Решение по дело №323/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 167
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20203600500323
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 16725.09.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ШуменСъстав II
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова

Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20203600500323 по описа за 2020 година
Делото е образувано по депозирана жалба вх.№12702/15.07.2020 г. от Д. Ю. Д. ,
против отказ на ЧСИ от 09.07.2020 г. да прекрати изп. д. № 2017*0403091 по описа на ЧСИ
*, с рег. № *, с район на действие ШОС, на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
Жалбоподателката – длъжник по соченото изпълнително дело счита отказа на ЧСИ за
незаконосъобразен. Излага, че в периода от 10.05.2018 г. /когато е наложен запор на лек
автомобил/, до 09.07.2020 г. спрямо нея не е предприето каквото и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, поради което с изтичането на
двугодишния срок от 10.05.2020 г. изпълнителното дело спрямо нея е прекратено по силата
на закона. Счита, че насрочването на опис на движими вещи не прекъсва давността, а
самото извършване на описа, предвид т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС. Според
жалботодателката давността не се прекъсва с молба на взискателя, с която е поискал да се
пристъпи към принудително изпълнение, тъй като с нея не се сочат конкретни движими
вещи, към които да се насочи изпълнението. Излага още, че при множество длъжници,
изпълнителното дело може да бъде прекратено както по отношение на всички, така и само
по отношение на част от тях и срокът по чл.433, ал.1 т.8 ГПК тече самостоятелно за всеки
длъжник. Предвид изложеното моли съдът да отмени отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнението по отношение на жалбоподателката на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Постъпил е отговор на жалбата от взискателя „ОТП Факторинг България„ ЕАД, в
който взема становище за неоснователност на същата. Излага, че на 31.12.2018 г. е поискал
извършването на опис на движими вещи, налични в дома на длъжника Д.Д., поради което е
налице активност на кредитора и срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е изтекъл.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по законосъобразността на обжалваното
действие, в които взема становище за неоснователност на жалбата.
1
С определение № 419/14.09.2020 г. по настоящото в.гр.д.№ 323/2020 г. на ШОС е
присъединено на осн. чл.213 ГПК и в.гр.д.№ 331/2020 г. на ШОС, което е образувано по
идентична жалба на жалбоподателката Д., срещу същото действие на ЧСИ.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна - длъжник в изпълнителното
производство, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
допустима. Разгледана по същество, съдът счита , че същата е неоснователна, поради
следното:
Приложеното изп. дело № 2017*0403091, по описа на ЧСИ *, с рег. № *, с район на
действие ШОС, е образувано по молба от 06.04.2017 г. от „ОТП Факторинг“ ЕАД“ гр. С.,
/като частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на договор за цесия от
10.12.2012 г. и на основание чл.429, ал.1 ГПК/, с приложен към нея изпълнителен лист,
издаден на 24.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 2427/2012 г. на ШРС в полза на „Банка ДСК“ ЕАД,
срещу солидарните длъжници Д.Е.Р. и Д. Ю. Д. , за сумата от 10350,05лв. главница за
неизплатени вземания по Договор за кредит от 30.08.2010 г., 2189,53лв. лихва за просрочие,
включително такси закъснение от 17.11.2011 г. до 22.07.2012 г. и законна лихва от
23.07.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 750,79лв.
С молбата си за образуване на изпълнителното дело от 06.04.2017 г. взискателят е
поискал ЧСИ да наложи запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от
длъжниците, както и изпълнението да бъде насочено към откритите недвижими имоти на
двамата длъжници, чрез насрочване на опис и изнасяне на публична продан. На 15.05.2017 г.
на длъжника Д. е връчена покана за доброволно изпълнение, с която й е съобщено за
наложен запор върху трудовото й възнаграждение и сметките в „Банка ДСК“ ЕАД, „Сибанк“
ЕАД, Първа инвестиционна банка АД и ОББ АД /впоследствие запорът в последните две
банки е вдигнат от ЧСИ/, както и за насрочен опис на движими вещи. На 11.06.2018 г. на
длъжника Д. е връчено съобщение за наложен запор на два леки автомобила. Уведомление
до ОДП Шумен – Пътна полиция е връчено на 14.05.2018 г.
С молба вх. № 37873/31.12.2018 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши опис на
движими вещи, в дома на Д. Ю. Д. , на адрес в гр. Ш.... Насрочен е опис за 27.02.2019 г. От
приложеното копие на изпълнителното дело не се установява опис да е бил извършен.
С молба от 09.07.2020 г. жалбоподателката Д. е поискала от ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С постановление от
същата дата – 09.07.2020 г. ЧСИ отказал да прекрати производството на посоченото
основание, тъй като според съдебния изпълнител няма настъпила перемпция.
С молба вх. № 13592/24.07.2020 г. взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към
принудително изпълнение като наложи запор върху всички левови и валутни банкови
сметки открити от длъжника Д.Д. в т.ч. в „ПИБ“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: В
нормата на чл.435 ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител кои страни
могат да обжалват. Съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре ,прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
2
години, с изключени на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти – в този см. задължителните указания на ВКС по прилагането на закона,
дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Началото на срока по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от
съдебния изпълнител /вкл. при овластяване по реда на чл.18 ЗЧСИ/, както и с всяко искане
на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав
на предвидения в закона способ. В т.10 от цитираното ТР са изброени примерно действия по
принудително изпълнение прекъсващи давността: насочване на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети лице.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп. дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.
Съобразно постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. За да се поддържа висящността на изпълнителния процес,
взискателят следва да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи.
В случая с молбата си за образуване на изпълнителното дело /06.04.2017 г./
взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия /налагане на запор и опис и
публична продан на налични имоти на длъжниците/. С последваща молба вх. №
37873/31.12.2018 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши опис на движими вещи, в дома
на Д. Ю. Д. , на адрес в гр. Ш.... Видно от приложеното копие на изпълнителното дело опис
не е извършен и не е проведена продан на движими вещи. Със следваща молба, с вх. №
13592/24.07.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор върху всички левови и валутни
банкови сметки открити от длъжника Д.Д. в т.ч. в „ПИБ“ АД.
Както се посочи по-горе началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се поставя не само
от последното предприето изпълнително действие от съдебния изпълнител, но и с всяко
„искане“ на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия
състав на предвидения в закона способ. Съобразно правилата на изчисляване на сроковете
по чл.60, ал.2 ГПК двугодишният срок предвиден в чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е изтекъл, тъй
като не е налице бездействие на взискателя в продължение на две години. Изпълнителното
производство е било висящо въпреки, че съдебният изпълнител не е извършил насроченият
описа на движимите вещи и не е налице прекратяване на изпълнението спрямо
жалбоподателката по силата на закона. Съгласно съдебната практика е без значение, че по
вина на съдебния изпълнител не са извършени исканите изпълнителни действия, тъй като
3
бездействието на същия не е предвидено от закона като способ за спиране течението на
давността. /В този см. реш.№451/29.03.2016 г. по гр.д.№2306/2015 г. на ІV г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Ето защо атакуваното постановление се явява правилно и законосъобразно, а жалбата
против същото като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателката не се следват.
Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 12702/15.07.2020 г. от Д. Ю. Д. , против отказ
на ЧСИ от 09.07.2020 г. да прекрати изп. д. № 2017*0403091 по описа на ЧСИ *, с рег. № *,
с район на действие ШОС, на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4