Определение по дело №116/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 92
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20205200500116
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е     

 

 

Номер: ……………………. Година 2020г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                   ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На  28.02.                                                                    2020 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА     

                                                                                              МАРИАНА ДИМИТРОВА             

 

СЕКРЕТАР : ………………………. 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 116 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274  и сл. от ГПК  - въззивен контрол на определение на  районния съд .

 С Определение № 20/ 09. 01. 2020г.  на районен съд Велинград  ,  постановено по гр. д. № 1113/ 2019г. по описа на същия съд ,производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал. 1т. 4 от ГПК.    

Против определението на районния съд за  спиране  на производството по делото е подадена частна жалба от ищеца   в първоинстационното  производство  М.И.Е. , ЕГН **********,***.В частната жалба се излагат съображения за   необоснованост и  незаконосъобразност на постановения съдебен   акт. Искането е да се отмени  обжалваното определение и делото да се върне на районния съд  с указания за продължаване на съдопроизводствените действия .

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна.

І.Правнии изводи

Частната   жалба е  процесуално допустима :

-изхожда от активно  легитимирана страна  в процеса (   страна  в исковото производство   ); 

- насочена  е     против съдебен акт  , който  подлежи на въззивен съдебен  контрол (  чл.274 ал.1 т. 1 от ГПК   ) ;

-подадена  е   в преклузивния   едноседмичен  срок по чл. 275  ал.  ал.1 от ГПК; 

Разгледана по същество  частната   жалба   е   неоснователна .

По делото е  установено ,че  страните са съсобственици(  брат и сестра )  на   недвижим имот находящ се в гр. Велинград . Имотът представлява дворно място , в което е построена  двуетажна жилищна сграда с приземен и тавански етаж , както и стопанска сграда.

Установено е по делото ,че преди подаването на настоящата искова молба между страните има образувано делбено производство , което се намира във фазата по допускането на делбата .По делбеното производство има постановено решение на  районен съд Пазарджик и решение на окръжен съд Пазарджик по въззивно обжалване. С решенията на двете съдебни инстанции е допусната до делба жилищната сграда ,видно с прилежащите и части (приземен и тавански етаж), стопанската постройка  и дворното място ( допуснат е до делба целия недвижим имот ).  Определени са и квотите на страните в съсобствеността. Решението на   окръжния съд е обжалвано   с касационна жалба  от съделителя М.И.Е. само в частта , в която е допуснато до делба дворното място . В останалите части решенията на районния съд и на окръжния съд са влезли в  законна сила.

Установява се по делото ,че след завеждането на иска за делба съделителя М.И.Е. е предявил против другия съделител  Р.И.М. иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС , за заплащане на обезщетение за ползването на първия етаж от жилищната сграда. Размерът на обезщетението е сумата 4400 лв. , за времето от датата на получаване на нот. покана 03. 10. 2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда .  С отговора на исковата молба ответника  е направил възражение ,че втория жилищен етаж , приземния  и  таванския етаж на жилищната сграда ,  стопанската постройка и дворното място се ползват еднолично от съсобственика М.И.Е.. На това основание,  с отговора на исковата молба,   ответника е направил възражение за процесуално прихващане на вземането , което е предявено с исковата молба с вземането на ответника , представляващо обезщетение по чл. 31ал. 2 от ЗС за  едноличното ползване на   имота от съсобственика, за времето от 01. 01. 2017г. до 31. 12. 2019г., в размер на 4920лв.                  

При тази фактическа страна на спора  съвсем правилно  районния съд е спрял производството по делото докато окончателно се разреши спора за делбата на дворното място . 

По своята правна природа възражението за прихващане представлява процесуален  способ за защита срещу  предявения иск,в случаите ,когато ответника има насрещно вземане против ищеца .

Не е необходимо това вземане да е ликвидно и изискуемо за разлика от материалното прихващане по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД. Ликвидността и изискуемостта както на  вземането на ищеца ( което е предмет на първоначалния спор) ,така и на вземането на ответника ( което е въведено в процеса чрез възражението за прихващане ) ще бъдат установени със съдебното решение. Ако насрещното вземане на ответника  е по – голямо от вземането на ищеца съдът ще отхвърли предявения иск.В противен случай със съдебното решение съдът ще извърши прихващане на двете насрещни ликвидни и изискуеми вземания до размера на по – малкото от тях.  Съдебното прихващане ще породи правно действие от момента на влизане в сила на съдебното решение. Решението на съда по възражението за прихващане   се ползва със СПН ( чл.298 ал. 4 от ГПК).

При положение ,че с отговора на исковата молба ответника е направил възражение за прихващане със свое вземане  против ищеца ,  като  в размера на обезщетението по чл. 31  ал. 2 от ЗС е включено и ползването на дворното място и след   като по въпроса дали дворното място има съсобствен характер  има висящ друг съдебен спор между страните , следва да се приеме ,че е налице хипотезата на чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК . Разрешаването на въпроса дали дворното място следва да се включи в предмета на обезщетението  по чл. 31 ал. 2 от ГПК  зависи  от разрешаване на въпроса за съсобствения характер на дворното място .  Този спор е преюдициален по отношение на  настоящия спор.

В заключение следва да се отбележи ,че  ако ищцовата страна се опасява от продължително разглеждане на спора във ВКС (каквито доводи са наведени в  частната жалба), за страната съществува процесуалната възможност да иницира производство  по чл. 344  ал. 2 от ГПК , в което производство ще се разреши въпроса за ползването на съсобствения имот и обезщетението , което едната страна трябва да плаща на другата срещу ползването .    

Предвид на гореизложеното и на основание  чл.  278 от  ГПК  Пазарджишкия окръжен съд

                                                                                                                                            

 

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20/ 09. 01. 2020г.  на районен съд Велинград  ,  постановено по гр. д. № 1113/ 2019г. по описа на същия съд, с което производството по делото е спряно до  приключване с влязло в сила решение на спора по в. гр. д. № 711/ 2019г. по описа  на окръжен съд Пазарджик.   

 

                   На основание чл. 274 ал.4 от ГПК ( гражданско дело с цена на иска под 5000 лв. )  определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване . 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ :