Р
Е Ш Е
Н И Е
№
4389 18.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6519 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 274,ал. 2 от Кодекса за застраховането
/отм./ от „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано
заедно от **** А. П. Л. и Р. К. Д., чрез пълномощника си адв. С.С., против П.К.К.,
ЕГН: **********,***, с искане за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдената по частно гр. дело № 19964/ 2018 г. на ПРС, V гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 11111/ 17.12.2018 г., сума от 976, 50 лева- главница,
включваща сумата от 961, 50 лева – платено застрахователно обезщетение и 15
лева – ликвидационни разноски, представляваща регресна претенция по щета № ****
, образувана във връзка с настъпило на 04.02.2015 г. около 7.30 часа в гр. П.,
на кръстовището между бул. „Ц. Б.“ и бул. „*****“ ПТП между МПС, марка БМВ, *****
И с рег. № ******, управлявано от П.К., извършващо маневра ляв завой, отнемайки
предимството на насрещно движещото се МПС, марка Нисан, модел Примера с рег. № ******,
управлявано от А. У., вследствие на което са настъпили материални щети,
изразяващи се в тотална щета и заплатени от застрахователя ЗАД ОЗК-
Застраховане АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
13.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер
на сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 360 лева- адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 04.02.2015 г.
ответникът при управление на л. а. „БМВ 318И“, рег. № *****, управлявано от П.К., реализирал
ПТП, при което нанесъл материални щети на друго МПС- л. а. „Нисан Примера“,
рег. № *****,
управлявано от А. Г. У.. За инцидента е съставен Протокол за ПТП № **********
по описа на ОД на МВР – Пловдив, от който е видно, че водачът на МПС „БМВ
318И“, рег. № *****, е виновен за настъпилото ПТП. По отношение на виновния
водач е взето административно отношение с АУАН, серия „*“ № ***** по описа на
ОД на МВР – Пловдив. Към момента на настъпване на ПТП- то автомобилът,
управляван от виновния водач, имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца с полица № ********** от 26.05.2014 г., валидна от
26.05.2014 г. до 26.05.2015 г. След подадено уведомление за настъпило
застрахователно събитие от собственика на увреденото МПС до ищеца била
образувана преписка по щета № **** , като се изготвили опис- заключение и ликвидационен акт.
Съгласно извършената от застрахователя експертна оценка, с цел изплащане на
парично обезщетение на собственика на увредения автомобил, била изчислена
стойността на необходимите разходи за ремонт, надвишаващи 70 на сто от
действителната му стойност, поради което спрямо автомобила е определена
„тотална щета“. Ищцовото дружество определило, че обезщетението, което следва
да бъде изплатено вследствие на настъпилото застрахователно събитие възлиза на
сумата от 961,50 лева, която сума била изплатена с преводно нареждане от 09.03.2015
г., като наред с това били направени обичайни разноски по определяне на
обезщетението (ликвидационни разходи) на стойност 15 лева. Съгласно изготвения
протокол за ПТП № ***** и съставен АУАН № ***** за извършено нарушение, настъпилото
ПТП било по вина на ответника, който освен това управлявал МПС- то без да
притежава валидно свидетелство за правоуправление. В тази връзка след изплащане
на застрахователното обезщетение за застрахователя възниквало правото на
регресен иск срещу неправоспособния водач за възстановяване на платената сума.
За събиране на същата било образувано заповедно производство, но длъжникът
възразил срещу издадената заповед, поради което се предявявал настоящият иск за
установяване съществуването на вземането. Претендират се и разноските по
делото.
В законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК от ответника П.К. не е постъпил писмен отговор, нито е
изразено становище по иска, като същия не е изпратил свой процесуален
представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал
доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети протокол за ПТП, застрахователна полица
„Гражданска отговорност“, уведомление за щета, удостоверение за техническа
изправност на МПС, свидетелство за правоуправление, ведно с контролен талон,
опис – техническа експертиза по щета, техническа експертиза по щета в заверено
копие,-2 бр. и снимки, удостоверение за прекратена регистрация на МПС, доклад
по щета, платежно нареждане с бордеро, покани за доброволно изпълнение – 2броя.
Ответника не
твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В постъпила на 18.10.2019г. молба
с вх. № 67198 е обективирано искане от
пълномощника на ищеца за постановяване на неприсъствено решение при наличие на
предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника П.К.. Същият е редовно призован и за първото по
делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства
и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се
налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР №
4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване
на делото в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева,
както и разноските в заповедното производство – заплатена ДТ в размер на 25
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника П.К.К., ЕГН: **********,***, че дължи на ишеца от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №
7, ет. 5, представлявано заедно от **** А. П. Л. и Р. К. Д. следните суми: сумата
от 961, 50 лева – платено
застрахователно обезщетение и 15 лева
– ликвидационни разноски, представляваща регресна претенция по щета № **** , за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11111/ 17.12.2018 г., по частно гр. дело № 19964/ 2018 г. на ПРС, V гр. с-в, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН: **********,***, да заплати на ишеца „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №
7, ет. 5, представлявано заедно от **** А. П. Л. и Р. К. Д. направените за
настоящото производство разноски в размер на общо 385 лева /триста осемдесет и пет лева/, от които – заплатена ДТ в
размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размерна 360 лева, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на общо 385 лева /триста осемдесет и пет лева/,
от които – заплатена ДТ в размер на 25лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360лева.
Решението не
подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно
чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.