Определение по дело №32/2020 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  36        08.01.2020 г.        град Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас, XXIIІ-ти състав, на осми януари през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                       Съдия: Галя Русева

 

като разгледа адм.д. № 32 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Х.Н.Г. с постоянен и настоящ адрес *** против Национална агенция по приходите със седалище в гр. София, с която се претендира присъждане на ищеца на обезщетение в размер на 1 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 15.07.2019 г. до датата на исковата молба – 16.09.2019 г., вследствие допуснати от ответника нарушения на сигурността на личните му данни по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗЗДЛ вр.чл.4, т.12 от Общия регламент относно защитата на личните данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., които нарушения са конкретизирани в исковата молба.

Фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията, са свързани с изнесени на 15.07.2019 г. данни в медиите, че в резултат на „хакерска атака“ от електронните масиви на НАП неправомерно е била изтеглена информация с голям обем, съдържаща лични данни на много българи-данъкоплатци, сред които и тези на ищеца. Ищецът посочва, че НАП като държавен орган и администратор на лични данни би следвало да обезпечи по безупречен начин своята кибер-сигурност, респ. в най-голяма степен да гарантира по ефективен начин и сигурността на личните данни на гражданите на Р България. Именно поради неизпълнение на това свое задължение, което е резултат на бездействие от страна на НАП, ищецът твърди, че са му причинени процесните неимуществени вреди, чието обезщетяване търси в настоящото производство.

Исковата молба е била заведена пред Административен съд – София град и по нея е било образувано адм.дело № 11193/2019 г., като с Определение № 10068/30.12.2019 г. АССГ е прекратил производството пред себе си и е изпратил по подсъдност делото на Адм.С – Бургас. Видно от мотивите на определението, АССГ е приел, че така предявеният иск е такъв по чл.39, ал.2 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, а не по ЗОДОВ, който в случая е неприложим предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ и изричния специален текст на чл.39, ал.2 от ЗЗЛД. АССГ е приел също, че тъй като искът по чл.39, ал.2 от ЗЗЛД се разглежда по реда на АПК, а съгласно чл.133 АПК, местната подсъдност се определя от постоянния адрес на ищеца, и тъй като последният, видно от служебно изготвената справка за адресна регистрация, е в гр. Бургас, компетентен да разгледа предявения иск за вреди е Адм.С – Бургас, в съответствие с разпоредбата на чл.39, ал.2 ЗЗЛД вр.чл.133, ал.1 от АПК.

           Настоящият съдебен състав не споделя мотивите и крайния извод в определението на АССГ, с което делото му е изпратено по подсъдност. Видно от исковата молба и от последващите уточнения в молба на лист 23-24 от делото на АССГ, ищецът претендира присъждане на обезщетение за настъпили неимуществени вреди вследствие бездействието на държавен административен орган, какъвто е НАП, което бездействие се изразява в необезпечаване в достатъчна степен на сигурността на личните данни на ищеца, станали достояние на широк кръг общественост. Ищецът не търси обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни актове или действия на НАП, за да се квалифицира искът като такъв по чл.39, ал.2 от ЗЗЛД, а търси обезщетение за вреди от бездействие, което бездействие е извън приложното поле на чл.39, ал.2 от ЗЗЛД. Съгласно чл.39, ал.1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като съгласно нормата на ал.2 на същия член, в това производство по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни.

     Анализът на горните разпоредби налага извод, че предявеният иск за обезщетение по реда на чл.39, ал.2 от ЗЗЛД не може да съществува сам за себе си и да се предявява самостоятелно, а винаги е свързан с производство по обжалване на акт или действие на администратора на лични данни, за които актове или действия се твърди, че представляват неправомерно обработване на лични данни /в този смисъл е и Определение № 927/23.01.2019 г. по адм.дело № 13512/2018 г. на ВАС, V отделение/. Настоящият случай, предвид въведеното от ищеца с исковата молба, не е такъв – ищецът изобщо не твърди да е налице неправомерно обработване на негови лични данни от страна на администратора на лични данни НАП, нито обжалва акт или действие, във връзка с което обжалване да стои предявеният иск за присъждане на обезщетение. Ето защо, така предявеният иск за присъждане на сумата от 1 000 лв. не следва да се квалифицира като такъв по чл.39, ал.2 от ЗЗЛД, а като такъв по чл.1 от ЗОДОВ. По тези съображения, неприложим се явява текстът на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно който когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. 

           Съгласно чл.1 от ЗОДОВ в редакцията му към датата на подаване на исковата молба, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като съгласно ал.2, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗОДОВ в редакцията му към датата на входиране на исковата молба в съда, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Т.е. законодателят е предоставил на ищеца право на избор пред кой съд да заведе иска си – пред съда по мястото на увреждането, или пред съда по настоящия си адрес. 

           В случая пълномощникът на ищеца, който представлява наред с него още 156 ищци по обща искова молба, е избрал да сезира съда по мястото на увреждането, който в случая е Административен съд – София град.  Последният се явява и местно компетентен да разгледа спора.

           По горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че неправилно делото е било изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас, което налага на осн.чл.135, ал.3 вр.ал.1  АПК да бъде прекратено настоящото производство пред Адм.С – Бургас и да се повдигне спор за подсъдност пред Върховен административен съд.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал.3 вр.ал.1 от АПК, Бургаският административен съд

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 32/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Административен съд – София град по исковата молба на Х.Н.Г. против НАП – София, пред Върховен административен съд.

 

Делото да се изпрати по компетентност на Върховен административен съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.

 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                     СЪДИЯ: