РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в иублично заседание на десети
юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното
от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 6566 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.Н.В. против П.НА Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът С.Н.В. твърди, че през м.
февруари 2008 г. било образувано наказателно производство по ДП № 45/2008
г. по описа на ОП – Плевен срещу него за
престъпление по чл. 116 от НК. На 08.02.2011 г. бил привлечен като обвиняем за
това, че на 12.02.2008 г. в съучастие с други лица умишлено е умъртвил Т.И.Т.. Твърди, че бил задържан за 72 часа, като с
Определение от 11.02.2011 г. по нчд № 150/2011 г. по описа на ОС – Плевен му
била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“. Твърди, че едва на 09.09.2014 г. му било предявено
разследването, а месец по-късно прокуратурата внесла обвинителен акт. Било
образувано нохд № 1648/2014 по описа на Специализиран наказателен съд. Твърди,
че на 24.11.2015 г. била постановена оправдателна присъда, която е влязла в
сила на 09.12.2015 г. Твърди, че съдебното производство срещу него продължило
над 5 години. Поддържа, че в резултат на повдигнатото незаконно обвинение са му
причинени неимуществени вреди, които оценява на 200 000 лева. Моли ответникът
да бъде осъден да заплати обезщетение в претендирания размер, ведно със
законната лихва от 08.02.2011 г. и направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Р България оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е претърпял твърдяните
от него неимуществени вреди. При условията на евентуалност поддържа, че
претендираното обезщетение е в завишен размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Постановление за привличане на
обвиняем от 08.02.2011 г. на разследващ
полицай при ОДМВР – Плевен по досъдебно производство № 45/2008г. по описа на ОП
– Плевен С.Н.В. е привлечен като обвиняем за това, че на 12.02.2008 г. в гр.
Долни Дъбник, обл. Плевен в съучастие с А.Б.Й., И.Й.С.и В.К.С.като подбудител и
помагач умишлено умъртвил лицето Т.И.Т.като убийството е предумишлено и е
извършено по начин и средства опасни за мнозина – с пистолет „Макаров“, и с цел
да бъде прикрито друго престъпление – измами с недвижими имоти – престъпление
по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, т. 8, 9, във връзка с чл. 115 и чл. 20, ал. 3 и
ал. 4. С постановлението е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С Постановление от 25.10.2011 г. на
разследващ полицай при ОДП – гр. Плевен по досъдебно производство № 45/08 г. по
описа на ОП-Плевен С.Н.В. е привлечен като обвиняем за това, че на 12.02.2008
г. в гр. Долни Дъбник, обл. Плевен като подбудител в съучастие с А.Б.Й. като
извършител и И.Й.С.и В.К.С.като подбудители и помагачи умишлено умъртвил Т.И.Т.,
като убийството е извършено по начин и средства, опасни за живота на мнозина –
с пистолет „Макаров“, с цел да бъде разкрито друго престъпление – измами с
недвижими имоти, предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение
на организирана престъпна група – престъпление по чл. 116, т. 6, пр. 1, т. 8,
9, 10 вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. чл. 93, т. 20 от НК. С
постановлението е взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
С Определение от 24.08.2012 г. по
внчд № 144/2012 г. по описа на Сп.АНС мярката „домашен арест“ е била изменена в
„парична гаранция“ в размер на 20000 лева.
С Постановление за привличане на
обвиняем от 23.07.2014 г. на прокурор при Специализирана прокуратура по
досъдебно производство №46/2013 г. по описа на СО – СП С.Н.В. е привлечен като
обвиняем за това, че на 12.02.2008 в гр.
Долни Дъбник като подбудител в съучастие с В.К.С.(подбудител), И.Й.С.(подбудител
и помагач) и А.Б.Й. (извършител) умишлено е склонил В.С. и И.С., умишлено да склонят
А.Й. умишлено да умъртви Т.И.Т. като
убийството е извършено предумишлено на 12.02.2008 г. от А.Б.Й. и деянието е
извършено със средство опасно за живота на мнозина – чрез употреба на
огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, извършено е, за да бъде прикрито друго
престъпление – измами с недвижими имоти в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. ******,
№ ******, собственост на Е.Т.М.и е извършено от лице, което действа в
изпълнение на решение на организирана престъпва група, действала на
неустановена дата в началото на 2003 г. до 31.05.2010 г. ръководител Й.И.Й.и
участници И.Й. С., В.К. С., А.Б.Й., М.А., Р.И.К., А.М.П.и други неустановени до
момента лица – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 8, т. 9 и т. 10 във вр.
с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3 вр ал. 1 от НК.
На 10.11.2014 г. Специализирана
прокуратура внесла обвинителен акт против С.Н.В. за извършено престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 8, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3
вр ал. 1 от НК.
С присъда от 24.11.2015 г. по нохд №
1648/2014 г. по описа на СпНС С.Н.В. е признат за невиновен по повдигнатото
обвинение. Присъдата е влязла в сила на 09.12.2015 г.
Във връзка с установяване на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
К.Д.К.. В показанията си свидетелят установява, че познава С.В. от 2000 г. С
него били в колегиални, добри приятелски отношения. До 2011 г. С. имал
транспортна фирма за международен транспорт. Имал 15-16 камиона. Работел
изключително добре. Проблемите със съдебната система през 2011 г. довели до
критична ситуация с фирмата му. След ареста на С. през 2011 г. фирмата му
започнала да пропада без неговото ръководство, което довело до финансови
загуби. Имал кредит и това довело до загубване на базата. Гаражът, в който
домували камионите бил ипотекиран и за да се погаси кредита бил продаден и
изкупен от друг, който да покрие неговите задължения към банката. Свидетелят
заявява, че му било известно, че С. бил арестуван за убийството на негов
близък, но бил оправдан. Обвиненията били ужасни, което довело до отлив на
клиенти, до спад първо на бизнеса, отделно се влошило и здравето му,
психическата му устойчивост и изобщо довело до изключително неприятни неща за
него и фамилията му. Във вестниците ,по телевизията имало подробности. Това
довело до влошаване на здравословното състояние на С., имал високо кръвно,
тахикардия. Направена му била операция на гръбначния стълб, пареза на левия
крак. Към настоящия момент С. не живеел лесно. Загубата на базата, на
транспортните средства довели до финансов колапс, както и в личен план.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за
обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.НА Р.Б.,
която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към
наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда
обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П.НА Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по
разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на
държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата,
повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл.
46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от СП обвинение
за извършено престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. В
конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение,
обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди
/т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването на оправдателна присъда/решение,
обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла
на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и
неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, обстоятелството,
продължителността на наказателното производство около 5 години, като
прокуратурата е поддържала обвинението. От значение е и обстоятелството, че
около 2 години по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“. Следва да се вземе предвид и
установеното от свидетелски показания и писмени доказателства обстоятелство, че
повдигнатото обвинение и задържането на ищеца се е отразило на бизнеса на
ищеца. По делото не се претендират имуществени вреди от загубите, които ищецът
е претърпял, поради което посоченото обстоятелство е от значение единствено от
гледна точка на отражението, което това е оставило в общественото му положение.
Към обстоятелствата, които се отразяват на размера на обезщетението следва да
се причисли и обществения отзвук на повдигнатото обвинение, тъй като случаят е
отразен в медийното пространство. Отчитайки посочените обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на
ищеца неимуществени вреди е в размер на 20000 лева. Предявеният иск следва да
бъде уважен в този размер.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган- влизане в сила на присъдата – 09.12.2015.
От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата.
По разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на С.Н.В.,
ЕГН-**********,*** сумата от 20000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6,
т. 8, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3 вр ал. 1 от НК, по
което обвинение ищецът е признат за невиновен и оправдан по НОХД № 1648/2014 г.
по описа на СпНС, 5 състав, ведно със законната лихва от 09.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата като
отхвърля иска за разликата над сумата от 20000 лева до предявения размер от
200000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на В.Ц.Д., ЕГН-**********, гр. София, кв. *********сумата
от С.Н.В., ЕГН-**********,***, представляващи направени по делото
разноски.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: