РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 19.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ
АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА
ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и
с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ, като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 271 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.А.И.
***, действащ чрез адв.С.С. ***, против Решение № 337 от 13.07.2021 г.,
постановено по АНД № 744/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 38-0000325 от 15.02.2021 г. на Директора на РД
”Автомобилна администрация” - Русе, с което за нарушение на чл. 36, § 1, т.(i) от Регламент (ЕС) №165/2014
и на основание чл. 93в, ал. 17 т. 1 от
ЗАвПр му е наложен административно наказание „глоба“ в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че несъответствието между посочените за нарушени правни норми
в АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото
на защита на касационния жалбоподател.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Ответникът
по касационната жалба – РД АА - Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него НП РС - Русе е
приел, че в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество
въззивният съд е приел за еднозначно и безспорно установено, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си, съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 36, § 1, т.(i) от Регламент (ЕС) №165/2014, поради
което законосъобразно му е наложено предвиденото в чл. 93в, ал. 17 т. 1 от ЗАвПр наказание. Подробно и мотивирано е отговорил на всички
възражения на жалбоподателя, включително и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП. Аргументирал е и извода си
за липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Решението на РС – Русе е правилно.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че касационният
жалбоподател е извършил следното нарушение на ЗАвПр: при извършване на
обществен превоз на пътници с маршрут гр. Русе – гр. Свищов, попадащ в обхвата
на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., водачът на превозно средство, оборудвано с
аналогов тахограф, не представя тахографски листи от предходните 28 дни (карта
на водача), всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущата седмица и
предходните 28 дни или удостоверение за дейности по образец за периода от 00.00
часа на 06.12.2020 г. до 12.06 часа на 06.12.2020 г., от 16.50 часа на
06.12.2020 г. до 06.57 часа на 08.12.2020 г., от 16.39 часа на 08.12.2020 г. до
11.20 часа на 13.12.2020 г., от 17.20 часа на 14.12.2020 г. до 06.18 часа на
19.12.2020 г., от 16.48 часа на 20.12.2020 г. до 06.25 часа на 31.12.2020 г.,
от 16.27 часа на 31.12.2020 г. до 11.56 часа на 03.01.2021 г. Описаното деяние
АНО квалифицирал като такова по чл. 36, §. 1, т. (i) от Регламент № 165/2014,
за което било предвидено административно наказание в чл. 93в, ал. 17, т. 1 от
ЗАвПр.
Въззивният съд е установил
действителната фактическа обстановка по делото, въз основа на което е
формулирал обосновани правни изводи за доказаност на нарушението от обективна и
субективна страна. Посочените в НП фактически обстоятелства
са безспорно установени в хода на съдебното производство. Описаните в АУАН и НП фактически
констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства.
Настоящата инстанция намира, че
въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда
кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция
споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и
безспорната доказаност на извършеното от касатора административно нарушение.
В касационната жалба се
твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат част от
доводите за неправилен извод на въззивния съд относно квалифицирането на
несъответствието между посочените за нарушени правни норми в АУАН и НП като
несъществено процесуално нарушение.
Настоящият касационен
състав намира това възражение за неоснователно поради следните съображения:
Както правилно е отбелязал и въззивния съд допуснатото от касационния
жалбоподател нарушение е описано както в АУАН, така и в НП изключително
подробно и детайлно и в тази връзка той е бил наясно за какво точно нарушение е
ангажирана неговата отговорност. Още повече, че в последствие жалбоподателят е
ангажирал и писмени доказателства в тази връзка. Допуснатата техническа грешка
в АУАН при изписването на част от нарушената разпоредба, която при това е била
поправена веднага, по никакъв начин не е нарушила правото на защита на
жалбоподателя. Факт е, че описанието на нарушението в АУАН и НП се припокриват
напълно, т.е. не е налице противоречие относно обстоятелствата, при което е
извършено нарушението. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗАНН
няма пречка НП да бъде издадено и когато е допусната нередовност на акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В случая е налице именно тази хипотеза, тъй като
в хода на административнонаказателната преписка е безспорно установено, че към
момента на проверката жалбоподателят не представил посочената в АУАН
информация. В крайна сметка в НП е посочена относимата правна норма без
поправки, което е позволило на нарушителя да разбере за какво нарушение му е
наложено наказание, респективно да
реализира правото си на защита, което е сторил с обжалването на НП.
За пълнота на изложението
настоящият съдебен състав намира за необходимо да добави и следното: Хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от
ЗАвПр, както и тази на чл. 36, §. 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изисква
физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозна
дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не
в някакъв последващ момент. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че към момента на проверката от контролните органи водачът не е
представил тахографски листи за съответните часове на конкретни дати, изрично
изброени в АУАН или удостоверение по образец за тези дати. Обстоятелството, че
впоследствие, в хода на производството пред АНО, представя 2бр. тахографски
листи и удостоверения за дейности за по-голямата част от периодите, посочени в
АУАН, не изключва отговорността му. Това е така, на първо място, тъй като
същите не са били представени своевременно на компетентните длъжностни лица при
извършената проверка. А освен това дори и впоследствие не представя тахографски
листи или удостоверения за всички периоди, посочени в НП. В този смисъл е и
трайната съдебна практика на АС – Русе. При тези данни деянието е съставомерно.
Обосновано и в съответствие със закона е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на М. Талибов за нарушение по чл. 93в,
ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, във връзка с чл. 36, §. 1, т. (i) от Регламент №
165/2014.
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че
същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от
пороци, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 337 от 13.07.2021 г., постановено по АНД №
744/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000325 от 15.02.2021 г.
на Директора на РД ”Автомобилна администрация” - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.