
2 309.03лв. /две хиляди триста и девет лева и три стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за разликата
над уважения размер от 20 332.92лв. до предявения от 69 131.93лв.
ОСЪЖДА
„БЪЛГАРСКА ЧАЕНА КОМПАНИЯ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София 1632, район Овча купел, ж.к. „Овча купел“, бл.511, вх.Б,
ет.2, ап.14, със съдебен адрес ****, чрез адвокат Ю.Н., да плати на „ИНДУСТРИАЛ
РЕМОНТ СТРОЙ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Патриарх
Евтимово 4267, ул. „Кавал“ № 21, със съдебен адрес ****, чрез адв. Г. К.,
365.30лв. /триста шестедест и пет лева и
тридесет стотинки/ разноски за отхвърлената част от иска.
Решението може
да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: