РЕШЕНИЕ
№ 2176
гр. Бургас, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120105114 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„Перун-89“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„К.“ №**, представлявано от управителя А.З.П., чрез адв. Й. Д. – АК-П., със
съдебен адрес: гр. П., ул. „***“ №*, партер срещу „Д и К Комерс“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „***“, бл.*,
ет.*, ап.*, представлявано от управителя Д. Г. П. и Д. Г. П., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Бургас, ж.к. „***“, бл.*, ет.*, ап.* – солидарен длъжник, с която се
претендира осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3023,84
лв., представляваща сбор от сумата от 1497,10 лв. с ДДС за задължения за
наем на строителен инвентар за периода 24.02.2022г.-05.03.2022г. по Фактура
№*0308 от 24.02.2022г. и сумата от 1526,74 лв. с ДДС – задължения за
невърнат и бракуван инвентар по Проформа фактура №6092/24.03.2022г.,
като обезщетение на основание Договор за наем на строителен инвентар и
Анекс към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени Договор за
наем на строителен инвентар №*37/18.10.2021г. и Анекс от 01.12.2021г.,
неразделна част от договора, с подробно посочени видове нает строителен
инвентар, количество, наемна цена и срок на ползването.
1
Сочи се още, че вещите са предадени от складовата база на ищеца, в
село З., от наемодателя на наемателя с надлежно разписани от двете страни
протоколи. Твърди се, че при предаване на наетия инвентар са съставени и
подписани три броя протоколи /1 брой по договора и 2 броя по анекса/, както
и че при връщане на вещите отново изрично са съставени три броя
протоколи, които удостоверяват връщането на наетия инвентар като вид
количество и състояние.
Сочи се още, че в договора страните са уговорили наемна цена по
договора, депозит, както и че при забава, наемодателят има право да прекрати
договора едностранно и да изиска връщането на отдадения строителен
инвентар, и неустойка.
Твърди се, че срокът на наетите вещи по договора е 15 календарни дни
за всички видове нает инвентар, считано от датата на взимане, като всички
задължения по договора са изпълнени коректно от двете страни.
Твърди се неизпълнение на задължението на наемателя по анекса от
01.12.2021г., съгласно който срокът за връщане на наетия инвентар е 30-
дневен, считано от датата на взимане на вещите – 03.12.2021г. Наемната цена,
съгласно анекса от 01.12.2021г. е 4491,30 лв. Сочи се, че наетите вещи са
върнати на 22.03.2022г., за което са съставени два констативни приемателни
протокола.
Твърди се още, че при подписването на анекса към договора за наем е
внесен депозит в размер на 5000 лв., който наемодателя, след забавата на
наемателя, е прихванал срещу задълженията за част от неплатения период и
за невърнати строителни елементи, изброени във Фактура
№*0429/24.03.2022г.
Твърди се, че договорът е прекратен по съгласие между страните след
връщане на вещите на 22.03.2022г., за което са съставени два приемо-
предавателни протокола, подписани от представители за двете страни. На
същата дата са съставени и фактурите за неплатените задължения.
Сочи се, че наемателят е ползвал инвентара на договорно основание до
23.02.2022г. и е погасил задълженията си по договора към тази дата. След
това е поискал ползване за още 10 дни – от 24.02.2022г. до 05.03.2022г., за
което не е заплатил дължимата наемна цена. За дължимата сума му е
съставена фактура, която му е предадена за изпълнение.
Инвентарът е продължил да се използва от 05.03.2022г. до 22.03.2022г.,
на която дата договорът е прекратен, а инвентарът – върнат.
За задълженията на наемателя са съставени две фактури: фактура
№6082/24.03.2022г., за сумата от 6526,74 лв. за дължими суми за наем и
невърнат инвентар, считано от 06.03.2022г. до 22.03.2022г., от която е
приспаднат внесения депозит в размер на 5000 лв. /за който е съставена
фактура №*0429/24.03.2022г./, както и фактура №*0308/24.02.2022г. за
сумата от 1497,109 лв. за период от 10 дни – от 24.02.2022г. до 05.03.2022г.
2
Така предявените искове са с правно основание чл.232, ал.2 и чл.79, ал.1
от ЗЗД, като същите са допустими.
Книжата по делото са връчени на първия ответник – „ДиК Комерс“
ЕООД, по реда на чл.50, ал.4, вр. чл.47, ал.1 от ГПК, като в
законоустановения срок не е подаден писмен отговор от него.
На ответника Д. Г. П. е назначен особен представител по реда на чл.47
от ГПК, който в законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подал писмен
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание
и размер. Излагат се подробни съображения за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция и се претендира нейното отхвърляне. Не
са ангажирани доказателства. Претендира се заплащане на възнаграждение за
особен представител.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. Д.,
която поддържа исковата молба и претендира уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски,
за които представя списък.
В съдебно заседание ответното дружество „ДиК Комерс“ ЕООД не
изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът Д. Г. П. се представлява от назначения,
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител адв. М., която оспорва
предявените искове и претендира отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са по делото множество писмени доказателства: Договор
за наем на строителен инвентар №*37/18.10.2021г.; Приложение №2 към
договора; Приемо-предавателен протокол от 19.10.2021г. към договора;
Констативен приемо-предавателен протокол към договора; Анекс към
договора от 03.12.2021г.; Приложение №2 към него; два броя приемо-
предавателни протоколи от 03.12.2021г. към анекса; приемо-предавателен
протокол от 22.03.2022г. за връщане на наетия инвентар; Фактура
№**********/24.02.2022г. за сумата от 1497,10 лв. с ДДС; Фактура
№**********/24.03.2022г. за сумата от 1526,74 лв. с ДДС; Фактура
№*0429/24.03.2022г. за сумата от 5000 лв. с ДДС.
От гореизброените писмени доказателства се установява, че между
ищеца и първия ответник „ДиК Комерс Строй“ ЕООД са възникнали
облигационни правоотношения по договор за наем, по силата, на които
ищецът е наемодател, а ответникът – наемател. По договора се е задължил
солидарно да отговаря за задълженията на „ДиК Комерс Строй“, в качеството
му на физическо лице, управителят на ответното дружество – Д. Г. П..
Писмените доказателства, касаещи сключения на 18.10.2021г. договор
не следва да бъдат обсъждани, доколкото в исковата молба изрично се
посочва, че по този договор е налице изпълнение от страна на ответника и във
3
връзка с него не се претендират никакви суми.
Видно от представения анекс от 01.12.2021г., срокът на ползване на
инвентара е уговорен на 30 календарни дни, считано от датата на
експедиционната бележка /03.12.2021г./ до окончателното връщане, а
дължимата сума – в размер на 4491,30 лв. с ДДС. Към този анекс са
приложени два приемо-предавателни протокола от 03.12.2021г., подписани от
представители на двете страни, за предаване на строителния инвентар от
наемодателя на наемателя. Представени са и два приемо-предавателни
протокола от 22.03.2022г., за връщане на наетия инвентар.
Видно от чл.10 от договора от 18.10.2021г., въз основа, на който е
сключен анексът от 01.12.2021г., страните са уговорили, че когато ползването
на наетите вещи продължи със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се счита продължен като договор за неопределен
срок. Прекратяването на договорните отношения между страните е станало с
връщане на наетите вещи на 22.03.2022г., за което са съставени приемо-
предавателни протоколи.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят П.И. Д., чиито показания
следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да се вземе предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта, че
същата е служител в ищцовото дружество. Същите обаче са логични и
безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От показанията й се установява, че няколко дни преди да се сключи
договорът за наем между ищеца и първия ответник, втория ответник Д. П.
посетил склада на ищцовото дружество в село З., за да се запознае подробно с
вещите, които се отдават под наем. На 18.10.2021г. е подписан договорът за
наем и приложение 2 към него, след което било направено банково плащане
за наем и гаранционен депозит. На 19.10.2021г. пристъпили към натоварване
и взимане на съответния кофраж от складовата база, като транспортът бил
организиран от втория ответник – П.. Според свидетелката отдаването на
вещите става в складовата база на ищеца, като наемателят подава заявка по
имейл, уведомява за деня и часа на взимане на инвентара и се съставя
приемо-предавателен протокол, като наемателят сам си организира
транспорта - идва лично или изпраща представител.
Свидетелката сочи още, че на 01.12.2021г., е бил изготвен анекс към
горепосочения договор за допълнително количество кофражен инвентар.
След като бил издължен последният кофражен инвентар били съставени
необходимите финансови документи за заплащане на съответния наем и
всичко било изпратено по имейл на „ДиК Комерс Строй“ ЕООД.
Свидетелката заявява още, че връщането на инвентара се осъществява с
приемо-предавателни протоколи, в които е фиксирана датата на връщане, до
която се начисляват наемни вноски. Ответното дружество продължило да
ползва наетия инвентар и след изтичане срока на договора, което станало със
съгласие на ищеца и били изготвени и изпратени по имейл необходимите за
4
това документи. След изпращане по имейл на финансовия документ,
служител на ищеца се свързал с ответника П., като последният уверил, че до
седмица-две ще погаси задълженията си. Тъй като не последвало плащане, на
ответника било предложено сключване на спогодба за разсрочено плащане,
но той не се съгласил да я подпише, като заявил, че в кратък срок ще погаси
задължението си. Свидетелката сочи, че ответникът не е възразил срещу
дължимите суми, многократно е обещавал, че ще изпълни задължението си,
но в един момент изключил телефона си и плащане не последвало. Сочи още,
че ответника П. е поел задължението и като физическо лице солидарен
длъжник.
Свидетелката заявява, че лично ръководи цялата дейност по подписване
на договори, анекси, приемане и предаване на вещи от складовата база, като
личното й присъствие е при изготвяне на договори, анекси и приложения в
офиса на складовата база, а издаването на фактурите е правомощие на
техническия секретар.
Посочва, че съгласно договора срокът на наетия инвентар е 15
календарни дни, като има точка, в която е упоменато за какъв срок е нает
инвентара и се фиксира дата.
Свидетелката сочи още, че ако е издължен изцяло наемът, депозитът се
връща, като в конкретния случай депозитът по договора е върнат, а този по
анекса – приспаднат. Сочи още, че анексът касае друг вид инвентарен
материал, цената по него е наемът за 30 календарни дни, а не депозит. В
анекса е записано, че представлява наем за 30 календарни дни, като е
записано от коя до коя дата. Свидетелката посочва, че в разговор с наемателя
последният преценява дали ще продължи да ползва инвентара след изтичане
срока на договора, като съответно ще заплати наемна цена. В разговор с
ответника П., същият заявил, че ще продължи да ползва инвентара за срок
какъвто той прецени и в договора е записана точка, която урежда това. Имало
е някакво разминаване в протоколите като дата на второто върнато
количество – имало два протокола от 22.03.2022г.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
неоспореното заключение, на която се установява, че действителният размер
на претендираното от ищеца задължение, съгласно приложените документи и
ценоразпис възлиза на 3023,84 лв., от които: 1497,10 лв. с ДДС по фактура
№**********/24.02.2022г. и 1526,74 лв. с ДДС по фактура
№**********/24.03.2022г. Според заключението фактура
№**********/24.02.2022г. е издадена за наем на строителен инвентар за 10
дни за периода 24.02.2022г. – 05.03.2022г., като сумата по процесната фактура
не е заплатена от ответника.
На следващо място, според заключението, на 24.03.2022г., е издадена
проформа фактура №**********/24.03.2022г. за сумата от 1526,74 лв.,
представляваща дължима сума за невърнат инвентар, по която не е направено
плащане. Вещото лице е посочило, че фактурираните бройки липсващ
5
строителен инвентар е равен на бройките, изчислени от експертизата, като
разлика между предадено и върнато по приемо-предавателни протоколи.
Вещото лице е посочило подробно разликите между фактура и проформа
фактура. В съдебно заседание вещото лице е дало подробни уточнения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За да бъдат уважени така предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника
е налице валидно облигационно правоотношение по договор за наем, с
уговорената в него наемна цена, срок, условия, че той е изправна страна по
договора и е изпълнил точно задължението си, че договорът за наем е
прекратен.
Според настоящия състав, в разглеждания случай, от представените по
делото доказателства се установи наличието на всички необходими за
уважаване на иска за заплащане на дължимия наем предпоставки. От
представените писмени и гласни доказателства, както и експертно
заключение, се установи наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за наем между ищеца и първия ответник,
уговорената в договора и анекса наемна цена, срокът и условията по
договора, както и че ищецът е изправна страна по договора и е изпълнил
точно задължението си, в качеството си на наемодател, да предаде на
наемателя наетите вещи. Установи се от представените доказателства и
прекратяването на договора за наем, както и връщането на наетите вещи.
Гореизложеното води до извод за основателност на предявения иск за
заплащане на сумата от 1497,10 лв. с ДДС, за задължения за наем на
строителен инвентар за периода 24.02.2022г.-05.03.2022г., по Фактура
№*0308 от 24.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението.
Основателен, според настоящия състав, е и искът за заплащане на
сумата от 1526,74 лв. с ДДС, по Проформа фактура №6092/24.03.2022г.,
представляваща стойността на невърнатия и бракуван инвентар, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на задължението. По делото се установи от заключението на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, че фактурираните бройки от липсващия
строителен инвентар е равен на бройките, изчислени от вещото лице, като
разлика между предадено и върнато по приемо-предавателни протоколи,
както и че стойността им, възлизаща на 1526,74 лв., не е заплатена от
ответниците, в качеството им на солидарни длъжници.
С оглед гореизложеното предявените искове са основателни и като
такива следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. При
6
този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът. Искането
за това е направено своевременно. Ищецът е представил списък на
разноските, видно, от който същите са в общ размер от 1310,95 лв., от които:
160,95 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за съдебно-икономическа
експертиза, 300 лв. – депозит за особен представител, 450 лв. – адвокатски
хонорар. Ангажирани са доказателства за реалното им извършване, поради
което същите следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д и К Комерс“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „***“, бл.*, ет.*, ап.*, представлявано от
управителя Д. Г. П. и Д. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к.
„***“, бл.*, ет.*, ап.* – солидарен длъжник, да заплатят солидарно на „Перун-
89“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“
№**, представлявано от управителя А.З.П., сума в общ размер от 3023,84 лв.,
от които: 1497,10 лв. с ДДС, представляваща задължения за наем на
строителен инвентар за периода 24.02.2022г.-05.03.2022г., по Фактура
№**********/24.02.2022г. и сумата от 1526,74 лв. с ДДС, представляваща
дължима сума за невърнат и бракуван инвентар по Проформа фактура
№**********/24.03.2022г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Д и К Комерс“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „***“, бл.*, ет.*, ап.*, представлявано от
управителя Д. Г. П. и Д. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к.
„***“, бл.*, ет.*, ап.* – солидарен длъжник, да заплатят на „Перун-89“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“ №**,
представлявано от управителя А.З.П., сумата от 1310,95 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7