МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 68 ОТ 05.03.2019 г. ПОСТАНОВЕНА ПО Н.О.Х.Д. № 471 / 2015 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - Гр.
КОСТИНБРОД
Районна
прокуратура - гр. Костинброд е повдигнала и предявила обвинение срещу Т.Д.Т., ЕГН ********** ***, за това, че на 06.05.2014г.
след обяд в гр. Костинброд, в двора на
дом, находящ се на ул. „Славянска” №109, Софийска област, в съучастие с Л.В.И.,
ЕГН **********, като съизвършител, по хулигански подбуди с цел създаване на
видеоклип за забавление, е причинил средна телесна повреда на Р.С.Г. ***, изразяваща се в импресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото пространство между дванадесети гръден
и първи поясен прешлени, което увреждане е причинило на
пострадалия трайно затруднение на
движението на снагата за срок
от около 12 / дванадесет / месеца, като го е склонил да бъде изстрелян с
еърбег за лек автомобил – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. чл.129, ал.2, изр.2,
пр.3, вр. ал.1, вр. чл.20,ал. 2 от НК.
Районна
прокуратура - гр. Костинброд е повдигнала и предявила обвинение срещу Л.В.И., ЕГН ********** ***, за това, че на 06.05.2014г.
след обяд в гр. Костинброд, в двора на
дом, находящ се на ул. „Славянска” №109, Софийска област, в съучастие с Т.Т.Д.,
ЕГН **********, като съизвършител, по хулигански подбуди с цел създаване на
видеоклип за забавление, е причинил средна телесна повреда на Р.С.Г. ***, изразяваща се в импресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото пространство между дванадесети гръден
и първи поясен прешлени, което увреждане е причинило на
пострадалия трайно затруднение на
движението на снагата за срок
от около 12 / дванадесет / месеца, като го е склонил да бъде изстрелян с
еърбег за лек автомобил – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. чл.129, ал.2, изр.2,
пр.3, вр. ал.1, вр. чл.20,ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа
обстановка описана в обвинителния акт и
същата квалификация на деянието. Излага становище, като счита, че обвиненията
по отношение на двамата подсъдими са доказани по безспорен и категоричен начин
от събраните на досъдебното производство доказателства. Представителят на
прокуратурата поддържа, че деянията са извършени с умисъл, тъй като двамата
подсъдими са мотивирали трето лице – пострадалия Г. да седне върху въпросния
еърбег и да участва в експеримента им, като бъде изхвърлен от него, а никой от
тях двамата не е решил сам да участва в този експеримент, като сам седне върху
еърбега, т.е. подсъдимите са знаели за наличието на потенциална опасност от
извършването на този експеримент. Също така целта на подсъдимите е била
задействането на еърбега да изхвърли пострадалия Г.. Същите са осъзнавали
обществено опасния характер на деянието и са предвиждали неговите обществено
опасни последици. Прокурорът посочва, че е ирелевантно обстоятелството дали са
били обещани на Г. пари, за да участва в експеримента или не, поради което не
следва да се обръща внимание на този факт. Представителят на прокуратурата
смята, че са налице хулигански подбуди в действията на подсъдимите. Също така е
подаден сигнал в сайта на прокуратурата от свид. Владимир Ф., който е видял
клипа в социалните мрежи и именно възмущението му от тези действия го е
подтикнало да подаде сигнала. Също така свид. ф. е напълно независимо лице,
което не живее в гр. Костинброд и не познава никой от участниците.
С
оглед на гореизложеното представителят на прокуратура счита, че двамата
подсъдими следва да се признаят за виновни по повдигнатите им обвинения и да им
бъде наложено наказание 6 / шест / месеца лишаване от свобода по отношение на
всеки поотделно, като изпълнението на същото бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимият
Т.Д.Т., редовно призован явява се лично,
заедно с упълномощения си защитник – адв. З. – САК. Същият не се признава за
виновен, в последната си дума същият
сочи, че : „не са имали задни мисли нищо, просто се случи“ и моли съдът да постанови оправдателна и
справедлива присъда.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия адв. З. – САК, която излагайки подробно и пълно своето становище
счита, че нейният подзащитен не е извършил описаното деяние и моли съдът да го
признае за невиновен по така повдигнатото обвинение, след задълбочен и правилен
анализ на събраните по делото доказателства. Същата счита, че предвид
неизяснената фактическа обстановка, предвид това, че една присъда не може да
бъде недоказана, счита че следва да се постанови оправдателна присъда по
отношения на нейния подзащитен.
Подсъдимият Л.В.И.,
редовно призован явява се лично, заедно с упълномощения си защитник –
адв. А. – САК. Същият не се признава за виновен, според него и адвоката му
същият е невинен.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия адв. А. – САК напълно подкрепя доводите изложени от адв. З. – САК, също
така според него не е налице идеалната съвкупност, хулиганството по чл. 325 от НК, което е точно и ясно регламентирано от законодателя. Същият също подробно и
пълно излага своето становище и моли съдът, тъй като делото е неизяснено и
недоказано от фактическа страна да постанови оправдателна присъда, в случай, че
не да върне делото за прецезиране на обвинението.
Назначеният особен представител на пострадалия – адв. Т. -
САК моли съдът да постанови осъдителна присъда, като признае подсъдимите за
виновни в извършеното от тях престъпление.
Частният обвинител Р.С.Г. се присъединява към казаното от
неговия защитник.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият Т.Д.Т. е българин и български
гражданин, живущ ***. Роден е на *** ***. Същият е неженен, със средно специално
образование, работи във фирма „Хелфи пластикс“ – с. Мрамор, на длъжност
„сортировач“ и не е осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Л.В.И. е българин и български гражданин, живущ ***. Роден е на *** ***. Същият е разведен,
със средно образование, пенсионер по болест и не е осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите Т.Д.Т., ЕГН ********** и Л.В.И., ЕГН ********** са в добри
приятелски отношения и двама живеят в гр. Костинброд. На 06.05.2014 г., след
обяд подсъдимият Т.Д.Т., ЕГН ********** отишъл до
магазина, който се намирал в двора на неговия приятел подсъдимия Л.В.И.,***. След като се срещнали и си
поръчали кафе, двамата седнали на една маса и започнали да разглеждат различни
видеоклипове от лаптопа на Л.И., който го носел със себе си. След известно
време при тях отишъл свид. К.В.Г., а малко по – късно и пострадалият Р.Г.,
известен в обществото на гр. Костинброд и околността с прякора си „Кленди“.
Известно време всички гледали видеоклиповете и в един момент се натъкнали на
руски видеоклип, в който се виждало как човек седял върху еърбег от лек
автомобил, който след като се задействал от други лица, чрез акумолатора на лек
автомобил, седящият човек изхвърчал нагоре във въздуха и излизало дим от
експлодиралия еърбег. През това време свид. К.В.Г. тръгнал. От показанията на
пострадалия Р.Г. се установява, че подс. Т.Д.Т. му предложил
сумата от 1 000.00 / хиляда / лева, за да седне той на еърбег, който те с Л.
щели да задействат. Но тъй като същият не се съгласявал, те двамата продължили
да го убеждават да седне върху поставените две външни гуми от автомобил,
положения между тях еърбег от автомобил и поставената за капак дъска с размери
40 см на 40 см. Върху самите гуми. От поместения видеоклип на 05.01.2015 г. в
Интернет, който именно е бил записан на 06.05.2014 г. ясно се вижда, че Р.Г. е
изпитвал известни опасения, но Т.Т. го е
увещавал да седне и му обяснявал, че нищо нямало да му се случи. През целия
запис ясно се вижда, че двамата подсъдими се държали арогантно, преднамерено и
непрекъснато са се смеели. През времетраенето на целия запис двамата подсъдими
са си разпределили ролите, като Т.Т. е снимал с телефона, а Л.И. е извършил физическата дейност по
поставяне на гумите, еърбега в тях и поставяне на дъската за капак върху самите
гуми. И в последствие след подаден сигнал от Т.Т., чрез обратно броене на
цифрите от пет до едно, задействал еърбега, чрез прикачване на свързаните с
еърбега ел. кабели към акумулатора на находящия се в близост лек автомобил.
След задействането на еърбега от акумулатора на автомобила, същият избухнал
и изтласкал седящия върху дъската Р.Г.,
който след полет във въздуха, на разстояние около 2 / два / метра от земята,
отново се приземява върху гумите и пада на лявата си страна на земята, превивайки
се от болка. През това време двамата подсъдими нагло и арогантно са се смеели и
са подканяли пострадалия Г. да се изправи на крака. След като видели, че след
около десетина минути той не е могъл да се изправи двамата го изправили и го
вдигнали, след което го откарали до Спешна помощ - Костинброд, където след медицински преглед му поставили
обезболяваща инжекция. После двамата откарали пострадалия Г. до негово работно
място, а именно автомивка „Ерос“ в гр. Костинброд, собственост на Е.Б.П..
Същият видял, че Р. се превивал от болка и че не можел да изпълнава
задълженията си, поради което след около два часа от както бил докаран от
подсъдимите, същият го закарал с лекия си автомобил до дома му, находящ се в
гр. Драгоман, ул. „Л. Каравелов“ № 1. На следващия ден Р.Г. е бил откаран до
Университетска многопрофилна болница „ Света Анна“ – София АД за активно лечение.
Там след направена ренгенова снимка на същия се установило, че той имал
фрактура на прешлен и е било необходимо да му се направи операция по преценка
на лекарския екип. Но тъй като Г. нямал лична карта и след като казал, че я
загубил му е била сложена втора обезболяваща инжекция и същият си е заминал за
вкъщи. Последният се е лекувал вкъщи, като е обездвижил болното си място, чрез
специален колан, който е носил повече от три месеца и не е посещавал повече
медицински заведения
Видно
е от заключението на изготвената по делото комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза / том II, л. 37 - 43
от ДП/, че Р.С.Г.
не страда от психично заболяване. Може да дава адекватни показания по делото.
Няма данни да е поставен под натиск – за да даде съгласието си в конкретния
случай.
Според заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, прочетена на основание чл.
282 ал. 3 от НПК / том II, л. 69 – 74 / е видно, че при пострадалия в резултат на
инцидента Р.С.Г. са били налице следните травматични увреждания : импресионно
счупване на тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото
пространство между дванадесети гръден и първи поясен прешлени, което увреждане
е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок
от около 12 месеца. При цялостната оценка на свидетелските показания по делото
и характера на причиненото травматично увреждане, може със сигурност да се
твърди, че последното е причинено в момента на отварянето на аербега, поставен
в ограничено пространство / в средата на две автомобилни гуми и наличието на
твърда преграда от долу терена, а отгоре дъската /. При тези условия
единствената възможност за разширяване възглавницата е най – слабото място, а
именно дъската на която седи пострадалият. Следва да се има предвид, че въздушната възглавница се отваря
със скорост от около 320 км / час или около 80 м. в секунда. При тези условия
единствено може да бъде получена констатираната по вид и характер травма на
гръбнака, тъй като директно експлозивно ударно въздействие е осъществено в
зоната на седалището. Не е възможно такава травма да се получи по начина по
който описват свидетелите, а именно приземяване на пострадалия от около 1 м.
височина.
От заключението на приетата по делото
видео – техническа експертиза /том II, л. 104 – 109 / и
приетата допълнителна видео – техническа експертиза в съдебно заседание / л.
284 – 286 от делото / е видно, че чрез
търсачка в „Интернет“ се откри видеоклип озаглавен „Жесток експеримент“, част
от предаването на Нова телевизия. След като клипът е записан върху оптичен
диск, извлечени са снимкови кадри от клипа. Снимковите файлове са обработени и
допълнително подобрени за повишаване на качеството и представени в
обстоятелствената част, подредени в хронологичен ред. Разговорът, който се чува
е описан в хронологичен ред в обстоятелствената част от протокола.
От заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза / л. 271 от делото / на в. л. В.В. е видно, че в конкретния случай е реализирано директно
свързване на пиропатрона на въздушната възглавница – еърбег посредством ел.
кабел, като е игнориран датчика за сблъсък. Подадено е напрежение от акумулатор
в резултат на което пиропатронът е
сработил и е осъществено изпълнение на функционалното предназначение на
еърбега. Следва да се има предвид, че защитното действие на устройството
„еърбег“ се реализира след сработване на пиропатрона и запълване на въздушната
възглавница с газ, т. е. при последващото след експлозията изпускане на газа
през специалните за целта миниатюрни отворчета.
За реализиране на такова
свързване, съответно сработване на
предпазната въздушна възглавница са необходими специални знания и
умения, обуславящи игнорирането на датчика за сблъсък, както и задействането на
еърбега.
Описаната по – горе фактическа обстановка се доказва
по несъмнен и категоричен начин от следните събрани по делото доказателства : показанията на свидетелите : Р.С.Г. / л. 146 – 151, том 1
/, К.В.Г. / л. 57 – 60, том 1 /, Е.Б.П. / л. 109 – 113, том 1 /, Е.Г.С. /
л. 122 – 124, том 1 /, В. Стоянова С. / л. 9 - 12, том 2 / и Б.Р.Ф. / л. 92 – 95, том 2 /, както и заключенията на изготвените експертизи, а именно
: комплексна съдебно – психиатрична
психологичаска експертиза / л. 37 – 43, том 2 / ,
съдебномедицинска
експертиза / л. 69 – 74, том 2 / и видео –
техническа експертиза / л. 100 – 111, том 2 / и другите приложени писмени доказателства : медицински документи,
събирани по време на разследването, както и други документи
прочетени и приети на основание чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на свидетелите Р.С.Г., К.В.Г., Е.Б.П., Е.Г.С., В. Стоянова С. и Б.Р.Ф., тъй като не са налице никакви
противоречия, същите са последователни, логични и достоверни, като в тях
обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които
са относими към предмета на доказване по делото. При проверката чрез способите
на НПК на показанията на свидетелите К.В.Г., Е.Б.П., В. Стоянова С. и Б.Р.Ф.,
които са лица незаинтересовани от изхода на делото, с останалите събрани,
проверени и кредитирани писмени доказателства съдът констатира точност,
житейска правдивост и еднозначност. В показанията си свидетелят Б.Р.Ф.
възпроизвежда обстоятелства, възприети от него
непосредствено, след изглеждане на клипа и касаещи именно факта на
извършване на деянието, механизма на деянието и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е било извършено то. Досежно конкретно възприетите
от свидетеля Р.С.Г. факти, които имат значение за изясняване на делото и които
са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво вътрешно противоречие
в показанията на посочения свидетел.
Също
така именно свид. Б.Ф., след като е видял клипа в социалните мрежи и се е
възмутил от действията на подсъдимите е подал сигнал в РП – Костинброд. Същият
е напълно независимо лице, което не живее в гр. Костинброд, не познава никой от
участниците в клипа и единствени впечатления за деянието е придобил от гледане
на клипа в интернет.
Писмените
доказателства не противоречат на останалите доказателства и установяват
идентични факти и обстоятелства с тези установени чрез свидетелските показания.
При така възприетата фактическа обстановка,
съдът направи следните изводи от правна страна :
За да е налице диспозицията на правната норма по настоящото обвинение по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.129,
ал.2, изр.2, пр.3, вр. ал.1 от НК е необходимо да са налице: 1. Причиняване на
средна телесна повреда по чл.129, ал.2, изр.2, пр.3, вр. ал.1 от НК; 2. Хулигански подбуди за причиняване на
телесната повреда.
По настоящото дело няма спор, че на пострадалия е причинена средна телесна
повреда с разстройство на здравето по чл.129 ал.2 от НК. Спорът се свежда в две
основни насоки- дали причиняването е от деяние на подсъдимите и на второ място
ако това е така то подсъдимите по хулигански подбуди ли са причинили телесното
увреждане.
Относно наличието на хулигански
подбуди.
За изясняване на кръга от юридически факти/разбирани като факти от
действителността, които имат значение за някоя правна норма/ е необходимо да се
анализира понятието хулиганство по смисъла
на правната норма на чл.325 от НК / това е норма, която освен, че визира определен престъпен
състав дава и определение на понятието хулиганство, т.е. тя е и определителна
норма /. На
второ място е необходимо да се изясни понятието хулигански подбуди по смисъла на чл.131ал.1 т.12 от НК и природата
на понятието подбуди. На трето място за яснота е необходимо да се съпоставят
двете понятия.
Хулиганството е престъпление по чл.325
от НК и определителната норма, както се посочи по - горе, изисква да са налице
следните елементи от обективната действителност : 1. Извършване на непристойни
действия, 2. Тези действия да - нарушават грубо обществения ред и наред с това - да изразяват явно неуважение
към обществото.
От
редакцията на нормата на чл.325 ал.1 от НК е видно, че първото изискване,
характеристика на действията е да са непристойни. Това понятие е очевидно
легално, но няма определителна норма и при изясняването му следва да се изходи
от значението на думата непристоен / изяснена чрез синонимите й / неприличен,
безсрамен, невъзпитан, безочлив, недостоен, непочтен, циничен, нахален, груб,
вулгарен, прост, просташки, неблагоприличен, неморален и т. н. /. Друга характеристика на действията е да
изразяват явно неуважение към обществото.
Освен, че
действията следва да имат характеристиката непристойни и да изразяват явно
неуважение към обществото, те следва да окажат въздействие върху обществения
ред, като го нарушат грубо. Всъщност
резултата от това престъпление следва да е нарушаване на обществения ред, а
другите изисквания са към характера на действието / непристойни и да изразяват
явно неуважение към обществото /.
Подбудите в аспекта на чл. 54 от НК имат значение за индивидуализиране на
наказанието в общия случай / когато не са елемент на състава /. Когато, обаче
те са посочени от законодателя като елемент на състава – чл.131 ал.1 т. 12 от НК те не се вземат предвид при индивидуализацията на наказанието, а се
изясняват и доказват в аспекта на съставомерността на деянието. Това означава,
че от установяването им или не зависи дали ще се приеме, че деецът е извършил
престъпление. Когато са елемент на състава те не следва да се вземат предвид
при индивидуализацията на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
На фона на горното може да се обобщи, че хулиганските подбуди са факт от
субективната неосезаема действителност и като такива се доказват пряко само при
налично самопризнание. Когато няма самопризнание доказването им става косвено,
като се събира и анализира сбор от факти от обективната действителност, които
водят до извод за наличие на хулигански подбуди. Косвеното доказване е особено
с това, че всички доказателства следва да сочат за наличието на хулиганските
подбуди в случая, да няма доказателства, които го опровергават / наличието / и
същевременно да отхвърлят всяка възможна оправдателна версия.
Съвсем различна е природата на хулиганството – то е факт от обективната
действителност и представлява резултатно умишлено престъпление. Разбира се, за
да е налице хулиганство следва да е налице и умисъл, който е факт от
субективната действителност и се доказва в същия аспект, както при хулиганските
подбуди.
За по-голяма яснота е необходима да се направи разграничение в обективната
страна и субективната страна на обвинението по чл.325 и по чл.131 ал.1 т.12 от НК. Субективната страна по чл.325 от НК е умисъл за извършване на непристойни действия, изразяващи явно неуважение
към обществото и нарушаващи грубо обществения ред. За разлика от това при
деянието по чл.131 ал.1 т.1 2 от НК умисълът е както при умисъла за нанасяне на
телесна повреда / съответно лека, средна, тежка /, но с важната особеност на
субективната страна извън умисъла – допълнителен елемент на състава – наличие
на хулигански подбуди. Изводът е, че умисълът при деянието по чл. 325 от НК е
за извършване на хулиганство, а при деянието по чл.131 ал.1 т. 12 от НК за
нанасяне на телесна повреда. За да стане по-ясно колко съществена е разликата
само е необходимо да се посочи, че при деянието по чл. 325 от НК е без значение
какви са подбудите, за да бъде реализиран състава на престъплението. Подбудите
могат да бъдат и хулигански, но могат и да не са, но и в двата случая ще са от
значение само за индивидуализацията на наказанието / но не и за
съставомерността /. Точно обратното е при деянието по чл.131 ал.1 т.12 от НК –
липсата на хулигански подбуди ще доведе до извод за липса на престъпление по
този текст.
На фона на
всичко изложено по - горе може да се направи извод относно съдържанието на
понятието хулиганските подбуди. Изясняването на това понятие ще даде възможност
за очертаване на правно - релевантните факти от приетата фактическа обстановка
и съответно оформяне на извод дали са налице хулигански подбуди. Тъй като,
както се посочи по - горе чл.325 ал. 1 от НК е определителна норма на понятието
хулиганство, то изясняването на хулиганските подбуди следва да се базира на
това понятие. В тази насока е виждането в Решение № 24 от 5.05.1997 г. на ВКС
по н. д. № 452/96 г., I н. о., в което се посочва, че „Когато липсва личен мотив за убийството, а основният,
доминиращият мотив на дееца е чрез това убийство да покаже неуважение към
обществото, да демонстрира грубо незачитане на установените социални ценности,
тогава убийството е извършено по "хулигански подбуди"“. Няма как да
не се сподели това виждане на ВКС на РБ, но само следва да се посочи, че за да
са налице хулигански подбуди не е нужно да се установи, че те са свързани
едновременно с желание за извършване на непристойни действия, изразяващи явно
неуважение към обществото и водещи до грубо нарушаване на обществения ред. От
тези три основни елемента е достатъчно да се установи мотив за засягане на
обекта на престъплението хулиганство - установеният в страната ред и
общественото спокойствие / т.1 от Постановление № 2 от
29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС/. Или в аспекта на чл. 325 ал.1
от НК хулиганските подбуди са тези, които целят със съответното деяние по
чл.131 ал.1 т.12 от НК, грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно
неуважение към обществото.
Съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че подсъдимият Т.Д.Т., ЕГН **********
*** на 06.05.2014г. след обяд в гр. Костинброд, в двора на дом, находящ се на ул. „Славянска” №109,
Софийска област, в съучастие с Л.В.И., ЕГН **********, като съизвършител, по
хулигански подбуди с цел създаване на видеоклип за забавление, е причинил
средна телесна повреда на Р.С.Г. ***,
изразяваща се в импресионно счупване на
тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото пространство между дванадесети гръден
и първи поясен прешлени, което увреждане е причинило на
пострадалия трайно затруднение на
движението на снагата за срок
от около 12 / дванадесет / месеца, като го е склонил да бъде изстрелян с
еърбег за лек автомобил – престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. чл.129, ал.2, изр.2, пр.3, вр. ал.1, вр.
чл.20,ал. 2 от НК.
Съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че подсъдимият
Л.В.И., ЕГН ********** на 06.05.2014 г. след обяд в гр. Костинброд, в двора на
дом, находящ се на ул. „Славянска” №109, Софийска област, в съучастие с Т.Т.Д.,
ЕГН **********, като съизвършител, по хулигански подбуди с цел създаване на
видеоклип за забавление, е причинил средна телесна повреда на Р.С.Г. ***, изразяваща се в импресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото пространство между дванадесети гръден
и първи поясен прешлени, което увреждане е причинило на
пострадалия трайно затруднение на
движението на снагата за срок
от около 12 / дванадесет / месеца, като го е склонил да бъде изстрелян с
еърбег за лек автомобил – престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. чл.129, ал.2, изр.2, пр.3, вр. ал.1, вр.
чл.20,ал. 2 от НК.
Съдът счита, че подсъдимите Т.Д.Т., ЕГН ********** и Л.В.И.,
ЕГН ********** са действували виновно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11
ал. 2 от НК, а именно двамата са мотивирали трето лице – Р.Г., да седне върху
въпросния еърбег и да участва в експеримента им и да бъде изхвърлен от него, а
никой от тях двамата не е решил сам да участва в този експеримент, като сам
седне върху еърбега, т.е. те са знаели за наличието на потенциална опасност от
извършването на този експеримент. Същите са познавали пострадалия им е било
ясно, че лесно ще го убедят да участва в този експеримент.
Подсъдимият Л.В.И. е имал автосервиз и техническата грамотност и
възможности да осъществи експеримента и е знаел последиците.
Подсъдимият Т.Д.Т. също е знаел, че за Г. могат да
настъпят трайни последици, което се установява от негови реплики, които се
чуват от изготвената по делото видео – техническа експертиза, именно при
заснемане на клипа същият казва : „тука му е седалката, да не го боли
дупето“. А когато Г. казва : „да не ме
изхвърли това“, подсъдимият Т. отговаря : „няма бе, как ще те изхвърли“. И
двамата подсъдими са били наясно, че именно целта на задействане на еърбега е
била пострадалият да бъде изхвърлен.
Подсъдимите
Т.Д.Т., ЕГН ********** и Л.В.И., ЕГН ********** са
действали като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като са участвали
в самото изпълнение на престъплението и заедно са целели настъпването на
вредоносните последици.
По чл. 301 ал. 1 т. 3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО : Несъмнено
е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната
наказателна отговорност и подлежи на наказание извършеното от него деяние.
По чл. 54 ал. 1 и ал. 2 от НК - на първо място следва да се съобрази степента на
обществена опасност на деянието. Съдът приема, че то е с висока степен на обществена
опасност, извършено по хулигански подбуди, като двамата подсъдими са имали за
цел да изявят себе си, за сметка на пострадалия.
Смекчаващи
вината обстоятелства – чистото съдебно минало на
подсъдимите, помощта на същите към пострадалото лице.
Причините за извършване на престъплението са явно
неуважение към обществото и незачитане на приетите норми на поведение.
Условие за извършване на престъплението – ниско правосъзнание.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказанието за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. чл.129,
ал.2, изр.2, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.20,ал. 2 от НК следва да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК, за да се постигнат целите на наложеното
наказание, посочени в чл. 36 от НК. Но при определяне на наказанието съдът
счита, че то следва да бъде определено при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства. Ето защо при определяне на наказанието за
това престъпление съдът следва да отчете обстоятелството, че предвидената
санкция при средна телесна повреда е от две до десет години лишаване от
свобода. Предвид изложеното съдът определя за извършеното престъпление
наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК
изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” е отложено за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът
възложи подсъдимите Т.Д.Т., ЕГН ********** и Л.В.И., ЕГН ********** да заплатят по сметка на ОДМВР – гр. София направените
разноски на досъдебното производство в размер на 521.10 / петстотин двадесет и един лева и десет
стотинки / лева и по сметката на
Районен съд - Костинброд направените по
делото разноски в размер на 940.00
/ деветстотин и четиридесет / лева.
По
тези съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :