Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 17.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17792 описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по иска на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, срещу М.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение
№ 6504/30.8.2018., постановена по ч.гр. дело №
13067/2018г. на ВРС, 26 състав, следните суми: сумата 875,24 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/06.12.2017
г., сумата от 404.48 лева, договорно
възнаграждение; сумата от 1035.46 лева, представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се и
разноските в заповедното и исковото производство.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е възразил, поради
което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия
установителен иск.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.12.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и М.В.А.,
като длъжник.
Договорът е сключен при
следните параметри:
-
Сума на кредита:
900 лв.;
-
Срок на кредита:
24 месеца;
-
Размер на
вноската: 55.64 лв.;
-
Годишен процент
на разходите (ГПР): 49.90 %;
-
Годишен лихвен
процент: 41.17%;
-
Лихвен процент на
ден: 0.11 %;
-
Общо задължение
по кредита: 1335.36 лв.
По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги:
-
Възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: 1080.48 лв.;
-
Размер на вноска
по закупен пакет от допълнителни услуги: 45.02 лв.
Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги:
-
Общо задължение:
2415.84 лв.;
-
Общ размер на
вноска: 100.66 лв.;
-
Дата на
погасяване: 5-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации
т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи
условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които
длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и
нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации
т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и
разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр.
Правят се разяснения и
за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание
за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
„П.К.Б." ЕООД
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 06.12.2017г.
превежда парична сума в размер на 900.00 лв. по посочена от длъжника М.В.А.
банкова сметка (***еренция: 067029970012917 от дата: 06.12.2017г.).
От своя страна
длъжниците поемат задължение по Договор за потребителски кредит № **********,
като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 100.66 лв. и падежна дата всяко 5-то число на месеца.
Съгласно чл. 4 от
Общите условия към ДПК № ********** длъжникът М.В.А. дължи на дружеството
договорно възнаграждение за изтегления кредит. Страните се споразумяват
договорното възнаграждение, да се разсрочи във времето и да се погасява от
клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение
от страна на длъжника по делото е в размер на 404.48 лева (четиристотин и
четири лева и четиридесет и осем ст.).
Съгласно сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите
условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 1035.46 лева
(хиляда тридесет и пет лева и четиридесет и шест ст.).
Сключването на споразумение за предоставяне
на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, както и че при
настъпване на неблагоприятни събития, няма да изпадне в забава, а ще може да
отложи плащането на определен брой вноски, че ако доходът му намалее, ще може
да си намали размера на определен брой вноски, че ако сменят датата на
заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата
по кредита си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще
може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя
купища документи.
Не се твърди да са били предоставяни
допълнителни услуги на ответника.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал
точно поетите с договора задължения и е направил само една погасителна вноска,
след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3.
от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 15.05.2018г.
договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 16.05.2018г. на длъжника е изпратено уведомително
писмо, с което той е информиран, че договора е едностранно прекратен и
задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
Към настоящия момент размерът на погасеното
от М.В.А. задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 100.66 лева (сто
лева и шестдесет и шест ст.). С плащанията си длъжникът е погасил част от
номинала по заема.
По делото НЕ е постъпил отговор от ответника в срока
по чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не е
направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът поддържа
предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че не са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съгласно чл. 239 ал. 1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът намира, че исковете
в частта, в която се иска да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 6504/30.8.2018., постановена по ч.гр. дело № 13067/2018г. на ВРС, 26
състав, следните суми: сумата 875,24
лева, представляваща незаплатена главница по
договор за потребителски кредит № **********/06.12.2017 г., сумата от 404.48 лева, договорно
възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
СА вероятно
основателни,
НО искът в частта,
в която се иска да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
6504/30.8.2018., постановена по ч.гр. дело № 13067/2018г. на ВРС, 26 състав,
сумата от 1035.46 лева,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,
Е вероятно
неоснователен,
поради което не е
допустимо постановяване на неприсъствено решение по делото.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, вр. чл.
240 ал. 1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 ал. 1 от ЗПК и чл. 10а от ЗПК.
Съдът намира, че по реда на чл. 415 от ГПК, ищецът
претендира установяване на дължимостта на суми – главница, и договорна лихва,
дължими на основание договор за
потребителски кредит № **********/06.12.2017 г. и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 06.12.2017., и двата договора, сключени между страните
по делото.
В тежест на ищеца по делото е
да докаже валидно договорно правоотношение по сключен валиден договор за
кредит, както и валидно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, че ищецът е изпълнил задълженията си по двата договора, че са налице
изискуеми вземания по отношение на ответника за главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги и размера на задълженията. В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на собствените си задължения, в
случай, че твърди такова. В настоящия случат не е налице твърдение за
изпълнение от страна на длъжника.
По отношение на сключения Договор за потребителски
кредит № **********/06.12.2017г. между „П.К.Б."
ЕООД като кредитор и М.В.А., като длъжник са приложими правилата на чл. 9 ал. 1
и сл. от ЗПК /в редакцията му след ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г./
Съдът намира, че представеният Договор за
потребителски кредит отговаря на изискванията за шрифт, съгласно чл. 10 ал. 1
от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК. Уговорения
между страните годишен лихвен процент съответства на изискванията на чл. 19
ал.4 от ЗПК и добрите нрави. Следователно е налице валидно възникнало
правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит № **********/06.12.2017г.
Не се
оспорва от ответника изпълнението на задължението на ищеца да предостави
кредита, както и неизпълнението на длъжника да погасява дължимите от него
вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Следователно исковете за
посочените вземания се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Няма спор в
теорията и съдебната практика, че за
нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, съдът следи служебно.
В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т.
о. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. №
2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Това
произтича и от Директива 93/13/ЕИО и съдебната практика на СЕС. В решенията по
дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11,
С-472/11 и С-618/10 е прието, че Националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08,
С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса
за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че
Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава
възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на
който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако
потребителят не подаде възражение.
Установи се
от представения договор за кредит и сключеното отделно от него, но във връзка с
предоставения договор за кредит споразумение, че е страните са уговорили кредит
в размер на 900лв. и закупуването от страна на кредитополучателя на
допълнителен пакет услуги, за което същият се е задължил да заплати
възнаграждение в размер на 1080.48 лева или сума по-голяма от дадената в заем на
кредитополучателя.
Видно от съдържанието
на споразумението предмет на Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е задължението на КР да предостави на КЛ и СД по искане на
КЛ и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. Възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж;
5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Уговорката
е за заплащане предварително на услуги, които само има възможност да бъдат
получени, т.е. дължимо е възнаграждение за нещо, което може и да не бъде предоставено
като услуга. В споразумението е посочено също, че само 15 % от общия размер на
възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на
кредитора за предоставената услуга приоритетно разглеждане на кредита /тази по
т. 1 от пакета/.
Съдът
намира, че споразумението противоречи на изискванията на чл. 10 а от ЗПК.
Съгласно ал. 1 кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал. 2
посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Всички
услуги, посочени в Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от т. 1 до т. 5 са свързани с действия по усвояване и управление на кредита –
от отпускането на кредита приоритетно, през отлагането и намаляването на вноски
и смяна на падежа, до усвояването на нов кредит. Поради това сключването на
посоченото споразумение противоречи пряко на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Отделно е налице
противоречие и с чл. 10а ал. 4 от ЗПК която норма сочи, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. В посочения случай като
размер е определена само услугата по т. 1 – 15 % от възнаграждението, услугите
по т. 2 до т.5 не са фиксирани като размер и следователно не е ясно при
предоставянето на някоя от посочените услуги, какво ще е дължимото за услугата
възнаграждение. Отделно от уговорките между страните става ясно, че
възнаграждението се дължи независимо от предоставянето на услугата, поради
което същото е разсрочено ведно с вземането за главница и възнаградителна лихва
на месечни вноски. Оттук отново не става ясно какъв е видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони по споразумението.
С оглед на
изложеното следва изводът, че тази договорна клауза (това споразумение, което
макар да се твърди, че е подписано отделно, същото е сключено заедно с договора
за кредит и е непосредствено свързано с договора за кредит и няма собствен
предмет ако не бъде сключен договор за кредит, поради което няма как да бъде
прието, че е отделно правоотношение и не е обвързано от разпоредбите на ЗПК), заобикаля
императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия
процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в
размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно
сключения между страните договор това възнаграждение не е включено в ГПР, а ако
се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно
чл. 19 ал. 5 от ЗПК /Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./,
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Клаузите противоречат и на императивните
разпоредби на ЗЗП. Ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП понятието „неравноправна
клауза” в
договор с потребител е определено
като всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно
изброени в 18 точки от посочената разпоредба.
Според
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия.
Идентично разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не
се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят
не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора,
ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато
продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, че клаузите на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за
потребителски кредит не са индивидуално договорени. Договорите са типови и
бланкови, поради което кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Отделно от това не е ясно и разбираемо съдържанието на
договора, доколкото липсва яснота относно цената на всяка една от услугите по т.н.
пакет допълнителни услуги, както и редът за предоставянето им. Съдът намира
още, че клаузите на споразумението водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, доколкото както беше
посочено по-горе от една страна водят до заплащане на услуги, които реално не
са предоставени, както и поставят значителна допълнителна финансова тежест
върху потребителя, надвишаваща сумата по предоставения кредит.
Освен на горепосочените основания, Споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно и поради
противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на
страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва
се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай е налице
имено такова несъответствие по подробно посочените по-горе съображения.
С оглед частичното уважаване на исковете,
съдът намира, че в полза на ищеца следват разноски, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. На ищецът се следват
частично и разноските в заповедното производство, съгласно ТР 4/2013г. на ВКС.
В този случай ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53,64лв.
– разноски в заповедното производство и сумата от 195,10лв. - разноски в исковото
производство /съразмерно, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата,
както и сумата от 150лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 25 ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ/.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ НА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, по Заповед за изпълнение № 6504/30.8.2018., постановена по ч.гр. дело № 13067/2018г. на ВРС, 26
състав, следните суми: сумата 875,24
лева, представляваща незаплатена главница по
договор за потребителски кредит № **********/06.12.2017 г., сумата от 404.48 лева, договорно
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание
чл.415 от ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, срещу М.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 6504/30.8.2018., постановена
по ч.гр. дело № 13067/2018г. на ВРС, 26 състав, сумата
от 1035.46 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги, на основание чл.415 от ГПК
вр. чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 10а от ЗПК.
ОСЪЖДА М.В.А., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 53,64лв. /петдесет и три лева и 64 ст./, представляващи разноски за заповедното
производство, съразмерно на уважената част от иска, за които е издадена Заповед за изпълнение № 6504/30.8.2018., постановена
по ч.гр. дело № 13067/2018г. на ВРС, 26 състав, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.В.А., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 195,10лв. /сто деветдесет и пет лева и 10 ст./, представляващи разноски
за настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.Решението да се връчи на страните
и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: