Мотиви към присъда по НОХД № 304 по описа за 2015г. на
ШОС
На 06.07.2015г. от Шуменска
Окръжна прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД № 15/2015г.,
по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимия И.Р.Р. за извършено от него престъпление по чл.115 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 10.06.2011г. в гр.
Нови пазар, на ул. **** №****, умишлено умъртвил В. Ж. А., ЕГН ********** –
престъпление по чл.115 от НК.
От събраните в съдебното дело
Удостоверение за съпруга и родствени връзки №17/27.07.2015г. на Община – Нови
пазар и Удостоверение за наследници на В. Ж. А. ***– Нови пазар, се установява,
че по смисъла на Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на ВС
на РБ пострадалият няма такива наследници, които да имат право да встъпят в
наказателния процес като частни обвинители или граждански ищци.
В съдебното заседание по делото,
в съответствие с разпореждането на съдията-докладчик по делото от 14.07.2015г.
е проведено предварително изслушване
по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 т.1 от НПК. След съгласието от страна на адвокат Т. и на
подсъдимия Р. да не бъдат разпитвани свидетелите
М. Б. М., М. К. К., К. П. Б., Н. К. С К. К.., А. Г. А., Д. Х. А., Ди. С. Г., Х.
И. Х., Д. Г. И. и .Е.а М., както и вещите
лица Д. Д. Р., Д. Г. Г., Е. М. К., М. С.М., П. М. Г., И. Н. И. и З. Д. И., като
посочени в списъка на лицата за призоваване в приложението към обвинителния акт
и предвид факта, че събирането на тези доказателства е станало по надлежния
процесуален ред, съдът на основание чл. 372, ал. 3 във вр. с чл. 371, т. 1 от НПК с определение от 20.08.2015г. е одобрил изразеното съгласие по отношение на
тях, като е постановил тези свидетели да не бъдат разпитвани, а посочените вещи
лица да не бъдат изслушвани по направените от тях заключения. Предвид на това в
хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.1 от НПК не са разпитвани
тези свидетели и не са изслушвани тези вещи лица, за които се отнася одобреното
от съда съгласие, като съответните протоколи от разпити на свидетели и експертни
заключения са огласени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК в
съдебно заседание на 23.11.2015г. и са приети от съда. Разпитан е подсъдимият,
който дава подробни обяснения и оспорва изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Разпитани са и останалите свидетели, за които не е било
налице съгласие по чл.371 т.1 от НПК и са изслушани вещите лица Г.В., за което
не е било налице съгласие по чл.371 т.1 от НПК и допълнително посоченото от
прокуратурата вещо лице Й.Е., което не е било включено в първоначалния списък
на лица за призоваване към обвинителния акт. Допълнително са допуснати до
разпит свидетели посочени от страна на подсъдимия, защитата и прокурора
служители на РПУ – Нови пазар, ОДМВР – Шумен и две лица, които са пребивавали в
една килия с подсъдимия в ОЗСА - Шумен.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия по
чл.115 от НК, излага подробно аргументите си по събраните доказателства и моли
съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок между
средата и максимума при условията на чл.54 от НК при предвидените рамки в
разпоредбата на чл.115 от НК, което да бъде изтърпяно ефективно, като бъде
зачетено и предварителното задържане.
Защитникът на подсъдимия И.Р.Р. в
хода на съдебните прения моли подсъдимият да бъде признат за невиновен по
повдигнатото обвинение по чл.115 от НК. Излага подробно аргументите си, като
обсъжда събраните по делото доказателства и развива тезата си относно липсата
на авторство на деянието от неговия подзащитен и на каквито и да било годни
доказателства, които да свързват неговия подзащитен с деянието. Пледира, че
деянието не е извършено от Р. и сочи своите аргументите си в подкрепа на така
развитата теза. Моли за оправдателна присъда или алтернативно и за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора и за отмяна на
мярката за неотклонение “задържане под стража”.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият Р. заявява, че разбира в какво е обвинен, но че не се признава за
виновен. Възползва се от правото си да даде обяснения, като подробно разказва
за познанството си с пострадалия, но твърди че в процесния ден въобще не е
виждал пострадалия, а е бил в гараж близо до болницата в Нови пазар, където се
извършвали автотенекеджийски услуги. Многословно обяснява за действията на
органите на полицията и прокуратурата в хода на досъдебното производство срещу
него, като твърди нееднократно, че те по отношение на него са извършвали редица
недокументирани или противоправни действия. В защитната си реч апелира към
професионалната съвест на съда, твърди, че ако е искал е щял да напусне Нови
пазар и да отиде в Европа, но не е имал възможност; че е дал ДНК; че уважаемата
госпожа прокурор трябвало да има повече професионална съвест и че е невинен. В
последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен, че не е виновен за това
гнусно престъпление, че той също настоява да се намери убиеца, да се намери
виновния.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
процесуалната им годност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, а именно:
Пострадалият В. Ж. А. на 77 години
живеел сам в апартамент в гр.Нови пазар на ул. „****" N ****. А. нямал
деца, а жената с която съжителствал на съпружески начала - Марийка Генова П.
била починала и също нямала деца. Апартаментът в който живеел А. бил предмет на
имуществен спор с племенници на П. след смъртта й. В. А. се пенсионирал като
майстор в цех за ръчно производство на стъкло в завод „Китка" гр.Нови
пазар. Пострадалият А. получавал висока пенсия, но живеел икономично и имал
спестявания. За месец юни 2011г. получил пенсия в размер на 737.70 лева. По
време на трудовия си стаж А. работил известно време с подс. Р. и двамата се
познавали.
На 10.06.2011 г. около 11.00 часа
В. Ж. А. излязъл от дома си и тръгнал към центъра на град Нови пазар. Там се
спрял при павилион за продажба на прежда и копчета, намиращ се срещу сградата
на пощенската станция на свидетеля М.Н.А.. А. и свид. А. разговаряли до около
12.40 часа когато се разделили, защото А. щял да затваря магазина и пострадалия
си тръгнал. В. А. се прибрал в апартамента си. Същия ден около 13,30 часа в
апартамента на А. дошъл подсъдимият Р.. Подсъдимият често се нуждаел от парични
средства тъй като често играел хазартни игри, а нямал постоянни доходи. Подс.Р.
попитал А. дали има пари, но пострадалият отговорил отрицателно. Под предлог,
че иска да го почерпи с бонбони за рождения си ден, който бил на 12-ти юни, Р.
влязъл в апартамента на пострадалия. Надявал се все пак А. да му даде пари.
Вътре в апартамента на пострадалия, между Р. и А. възникнал конфликт и се
стигнало до физически сблъсък между двамата мъже. Подсъдимият Р. избутал
пострадалия В. А., както е с обувките си в една от стаите и го повалил върху
леглото. Р. взел от масата в същата стая един домакински нож с остър ръб, с
дължина на острието 11 см и най-голяма ширина 3,4 см и нанесъл с него три силни
удара - един в дясната и два в лявата предната част на гръдния кош на А..
Ударите били нанесени през якето с което бил облечен пострадалия. Единия от
ударите прерязал околосърцевата торбичка, дясното предсърдие и камера и се
оказал смъртоносен. Смъртта на А. настъпила бързо.
Междувременно намиращата се на
площадката между третия и четвъртия етаж свидетелка Г.Ж.С., която маджунисвала
прозореца на горната площадка на входа, чула силен блъсък от вътрешността на
апартамента на пострадалия.
След деянието, Р. преровил всички
помещения в апартамента за да търси пари, след което напуснал апартамента на А.
като взел един от трите ключа за входната врата, заключил я отвън с този ключ,
а връзката с ключове на пострадалия оставил върху табуретка в антрето.
Подсъдимият изхвърлил ключа на неустановено място. Подсъдимият Р. направил опит
да унищожи ножа, с който било извършено престъплението, като го сложил в
горивната част на печката за дърва и запалил намиращите се там вестници. Той
обаче не отворил клапата за достъп на въздух и изгоряла само хартията, но не и ножа.
Вечерта на 10.06.2011г. около
19.00 часа свидетелят Р.Й.Я., който заедно със съпругата си Р.Я. се грижели за А.,
отишъл до апартамента на пострадалия за да му даде предписаните му медикаменти.
А. не се показал. Я. звънил на звънеца по-продължително време, но без резултат.
Това не обезпокоило свидетеля и съпругата му, тъй като и друг път се било случвало
А. да не отваря защото си лягал рано, а и не чувал звънеца.
На следващия ден, 11.06.2011г.
сутринта около 8.00 часа Р.Я. отишъл отново да види А., но и този път
пострадалия не отворил. Тогава Я. уведомил лично свидетеля Р.К., който бил един
от най-близките приятели и съседи на А. и телефонирал на племенника на
пострадалия свидетеля Г.В.А.. След пристигането на свид.В. в гр.Нови пазар, той
и свид. Р.К. отишли в полицията и поискали съдействие за да влязат в дома на А..
В присъствието на двама полицаи от РУ гр. Нови пазар, на свид.В., на свид. Ц.К.,
на свид.Р.Я. и на свид.К., със стълба свид. Р.Я. се качил на тераса на
апартамента на А. и през открехнат прозорец влязъл в една от стаите. Оттам свид.Я.
отишъл в коридора, викал по име А., но той не отговорил. Свид. Я. установил, че
от вътрешната страна на входната врата на апартамента на А., в патронника няма
оставен ключ. Свид.Я. видял връзката с ключовете на А. оставени върху табуретка
в коридора, взел я и с ключ от бял метал отключил отвътре входната врата на
апартамента. Влезлите лица установили, че пострадалия А. лежи върху легло в
една от стаите и че е мъртъв.
Свидетелите се обадили на
свидетелката Й.С.П. – личен лекар на А., която посетила починалия, но огледала
повърхностно тялото и виждайки розов секрет да се стича вляво от устата му,
решила, че това е индикация за настъпила естествена смърт вследствие на левостранна
сърдечна недостатъчност и издала съобщение за смърт, без да извърши обстоен преглед
от който да установи истинската причина за смъртта на пациента. В съобщението
за смърт свид. П. вписала като причина за смъртта на А., сърдечно заболяване.
След уреждане на формалностите,
близките на пострадалия започнали подготовката за погребението му. Свид. Р.Я. и
свид. Ц.К. започнали да почистват и подреждат апартамента в който живеел А.,
като им направило впечатление, че стаите са в безпорядък и че е много
разхвърляно, като че ли някой е търсил нещо. Когато свид. Г. започнал да
разкопчава дрехите на починалия А., за да тоалира трупа и да му облече нови
дрехи, видял трите прободни рани и изтекла кръв по дрехите, одеалото и
възглавницата. Тогава отново се обадили на личната лекарка свид.Й.П. и уведомили
дежурния при РУ гр. Нови пазар.
Дошлите в дома на А. служители на
ОД на МВР гр.Шумен на 11.06.2011г. извършили оглед на местопроизшествие, което
не било запазено, а трупът на А. бил транспортиран за аутопсия в Отделението за
съдебна медицина в „МБАЛ - Шумен" АД гр. Шумен. При огледа на
местопроизшествието бил намерен ножа с дървена дръжка в печката. При този оглед
били иззети и нокти от трупа на А..
Във връзка със започналите
оперативно издирвателни мероприятия по ЗМВР екипът на Тежки престъпления при ОД
на МВР – Шумен и служителите на РУ – Нови пазар се насочили към криминалния
контингент от гр.Нови пазар и започнали да проверяват алибито на редица лица,
провеждайки беседи с тях и вземайки сравнителен материал за ДНК експертиза.
Сред заподозрените лица бил и подсъдимият Р., тъй като бил осъждан, а и месец
преди това бил влизал в Община – Нови пазар с нож. Криминалистите се насочили
към него, но няколко дни не могли да го намерят и едва на 16.06.2011г. бил
установен и свид.П.Т. провел разпит с него. На Р. обаче не бил взет материал за
ДНК-анализ, тъй като свид.М.Б. знаел, че Р. е осъждан за изнасилване и бил
сигурен, че освен регистрация в МВР, Р. има и ДНК-регистрация.
През 2014г. свид. М.Б. започнал
да проверява един по един кои от проверяваните от него лица имат
ДНК-регистрация и установил че подсъдимият И.Р. всъщност нямал такава. Веднага
бил извикан в РУ – Нови пазар подсъдимия и му било предложено да даде
сравнителен материал за изследване, но той отказал. По надлежния процесуален
ред било изискано разрешение от ШОС за принудително изземване на сравнителен
материал. Когато подсъдимият разбрал, че има принудителна санкция, заявил че
доброволно дава ДНК-материал и написал на протокола за вземане на сравнителни
образци, че доброволно дава такъв материал.
На 11.11.2014г. И.Р. ***, бил сформиран
екип от служители на Главна дирекция „Криминална полиция” – София и двама
служители от Института по психология към МВР, които беседвали с него за
евентуално провеждане на изследване с детектор на лъжата. Подсъдимият Р.
беседвал с тях, но отказал да се подложи на детектор на лъжата. Екипът си
тръгнал и когато Р. разбрал, че психолозите вече не са там, заявил че е
съгласен да се подложи на детектор на лъжата.
След задържането на подсъдимия Р.
с мярка за неотклонение задържане под стража, която той търпял в ареста в
гр.Шумен, в един период от време бил в една килия със свид. Н.К. – Гълъба и
свид.Д.М.. Докато си общували помежду си, те се разговаряли и затова кой за
какво е в ареста. На въпрос на свид.М. подсъдимият обяснил, че е там за
убийство, но че няма доказателства, че той е оправил пострадалия и обяснил, че отишъл с кутия бонбони
за да почерпи за рождения си ден. На разговорите им станал свидетел Н.К., който
бил в килията по това време. Междувременно свид.М.Б., който във всички случаи
когато имал задържани лица по които е работил, организирал провеждане на разузнавателна
беседа с лице, което е било в една килия с него – свид.Д.М., за да провери дали
Р. не е споделял нещо за деянието с тях. Свид. Б. поискал устно разрешение за
посещение в ареста за беседа със свид.М. и получил писмено разрешение за
свиждане с него от прокурора заедно с колегата си свид.Н.С., който работел по
делата на М.. По време на беседите свид.Д.М. споделил пред свид.Б., „И. каза,
че го е оправил”, както и че използвал за повод рожден ден и отишъл с кутия
бонбони, все едно, че искал да го почерпи.
Видно от заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №
59/2011г. при огледа и аутопсията на трупа на В. Ж. А. са установени три
проникващи прободно-порезни наранявания по предната страна на гръдния кош. Едно
прободно-порезно нараняване на сърцето. Едно прободно-порезно нараняване на
долния лоб на десния бял дроб. Кръв в околосърцевата торбичка. Двустранен
хемоторакс. Прерязване на II и III ребро в ляво на гръдния кош. Прерязване на
IV ребра в дясно на гръдния кош. Общо три прободно-порезни рани на гръдния кош
с дълбочина от 2-3 см до 5-6 см. Уврежданията са резултат на действието на
предмет с остър връх и режещ ръб. Нараняванията са нанесени със сравнително
голяма сила, което е довело до прерязване на меки тъкани и ребра. Уврежданията
са причинени по механизма на удар, натиск и са били причинени от три удара с
посока на движещото се оръжие отпред назад и отгоре надолу. Смъртта на В. Ж. А.
се дължи на остра кръвозагуба, развила се вследствие прободно-порезното
нараняване на сърцето. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е била
неизбежна. Има причинно-следствена връзка между установените увреждания и
смъртта на лицето.
Видно от заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза №11-74/2014г.: При огледа и аутопсията върху
трупа на В. Ж. А.-77г. са установени три отделни проникващи прободно-порезни
наранявания на гърдите: едно в дясно и две в ляво; прободно-порезното
нараняване от вътрешната страна на дясното гръдно зърно е с входна рана 3 см и
раневи канал през меките тъкани, IV-то ребро, завършващ на дълбочина 0,5 см в
долния лоб на десния бял дроб с обща дължина на раневия канал - 4-5 см;
прободно - порезното нараняване до лява ключица е с входна рана 2,6 см и раневи
канал, преминаващ през меки тъкани ІІ-ро ребро и дължина на раневия канал -
2-3см и прободно-порезното нараняване намиращо се малко под предходното е с
входна рана 3,5 см и раневи канал през
меки тъкани ІІІ-то ребро, околосърцевата торбичка и сърцето, с обща дължина 5-6
см. Трите кожни рани са с почти еднакво вертикално разположение, цепковидна форма,
гладки ръбове и остри ъгли, което показва, че са получени от действието на
предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е описания нож. Входната рана в дясно
на гърдите е с по-изразен остър ъгъл в долния край, което насочва към
действието на предмет с един режещ ръб. И трите наранявания са проникващи в
гръдната кухина като посоката на раневите им канали е също еднотипна:
отпред-назад и отгоре-надолу. Ножът, намерен при огледа и описан като обект N
6, е с един остър ръб и тесен, с дължина на острието 11 см и най-голяма ширина
3,4 см. От върха към дръжката ширината на острието постепенно се разширява,
достигайки на 5 см от върха си, максимума от 3,4 см. Съпоставяйки размерите на
кожните рани и дълбочината на раневите канали от една страна и особеностите на
посочения нож от друга, се вижда, че е напълно възможно нараняванията да са
причинени с него, както и с всяко друго прободно-порезно оръжие, притежаващо
същите характеристики. Имайки предвид характеристиките на раните и започващите
от тях раневи канали, може да се заключи, че ударите са нанесени в посока отпред-назад
и отгоре-надолу. При тази фактология теоретично са възможни различни позиции
между жертвата и нападателя, както лице в лице, така и нападател зад гърба на
жертвата. Имайки предвид позата на тялото при намирането му и видът на
кръвопропропиванията по дрехите, най-приемлива е ситуацията, при която
нападателят и жертвата са лице в лице, като пострадалият е бил изправен до,
седнал или легнал на леглото. Особеностите на нараняванията по тялото и липсата
на зацапвания с кръв в други части на жилището показва, че след получаване на
уврежданията пострадалият не се е придвижвал и не е извършвал други активни движения. И трите наранявания са
проникващи в гръдния кош, разположени в предно-горната му част, сравнително
близко едно до друго. Получени са при три отделни удара с ножа, нанесени с
приблизително еднаква сила. По медицински път не би могла да се определи
точната последователност на нанасянето на уврежданията, но всички те са с
признаци на прижизненост и са получени в кратък интервал от време.
Съобразявайки обема на кръвозагубата при нараняване на сърцето, смъртта би
следвало да настъпи много бързо след нанасяне на уврежданията — от порядъка на
няколко минути.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на свидетелите за
които подсъдимият и неговия защитник са дали съгласие по реда на чл. 371 т.1 от НПК, прочетени по реда на чл.373 ал.1
вр. чл.283 от НПК – на свид. М. М. от 13.06.2011 г /листи 111-115 в том І-ви от
ДП, на свид.М. К. от 13.06.2011 г. /листи 119-120 в том І-ви от ДП/, на свид. К.
Ба. от 04.07.2011 г. /лист 130 в том І-ви от ДП/, на свид. Н.С. /от 16.03.2015
г. /лист 57 в том ІV-ти от ДП/, на свид. А. А. от 19.03.2015 г. /лист 61 в том
ІV-ти от ДП/, на свид. Д. А. от 19.03.2015 г. /лист 62 в том ІV-ти от ДП/, на
свид. Д. Г. от 11.03.2015 г. /лист 64 в том ІV-ти на ДП/, на свид. Х.а Х. от
11.03.2015 г. /лист 65 в том ІV-ти от ДП/, на свид. Д. И. от 11.03.2015 г.
/лист 66 в том ІV-ти от ДП/ и на свид. Е. М. от 09.03.2015 г., /лист 67 в том
ІV-ти от ДП/; на заключенията на вещите лица за които подсъдимият и неговия
защитник са дали съгласие по реда на чл.371 т.1 от НПК да не се изслушват в
съдебно заседание, прочетени в съдебно заседание и приети от съда по реда на
чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК: заключението на трасологическата експертиза по
Протокол № 101/13.06.2011 г. на вещото лице З. Д. И. /листи 46-47 от том ІІ-ри
на ДП/, заключението на съдебно-техническата експертиза по Протокол №
26/25.02.2015 г, изготвено от вещото лице З. Д. И. /листи 95-99 в том V-ти от ДП/,
заключението на съдебно-медицинската експертиза № ІІ-74/2014 г, изготвено от
вещите лица Д. Д. Р., Е. М. К. и Д. Г. Г. /листи 45-51 в том V-ти от ДП/ и заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещите
лица М. С.М., П. М. Г. и И.Н. И. /листи 66-86 в том V-ти от ДП/; на показанията на разпитаните в съдебно
заседание свид. Р.Я., както и показанията му дадени в хода на ДП и прочетени на
основание чл.281 от НПК, на свид. Г.С., както и показанията и дадени в хода на
ДП и прочетени на основание чл.281 от НПК, на свид. Й.П., на свид. П.П., на
свид. М.А., както и показанията му дадени в хода на ДП и прочетени на основание
чл.281 от НПК, на свид. Р.Г., на свид. Р.К., на свид. Р.Я., както и показанията
й дадени в хода на ДП и прочетени на основание чл.281 от НПК, на свид. Ц.К.
/съпруга на племенника на пострадалия/, от показанията й дадени в хода на ДП и
прочетени на основание чл.281 от НПК, на свид. Е.Й., на свид. Й.Й., на свид. Ж.Н.,
на свид. В.М., на свид. Д.М., на свид. Д.М., както и показанията му дадени в
хода на ДП и прочетени на основание чл.281 от НПК, на свид. П.А. от показанията
й дадени в хода на ДП и прочетени на основание чл.281 от НПК, на свид. М.Б. Д.,
на свид. Р.С., на допълнителния разпит на свид. Н.С., на свид. Н.К., на свид. К.М.,
на свид. П.Т. и на свид. Т.Т.; от прочетените в съдебно заседание показания на
починалия свид. Г.В.А. /племенник на пострадалия/, на починалата свид. Ж.Х., на
редовно призования и неявил се свидетел Ж.С.Н. приложени на л.148 от т.І от ДП
и л.52 от т.ІV от ДП; от заключенията на изслушаните в съдебно заседание експертизи
на вещото лице И.Ч. по ДНК експертизата по Протокол № 11/ДНК – 236/03.09.2012
г. /листи 6-11 от том V на ДП, листи 61 – 66 от т.ІІ от ДП и листи 38-40 от т.V
от ДП/, по ДНК експертизата по Протокол № 14/ДНК – 249/21.07.2014 г. /листи 12-
15 от том V на ДП/, по ДНК-експертизата по протокол№ 15/ДНК - 64 от 17.03.2015
г. /листи 32-33 в том V от ДП/, по ДНК-експертизата по Протокол
№ 11/ДНК - 320/03.09.2012 г. /листи 87-89 от том ІІ от ДП/, както и на
вещото лице Й.Е. по съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства
№ 20/2011 г. от 22.06.2011 г. /листи 16-19
в том ІІ от ДП/, по съдебно-медицинската експертиза на веществени
доказателства № 21/2011 г. от 24.06.2011 г. /листи 22-23 в том ІІ от ДП/, по съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства № 23/2011 г. от 24.06.2011 г. /листи 33-34
в том ІІ от ДП/, по съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства №
25/2011 г. от 24.06.2011 г. /листи 37-38 в том ІІ от ДП/, по
съдебно-медицинската експертиза № 26/2011 г. от 29.06.2011 г. /листи 41, 42 и
43 в том ІІ от ДП/, всички поддържани от вещите лица в съдебно заседание и
приети като пълни, обосновани и компетентно дадени, както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство и от предявените на основание чл.284 от НПК веществени
доказателства по делото.
На първо място при обсъждането на
доказателствата, следва да се отбележи, че разследването по делото е било
нетипично затруднено от два фактора – първо личната лекарка свид.П. издала
съобщение за смърт без да направи обстоен преглед и роднините и съседите на
пострадалия започнали да почистват и подреждат апартамента, поради което
местопроизшествието не е било запазено, а огледа е направен при незапазено
местопроизшествие, а след това при разследването поради погрешна увереност на
оперативния работник М.Б. ***, който към
този период е заемал длъжността началник група “Престъпления против
личността” при ОД МВР – Шумен, въпреки
че подс.И.Р. е бил заподозрян, не му е бил взет сравнителен материал за ДНК –
анализ, тъй като свид.Б. сметнал, че след като Р. е осъждан за изнасилване
извършено през 1996г, то той има ДНК регистрация. Въпреки, че непосредствено
след деянието е бил установен чужд биологичен материал върху ноктите на трупа
на В. Ж. А., при сравнителното изследване на профилите на всички лица, от които
е взет биологичен материал /том І от ДП/ извършителят не е бил установен. Три
години по-късно същият оперативен работник извършва проВ.за лицата които имат
ДНК регистрация и са били заподозрени и установява собствения си пропуск – че
подсъдимият Р. не е имал ДНК регистрация. Безспорно се установява, а и не се
отрича от подсъдимия, че през 2014г. Р. отказва на доброволната покана да даде
сравнителен материал за ДНК-анализ и едва когато разбира, че има принудителна
санкция от съдия от ШОС, той заявява, че е съгласен и предоставя слюнчен
материал за изследване, а при сравнителния анализ се установява идентичност с
биологичния материал, намерен по ноктите на трупа на В. Ж. А. и е установено
наличие именно на генотип, който съвпада с ДНК на подсъдимия И.Р..
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп № 59/2011г.
безспорно се установява, че по трупа на В. Ж. А. са установени три проникващи
прободно-порезни наранявания по предната страна на гръдния кош с дълбочина от
2-3 см до 5-6 см.: Едно прободно-порезно нараняване на сърцето. Едно
прободно-порезно нараняване на долния лоб на десния бял дроб. Кръв в
околосърцевата торбичка. Двустранен хемоторакс. Прерязване на II и III ребро в
ляво на гръдния кош. Прерязване на IV ребра в дясно на гръдния кош.
Уврежданията са резултат на действието на предмет с остър връх и режещ ръб.
Нараняванията са нанесени със сравнително голяма сила, което е довело до
прерязване на меки тъкани и ребра. Уврежданията са причинени по механизма на
удар, натиск и са били причинени от три удара с посока на движещото се оръжие
отпред назад и отгоре надолу. Безспорно се установява, че смъртта на В. Ж. А. се
дължи на остра кръвозагуба, развила се вследствие прободно-порезното нараняване
на сърцето, настъпила е сравнително бързо и е била неизбежна и е налице
причинно-следствена връзка между установените увреждания и смъртта на лицето. С
тези изводи кореспондира и заключението на тройната съдебно-медицинска
експертиза №11-74/2014г., която също заключава, че при огледа и аутопсията
върху трупа на В. Ж. А. - 77г. са установени три отделни проникващи
прободно-порезни наранявания на гърдите: едно в дясно и две в ляво;
прободно-порезното нараняване от вътрешната страна на дясното гръдно зърно е с
входна рана 3 см и раневи канал през меките тъкани, IV-то ребро, завършващ на
дълбочина 0,5 см в долния лоб на десния бял дроб с обща дължина на раневия
канал - 4-5 см; прободно - порезното нараняване до лява ключица е с входна рана
2,6 см и раневи канал, преминаващ през меки тъкани ІІ-ро ребро и дължина на
раневия канал - 2-3см и прободно-порезното нараняване намиращо се малко под
предходното е с входна рана 3,5 см и
раневи канал през меки тъкани ІІІ-то ребро, околосърцевата торбичка и сърцето,
с обща дължина 5-6 см. Според експертите трите кожни рани са с почти еднакво
вертикално разположение, цепковидна форма, гладки ръбове и остри ъгли, което
показва, че са получени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб,
какъвто е описания нож; входната рана в дясно на гърдите е с по-изразен остър
ъгъл в долния край, което насочва към действието на предмет с един режещ ръб. И
трите наранявания са проникващи в гръдната кухина като посоката на раневите им
канали е също еднотипна: отпред-назад и отгоре-надолу. Съдът приема е
заключенията на експертите по отношение на ножа, намерен при огледа и описан
като обект № 6, е с един остър ръб и тесен, с дължина на острието 11 см и
най-голяма ширина 3,4 см. от върха към дръжката ширината на острието постепенно
се разширява, достигайки на 5 см от върха си, максимума от 3,4 см. и съпоставяйки размерите на кожните рани и
дълбочината на раневите канали от една страна и особеностите на посочения нож
от друга, се вижда, че е напълно възможно нараняванията да са причинени с него,
както и с всяко друго прободно-порезно оръжие, притежаващо същите
характеристики. Имайки предвид характеристиките на раните и започващите от тях
раневи канали, може да се заключи, че ударите са нанесени в посока отпред-назад
и отгоре-надолу. При тази фактология теоретично са възможни различни позиции
между жертвата и нападателя, както лице в лице, така и нападател зад гърба на
жертвата. Имайки предвид позата на тялото при намирането му и видът на
кръвопропропиванията по дрехите, според вещите лица най-приемлива е ситуацията,
при която нападателят и жертвата са лице в лице, като пострадалият е бил
изправен до, седнал или легнал на леглото. Особеностите на нараняванията по
тялото и липсата на зацапвания с кръв в други части на жилището показват, че
след получаване на уврежданията пострадалият не се е придвижвал и не е
извършвал други активни движения. И
трите наранявания са проникващи в гръдния кош, разположени в предно-горната му
част, сравнително близко едно до друго. Получени са при три отделни удара с
ножа, нанесени с приблизително еднаква сила. По медицински път не би могла да
се определи точната последователност на нанасянето на уврежданията, но всички
те са с признаци на прижизненост и са получени в кратък интервал от време.
Съобразявайки обема на кръвозагубата при нараняване на сърцето, според вещите
лица смъртта би следвало да настъпи много бързо след нанасяне на уврежданията —
от порядъка на няколко минути. Съдът
приема, че безспорно от тези две заключения се установява, че ударите са били
нанесени в посока отпред-назад и отгоре-надолу с нож описан като обект №6, като
жертвата и подсъдимия са били лице в лице и ударите са нанесени от подсъдимия с
голяма сила. Според тройната съдебно-медицинска експертиза ударите с ножа са
нанесени със сила и подсъдимия Р. в своята активна възраст безспорно има силата
да извърши описаните в експертизата удари и има физическата сила да избута навътре
в апартамента, както е с обувките един стар човек на 77 години. Освен това СМЕ
заключават, че раните са с еднакво вертикално разположение, цепковидна форма,
гладки ръбове и остри ъгли и са получени от действието на предмет с остър връх
и режещ ръб с дължина 11см, какъвто е кухненският нож, който е намерен в
горивната камера на печката на дърва. Според ШОС пострадалият при установения
личностов профил на чист и подреден човек не би сложил нож в печката и това е
сторено именно от човека, извършил убийството, за да се прикрият следите от
престъплението.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 20/2011г. е
видно, че поради напреднало бактериално разлагане и напреднали процеси на
хемолиза, не е могло да се определи кръвната група на трупа на В. Ж. А..
Наличие на човешка кръв, съдържаща „А” аглутиноген е установен по обект № 1
/одеяло/. От тази експертиза съдът приема, за безспорно усатновено, че е
получена положителна бензидинова проба за кръв за обект № 2 (нож от огнището на
печка) и за обекти № 12.1 и № 12.2 (ноктени изрезки от дясна и лява ръка на
трупа). От заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени
доказателства №21/2011г. е видно, че е получена положителна бензидинова проба
за кръв за обект № 2 (хавлиена кърпа на бяло и зелено райе). От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 23/2011г. също се
установява положителна бензидинова проба за кръв е получена за обект № 2 (зелен
мъжки панталон). От заключението на съдебно-медицинската експертиза на
веществени доказателства № 25/2011г. безспорно се установява получената
положителна бензидинова реакция за кръв по обект 03 – пръски от червено-кафява материя върху
мазилката, обект №4 – обтривка от сифона на мивката в банята, обект №1 пръски от червено-кафява материя от врата в
стаята и обект №2 – брадва – по дървения сап на брадвата. Съдът приема за
безспорно установено, че след като вещото лице Й.Е. е получило положителната
бензидинова проба за кръв, правилно е преценило, че след като материалът е
много малко, не следва да пристъпи към хроматографски методи на изследване, а
следва да съхрани обектите №12.1 и №12.2 за изпращане за ДНК-анализ с оглед
установяване наличие на човешки биологичен материал с човешки произход, респективно
човешки хромозоми. Без значение е факта, че е било възможно тази бензидинова
реакция да е за друг човешки материал напр. урина или изпражнения, каквито
твърдения навежда защитника, тъй като след бензидиновата реакция за биологичен
материал, вещото лице е съхранило ноктите от двете ръце на трупа на
пострадалия, за да бъдат те годен обект за ДНК-експертиза. От заключението на
изготвената ДНК-експертиза по протокол № 11/ДНК-236 съдът приема, че за обект №
4 (нокти от дясна ръка на трупа на А.) е визуализирана смес на клетъчен
материал, като алелите с по-висок интензитет в сместа съвпадат с алелите от ДНК
профила на В. А.. Установени са и други алели, които обаче не са съвпаднали с
алелите в ДНК профилите на нито едно от лицата, обекти № от 14 до 31 - лица
чието алиби е проверявано и за които е установено, че не се установява клетъчен
материал от тези лица по ноктите на трупа. Изслушаното и прието в съдебно
заседание заключение на в.л. Ч. на ДНК-експертиза по протокол № 14/ДНК-249
според ШОС безспорно установява наличието на клетъчен материал от В. Ж. А. и И.Р.Р.
в сместа по ноктите на В. Ж. А.. Възраженията на адв.Т., че не се установявало
кръв от подзащитния му, според ШОС са абсолютно несъстоятелни. ДНК експертизата
както експертите Е. и Ч. многократно обясниха на зададени въпроси включително и
от страна на защитата установява наличието на биологичен материал от човешки
произход, без значение дали това е от кръв или друг биологичен човешки
материал, но със сигурност носи хромозоми от конкретен човек и именно това е установила тази експертиза.
Намерен е биологичен материал от И.Р. по ноктените изрезки на пострадалия А. и
този материал не може да е друг човек. Тази ДНК експертиза се цени от съда като
пряко доказателство защото директно сочи за това, че преди смъртта си
пострадалия А. е имал досег с подсъдимия Р. и това е станало именно при опитите
на пострадалия да се защити от внезапното нападение на Р.. За да е налице
биологичен материал по ноктите на трупа от друго лице, то явно това лице е
имало близък контакт с В. Ж. А.. При установения факт, че пострадалия е бил
много чист и подреден човек, очевидно този материал е бил оставен именно
непосредствено преди смъртта на пострадалия и той принадлежи на извършителя на
противоправното деяние. ШОС намира за несъстоятелни и неподкрепени от никакви
доказателства доводите на защитата, че клетъчният материал открит върху ноктите на трупа е подхвърлен от полицията.
От показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели - съседи и приятели на пострадалия, безспорно се
установи, че В. Ж. А. към 10.06.2011 г. е живеел в гр. Нови пазар, на ул. “****”
№ ***, като апартаментът е бил собственост на починалата съжителка на А. -
Марийка П.. От техните показания се установява, че той е бил спестовен човек и
помагал на племенника си свид.Г.В.. В тази насока са и писмените доказателства
събрани по ДП, от които е видно, че В. Ж. А. е бил пенсионер и е получавал
висока пенсия, като размерът на последната му пенсия бил 737 лв. От показанията
на съседите на пострадалия се установява, че в миналото пострадалия е давал
пари назаем на свои близки, приятели, познати и на бивши негови колеги от завод
“Китка” – нови пазар, но в един момент престанал да дава заеми.
От показанията на свид. Р.Я.,
свид.Г.С., свид. М.А., свид. Р.Г., свид. М. К., свид. Р.Я., съдът приема за
безспорно установено, че 10.06.2011 г. е последният ден, в който те са видели
жив пострадалия В. Ж. А.. В тази насока са показанията на свид. Г.С. в хода на
съдебното следствие, че около 13.30 часа, когато маджунисвала стълбищен
прозорец на горната площадка във входа, чула прибирането на А., както и
разговор между него и мъж, който попитал: “Бат Васко имаш ли ..., имаш ли
...?”, а пострадалият отговорил “Нямам.” и малко след това чула звук от силен
блъсък от вътрешността на апартамента на В. А.. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля Ж.Н., който прави изчисления около касова бележка от магазин,
който той е посетил предния ден, доколкото честа практика е касовите апарати да
не са точно сверени и да не съвпадат с реалните часове. Неговите показания по
отношение на друг час се явяват изолирани и поради това не се кредитират. Показанията
на този свидетел и на свид.П.А., съдът не кредитира, тъй като те се явяват
изолирани и не кореспондират със събрания като цяло доказателствен материал. От
показанията на свид. Р.Я., свид. Р.Я., свид. Р.К., свид. М.А. дадени в съдебно
заседание и от прочетените показания на свид.В. и свид. К. по несъмнен начин се
установява начина по който е било открито тялото на пострадалия със
съдействието на полицията, както и двукратното посещение на свид.Й.П. – личен
лекар на А..
По несъмнен начин се установи, че
влизайки в апартамента свидетелите непосредствено са възприели, че в едно от
помещенията А. лежи на леглото в неестествена поза, напречно на леглото с крака
опиращи пода и обут с обувки. От показанията на свид. Р.Я. и свид. Ц.К., е
видно, че те са се впечатлили, че една от стаите е много разхвърляна и че целия
апартамент не бил в състоянието в което го поддържал пострадалия, който бил
известен като чист, спретнат и подреден човек. На свид. М.Б. направило
впечатление, че съседите обсъждали, че А. никога не влизал в апартамента си с обувки,
както са го намерили и то на леглото. Установява се, че именно свид. Р.Г. и свид.
Д.М. започнали да подготвят трупа с тоалет за погребение и разкопчавайки
връхната дреха на А. установили наличието на три прободни рани и изтекла кръв
по дрехите, одеялото и възглавниците на леглото. Именно тогава отново била
извикана полицията и жените спрели с почистването на къщата, а при повторното
идване личната лекарка оттеглила издаденото от нея съобщение за смърт.
Предвид изложеното, ШОС приема,
че показанията на съседите и приятелите на пострадалия – свид.Я., свид.Я.,
свид.Е.Й., свид. Й.Й., свид. Р.Г., свид. М.А., свид. М. К., свид. Р.К., свид. В.
М., свид.Г.С., свид. М. Н. безспорно установяват личността на пострадалия и
начина му на живот.
От показанията на свид.Д.М. и
свид. Н.К. „Гълъба” безспорно се установява, че в периода на задържането си по
различни дела и тримата заедно с подсъдимия са били задържани в ОЗ „Следствени
Арести” – Шумен и са се засекли в една килия. В този период при неформални
разговори подсъдимият Р. на въпрос дали той е извършил деянието за което е
обвинен, потвърдил, като заявил „оправих го” и казал също, че няма
доказателства. На въпросите как го е направил посочил, че използвал за повод
черпене за рождения си ден и носел кутия с бонбони. Подсъдимият е роден на ***г.,
т.е. два дни след деянието, така че тези показания на свидетелите се явяват
взаимнодопълващи и кореспондиращи с обсъдените до тук доказателства,
установяващи съпричасността на подсъдимия към деянието. Тези факти ШОС приема
за безспорно установени. Поради липсата на лабораторен анализ при огледа и
аутопсията на труп изолирани остават твърденията, че в бонбоните е имало
приспивателно и в тази насока ШОС не ги приема за безспорно доказани и не
възприема този факт като част от фактическата обстановка. Съдът счита, че
показанията на посочения от защитата свид.Н.К. следва да бъдат кредитирани
изцяло, тъй като свидетеля е незаинтересован и безпристрастен. От своя страна
неговите показания са в синхрон с показанията на свид.Д.М. в хода на ДП и пред
съда, които като цяло са безпротиворечиви помежду си и последователни и поради
това следва да се кредитират.
Тези изводи на съда
се потвърждават и събраните гласни доказателства от разпита на полицейските
служители извършвали първоначалните действия по оперативно-издирвателните
мероприятия, които са продължили с изпълнението на служебните си задължения до
разкриването на престъплението и които не са извършвали действия по
разследването по ДП - свид.М.Б. Д., свид. Т.Т., свид. П.Т., свид. К.М., свид. Н.С..
Показанията на тези петима свидетели, които са взели участие в оперативно
издирвателните мероприятия съдът кредитира изцяло защото те непосредствено са
възприели основни факти, които са от значение за разкриване на фактическата
обстановка по делото. Тези петима свидетели са участвали в друго качество в производството, а не в
друго “процесуално” качество и поради това за тях не важи забраната по
чл.118 от НПК. Те не са били разследващи
органи по смисъла на чл.52 ал.1 т.2 от НПК и чл.118 от НПК, а и в делото нито едно писмено доказателство за извършени
от тях процесуално-следствени действия. Изрично в същия смисъл са Решение
№183/06.04.2010г. по н.д. №80/2010г. на ІІн.о. на ВКС и Решение
№348/13.10.2009г. по н.д. №352/2009г. на
ІІ н.о.. А както многократно е приемал ВКС със свидетелски показания могат да
бъдат установени всички факти от значение за делото, които свидетелят е
възприел. Съобразно Р.453-2009-ІІ “недопустимо е забранителните норми,
ограничаващи едно лице да свидетелства, да се тълкуват и прилагат разширително.
Не може да се откаже възможността на всички служители на МВР, ангажирани с
оперативна работа по време на наказателния процес да свидетелстват за факти и
обстоятелства, станали им известни при разкриване на престъплението.” Поради
това ШОС кредитира изцяло показанията на тази група свидетели, които са взаимно
допълващи се и кореспондират от своя страна със заключенията на експертизите и
с показанията на свидетелите – съседи и приятели на пострадалия и с показанията
на свидетелите М. и К., които са били задържани заедно с подсъдимия в една
килия.
В изпълнение на
служебните си задължения свид.М.Б. Д. е поискал разрешение за разузнавателна
беседа със свид.Д.М. и го е посетил два пъти в ареста. Свид. Б. не е вършил нещо черезвичайно в този случай, а е
действал както всеки път, когато има задържано лице, по което е работил. Именно
при тези беседи, свид.Д.М. е споделил казаното от И.Р. – че той е оправил
пострадалия, но че няма доказателства и че е използвал за претекст да влезе при
него кутия с бонбони, уж да го черпи за рождения си ден. Показанията на свид.Б. са в синхрон с
показанията на свид.С., за който също е било издадено разрешението за свиждане.
Твърденията на адв.Т. и подсъдимия, че свид.Б. и прокурора са обещавали
по-ниско наказание на М. за да свидетелства по настоящото дело не се установяват по никакъв начин и съдът ги
приема като част от предприетата защитна позиция по делото – да се злепоставят
всички органи работили по някакъв начин с подсъдимия, като им се приписват
различни противоправни деяния. Споразумението сключено от защитника на М. и ШОП
съобразно правилата на НПК от една страна се обсъжда само между защитника и
представителя на ШОП, а не между обвиняем и оперативен работник, а от друга
страна е било одобрено от съда като непротиворечащо на закона и морала. Освен
това влезлите в сила съдебни актове по други дела, по които адв.Т. като
защитник на други обвиняеми или подсъдими или пък прокурор Г. като наблюдаващ
прокурор по други ДП са сключвали в рамките на служебните си задължения, след
като са били одобрени от съда, предвид установяването на доброволността при
подписването, не подлежат на коментар по други дела и за настоящото дело ШОС ги
приема за ирелевантни. По настоящото дело не бяха събрани никакви доказателства
за незаконни договорки между свидетелите по делото и прокурора по делото, с цел
облагодетелстване на свидетелите за сметка на подсъдимия Р.. Показанията на свид.Б. и на свид.М. се
потвърждават и от свид.Н.К. – посочен от защитата. Свид.К. е бил заедно в килия
с подсъдимия и свид.М. и е възприел непосредствено разговора между Д.М. и подсъдимия
за процесното деяние. Разпита на този свидетел е последователен и безпротиворечив
независимо от опитите на защитата и подсъдимия при разпита му да го объркат.
Неговите показания са в синхрон и с показанията на свид.С., свид.Б. и свид.М..
Показанията на тези четирима свидетели са взаимно допълващи се и кореспондиращи
си и поради това Шуменският Окръжен съд ги кредитира изцяло. Тези показания са
в синхрон и със заключението на ДНК експертизата, установяваща наличие на
биологичен материал от Р. по ноктите на пострадалия.
От показанията на свид. Х.а Х., свид.
Д. Г. и свид. Е. Е., както и от писмените характеристични справки за подсъдимия
по ДП, безспорно се установява хазартно поведение у подсъдимия с прояви и на
агресия, поради което му е било забранено да посещава игралното заведение,
което свид.Х. управлявала. Подсъдимият не отрича, че се е занимавал с хазарт и
че е проиграл апартамента си.
Обясненията на
подсъдимия, съдът възприема изцяло като плод на възприета защитна теза, в
изпълнение на която подсъдимият твърди редица превишавания на служебни
задължения от длъжностните лица работили по делото – служители на ОД МВР –
Шумен, РУ – Нови пазар и на наблюдаващия прокурор по делото. Неговите обяснения
са последователни във възмущението от всички несгоди, които е претърпял
подсъдимия, но не се подкрепят от нито едно доказателство по делото,
включително и от посочените от защитата и самия подсъдим свидетели. При разпита
на свид.Б., неколкократно в обясненията си, при разпита на свид.П.Т., той
твърди, че е бил съблечен по слипове и му е взето ДНК с клечка от устата в
присъствието на 10-12 полицая/стр.16 и стр.28, 29, 31 от съдебен протокол от
10.11.2015г., л.13 от съдебния протокол от 23.11.2015г./, но от събраните
доказателства безспорно се установи, че подсъдимия нито е бил събличан по
слипове, нито са му вземали проби за ДНК-анализ през 2011г. Според съда, за
обстоятелството, че с тампонче памук се е вземал ДНК-материал за анализ
подсъдимият вероятно е разбрал при събеседването си с други заподозрени, за
което говори на стр. 29 от съдебното заседание от 10.11.2015г. Не се установиха
никакви материали по делото от които да е видно, че през месец юни 2011г. на Р.
му е вземан сравнителен материал – нито писмени
протоколи, нито гласни – свидетелски показания. Безспорно се установи,
че на 16.06.2011г. за времето от 11.40 часа до 12.10 часа в сградата на РУ Нови
пазар с подс.Р. е работил свид. П.Т.. Поради това съдът приема за категорично
установено, че през 2011г. не е вземан материал за ДНК-регистрация за подсъдимия.
Дори и да беше вземан, щом подсъдимия се е смятал за невинен, не би следвало да
отказва да даде материал за ДНК анализ, което той е сторил.
Твърдението на
подсъдимия, че някой от полицаите в РУ – Нови пазар му се е представял за
заместник началник и го е уговарял се
опровергава от разпита на свид.К.М., свид.Т.Т., свид.П.Т. и от писмата от ОД на
МВР – Шумен установяващи, че в периода 10-30.06.2011г. Началник е бил титуляра Б.
М., който не е бил в отпуск – платен, неплатен или в болнични и сам е изпълнявал
служебните си задължения.
Твърденията на подсъдимия,
че е бил тормозен в ареста или че нарочно са го местили от килия в килия се
опровергават от показанията на свид. Р.С. – младши инспектор по охраната в
Следствени арести – Шумен в с.з. от 10.11.2015г. и от писмо и документация от ОС „ИН – Шумен –
л.239 -259, от които е видно, че при оплаквания е получавал адекватно внимание
и медикаменти, както и от постановление на ШРП от 10.07.2015г. – л.270 и постановление
на НПРП от 04.04.2014г. – л.230. Бяха
установени отговорите на всички жалби на И.Р. срещу действията на органите на
РУ – Нови пазар и на ОДМВР - Шумен, от които се е оплаквал и които видно от
самите постановления са му били изпратени и респективно са му били известни.
Не се установиха
свидетелите Н., М. и К. от гаража до болницата в гр. Нови пазар, където
подсъдимия твърди, че е бил по време на деянието и които подсъдимия сочи че са
били евентуално тормозени от органите на РУ – Нови пазар, за това, че ще им
бъде спрян бизнеса – л.186 от съдебното дело. Видно от показанията на свид.К.М.
и свид. П.Т. дамата са проверили твърдяното алиби на Р., но въпросния близък
роднина на Р., нито потвърдил, нито отрекъл алибито му, като заявил, че Р. ходи
там когато си иска и не може да каже за конкретен ден и конкретен час със сигурност.
Съдът намира за несъстоятелни и
несериозни доводите на защитата и подсъдимия за конспиративни договорки в ущърб
на подсъдимия между органите на полицията и прокуратурата и свидетелите по
делото М. и К., както и за умишленото злепоставяне на подсъдимия чрез
„измислянето му” от страна на полицията и ги възприема като резултат от
предприетата защитна теза. Съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения в хода на събирането на доказателствата по ДП. ШОС не
споделя довода на защитата, че възлагателните постановления нямали стойност.
При постановяването на присъдата съдът се позовава само на годни доказателства
събрани по надлежния процесуален ред. Според ШОС в настоящия случай, са събрани
достатъчно - и преки и косвени доказателства, които разкриват фактическата
обстановка по делото. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират
в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият И.Р.Р. умишлено е умъртвил В.
Ж. А. на 10.06.2011г., с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.115 от НК, защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността и гарантиращи правото на живот;
*
от обективна страна подсъдимият чрез
своите действия умишлено е умъртвил пострадалия В. Ж. А.: От назначените
по делото съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп и тройна
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че смъртта на пострадалия В. Ж. А. се дължи на остра
кръвозагуба, развила се вследствие прободно-порезното нараняване на сърцето.
Нанесени са били три проникващи прободно-порезни наранявания по предната страна
на гръдния кош: Едно прободно-порезно нараняване на сърцето. Едно
прободно-порезно нараняване на долния лоб на десния бял дроб. Кръв в
околосърцевата торбичка. Двустранен хемоторакс. Прерязване на II и III ребро в
ляво на гръдния кош. Прерязване на IV ребра в дясно на гръдния кош. Общо три
прободно-порезни рани на гръдния кош с дълбочина от 2-3 см до 5-6 см. Смъртта е
настъпила сравнително бързо и е била неизбежна. Поради това и съдът приема, че
прободно-порезното нараняване в областта на сърцето, като жизненоважен орган в
кратък период от време е довело до смърт по механизма на остра кръвозагуба.
-
посоченото прободно-порезно нараняване в областта на сърцето е получено в
резултат на замаха на подсъдимия И.Р.Р. с ножа в ръка към гръдната област от
тялото на пострадалия В. А.;
- т.е. е чрез
своите действия подсъдимият противоправно е лишил от живот пострадалият В. Ж. А.;
подсъдимият е въздействал пряко и непосредствено върху пострадалия, като уврежданията са резултат на
действието на предмет с остър връх и режещ ръб; нараняванията са нанесени със
сравнително голяма сила, което е довело до прерязване на меки тъкани и ребра;
уврежданията са причинени по механизма на удар, натиск и са били причинени от
три удара с посока на движещото се оръжие отпред назад и отгоре надолу;
подсъдимият е въздействал върху тялото на пострадалия по
начин да причини увреждане, което води до летален изход; с действията си на
10.06.2011г. подсъдимият е причинил биологичната смърт на В. Ж. А.; между
нанесените от подсъдимия три прободно-порезни наранявания в гръдната област и
настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като
в резултат именно на тези наранявания е настъпила смъртта на пострадалия на 10.06.2011г.;
*
субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице; видно от заключението на комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза по отношение на подсъдимия И.Р.Р. e че той не страда от
психично заболяване и е психично здрав. Експертите не са установили нарушения
на интелекта или на психичните качества, които да представляват „умствена
недоразвитост" и/или „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието" по смисъла на НК и които да го лишават от годността да разбира
свойството и значението на постъпките си и от възможността да ръководи
действията си в съответствие с разбирането за непозволеност и наказуемост; по
време на деянието Р. е разполагал с психичната годност да възприема правилно
фактите и обстоятелствата, свързани с него и би могъл да ги възпроизвежда в
обясненията си относно случилото се. Вещите лица заключават, че психичното
състояние на И.Р. му позволява да участва в наказателното производство и ако
желае — може да дава достоверни показания. Т.е. той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
*
от субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл – подс.Р. е предвиждал конкретните увреждания
на телесната неприкосновеност в областта на сърцето, съзнавал е общественоопасния
характер на своето деяние, като е искал настъпването на съставомерния резултат – смъртта на
пострадалия; подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал те
да настъпят. Обстоятелството, че Р. е използвал хладно оръжие - нож, води до
извода, че той несъмнено е знаел, че ножа е остър и опасен и с него може да се
отнеме живот. Факта, че ножа е бил насочен към гръдната област на пострадалия,
където се намира сърцето и белия дроб, които са жизненоважни органи сами по
себе си и то на изключително близко разстояние обуславя извода, че подсъдимият
е искал настъпването точно на постигнатия от деянието му резултат. Щом е
ползвал нож с такива размери, то той е действал съзнателно с него и с
насочването му към гръдната област на пострадалия е бил абсолютно наясно, че
при прободно-порезно нараняване – ще го лиши от живот; Умисъла на дееца е
включвал именно лишаване от живот, тъй като той е действал с такова оръжие върху
жизненоважна част от тялото на пострадалия и така, че целеният резултат да бъде
постигнат, т.е. да бъде умъртвена жертвата. В този смисъл е Решение №687/92г.
по н.д.№702/92г. на ІІн.о.. В този смисъл е и константната практика на ВС и
ВКС, съобразно която, за умисъла се съди от средствата с които е извършено
деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването – жизнено
важни центрове и органи на тялото, от разстоянието, от което се посяга на
жертвата, от поведението на дееца и от други обстоятелства - ППВС №2/57г., Р
№417/2002г. на ІІн.о., Р.№116/13.05.1999г. на Ін.о., Р №168/96г. на ВК на ВС, Р
№40/96г. на Ін.о., Р.№413/69г. на ІІн.о., Р.№73/94г. на І.н.о., Р.№2/88г. на
Ін.о. Дори да се приемеше, че подсъдимия, наред с целения резултат е
предвиждал, че може да настъпи смъртта на пострадалия, но се е отнасял
безразлично към това, като го е допускал, то тогава деянието пак би било
умишлено, но при евентуален умисъл. В настоящият случай обаче, съдът приема, че
замахвайки с голям кухненски нож подсъдимият И.Р. е знаел, че ще го прободе
дълбоко и насочвайки го трикратно в гръдната му област, където са сърцето и
белите дробове е искал именно това – да го лиши от живот;
- за
прецизност следва да се отбележи и че подсъдимият не е извършил деянието по
непредпазливост като форма на вина; за да се обсъжда такава форма на вина е
необходимо не само декларативно несъгласие с резултата, а обоснована от гледище
на дееца увереност, че този резултат няма да настъпи, поради действието на
някакви годни неутрализиращи фактори – например, че ножа е малък, тъп или други
подобни; напротив в настоящият случай подсъдимият е действал с увереността, че кухненския
нож е именно хладно оръжие, което може да прободе дълбоко тялото на жертвата и
това да причини смъртта на В. Ж. А.. При насочването на голям кухненски нож и
то три пъти и с голяма сила, няма как да се приеме, че той е могъл да разчита
на някакви годни неутрализиращи фактори, освен на обикновената случайност, че
неговата смърт няма да настъпи.
Предвид
всичко гореизложено, ШОС не може да сподели изводите на защитата, за
недоказаност на обвинението, за липсата на доказателства спрямо неговия
подзащитен и превишаването на служебни задължения от всички органи на РУ- Нови
пазар, ОД на МВР – Шумен и ШОП, които са работили по случая. Очевидно е, че
вменяването на престъпни прояви на всички работили по досъдебното производство и
вербалното възмущение от техните действия е резултат от предприета защитна теза
лансирана от страна на подсъдимия и поддържана от неговия защитник – адвокат
оказващ помощ по ЗПП. Обстоятелството, че всички работили по случая са
изпълнявали съвестно служебните си задължения и не са превишавали правата си се
установява от писмените доказателства събрани по искане на подсъдимия, защитата
и прокурора. Техните действия са били обект на проВ. и от органите на Районна
прокуратура – Шумен, Районна – прокуратура – Нови пазар и Вътрешна сигурност на
МВР - София и никой от проверяващите не е намерил данни за извършено
престъпление, доказателства за което са събрани по делото.
По
подробно изложените до тук аргументи от съда не се възприема и довода за
наличие на визираните от защитата противоречия в събраните доказателства и
липса на доказателства за авторството на деянието.
Шуменският
окръжен съд категорично се разграничава и от доводите на адв.Т. направени във
връзка с принадлежност на лицето към национално малцинство и тези доводи не се
вземат предвид при постановяване на присъдата. В съответствие с чл.14 от
ЕКЗПЧОС за настоящия състав е без значение дали подсъдимият спада към някое
национално малцинство и ШОС не е изследвал това обстоятелство и при снемане на
самоличността на лицето. Доколкото такива доводи се изтъкват единствено и само
от защитника, а нито органите на полицията нито на прокуратурата са лансирали
подобни доводи и не са обосновавали изводи на тази основа, съдът намира че при
разглеждането на делото в ДП и пред съда не е бил нарушен чл.14 от ЕКЗПЧОС и не
са накърнени правата на Р. като обвиняем, респективно като подсъдим. Според ШОС
при постановяването на присъдата е недопустимо да се обсъждат доводи относно
евентуална етническа принадлежност на Р. и поради това настоящия състав не
счете за нужно да изследва това обстоятелство.
Като
причина за извършване на престъплението
от страна на подсъдимия, следва да се отбележи преди всичко незачитането на
чуждата телесна неприкосновеност и живота и здравето на хората, както и
подценяване на правно защитени интереси на човешката личност.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на
факта, че се касае за посегателство срещу телесната неприкосновеност на човека,
здравето и живота му; което е извършено с голям кухненски нож;
- степента на
обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му: подсъдимият И.Р.Р.
е роден на ***г***. С основно образование е, не е работил постоянно преди
задържането си и е разведен, като има една пълнолетна дъщеря. Осъждан е пет
пъти: С присъда по НОХД № 10/1974/1974г. на Районен съд гр.Нови пазар, влязла в
сила на 06.04.1974г. Р. е бил осъден за извършени като непълнолетен: на
30.12.1973г. престъпление по чл.255, т.4 НК вр. с чл.63, ал.1, т.5 НК и на
05.10.1973г. престъпление по чл.197, т.1 НК вр. с чл.63, ал.1, т.4 НК, като на основание
чл.23 НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 1 година
при общ режим. Освободен е от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и
е настанен в ТВУ. На основание чл.66 НК е отложено изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за срок от две години; С присъда по НОХД № 133/1974г. на
Районен съд гр.Нови пазар, влязла в сила на 31.01.1975г, за извършено като
непълнолетен през м.септември 1974г. престъпление по чл.194, ал.3 НК вр. с чл.
54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при
първоначален общ режим, като на основание чл.69, ал.2 НК е освободен изцяло от
изтърпяване на наложеното наказание по НОХД № 10/1974г. по описа на Районен съд
гр.Нови пазар; С присъда по НОХД № 47/1979г. по описа на Районен съд гр.Нови
пазар, влязла в сила на 14.06.1979г. за извършено на 11.02.1979г. престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 НК вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален строг режим. С присъда
по НОХД № 36/1991г. по описа на Районен съд гр.Нови пазар, влязла в сила на
30.01.1992г., за извършено на 22.04.1991г. престъпление по чл.252, ал.1 НК вр.
с чл.195, ал.1, т.З НК и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 2 години. На основание чл.66 НК е отложено изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за срок от 5 години; С присъда по НОХД № 56/1996г.
по описа на Районен съд гр.Нови пазар, влязла в сила на 12.12.1996г. за
извършено на 24.02.1996г. престъпление по чл.152, ал.1, т.2 НК вр. с чл.18 НК и
чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и за
извършено през м. февруари 1996г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК вр. с
чл.26, ал.1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година, като на основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание за
двете деяния лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален общ
режим. На осн. чл.68 НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД №
36/1991г. по описа на Районен съд гр.Нови пазар. С определение от 13.04.2001г.
по ЧНД № 214/2001г. по описа на Окръжен съд гр.Плевен, влязло в сила на 13.04.2001г.,
Р. е условно предсрочно освободен с остатък от наказанието 6 месеца и 3 дни с
изпитателен срок от 6 месеца и 3 дни. Според ШОС подсъдимият не е реабилитиран
за престъпленията си, тъй като предвид осъжданията му съобразно чл.88а ал.2 и 3
от НК десетгодишния срок за реабилитация започва да тече с изтичане на
изпитателния срок от 6 месеца и 3 дни, считано от определението на ПОС влязло в
сила на 13.04.2001г. – т.е. от 16. 10.2001г.
и изтича на 16.10.2011г., т.е. към датата на процесното деяние –
10.06.2011г. не е бил изтекъл. Извършването на процесното деяние е пречка за
настъпване на реабилитацията и поради това подсъдимият се счита за осъждан. По
досъдебното производство – т.ІV, л.121 са събрани лоши характеристични данни за
лицето – че е сприхав по характер, че трудно се комуникира с него и че когато е
засегнат става агресивен, че изпадне ли в безизходица е способен на всичко, че
е отмъстителен. В тази справка се съдържат и данни, че е вземал пари на заем от
пострадалия, които впоследствие не е връщал, че е заплашвал служителите в
Община – Нови пазар, че ще ги убие. Изводите в тази справка се подкрепят и от
докладната записка в т.ІV л.124 от ДП,
където разузнавачът Нелко Н. в сектор ПКП при ОД МВР – Шумен е сигнализирал, че
на 11.11.2014г. през нощта е провеждал
беседа с подсъдимия Р. във връзка с извършено убийство в гр.Нови пазар и
по време на беседата, И.Р. се е заканил, че след като бъде освободен от ареста
може да стане „Лясковец №2”, тъй като полицаите в гр.Нови пазар са му налагали
психически тормоз. Не на последно място следва да се отбележи, че в подкрепа на
изводите в тази справка са и заплахите към прокурор Г., която е внесла
обвинителния акт срещу подсъдимия, в съдебните заседания пред ШОС, че ще пуска
жалби до различни инстанции срещу нея. /заплахите са отразени в съдебните
протоколи и заедно с предупрежденията на председателя на състава за поведението
му./ Поведението на подсъдимия в съдебно заседание – опитите за саморазправа и
агресивна вербални полемика с част от свидетелите, вменяването на
заговорнически полицейски действия срещу него обуславя също извод за наличието
на лоши характеристични данни. ШОС приема за установено по делото и хазартно
поведение на подсъдимия, за което са налице данни както в характеристиката,
така и в свидетелските показания, за които подсъдимия даде съгласие по чл.371
т.1 от НПК да не се разпитват, като съдържанието на тези протоколи
непосредствено бъде използвано. Съдът не приема наличието на хазартна
зависимост /развитието на хазартното поведение до степен на зависимост/ у
подсъдимия поради липсата на съдебно-психологическа и психиатрична експертиза в
тази насока. От всички тези обстоятелства съдът преценява, че у подсъдимия има
трайно изразена антисоциална нагласа за противоправно поведение и неговата обществена опасност е висока.
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по
отношение на обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност и
здравето на хората.
Съдът
преценява, че за подсъдимия не са налице смекчаващи
вината обстоятелства и констатира като отегчаващи
вината обстоятелства освен високата обществена опасност на деянието и дееца,
обстоятелството, че е осъждан и са му налагани наказания по НК и че има лоши
характеристични данни, които обуславят извода за трайно установена склонност у
подсъдимия към антисоциално поведение.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, при наличието
на констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За
престъплението по чл.115 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" от десет до двадесет години. Съдът приема за справедливо и
съответно на извършеното предвид високата обществена опасност на конкретното
деяние и високата обществена опасност на дееца да наложи наказание “лишаване от
свобода” в размер между средата и максимума предвиден от закона за това
престъпление, но по-близко до максимума, а именно – осемнадесет години. На основание чл.59 ал.1 от НК следва да бъде
зачетено предварителното задържане на подсъдимия И.Р.Р., считано от 12.11.2014г.
до влизане на присъдата в сила. Съобразявайки тези обстоятелства по отношение
на така определеното наказание “лишаване от свобода” в посочения размер, ШОС
приема, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
ефективното изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим в
съответствие с чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС в затворническо заведение -
затвор, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия предвид
зрялата му възраст и ще бъдат изпълнени целите на наказанието. Определеният
размер на това наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът възложи на подсъдимия
направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК направени в
хода на досъдебното производство и пред съда в размер общо на 7574,35 лв., от
които 1557,21лв. по сметка на ОД на МВР – Шумен, 5827,14лв. по сметка на
ДПУБ-МВР (за НИКК) и 190,00лв.по сметка
на ШОС в полза на бюджета на съдебната власт, като ги присъди в полза на
органите, които са ги направили. Разходите, които са направени за заплащане на
труда на вещи лица, които не са били ползвани за установяване виновността на
подсъдимия, не са били приобщени в хода на съдебното следствие по настоящото
дело и при постановяване на присъдата, не следва да му се възлагат, а следва да
останат за сметка на държавата.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: