Решение по дело №7684/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 807
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20194430107684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 07.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети граждански състав в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдия ШИРКОВА гр.д. № 7684 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба на “И.“ ООД ЕИК ***, представлявано от управителя ***, чрез проц.представител адв.В.М. ***, в която се твърди, че на 02.01.2018г. с ответника по делото „С.К.“ ***сключили договор за наем на машини багер Caterpillar с наем от 50 лева на час и камион Самосвал с наем 200 лева на ден. Твърди, че договорът бил със срок до 25.02.2018г. Твърди, че с протокол техниката била приета в годно състояние на 02.01.2018г. Твърди, че видно от акт за установяване на извършена работа, за извършените и подлежащи на заплащане видове работа за месец януари – март 2018г., ответникът му дължи сумата от 8400 лева. За месец март му дължи сумата от 3600 лева. Твърди, че за двете задължения били издадени два броя фактури – от 25.01.2018г. и 30.03.2018г.  Твърди, че ответникът направил частични плащания  по първата фактура, но по втората фактура има пълно неизпълнение. Твърди, че по втората фактура ответникът му дължи сумата 3600 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 3600 лева ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

          В едномесечния срок ответникът не представя писмен отговор.

          В съдебно заседание страните не се представляват. Ищецът представя 19 броя товарителници и рапорти на машинист за периода 10.01.2018г. – 28.03.2018г.

          Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното то фактическа страна :

          Установява се от представения по делото Договор за наем на машини, че между страните бил сключен договор от 02.01.2018г. по силата на който ответникът наел собствената на ищеца техника камион марка DAF с рег.№ ***, и багер CATRRPILLAR в добро техническо състояние, като в договора страните са договорили заплащане на 50 лева на час за багера и 200 лева на ден за самосвала. Страните са договорили договорът да влезе в сила от датата на подписването му, а крайният срок на действие да е 25.02.2018г.  Ищецът в качеството си на наемодател се задължил да издава надлежно оформена товарителница за всяко плащане. От договора се установява, че ответникът като наемател се задължава  да заплаща уговорената цена в 14 дневен срок от издаване на фактурата.

          Установява се от представения приемо-предавателен протокол, че на 02.01.2018г. е извършен преглед от двете страни по договора и техниката, предмет на договора е в добро техническо състояние годна за ползване по предназначение.

          Установява се, че за извършените подлежащи на заплащане видове работа, са издадени два акта, съответно за сумата от 8400 лева и 3600 лева, като двата акта са подписани двустранно от представител на двете дружества. За двата акта са издадени два броя фактури за същите суми.

          По делото са представени 19 броя товарителници с номера от 010554 до №010581, както и 18 броя сменни рапорти на машинист за периода 10.01.2018г. до 28.03.2018г.

          Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от ответното дружество и съдът ги приема.

          От така представените писмени доказателства, съдът приема, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключен между тях договор за наем на техника. Техниката е използвана от ответното дружество по своето предназначение, което се установява от представените товарителници. Установява се от представения протокол, че при предаване на машините, същите са били в изправно състояние и годни за използване по предназначението си. С положените подписи в двата акта съдът приема, че багерът е използван 140 часа, за което наемателят дължи наем общо в размер на 8400 лева с ДДС, а камионите са използвани общо 30 часа, за което наемателят дължи сума в размер на 3600 с ДДС. На двата акта има положен подпис от страна на представител на ответното дружество, поради което съдът приема, че ищецът е изправна страна по договора и е изпълнил задълженията си да предаде техниката в добро състояние, годна за използване по предназначение, както и че техниката е използвана в посочените брой часове. Съответно на двата акта са издадени две фактури на същата стойност с начислено ДДС.

          Съдът е възложил в тежест на ответника да представи доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на наемната цена по договора. Доказателства тази насока не са представени, поради което съдът приема, че предявения от ищеца иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло като ответникът бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 3600 лева. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която в случая съдът приема, че има характер на покана за плащане.

          С оглед изхода на делото, съдът счита, че ответникът следва да понесе и направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в размер на 450 лева адвокатско възнаглаждение и 140 лева държавна такса.  Видно е, че държавната такса е внесена. Установява се също и че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло в брой при подписване на договора за правна помощ, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски по делото в размер на 590 лева. Относно претенцията за заплащане на сумата от 350 лева внесена като гаранция по допуснатото обезпечение, съдът счита, че следва да бъде оставена без уважение. Същата може да бъде освободена по образуваното ч.гр.дело №6928/2019г. с молба.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.232 ал.3 ЗЗД „С.К.“ ***ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Н.Б., управител ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***сумата от 3600 лева, представляваща задължение по фактура № ***/30.03.2018г. задължение за наем на движими вещи по Протокол 2, ведно със законната лихва от датата но подаване на исковата молба- 02.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „С.К.“ ***ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Н.Б., управител ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***сумата от 590 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: