Р Е Ш Е Н И Е
№106
гр. Враца,15.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА,
втори състав, в публично заседание на 28.02.2022г. /двадесет и осми февруари,
две хиляди и двадесет и втора година/, в състав:
АДМ.СЪДИЯ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 34 по описа на АдмС – Враца за
2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр.
чл.25 ал.5 от Закон за хората с
увреждания /ЗХУ/.
Образувано е по ЖАЛБА
на П.А.Д. ***, чрез пълномощник – *Д.К.Д., против ЗАПОВЕД № ЗХУ-ИО/Д-ВР/4940/ФП
от 16.12.2021г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Враца,
потвърдена с Решение № 06-РД06-0001/
04.01.2022г. на Директора на Регионална Дирекция “Социално подпомагане“-Враца,
с което решение е отхвърлена жалба с вх. № 06-94П-00-2358/ 29.12.2021г. против
заповедта.
В жалбата се излагат
доводи, че оспорената заповед противоречи на Конституцията, а решението е
незаконно и морално недопустимо. Иска се отмяна на решението и постановяване изплащане
от РДСП-Враца или ДСП-Враца на П.Д. на неизплатената месечна подкрепа за
времето от 01.01.2021г. до 30.11.2021г.
В съдебно заседание жалбоподателката,
чрез пълномощника, поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и по Писмения отговор до съда. Твърди се фактически
незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендират се разноски.
Ответникът в Писмен
отговор оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е
законосъобразна, постановена от компетентен орган, в предписаната от закона
форма и издадена при липса на съществено нарушение на
административно-производствените правила, и съобразена с материалния закон и
неговата цел, за което се излагат подробни съображения. Иска се отхвърляне на
жалбата, като неоснователна. Пред съда не се явява представител.
По делото са
приложени писмени доказателства, като от страна на ответника е представено
заверено копие на образуваната административна преписка.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката П.А.Д.
е лице ***, съгласно Експертно решение на ТЕЛК *** №***със срок – ***.
На 03.12.2015 г.
жалбоподателката П.Д. подала Заявление-декларация /на л.43 от делото/ до
ДСП-Враца за извършване на социална оценка, към което приложила Декларация
/л.45/, Експертното Решение на ТЕЛК /л.46-47/ и Анкетна Карта /л.48-49/.
От ДСП-Враца били
изготвени Социален Доклад на 04.12.2015г. /л.50-51/ и Социална оценка на
18.12.2015г./л.52/. Социалната оценка била издадена за срок от 5 год. до
18.12.2020г. и връчена в същия ден на упълномощеното лице – * Д.К..
На 05.01.2016г.
жалбоподателката подала Заявление-декларация за отпускане на месечна добавка за
социална интеграция /л.54-55/, чрез съпруга си, за който е приложено Генерално
Пълномощно /л.56-57./
Със Заповед № В7 от
22.01.2016г. на Директора на ДСП-Враца /л.60/ е отпусната месечна добавка, посочена по вид и размер, и посочен срок – от
дата 01.01.2016г. до 31.12.2020г., за което решение пълномощника бил уведомен
на 28.01.2016г.
С последващи 3бр. Заповеди с дати от
26.01.2018г. /л.63-65/ на Директора на ДСП-Враца, за всеки един вид от
добавките, са увеличени добавките, считано
от дата 01.01.2018г. до 31.12.2020г. Няма данни тези заповеди да са връчени на
жалбоподателката или упълномощеното лице.
Със Заповед от
30.01.2019г. /л.67/ е отпусната месечна
финансова подкрепа, със срок от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. Няма данни тази
заповед да са връчени на жалбоподателката или упълномощеното лице.
Считано от 01.01.2021г. е преустановено изплащането на месечната
финансова подкрепа, за което жалбоподателката научила през м. ноември на 2021г.
/жалба л.9 и писмо л.39/.
На 08.12.2021г.
жалбоподателката подала Заявление-декларация, вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВР/494 /л.24/ за
изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20 ал.1 от ЗХУ с
приложен Формуляр за самооценка /л.25-32/. На заседание на специализирания
отдел от 15.12.2021г. /л.33-34/ е
изготвена индивидуална оценка на потребностите /ИОП/ за срок от пет години от
01.12.2021г. до 31.12.2026г. с установена потребност от подкрепяща мярка
месечна финансова подкрепа /МФП/.
Със Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ВР/4940/ФП от 16.12.2021г. на Директора на ДСП-Враца /л.35/ е отпусната МФП по чл.70 т.2 от ЗХУ в размер
на 15 на сто от линията на бедност /369 лв. за 2021г./ - 55.35 лв. за периода
от 01.12.2021г. до 31.12.2026г. ИОП и заповедта са надлежно връчени на
упълномощено лице на 17.12.2021г.
Жалбоподателката П.Д.,
чрез пълномощника си и * Д.К., обжалвала тази Заповед пред Директора на
РДСП-Враца /л.40-42/ с Жалба с вх. № 06-94П-00-2358/ 29.12.2021г.
Във връзка с жалбата
от Директора на ДСП-Враца е изпратено писмо /л.38-39/ до Директора на
РДСП-Враца.
С Решение № 06-РД06-0001/ 04.01.2022г. на Директора на Регионална
Дирекция “Социално подпомагане“-Враца /л.17-22/ е отхвърлена жалба с вх. №
06-94П-00-2358/29.12.2021г. против заповедта, което решение е получено на
06.01.2022г. /л.23/.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, в законоустановения
преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване,
поради което е ДОПУСТИМО.
Жалбата е допустима,
като в Решение №
06-РД06-0001/04.01.2022г. на Директора на РДСП-Враца изрично е указано, че
Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВР/ 4940/ ФП от 16.12.2021г. на Директор на ДСП -Враца, може
да се обжалва чрез ДСП-Враца, пред АдмС-Враца, по реда на АПК, в 14-дневен срок
от съобщаване на решението. За решението жалбоподателката е уведомена на
06.01.2022г. и е подала жалба на 14.01.2022г., т.е. в 14-дневния срок по чл.149
ал.1 от АПК. Налице е правен интерес, тъй фактически се иска финансовата
подкрепа да бъде изплатена считано от 01.01.2021г., а не от 01.12.2021г., както
е посочено в оспорената заповед. Налице е и надлежно упълномощаване /л16/.
Заповедта подлежи на обжалване съгласно чл.25 ал.5 от ЗХУ.
Разгледано по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Директора на ДСП-Враца или оправомощено от него длъжностно лице, е
компетентния орган съгласно чл.25 ал.1 т.1 от ЗХУ, тъй като с оспорената
заповед е отпусната месечна финансова подкрепа. В същия смисъл е и разпоредбата
на чл.13 ал.2 от ЗСП /Закон за социалното подпомагане/. Заповедта е подписана
от „За Директор“ – М. Т. Е., което е оправомощено длъжностно лице, съгласно
представената Заповед № РД01-0325/12.08.2020г. /л.73/. По време на издаване на
заповедта /16.12.2021г./, Директора на ДСП-Враца е бил в законоустановено
отсъствие – платен отпуск, съгласно Заповед № ЧР-7 3739/02.12.2021г. на Зам.
Изпълнителен Директор на Агенция за социално подпомагане /л.94/. В случая оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Изложени са
фактически и правни основания за
издаване на акта, от тях може да се направи извод каква е действителната воля на адм.орган.
По тези съображения заповедта не е нищожна.
При издаване на оспорената Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВР/4940/ФП от 16.12.2021г.
на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Враца няма допуснато нарушение на процесуални и материално-правните норми.
След подадено Заявление-декларация от
08.12.2021г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20 ал.1
от ЗХ е изготвена ИОП на 15.12.2021г. за
срок от пет години от 01.12.2021г. до 31.12.2026г. с установена потребност от
подкрепяща МФП. С оспорената Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ВР/4940/ФП от 16.12.2021г. на Директора на ДСП-Враца е отпусната МФП
по чл.70 т.2 от ЗХУ в размер на 15 на сто от линията на бедност /369 лв. за
2021г./ - 55.35 лв. за периода от 01.12.2021г. до 31.12.2026г. ИОП и заповедта
са надлежно връчени на упълномощено лице на 17.12.2021г. Жалбо-подателката е
обжалвала тази Заповед пред Директора на РДСП-Враца с Жалба с вх. № 06-94П-00-2358/29.12.2021г. С
Решение № 06-РД06-0001/ 04.01.2022г. на Директора на РДСП-Враца е отхвърлена
жалба с вх. № 06-94П-00-2358/ 29.12.2021г. против заповедта, което решение е получено
на 06.01.2022г. В случая няма допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на оспорената заповед.
Спазени за изискванията на ЗХУ при издаване на заповедта.
Няма нарушение на
материално правни разпоредби. Съгласно чл.68 ал.1 от ЗХУ, ** имат право на
финансова подкрепа в зависимост от потребностите си, определена в индивидуална
оценка по чл.20 от закона. В нормата на чл.26 ал.4 от ЗХУ е посочено, че срокът
на действие на индивидуалната оценка на потребностите, издадена въз основа на
пожизнено експертно решение, е 5 години от датата на издаването й.По чл.25 ал.1
т.1 от ЗХУ, въз основа на заключението в ИОП директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за
отпускане на месечна подкрепа по чл.69 ал.1. Съгласно чл.70 т.2 от ЗХУ, право
на месечна финансова подкрепа по чл.69
т.1 имат хората с трайни увреждания над
18 год. възраст, както следва: от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер на 15 на сто
от линията на бедност.През 2021г. линията за бедност е 369 лв., съгласно ПМС №
265/24.09.2020г. Изготвената ИОП на 15.12.2021г. е установила необходимост от
предоставянето на МФП по чл.70 т.2 от ЗХУ в размер на 15 на сто от линията на
бедност, за период от 01.12.2021г. до 31.12.2026г., съгласно чл.18 ал.2 т.1 от
ППЗХУ. Съгласно чл.66 ал.3 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска на
11-во число на месеца, в който е изготвена ИОП и се изплаща най-късно до края
на месеца, следващ месеца, за който се отпуска в рамките бюджетната година, с
изключение на МФП, отпусната през м.декември, която се изплака най-късно до 31
януари на следващата година. В § 6 ал.1 от ПЗР на ЗХУ е посочено, че заповедта
за отпускане на МФП по чл.70 се издава за срока, посочен в експертното решение
за определяне на процента на трайно намалена работоспособност или вида и
степента на увреждането. Срокът на действие на заповедта, издадена въз основа
на пожизнено експертно решение, както и в случаите по чл.26 ал.3 , е 5/пет/
години от датата на издаването й.
Двете административни
производства, образувани по подадените от жалбоподателката в ДСП-Враца
Заявления-декларации през 2016 г. и през 2021г., са отделни и са приключили със
съответната Заповед. Със Заповед № В7 от 22.01.2016г. на Директора на
ДСП-Враца е отпусната месечна
добавка, посочена по вид и размер, и
посочен срок – от дата 01.01.2016г. до 31.12.2020г., за което решение
пълномощника бил уведомен на 28.01.2016г. Тази заповед не е обжалвана и е
влязла в сила. Следвало е жалбоподателката, след изтичане на срока /31.12.2020г./ да подаден ново заявление-декларация, което
същата е сторила, но не през м.януари, а през м.декември на 2021г. Отменения
ЗИХУ и сега действащия ЗХУ, не предвиждат задължение на административния орган,
в случая ДСП-Враца, да следи служебно за изтичане срока на отпуснатите
добавки/финасова подкрепа и да уведомява за това правоимащите лица. Адм.орган
съгласно чл.61 ал.1 от АПК и чл.25 ал.3 от ЗХУ, е длъжен да съобщи писмено на
лицето само за акта с който му се отпуска МФП и да му връчи ИОП. Действително в
писмото на ДСП-Враца до РДСП-Враца се сочи, че практика е при случаи на изтекли
срокове да се уведомява по телефона лицето, но такова задължение фактически
нямат по закон. При определен срок на валидност на заповедта, не се издава акт
за прекратяването й, след изтичане на срока.
В случая не се
оспорва размера финансовата подкрепа, а срока в който е отпусната. С оглед
гореизложените съображения, съдът намира, че срока на валидност на оспорената
заповед - считано от дата 01.12.2021г. до дата 31.12.2026г. е законосъобразно
определена. Изложените в жалбата, в писмения отговор и пред съда съображения за
незаконосъобразността й, се явяват неоснователни.
Предвид на изложеното оспорената Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВР/4940/
ФП/16.12.2021г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Враца, потвърдена с Решение № 06-РД06-0001/04.01.2022г. на Директора на Регионална
Дирекция “Социално подпомагане“ – гр. Враца, се явява законосъобразна -
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила, материално правните разпоредби, в
съответствие с целта на закона, и не са налице основания за отмяната й по
смисъла на чл.146 АПК.
Жалбата на П.А.Д. ***,
чрез пълномощник – * Д.К.Д., против заповедта се явява неоснователна и следва
да се отхвърли.
По делото от страна на Директора на ДСП-Враца
няма искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се
произнася за разноски по делото.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.Д. ***,
против ЗАПОВЕД № ЗХУ-ИО/Д-ВР/4940/ФП/16.12.2021г. на Директор на Дирекция „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ - Враца, потвърдена с
Решение № 06-РД06-0001/ 04.01.2022г. на
Директора на РД “Социално подпомагане“-Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване - съгласно
чл. 13, ал. 6 изр.2-ро от Закона за
социалното подпомагане.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати
на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: