Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, 19.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Г.,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 546/2019 г. по
описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от „БГ
АГРО СКЛАДОВО СТОПАНСТВО“ ЕООД, ЕИК ********* с управител и представляващ Д.К.А., от 25.09.2019 г. с наименование „БГ
АГРО ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД с управител е представляващ Д.И.Н. срещу Ревизионен
акт /РА/
№ МД-РА-005/06.11.2018 г. издаден от органи по приходите при Община Варна,
потвърден с Решение № МД-Т18008101ВН_001ВН/09.01.2019 г. на кмет на Община
Варна, в частта с която са определени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/
и такса битови отпадъци /ТБО/ относно силози, находящи се в имоти с
идентификатор 10135.4510.808 и ид. 10135.4510.705 по КККР на гр. Варна за
периода 2013 г. - 2017 г., в размер на:
ДНИ – главница – 35671,45
лева;
ДНИ – лихва – 10553, 05 лева;
ТБО – главница – 20913,67
лева;
ТБО – лихва – 6228, 81 лева.
Общ размер на задълженията
73366, 98 лева.
Жалбоподателят сочи, че силозите,
относно които са определени задълженията не са сгради по смисъла на чл. 10, ал.1
от ЗМДТ, оборудвани са за съхранение на зърно. Сгради са силози, които са изградени
от бетонна конструкция и чието демонтиране и преместване е невъзможно. Силозите
могат да се преместят без стоманобетонните фундаменти, на които са поставени и
да се сглобят на друго място, без да загубят свята индивидуализация и
предназначение. Погрешно е да се счита,
че всичко, което не е преместваем обект е сграда. В този случай всички
ресторанти и заведения в Морска градината градина и Морска гара в гр. Варна,
следва да се квалифицират като строежи по смисъла на ЗУТ и за тях да се издава
разрешение за строеж, а не разрешение за поставяне, тъй като поради големите им
размери не могат да се преместят в цялост. Всички тези заведения се считат за преместваеми
обекти. Намира за неправилно приетото от ответника, че след като за силозите
се изисква разрешение за строеж и
разрешение за ползване те са сгради. Уточнява, че такива разрешения се изискват
и за съоръжения. Фундаментите, върху които са прикрепени силозите подлежат на
премахване и тогава земята ще възстанови първоначалното си положение, в което е
била преди изграждането им. Изтъква, че и преместваемите обекти се нуждаят от
основи, като земята се променя в резултат на ползването. Силозите не са
нанесени в КККР, поради това че не са сгради и не отговарят на обектите
посочени в чл. 23 от ЗКИР. Демонтажа на силозите е възможен. Намира, че
силозите са движими вещи, представляват техническо оборудване, което се монтира
и демонтира и не са сгради. В съдебно заседание чрез процесуален представител
жалбата се поддържа, като се позовава на приетите по делото експертизи. Отправено
е искане за отмяната на РА в оспорената част. При постановяване на евентуално
решение, с което жалбата се уважи, да бъде изменен обжалвания РА в частта
му относно прихващането, при съобразяване със заключението на
съдено-счетоводната експертиза относно надвнесената сума от 700,15 лв.
Претендира присъждане на сторени разноски по делото и възнаграждение за адвокат
посочени в списък на разноските.
Ответната страна – Кмет на
Община Варна, чрез процесуален представител – юрисконсулт, оспорва жалбата с
аргументи, че под понятието „силози“ в Приложение № 2 от ЗМДТ
се приемат и тези силози като селскостопанска сграда. Поради построяването им в
административния център на гр. Варна се покачва коефициента за определяне
размера на ДНИ и ТБО. Липсата на
нанасяне на същите в КККР не може да се счита за меродавно, че това не са
сгради. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В представени писмени бележки
са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно н. а. № 67/02.06.2006
г. вписан в СВ - Варна /л.76 от адм. пр./ жалбоподателят се легитимира като
собственик на УПИ ХІІ-1137, кв.19, Западна промишлена зона /ЗПЗ/ - Варна, който
е имот с ид. 10135.4510.808, видно от Скица № 15-1737708/22.03.2018 г. издадена
от СГКК – Варна, имотът е с площ 6814 кв. м, предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов
обект.
Съгласно Разрешение за
строеж № 83/13.07.2006 г. издадено от главен архитект на Община Варна е
разрешено изграждане на складова база в УПИ ХІІ – 1137 „за промишлено –
складова дейност“, кв. 19, ЗПЗ – Варна, посочено е че строежът е първа
категория съгласно чл.137, ал.1, т.1 от ЗУТ
/л. 65 от адм. пр./.
Издадено е Разрешение за
ползване № СТ-02-630/20.07.2007 г. от зам. началник на ДНСК, с което е разрешено
ползване на складова база /зърнобаза/, включваща комплекс от 5 броя силози, разтоварване,
силоз за влажно зърно, сушилня, 2 бр. силози за товарене на автомобили,
елеватори 1, 2 и 3, редлери, шнекове, зърнопочистваща машина, кантар, вътрешно
площадково противопожарно водоснабдяване, ел. захранване но нов трафопост до ГРТ,
вертикална планировка и трафопост /л.
135, том 1 от адм. пр./.
Съгласно Решение № 229/27.11.2008
г. вписано в СВ – Варна /л. 93 от адм. пр./ жалбоподателят се легитимира като
собственик на УПИ ІV - 1136, кв.19, ЗПЗ – Варна, който е имот с ид.
10135.4510.705, видно от Скица № 15-173707/22.03.2018 г. издадена от СГКК –
Варна, имотът е с площ 13175 кв. м, предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов
обект /л.11 от делото/.
С Разрешение за строеж №
21/29.03.2002 г. издадено от главен архитект на Община Варна е разрешено
изграждане на складова база І – ви етап, включващ комплекс силози и склад в УПИ
VІІ-1136 и ІІ – ри етап – административна сграда и склад №2 в УПИ ІV - 1136,
кв.19, ЗПЗ – Варна /л. 68 от адм. пр./.
С Разрешение за ползване №
355/22.07.2003 г. на зам. началник ДНСК е разрешено ползването на складова база
І етап, включващ комплекс силози, състоящ се от 5 броя силози, разтоварище,
силоз за влажно зърно, сушилня, 2 бр. силози за товарена на автомобили, елеватори,
12 и 3 редлери, шнекове, зърнопочистваща машина, склад № 1, изместване на трасе
на дъждовна канализация, площадково водоснабдяване, елзахранване от КТП400КVА до
ГРТ, вертикална планировка, находящ се в гр. Варна, УПИ VІІ-1136, кв.19, ЗПЗ /л.
69 от адм. пр./.
От жалбоподателят са подадени
декларации по чл.14 от ЗМДТ :
1.
№ ДК14015258/30.06.2010 г.
2.
№ ДК14015259/30.06.2010 г.
За периода 2013 г. – 2017
г. са подадени декларации по чл. 19, ал.4 от НОАМТУЦОВ за определяне на ТБО
според количеството описани в ревизионния доклад - л. 28 от адм. преписка.
По делото са изготвени и
приети две съдебно – технически експертизи и една съдебно – счетоводна
експертиза, чиито заключения ще бъдат обсъдени в мотивите на решението.
С оглед установеното съдът прави следните правни
изводи:
І. По допустимостта на жалбата:
Решение № МД-Т18008101ВН-001ВН/09.01.2019 г. на кмет на
Община Варна е съобщено на жалбоподателя на 31.01.2019 г., жалбата е подадена на 13.02.2019 г. в срока по чл.156,
ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което
е допустима, разгледана по същество е неоснователна.
ІІ. По основателността на жалбата:
Относно процесуалната законосъобразност на акта.
Със ЗВР № МД-Р-004/14.05.2018 г. издадена от М.
Ганчева - гл. инспектор „КРД“, дирекция „Местни данъци“, Община Варна е
възложена ревизия на жалбоподателя за
ДНИ и ТБО от 01.01.2013 г. до 31.12.2017
г., определено е ревизията да се извърши за срок от 3 месеца от връчване на
заповедта, която е съобщена на жалбоподателя на 16.05.2018 г. ЗВР е издадена от
компетентен орган, съобразно чл.112, ал.1, т.1 от ДОПК, вр. чл.4, ал.3 и ал.4
от ЗМДТ, предвид делегираните й правомощия със Заповед № МД-ПО-04/04.10.2016 г.
на директор на Дирекция „Местни данъци“.
Със ЗВР № МД-Р-004-1/03.08.2018 г. на гл.
инспектор „КРД“, дирекция „Местни данъци“, Община Варна е определено ревизията
да се извърши до 16.10.2018 г.,
заповедта е съобщена на жалбоподателя на 13.08.2018 г.
Издаден е Ревизионен доклад /РД/ №
МД-РД-005/08.10.2018 г. от Севдалина Атанасова Добрева – главен инспектор „КРД“
– ръководител на екип и Нели Хрисомирова Никова – ст. инспектор „КРД“. РД е
издаден от компетентни органи по приходите в Община Варна, съобразно Заповед №
1756/13.06.2017 г. на кмет на Община Варна, същите са били определени със ЗВР
да извършат ревизията и са го сторили в определения срок, който е бил до
16.10.2018 г. РД е съобщен на
жалбоподателя на 10.10.2018 г. В предоставения срок не е подадено възражение от
него. Издаден е РА № МД-РА-005/06.11.2018 г. от орган възложил ревизията – гл.
инспектор „КРД“ , Община Варна – М. Генчева и ръководител на екипа – С. Добрева
– гл. инспектор в отдел „КРД“, Община Варна. Срокът за издаване на РА е бил до
07.11.2018 г., оспорения РА е издаден от
компетентни органи и в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК. Връчен е на 09.11.2018 г.
на жалбоподателя, който го е оспорил с жалба от 23.11.2018 г., подадена в срока
по чл. 152, ал.1 от ДОПК.
Със Заповед № К-002/08.01.2019 г. издадена от кмет на
Община Варна е наредено на 09.01.2019 г. функциите му да се изпълняват от зам.
кмет на Община Варна – П.Х.П.Решение № МД-Т18008101ВН_001ВН/09.01.2019 г. на
кмет на Община Варна е издадено от компетентен орган, в условията на
заместване, съобразно чл.152, ал.2 от ДОПК вр. чл. 4, ал.5 от ЗМДТ, в срока по
чл. 156, ал.1 от ДОПК, който е бил до 28.01.2019 г.
Административно производството е проведено при спазване
на процесуалните правила, не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са основание за отмяна на оспорения РА.
Относно материалноправната законосъобразност на
акта:
Относно ДНИ:
Няма спор относно фактите:
Процесните силози са разположени както следва:
Пет броя в имот с ид. 10135.4510.705 и пет броя в имот с ид. 10135.4510.808.
Силозите са собственост на жалбоподателя, на основание чл.92 от ЗС и не са
декларирани по реда на чл.14 от ЗМДТ, съответно за периода 2013 г. – 2017 г. не
е заплатен ДНИ и ТБО за тях.
СТЕ от 20.06.2019 г. е със
заключение на вещото лице: След запознаване с приложените по делото екзекутивна документация и
каталози за монтаж на металните силози и при огледа на място е установено, че
прикрепването на силозите към терена е чрез болтова връзка към бетонов
фундамент, която е разглобяема и е възможно отделяне на силоза от терена, без
това да доведе до нарушаване на неговата цялост, т.е. същият не е трайно
прикрепен към земната повърхност. Това
дава възможност да бъде преместен и ползван на друго място със същото или
сходно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като отделянето му и поставянето му на друго място не изменя трайно начина на ползване на
земята, от която е отделен. Детайл на прикрепването на силозите към терена е
показан като фотос от огледа на място в Приложение №2 към СТЕ. Конструкцията на
процесните силози е изцяло метална. Те са монтирани върху бетонов кръгов
фундамент. Дъното на силоза е отделено от фундамента с фуга 2 см, която е
запълнена с мек материал. Колонките, които укрепват силоза завършват с планки,
които се захващат към фундамента с дюбели „HILTI” с бързовтвърдяваща епоксидна
смола и болтове. Силозите се състоят от отделни елементи, които се сглобяват на
място помежду си посредством болтова връзка. Силозите са част от една обща и
непрекъсната технологична линия за получаване и разтоварване на зърно, пълнене
на силозите с него, почистване, сушене с оглед поддържане на необходимата
температура и влажност на съхраняваното зърно, товарене и експедиция. Във
връзка с посочените дейности силозите са свързани с допълнително оборудване
като приемна шахта, елеваторна кула с два елеватора, редлер под шахтата,
очистител с машина „Петкус”, редлери монтирани върху пасарелки за зареждане на
силозите, шнек за изпразване на
силоза. Вещото лице е посочило, че ако трябва да се направи сравнение между металните
силози в имоти с ид. 10135.4510.808 и
ид. 10135.4510.705 и такива, изпълнени на друго място изцяло от бетон, като
основно различие, освен начинът на изграждане – при металните силози сглобяем,
а при бетоновите – монолитен, е налице различие в начинът на прикрепване към
терена. При металните силози, прикрепването към терена е чрез болтова връзка,
която е разглобяема и е възможно отделяне от терена на силоза, без да се наруши
неговата цялост, докато при стоманобетоновите силози това не е възможно.
Металният силоз може след
отделянето му от повърхността да бъде преместван в пространството, без да губи
своята конструктивна цялост. При стоманобетоновите силози, няма такава
възможност. Ако трябва да се отдели от терена, това означава същият да бъде
разрушен. Силозите представляват съоръжения
с цилиндрична форма с конусовиден завършек в горната си част. Предназначението
им е за съхранение на зърно и представляват затворен обем с посочената форма. Уточнено
е от вещото лице, че условно може да се счита, че този обем е отделен от
атмосферата със стени и покрив. След
направена справка в КККР на гр. Варна, както и от приложените скици към делото
(л.11-14) е установено, че поземлен имот с идентификатор 10135.4510.808, е с административен
адрес: гр. Варна, п.к. 9000, бул. Вл. Варненчик № 281 и е разположен в
"Западна промишлена зона", квартал 19, парцел XII-1137, а Поземлен
имот с идентификатор 10135.4510.705 е
съседен и е разположен също в "Западна промишлена зона", квартал 19,
парцел IV-1136,1390. И двата имота се намират в строителните граници на гр.
Варна. Територията, в която са разположени поземлени имоти с идентификатори 1010135.4510.808 и 10135.4510.705 е с
Устройствената зона Пс – Смесена производствена
зона. Тази зона е предвидена за застрояване с производствени, складови, административни,
търговски и обслужващи сгради и съоръжения. Процесните
силози не са нанесени в кадастралната карта и след като няма издадена заповед
за изменения в КККР от 2007 г., следва да се счита, че и към датата на издаване
на РА 06.11.2018 г. силозите не са били нанесени в кадастралната карта.
Чрез СТЕ от 16.08.2019 г. вещото лице е изразило
становище, че една сграда може да бъде със
специална стоманена конструкция, а не че специалната метална конструкция
задължително характеризира един строеж като сграда. Процесните силози са доставени на отделни елементи и чрез болтове са
сглобени на място. Болтовите връзки са разглобяеми връзки и е напълно възможно
отделните елементи да бъдат разглобени и преместени от точка А до точка Б. Допълнителните съоръжения,
като пасарелки, редлери, шнекове и др. подобни, които са изработени и монтирани
към силозите, следва да бъдат демонтирани предварително при демонтажа.
Елементите, които са свързани, чрез заварки могат да бъдат отрязани на местата,
където са свързани и по този начин да бъдат отделени предварително от силозите.
Силозите могат да се преместят и
в цялост, ако това се налага по някакви причини. Има различни начини за
преместването им – с един или два крана едновременно, чрез повдигане на
съоръжението и поставянето на релси под него или ролки и др.
С оглед посочените установявания
съдът приема следното:
За преценка дължи ли се
ДНИ относно процесните силози, следва да се извърши анализ попадат ли същите в
обсега на чл.10, ал.1 от ЗМДТ - С данък върху недвижимите
имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти,
сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените
места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Силозите не попадат
в изключенията по чл.10, ал.2 – 4 от ЗМДТ, поради което следва да се направи
анализ същите сгради ли са по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ. Относно кои
„сгради“ е приложима нормата следва да се търси отговор на първо място в
нормативния акт, който урежда заплащане на ДНИ, в случая това е ЗМДТ.
Съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ „Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти“, част II. „Данъчна оценка на сградите“, чл. 6, ал.1 /Коефициентът за местоположение (Км) се определя по таблица
№ 3 или 4 и местонахождението на сградата/, Таблица №3, точка 3 предвижда: По таблица № 4 се определя коефициентът за местоположение за производствените, селскостопанските и разположените върху същия имот (парцел) административни сгради към тях. Таблица №4, б. „б“ към чл.6 от приложение №2 на ЗМДТ, предвижда, под селскостопански обекти се разбира - сгради за животновъдство и птицевъдство, сгради за растениевъдство, осеменителни станции, люпилни, фуражни и хранителни кухни, ветеринарни филтри, складове и навеси за съхранение на селскостопанска продукция, силози, екарисажи.
От граматическото тълкуване на нормата, се установява, че в Приложение №2, част ІІ, таблица №3, т.3 е посочено, как се определя коефициента на производствените, селскостопанските и административните сгради в едни имот /парцел/. В случая силозите се категоризират като селскостопански сгради. Категорично е посочено, в Таблица 4, б. “б“, че силозите са селскостопански обекти – сгради. Не е направено разграничаване на различните видове силози, като в случая при липса на такова разграничение следва да се считат всички видове силози. В подкрепа на това становище съдът посочва, че в случай, че едно съоръжение не е силоз по смисъла на ЗМДТ, то тогава названието му ще е павилион, бунгало, фургон, бункер и т.н. за съхранение на зърно. Съгласно т. 54 от УСЛОВНИ ЗНАЦИ за кадастрални планове на населени места и незастроени терени - мащаби 1:1000 И 1:500, издадени от Министерството на териториалното развитие и строителството, управление "Кадастър и геодезия" през 1993 г., Силозите представляват специални постройки, които имат призматична или цилиндрична форма и служат за складове на зърнени храни, брашна, цимент и др. Нанасят се мащабно и с пояснителен надпис. Процесните силози, с оглед установяванията на СТЕ от 20.06.2019 г., отговарят напълно на посоченото описание, поради което няма спор, че процесните строежи са силози.
Силозите
могат да бъдат от метална или монолитна конструкция /тухлена, стоманобетонна/.
Това е било предвидено и в отменения Закон за съхранение и търговия със зърно,
като съгласно, чл. 12а от посочения закон, лицата по чл. 10а, ал. 1 са длъжни да уведомят Националната служба по зърното за
промени в заявените и/или декларираните обстоятелства в 14-дневен срок от
настъпването им. При отдаване под наем на част от регистрирано зърнохранилище (силоз, силозна клетка или
склад) собственикът на зърнохранилището и наемателят са длъжни да уведомят
Националната служба по зърното в 14-дневен срок от сключването на договора за
наем. Закон за съхранение и търговия със зърно е отменен, поради това, че държавната
регулация при съхранението и търговията със зърно е отпаднала и секторът вече
ще функционира изцяло на конкурентен пазарен принцип по правилата на зърнения
пазар на ЕС. Въпреки, че посочения закон не е действащ, какво е зърнохранилище може да се изведе от посочената
отменена норма, тъй като тя не е загубила значението си, а именно зърнохранилището
е силоз, силозна клетка или склад. Следва, че и по предназначение
процесните строежи са силози, тъй като се използват за съхранение на зърно.
Както
беше отбелязано по-горе, силозите за целите за заплащане ДНИ са класифицирани
като селскостопански сгради, поради това за тях се дължи ДНИ на основание
чл.10, ал.1 от ЗМДТ.
В РС
№ 83/13.07.2006 г. е посочено, че силозите са строеж първа категория съгласно
чл.137, ал.1, т.1 от ЗУТ, в РС № 21/29.03.2002
г. не е посочена категорията на строежа. Няма спор, че силозите са строежи,
като към момента съобразно измененията в ЗУТ, могат да
са втора или трета категория строеж, по арг. на чл. 137, ал.1, т.2, б. “е“ от ЗУТ - производствени
сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет от
200 до 500 работни места и съоръженията към тях или
чл.137, ал.1, т.3 б. “г“ от ЗУТ - производствени сгради, инсталации, съоръжения,
прилежаща инфраструктура и други с капацитет от 100 до 200 работни места и
съоръженията към тях. Точно коя категория ще се квалифицира строежа в случая е
без значение, поради което изследване броя на работните места не е извършено в
настоящото производство. Представените от жалбоподателя строителни книжа за
изграждане на силозите /л.73 - л.129 от делото/ сочат, че жалбоподателят не
оспорва факта, че силозите са строежи.
Съдът приема, че процесните силози са строеж
по смисъла на ЗУТ и същите следва да се квалифицират като сграда по арг. на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ - "Строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Няма
спор, че въз основа на издадените РС силозите като вид строеж са въведени в
експлоатация. Издаване РС и въвеждане в експлоатация допълват установяването,
че процесните силозите не са преместваеми обекти.
Действително
процесните силози могат да се преместят, но както вещото лице е посочило в СТЕ
от 16.08.2019 г. преместване е възможно и на сгради.
В случая
силозите не отговарят на определението за преместваем обект дадено в §5, т. 80
от ДР на ЗУТ - "Преместваем обект" е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж“.
Поради
следните съображения, силозите предмет на РА не са преместваеми обекти:
1.
Процесните силози са строежи, за които са
издадени РС и удостоверения за въвеждане в експлоатация.
2. Разположени
са върху бетонов фундамент, за който са прикрепени чрез болтова връзка. За
изграждането им са изработени конструктивни елементи: стойка за захващане на пасарелките за ръба на
силоза изпълнена, като стоманена прътова конструкция, съставена от
горещовалцувани профили, свързани със заварки към силоза и закрепени с болтова
връзка, стойка за захващане на пасарелките
към главата на силоза с пръстен с четири крака и изработен от стоманени
дебелостенни тръби, свързани чрез заварки и закрепени към главата на силоза с
болтова връзка, пасарелки, изпълнени като пространствени ферми - две надлъжни
главни греди, свързани с напречни връзки и вертикални парапети, също
ферми, приемната за зърно - шахта с дълбочина
5м, където са разположени два метални
бункера във вид на обърнати пирамиди, за побиране на изсипаното от автомобилите
зърно, товарище, което има два малки силоза, които се носят от стоманени
крака, изпълнени от горещовалцувани профили
свързани със заварки, фундирани посредством стоманобетонни фундаменти, свързани чрез рандбалки.
Установяването от двете СТЕ
за начина на изграждане на силозите, води до извод, че след премахване на металната
част на силозите, остава бетонния фундамент, върху който всеки силоз е
разположен. Този фундамент е трайно прикрепен към земята, от което следва, че
се изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята, поради това, че
не остава почва, камък или пясък, т.е. повърхността на земята каквато е била
преди поставяне на силоза, защото остава фундамент, който от своя страна трайно
изменя субстанцията и начина на ползване на земята. Отделно от това, за да се
изградят/поставят на друго място
силозите, следва да се изградят бетонови фундаменти.
3.
Не следва да се счита, че бетоновите
фундаменти са самостоятелни обекти, поради това, че за същите липсват
самостоятелни разрешения за строеж и актове за въвеждане в експлоатация, също
така не са нанесени в КККР. От това следва, че силозите не са преместваеми
обекти, които са разположени върху други
обекти.
С тези мотиви
съдът приема, че процесните силози не са преместваеми обекти.
В
този смисъл е съдебната практика на ВАС: съгласно решение по адм. д. №
6641/2001 г. на ВАС всяка постройка, която е трайно прикрепена към земята или
друга постройка се облага с ДНИ по реда на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ. В случая е
налице постройка, която е захваната за фундамент с болтове и заварки. С решение
по адм. д. № 11392/2014 г. на ВАС е прието, че оранжерийни блокове са изпълнени
от метални сглобяеми – разглобяеми конструкции, конструкцията е от метални
елементи и болтови връзки между тях, като външните ограждащи стени стъпват на
ивични бетонни основи. ВАС е приел, че наличието на ивични бетонни основи прави
невъзможно преместването в пространството на конструкцията, без да изгуби
индивидуализацията си и да се използва на друг място, със същото или подобно
предназначение, поради това, че за да се премести на друго място следва да се
изградят ивични основи, а тези които остават трайно променят земята.
Процесните
силози не са нанесени в КККР - Варна. В ЗМДТ не е предвидено ДНИ да се заплаща
само за обектите на кадастъра по смисъла на чл. 23 от ЗКИР. Поради това е без
значение за преценка дължимостта ДНИ нанасяне на силозите в КККР. На основание чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго, поради което силозите са собственост на жалбоподателя, който се
легитимира като собственик на двата имота, в които те са разположени.
Процесните силозите по смисъла на ЗКИР са сгради, които са обект на собственост
и имат самостоятелно функционално предназначение – съхранение на зърно, поради
което следва съобразно чл.23, ал.1, т.2 от ЗКИР и §1, т.1 от ДР на ЗКИР да бъдат нанесени в КККР.
По
изложените мотиви съдът приема, че за процесните силози се дължи ДНИ.
Относно
ТБО:
Жалбоподателят
не е изложил доводи за незаконосъобразност на РА в частта за ТБО, а само е
посочил, че обжалва и в тази част РА. На основание чл. 149, ал.1 вр. чл. 145, ал.1,
т.1 - 5 от ДОПК не се изисква от жалбоподателя да изложи в жалбата в какво се
състои незаконосъобразността на РА, поради което съдът следва да извърши
преценка на законосъобразността на административния акт относно всички възможности
за отмяната му или обявяване нищожността му, предвидени в чл.
146, т.1-5 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ /в редакцията - ДВ, бр. 153 от 1998 г./,
такса битови се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането
в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на
таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл.
64, ал.1 от ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Съгласно
чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти. Следва, че задължени лица за ТБО са тези, които дължат
ДНИ.
На
основание чл. 66, ал.1 (в редакцията - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от
13.07.2012 г.) от ЗМДТ, таксата се определя в
годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа
на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за
посочените в същата разпоредба дейности (т.1-т.4). В разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ
законодателят не е конкретизирал кое от определенията на населено място
посочени в чл.18, ал. 1 от ЗАТУРБ и в § 5, т.6 от ЗУТ има
предвид. В нормата на чл. 10 от ЗМДТ по
отношение на имотите, които се облагат с данък, е посочено, че става въпрос за
сгради и имоти, които са разположени в строителите граници на населените места
и селищните образования, както и за поземлените имоти извън тях, които имат
предназначение по чл. 8, т.1 от ЗУТ. С оглед
на това и като се има предвид разпоредбите, определящи имотите изключени от
данък недвижими имоти - чл. 10, ал. 2 и ал.3 от ЗМДТ, е видно, че водещо за
законодателя по ЗМДТ е урбанизирания характер на имотите. ТБО може да се дължи
и за урбанизирани територии или имоти извън строителните граници на населените
места, ако те са включени в обхвата на решението по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ.
В настоящия
случай, процесните имоти с ид. 10135.4510.808 и ид. 10135.4510.705 са разположени в урбанизирана територия – гр.
Варна, Западна промишлена зона, в която
се извършват дейностите относно заплащане ТБО, съгласно Наредба на Общински съвет - Варна за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Варна, приета с решение на Общински съвет -
Варна № 2452-2(44)/05,06.03.2003 г., последно
изм. и доп. с Решение № 1741-7(41)/27.06.2019 г.
За да е
дължима такса за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, по
аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да
се установи и фактът, че реално са извършвани от общината услугите по: 1.
Събирането и извозването на битовите отпадъци; 2. Обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци и 3. Поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населени места.
Наличието на трите
компонента са установява от следните доказателства, които не са оспорени от
жалбоподателя:
1.
Събирането и извозването на битовите отпадъци:
Договор №Д-7200/7853/02.11.1999
г. за предоставяне на концесия за дейностите по поддържане на чистотата на
територията на р-н „Вл. Варненчик“, гр. Варна, който е сключен за срок от 10
години между Община Варна и „Омега – интерклинър“ АД и приложенията към
договора.
Договор рег. №
Д16001532ВН/23.11.2016 г. за изпълнение „Събиране и транспортиране на отпадъци,
почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на
Община Варна по обособени позиции“, Обособена позиция № 4 - „Събиране и транспортиране на отпадъци,
почистване и поддържане на улици и други
места за обществено ползване на територията на район „Вл. Варненчик“ при Община
Варна“, сключен между Община Варна и ДЗЗД „Консорциум Варна1“ по обособена
позиция № 4 за срок от 60 м.
2. Обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите
отпадъци:
Договор №
Д-4-9200/79/30.04.2004 г. сключен между Община Варна и „Спартак Таксим“ ООД за
извършване на дейността по депониране на твърди битови отпадъци с произход от
територията на Община Варна, в депо ТБО в землището на с. Въглен, общ .
Аксаково, обл. Варна. Срокът на договора е от 01.01.2004 г. до закриване на
депото.
Договор №
290/13.09.2013 г. сключен между Община Варна и „Спартак Таксим“ ООД за
извършване на дейности по експлоатация на депо за неопасни отпадъци, със срок
на изпълнение на услугата по експлоатация на депо за неопасни отпадъци,
съобразно Техническата спецификация е до въвеждане в експлоатация на Регионална
система за неопасни отпадъци в гр. Аксаково, но не по-късно от 18 м., считано
от 01.10.2013 г.
С Решение №
03-ДО-571/12.06.2013 г. е разрешено на Община Аксаково ад извършва дейности по
третиране на отпадъци, където се извършва и третирането на отпадъците от Община
Варна. Издадено е Решение № 528-Н0-И0-АД/2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция околна среда, с което е издадено разрешително на Община Аксаково за
експлоатация на депо за неопасни отпадъци в ПИ 000207, землището на с. Въглен.
3.Поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населени места:
Договор №Д-7200/7853/02.11.1999
г. за предоставяне на концесия за дейностите по поддържане на чистотата на територията
на р-н „Вл. Варненчик“, гр. Варна, който е сключен за срок от 10 години между
Община Варна и „Омега – интерклинър“ АД и приложенията към договора.
Договор рег. №
Д16001532ВН/23.11.2016 г. за изпълнение „Събиране и транспортиране на отпадъци,
почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на
Община Варна по обособени позиции“, Обособена позиция № 4 - „Събиране и транспортиране на отпадъци,
почистване и поддържане на улици и други
места за обществено ползване на територията на район „Вл. Варненчик“ при Община
Варна“, сключен между Община Варна и ДЗЗД „Консорциум Варна1“ по обособена
позиция № 4 за срок от 60 м.
Представени са приемо –
предавателните протоколи за процесния период 2013 г. – 2017 г. за дейностите по
поддържане на чистотата на територията на район „Вл. Варненчик“, Община Варна.
От установеното съдът
приема, че трите компонента въз основа, на които се дължи ТБО са изпълнени.
На
основание чл.71, т.1 от ЗМДТ /в редакция - ДВ бр.101 от 22.11.2013 г./ е
предвидено, че не се събира такса за битови отпадъци сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота. Жалбоподателят не сочи, че за процесния период за него са налице
предпоставките на чл.71, т.1 от ЗМДТ.
Предвид установеното
следва, че ТБО за периода 2013 г. – 2017 г. относно процесните силози се дължи
от жалбоподателя.
Относно размера на ДНИ и ТБО:
Жалбоподателят
в съдебно заседание е заявил, че не оспорва математическото изчисляване размера
на ДНИ и ТБО. Отправено е искане при отмяна на РА да се възстанови недължимо
внесената сума в размер на 700, 15 лева. В случая не е налице основание за
отмяна на РА, поради което и надвнесената сума през 2013 г. при заплащане на
ДНИ и ТБО не следва да се възстановява, тъй като тя е прихваната.
Чрез ССЕ е установено, че за процесните силози
са налице следните задължения:
ДНИ
за довнасяне е в размер на 35671, 46 лева. /С РА е определено посоченото
задължение да е в размер на 35671,45 лева. С чл.160, ал.5 от ДОПК, е въведена забрана
да се изменя РА във вреда на жалбоподателя, поради което следва ДНИ да е в
размера определен с РА/.
Лихвата
за довнасяне за ДНИ е в размер на 10553,05 лева.
ТБО
за довнасяне е в размер на 20913,67 лева.
Лихва
за довнасяне за ТБО е в размер на 6228,81 лева.
Сумата от 700,15 лева е недължимо внесена от
жалбоподателя при заплащане ДНИ през 2013 г., поради което законосъобразно е
прихваната и остатъкът за ДНИ за 2014 г. е в размер на 6574,17 лева. Това е
посочило и вещото лице по ССЕ в о.с.з.
«задължението в размер на 35671,46 лева, вече е отчело тази надвнесена
сума». Действително след като е определено задължението за ДНИ и ТБО с РА в
част І «Установявам», следва част ІІ «Прихващам», но това не означава, че от
вече определения размер на задължението се прихваща сумата от 700,15 лева.
Видно от ССЕ, задължението за ДНИ е определено законосъобразно в размер на
35671,45 лева, след прихващане на сумата от 700,15 лева. Това е становището и
на жалбоподателят, който е заявил, че претендира за посочената сума при евентуална
отмяна на РА.
В
съответствие с чл. 109, ал.1 от ДОПК,
поради това, че ДНИ е годишен данък и ТБО се дължи ежегодно, законосъобразно са
определени задълженията за периода 2013 г. – 2017 г., за което няма възражение
от жалбоподателя.
Предвид
изложеното съдът намира, че РА в частта относно ДНИ и ТБО е издаден в
съответствие в процесуалните правила и материалноправните разпоредби, същия е
правилен и законосъобразен, поради което жалбата следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и по арг. на противното на чл.161, ал.1 от ДОПК искането
на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат в производство е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно
предвид изхода на спора и съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК. Извършено е
процесуално представителство от юрисконсулт. Материалния интерес по делото е в
размер на 73366,98 лева. На основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, се дължи юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2731 лева.
Жалбоподателят следва да бъде осъден за плати в полза на Община Варна, към
която се числи ответника сумата от 2731 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „БГ АГРО ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* /предходно наименование „БГ АГРО СКЛАДОВО СТОПАНСТВО“
ЕООД/, с управител е представляващ Д.И.Н. срещу Ревизионен акт №
МД-РА-005/06.11.2018 г. издаден от органи по приходите при Община Варна,
потвърден с Решение № МД-Т18008101ВН_001ВН/09.01.2019 г. на кмет на Община
Варна, в частта с която са определени задължения за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци относно силози, находящи се в имоти с ид. 10135.4510.808
и ид. 10135.4510.705 по КККР на гр. Варна за периода 2013 г. - 2017 г., в
размер на:
ДНИ – главница – 35671, 45
лева;
ДНИ – лихва – 10553, 05
лева;
ТБО – главница – 20913, 67
лева;
ТБО – лихва – 6228, 81 лева.
Общ размер на задълженията
73366, 98 лева.
ОСЪЖДА
„БГ АГРО ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати в полза на Община Варна сумата от 2731 лева /две хиляди седемстотин
тридесет и един лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.