Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………/27.04.2024 г. , гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на трети декември през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 11255 по
описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
ответниците В.Г.Й. и Т.И.Й., срещу решение № 83839 от
08.05.2020 г., постановено по гр.д. № 39624/2014 г. на СРС, 123 състав, в
частта, с която е признато за установено по предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 485 ТЗ, вр. чл. 535 ТЗ, че те двамата дължат солидарно на „М Л.“ ЕАД, ЕИК ********(с предишно
наименование “И А.Б.Л.” ЕАД) сумата 4 638.31 евро, дължима съгласно авал по
запис на заповед, издаден на 14.01.2010 г. от „Ф.-Г“ ООД, във връзка с договор
за Л. № 005703-013/14.01.2010 г., ведно със законната лихва, считано от
11.10.2013 г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч. гр. дело №
2088/2013 г. по описа на PC - Видин на 14.10.2013 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение от 14.11.2013 г., съответно и в
частта за разноските, които са осъдени да заплатят на ищеца.
С въззивната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението поради несъгласие с изводите на съда за
основателност на исковете. Възразява се, че не е доказан опо делото, че е
налице редовно предявяване на процесния запис на заповед на авалистите, нито на
неговия издател, поради което не е настъпила изискуемостта на вземането по
него. Излагат се и конкретни оспорвания на доказателствената стойност на приетата
по делото нотариална покана и нотариалното удостоверяване на връчването и на
дата, по време след датата на нотариалното удостоверяване и липсата на
разписката за връчване. Излагат се още оплакавния за нищожност на записа на
запровед поради посочени повече от един падеж в него, също и такива за
нищожност на договора за Л., за липсата на вписване на договора за Л. в ЦРОЗ,
също и оплакавния че първоинстанционноитя съд не е разгледал всички направени
от ответниците с отговора на исковата молба възражения и оспорвания. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и изцяло отхвърляне на исковете
срещу двамата длъжници, претендират се и разноски.
Въззиваемата страна – ищец „М л.“ ЕАД чрез
пълномощник адв.И.В., оспорва жалбата с писмен отговор, според който решениетго
не страда от сочените в жалбата пороци и моли решението да се потвърди, не
претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция за установяване вземане на ищеца за главница и лихви за забава срещу
ответниците, при условие на солидарност.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ищецът твърди, че има вземания спрямо
ответниците като авалисти по запис на
заповед от 14.01.2010 г., за общата сума от 11635.52 ЕВРО, издаден от „Ф. - Г“
ООД, гр. Видин, с падеж „на предявяване“, „но не по-късно от 20.03.2015 г“, като записът на заповед бил предявен на
издателя, но сумата не била платена, като записът н азаповед обезпечавал
вземане по договор за Л. с издателя на ценната книга, и иска установяване на
вземането по нея за част от сумата- само за 6149,04 евро с лихвата за забава от
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Ответниците В.Г.Й. и Т.И.Й. с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК оспорват записът на заповед
като нищожен, също и непредявен за
плащане – че поканата до издателя не била връчена редовно, не предявянан
записа на заповед на авалистите и приемането не е удостоверено от длъжника, и
че е налице каузално правоотношение по записа на заповед, поради което същият е
нищожен, също и възражения за нищожност на самия договор за Л., каот и такива
относно правоспособността на ищеца да сключва договор за финансов Л..
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, след преценка на
събраните по делото доказателства, вкл. и съдебно-счетоводна експретиза, че
записът на заповед е валиден, не страда от порок, предявен е на издателя преди
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК според събраните доказателства, че ответниците
като аваласити по ценната книга не могат да оспорвал валидността на договора за
Л. освен за липсата на форма, че са налице неплатени задължения по договора за Л. в размер на 4
638.31 евро с ДДС, въз основа на които е приел, че издателят и авалистите дължат
на ищеца от исковата сума солидарно само 4638,31 евро и е уважил исковете за
тази сума и отхвърли за разликата до предявения размер. Съответно е осъдил
ответниците и на разноски според така уважения размер на иска, вкл. и тези в
заповедното производство съгласно т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС по
т.д.№ 4/2013 г.
Процесният запис на
заповед е редовен, в изискуемата форма и съдържание, не съдържа два падежа, не
се установява от съдържанието му противоречие с нормата на чл. 152 ЗЗД, които
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
По спорния въпрос дали е необходимо записът на
заповед да се предяви и на авалистите, наред с издателя на ценната книга, е
налице формирана практика на ВКС по правилното приложение на закона, според
която предявяването на запис на заповед с падеж „на предявяване“, без значение
дали принудително изпълнение кредиторът би предприел първо спрямо издателя или
съвместно с такова и против авалиста или би предприел директно само срещу
авалиста /каквото право безспорно има, с оглед солидарния характер на
отговорността им /, е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо
всеки от солидарните длъжници - издател и авалист, като необходимо условие за
възникване изискуемостта на задължението и за авалиста, е предявяването на записа на заповед на
издателя / така напр. решение № 113 от 12.07.2017 г. по т. д. № 640/2016 г., Т.
К., І т. о. на ВКС/.
Въззивният съд,
обаче, не споделя решаващия извод на първоинстанционния ъсд, че записът на
заповед е бил предявен надлежно на издателя, и така е настъпила изискуемостта
на вземанията по него за главница и лихва спрямо авалистите. В случая се
установява, че с нотариална покана чрез нотариус Л.Ц.с район РС-Видин, ищецът е
предавил процесния запис на заповед на издателя му/ наред с други още записи на
заповеди/ , като върху тази нотариална покана е обективирано официално
удостоверително изявление по смисъла на чл.179 ГПК на нотариус Л.Ц.от дата
18.12.2012 г., според което същата е била връчена на „Ф.-Г“ООД на дата
19.12.2012 г. срещу разписка № 123, том 2. Констатира се очевидно
несъответствие на датата на нотариалното удостоверяване-18.12.2012 г. и датата
на връчването на поканата-19.12.2012 г., при което е невъзможно да се
удостовери връчване на поканата на следващ ден. Наред с това не е представена
по делото и разписката за връчване № 123, посочена в нотариалното
удостоверяване, в която насока е било направено възражение още с отговора на
исковата молба от ответниците, при което не може съда да установи и
действителната дата на връчване на нотариалната покана, и следва да счете за
такава посочената в нотариалното удостоверяване дата 19.12.2012 г. която обаче
дата не се зачита като такава за надлежно връчване предвид горепосоченото и
несъответствие с датата на самото нотариално удостоверяване, което по дата
предхожда връчването. Ето защо счита се за опровергано връчване на нотариалната
покана на дата 19.12.2012 г. и не може да се
приеме, че е налице редовно връчване на същата, респ. че е налице чрез
тази нотариална покана надлежно предявяване на записа на заповед на издателя. Следователно
записът на заповед не е бил предявен надлежно на издателя по начин, който да
обуслови настъпването на изискуемостта на вземането по него, поради което не е
настъпила изискуемостта на вземането и спрямо авалистите по него, и така
предявените искове срещу тях се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне
изцяло.
По тази причина
въззивният съд намира, че е безпредметно да обсъжда другите оплаквания с
въззивната жалба на ответниците, като посочва, че тези извън отнасящите се до
формата на записа на заповед, не могат да се заявяват от авалиста /така напр. решение
№ 26 от 24.04.2014 г. по т. д. № 1027/2013 г., Т. К., ІІ Т. о. на ВКС/.
Поради несъвпадане на крайния решаващ извод на
двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части, в които са били уважени
исковете срещу ответниците, вкл. и относно разноските за които са осъдени
ответниците да платят на ищеца, следва да се отмени и исковете отхвърлят изцяло.
По разноските: При този изход на
спора, ищецът дължи на ответниците само сумата 181,43 лв. за държавна такса по
жалбата. Други разноски по делото- вкл. и за първата инстанция, ответниците не
са доказали да са направили, няма представен от тях и списък на разноските по чл.80
от ГПК.
Въззиваемата
страна-ищец няма право на разноски поради отхвърляне исковете му срещу ответниците.
Цената на иска е до
20 000лв., при което въззивното решение е окончателно, тъй като е по
търговски спор- запис на заповед като абсолютна търговска сделка.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 83839 от
08.05.2020 г., постановено по гр.д. № 39624/2014 г. на СРС, 123 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, в които е признато за установено по предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 485 ТЗ, вр. чл. 535 ТЗ, че В.Г.Й. и Т.И.Й. дължат солидарно на „М Л.“ ЕАД, ЕИК ********(с предишно
наименование “И А.Б.Л.” ЕАД) сумата 4 638.31 евро, дължима съгласно авал по
запис на заповед, издаден на 14.01.2010 г. от „Ф.-Г“ ООД, във връзка с договор
за Л. № 005703-013/14.01.2010 г., ведно със законната лихва, считано от
11.10.2013 г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч. гр. дело №
2088/2013 г. по описа на PC - Видин на 14.10.2013 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение от 14.11.2013 г., съответно и в
частта, в която са осъдени В.Г.Й. и Т.И.Й., солидарно да заплатят на „М Л.“
ЕАД, сумата от 1 289.49 лева разноски в производството по чл. 422 ГПК разноски,
и сумите 181.04 лева и 444.02 лева – разноски в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „М Л.“
ЕАД, ЕИК ********(с предишно наименование “И А.Б.Л.” ЕАД) със седалище и адрес
на управление гр. София, район ЛОЗЕНЕЦ, ж. к. Хладилника, бул. „*******срещу В.Г.Й.,
ЕГН ********** и срещу Т.И.Й., ЕГН **********,***, за установяване , че В.Г.Й.
и Т.И.Й. дължат солидарно на „М Л.“ ЕАД, (с предишно наименование “И А.Б.Л.”
ЕАД) сумата 4 638.31 евро, дължима съгласно авал по запис на заповед, издаден
на 14.01.2010 г. от „Ф.-Г“ ООД, във връзка с договор за Л. №
005703-013/14.01.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2013 г.
до окончателното изплащане, за което вземане по ч. гр. дело № 2088/2013 г. по
описа на PC - Видин на 14.10.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, поправена по реда на
чл. 247 ГПК с определение от 14.11.2013 г.
ОСЪЖДА „М Л.“
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец,
ж. к. Хладилника, бул. „*******да заплати на В.Г.Й., ЕГН ********** и Т.И.Й.,***, сумата 181,43лв.
разноски за въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.