№ 2538
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110155603 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК – за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи
незаплатени суми по договор за кредит за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че на ... г. с ответника сключили договор за кредит във
формата на електронен документ, като договарянето се осъществило чрез
средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/.
Договорът бел сключен с подписването му от кредитополучателя в платформата
на ищцовото дружество чрез индивидуален СМС код. След сключване на
договора кредитополучателят е получил сума от 2 500 лева срещу задължение за
връщане на сумата - главница, лихви, такси, разноски, в срок до ...г. Твърди, че
ответникът не изпълнил задълженията си за връщане на получените суми, поради
което дължи главницата, уговорената договорна лихва, такса за експресно
разглеждане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения нищожност на
договора като противоречащ на ЗПК. Твърди, че е заплатил сумата от 1747,50
1
лева, които твърди, че следва да се отнесат за погасяване на главницата по
договора.
С молба с вх. № .../... г. ищецът е оттеглил частично исковата си претенция,
като в оттеглената част с протоколно определение от 01.02.2024 г., съдът е
прекратил производството в частта за претендирана главница в размер на 1747,50
лева, 73,32 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 1747,50 лева
за периода 26.10.2022 г. до 29.03.2023 г.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за връщане на предоставени в заем
суми.
От представените по делото Договор за ... № SO-.../... г., Общи условия за
предоставяне на ... и Стандартен европейски формуляр се установява, че на
посочената дата между ответника А. В. Д., в качеството му на кредитополучател,
и ..., в качеството му на кредитодател, е сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние, по силата на който ... предоставило на А. В. Д. сумата в
размер на 2 500 лева, която ответникът се задължил да върне с едно погасителна
вноска с падеж ... г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 206,25 лв., както
и такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 1 250 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент в размер 40,15 % и годишен процент на разходите от
47,08 %
Получаването на сумата от ответницата се установява от представеното по
делото платежно нареждане с номер на операцията ... от ... г., удостоверяващо
изплащането на паричен превод в размер на 2 500 лева, нареден с основание „... №
SO-.../... г.“ в полза на А. В. Д..
Не е спорно и от представените по делото платежни нареждания, а именно
платежно нареждане от 26.10.2022 г. за сумата в размер на 582,50 лева, извършено
от А. Д. по сметка на ... с посочено основание „SO-... ЕГН ...“, платежно
нареждане от 23.11.2022 г. за сумата в размер на 582,50 лева, извършено от А. Д.
по сметка на ... с посочено основание „SO-... ЕГН ...“ и платежно нареждане от
29.12.2022 г. за сумата в размер на 642,50 лева, извършено от А. Д. по сметка на ...
с посочено основание „SO-... ЕГН ...“ се установява, че А. Д. е изплатил в полза на
ищеца по процесния договор за кредит № ... сумата в общ размер на 1747,50 лева.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
2
Основателността на предявените установителни искове за главница и
възнаградителна лихва по договора за ... се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: наличието на валидно правоотношение по договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, изпълнение на задълженията си
по него – предоставяне на парична сума срещу задължение за връщането й, както
и размера на претенциите си /главница и лихви/.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е
заплатил исковата сума /за което не сочи доказателства/.
Ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП, поради което и процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ SO-.../... г.,се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, като
съобразно посочения закон, приложение относно потребителските договори има
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, като се явява потребител и
по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПФУР.
Предвид нормата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за ... е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Договорът за ... следва да се сключи в писмена форма на хартиен или друг траен
носител със задължителното му съдържание по чл. 11 ЗПК, а именно: общият
размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски (т. 11). Съобразно разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР такъв договор може да бъде сключен и като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга,
3
по отношение на която законът е приложим е и кредитирането. Разпоредбата на
чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил
задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за
сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях -
чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
установи, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. С оглед
на горното следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от
разстояние. Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в електронен
документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Същият е
представен по делото възпроизведен на хартиен носител като препис заверен от
страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на
договора са счита за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Следователно, следва да се приеме за доказано
сключването между страните на договор за кредит с посоченото в представения
документ съдържание.
Процесуалният представител на ответника е навел възражения за
нищожност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
противоречието му с императивните изисквания на специалния закон и в частност
с разпоредбите на чл. 11, ал. 1,т. 9 и т. 10 ЗПК. Отделно от това следва да се
отбележи, че нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради
което съдът може служебно да се произнесе по действителността на договор, респ.
клаузи в договор за ..., когато са налице за това правни или фактически
обстоятелства.
Съгласно чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – чл. 148 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за ... е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
4
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид
с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за ... е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за ... между страните, съдът
приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор
такса „експресно разглеждане на кредита“, представлява разход, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР
/индикатор за общото оскъпяване на кредита/ – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод
следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за ..., които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по -
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални
такси.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с
допълнителни услуги по договора – чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер
процесната услуга „експресно разглеждане“ очевидно няма. В частта ѝ по
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада
5
в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по
договора, да предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по договора, а
не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в
годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като
отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Предвид изложеното макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират
на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване
на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този
смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ищецът е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В
тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК. Така изрично е прието в Решение № 24/07.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021
г. по описа на Софийски градски съд, III – Б въззивен състав, Решение от
11.03.2022 г. по в. гр. д. № 9492/2020 г. по описа на Софийски градски съд, II – Е
въззивен състав и Решение № 2074/28.07.2022 г. по в. гр. д. №
20211100512526/2021 г. по описа на Софийски градски съд, II – А въззивен състав.
Както бе посочено страните не спорят, че ответникът е заплатил на ищеца
сумата в размер общо на 1747,50 лева преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ответникът представя платежни нареждания за
извършени плащания в по-висок размер, а именно 1807,50 лева, но доколкото
последният изрично навежда твърдения, че погасяването е в размер на 1 747,50
лева, то съдът приема, че с остатъка в размер на 60 лева е извършено плащане на
основание, различно от процесния договор за кредит. Кредиторът не би могъл да
осъществи прихващане на изпълнение с несъществуващите задължения за такса
6
„експресно разглеждане на кредита“ и договорна лихва, поради което със
заплатената от ответника сума е възможно погасяване само на валидно
възникналото задължение за връщане на чистата стойност на кредита
/главницата/. Следователно ищецът се легитимира като кредитор на вземане в
размер на 752,50 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – получената
чиста стойност на кредита подлежи на връщане при поискване. Предходна забава
обаче няма, доколкото уговорките за връщане на кредита на погасителни вноски
не обвързват потребителя.
Доколкото в хода на производството ищецът е направил частично оттегляне
на исковата претенция за главница, то искът следва да бъде уважен за в пълния
предявен размер от 752,50 лева.
Предвид изложеното, в останала част исковите претенции за заплащане на
договорна лихва, лихва за забава и такса за експресно разглеждане на кредита
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на
заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск,
съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в
заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Направените от ... разноски по ч. гр. д. № 17195/2023 г. за процесните вземания
възлизат на сумата общо в размер на 1037,33 лева, от които сумата в размер на
57,33 лева внесена държавна такса и сумата в размер на 980 лева адвокатско
възнаграждение. По съразмерност в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата в размер на 276,85 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищеца съдебни разноски в производството по 422 ГПК съразмерно на уважената
част от исковата претенция. Сторените в настоящото производство разноски от
ищеца възлизат на сумата общо в размер на 1406,39 лева, от които сумата в
размер на 56,39 лева довнесена държавна такса и сумата в размер на 1 350 лева
заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
страната. По съразмерност в тежест на ответника следва да бъде възложена
7
сумата в размер на 375,34 лева.
Ответникът не претендира и не представя доказателства за сторени в
настоящото производство разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ... с ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., срещу А. В. Д., ЕГН ********** с адрес в ..., ... искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че А. В. Д. дължи на „... сума в размер на
сумата от 752,50 лева, представляваща главница по Договор за кредит № .../... г.,
ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането,
които вземанията са предмет на издадена на 13.04.2023 г. заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17195 по описа на СРС за 2023 г, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 206,25 лева, представляваща възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода от ... г. до ...г., сумата в 35,01 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
26.10.2022 г. до 29.03.2023 г., както и сумата в размер на 5 лева, представляваща
такса за експресно разглеждане на кредита.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН ********** с адрес в ..., ..., да заплати на ... с ЕИК
..., седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
276,85 лв. – сторени разноски в заповедното производство и 375,34 лв. – сторени
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8