Решение по дело №348/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2018 г. (в сила от 19 ноември 2018 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20181700500348
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

N.322

гр.Перник, 16.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в открито съдебно заседание на 04.10.2018 г. в състав:

Председател: Капка Павлова

        Членове: Димитър Ковачев

           Мл. с-я Кристина Костадинова

При участието на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдията Ковачев в.гр.дело N. 348 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следващите във връзка с чл. 317 във връзка с чл. 311 и сл. от ГПК във връзка с чл. 143 и чл. 149 във връзка с чл. 146, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Семейния кодекс.

С Решение № 58/22.05.2018 г., постановено по гр.д. № 369/2018 г. по описа на Радомирски районен съд А.В.Д., ЕГН ********** е осъден да заплаща на малолетното си дете Д.А.Д. с ЕГН ********** чрез майка му Р.М.М. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер 140 /сто и четиридесет/ лева, считано от 26.02.2018г. до настъпване на обстоятелства, които налагат изменение или прекратяване на задължението като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 200,00 лева месечно.

Осъден е да заплати и издръжка за минало време в размер 120 лева месечно за периода 01.10.2017г. до 25.02.2018г. като е отхвърлен иска до пълния размер от 200,00 лева, а за периода от 01.05.2017 до 30.09.2017г. искът е отхвърлен изцяло.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от ищеца чрез пълномощника адв. Б. в частта, с която са отхвърлени исковете.

Изложени са оплаквания за неправилна преценка на размера на необходимата издръжка и присъдената такава, както и несъобразяване с доказателствата относно доходите на ответника по иска и че ищцата не работи, а има и друго дете което издържа сама.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете в пълният им размер.

С жалбата се излага оплакване за неправилност на фактическите констатации на първата инстанция относно възможностите на ответника да дава издръжка на децата си, което се дължи според жалбоподателя на несъобразяване на писмени и гласни доказателства за размер на доходите на ответника и кредитиране на показанията на заинтересован според жалбоподателя свидетел.

Пернишки окръжен съд при проверка по чл. 269 от ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо като постановено от надлежен съдебен състав в рамките на неговата правораздавателна власт и съдържащо всички изискуеми от ГПК реквизити и в рамките на заявените претенции.

Предвид валидността и допустимостта на решението следва да се провери неговата правилност без в конкретния случай въззивната инстанция да е ограничена от разпоредбата на чл. 269 от ГПК, изр. 2 тъй като с оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на децата то намира пълно приложение принципа за служебното начало.

От фактическа страна по делото първоинстанционния съд е приел за установено във връзка с нуждите на детето и с доходите на ответника като критерий за възможностите му да дава издръжка, че не са установени специфични потребности на детето и отчитайки възрастта е определил месечна издръжка в размер на 200,00 лева необходима за детето която е разпределил между родителите като досежно доходите на ответника е приел, че не са установени такива и че ответника е безработен. Позовал се на показанията на свидетеля Н. като не е кредитирал показанията в тази насока на другите двама свидетели и мотивирал защо не ги кредитира. Приел е обаче, че предвид работоспособната си възраст ответника може да работи поне за минималната работна заплата и я е приел като база при определяне на дължимата от ответника издръжка.

Пред настоящата инстанция са служебно изискани и приети по делото като писмени доказателства справки от ТР към АВ; имотния регистър към АВ; от НАП и СДВР (с оглед постановките на ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

От тях се установява, че ответника няма недвижими имоти, МПС-та, не участва в търговски дружества и не е регистриран като едноличен търговец, не е регистриран като самоосигуряващо се лице, не е подавал данъчни декларации по ЗДДФЛ. За част от процесния период (05.10.2017г.-18.01.2018г.) е работил по трудов договор като видно от справката от НАП постъпила в ПОС с вх. 4926/28.09.2018г. за този период облагаемия доход по ТПО е 218,20 лева.

Предвид така установените факти ПОС намира решението за правилно.

При определяне на необходимия размер на издръжка за детето РРС е съобразил установените в теорията и практиката критерии-възраст, нужди на детето, липса на специфични нужди които да налагат над обичайните разходи за материално осигуряване на детето.

ПОС споделя изводите на РРС, че от показанията на свидетелите не може да се направи извод за твърдения размер на доход на ответника от 1200-1500 лева. Св. Л. излага противоречиви твърдения за периода, в който ответника работил в твърдяната фирма ***. Твърденията му, че ответника работи там понастоящем се основават на предположения, породени от това, че го е виждал с „началника му“ П.

Факта, че ответника е бил призован в село *** не доказва, че е работил там в посоченото дружество и за посоченото заплащане. Освен това призоваването е от м.03.2018г. и евентуалния извод, че действително ответника работи там не може да се отнесе със задна дата към исковия период отм. 05. 2017г. при наличните официални данни от НАП, че от м.10.2017г. до 18.01.2018г е работил в друго дружество по ТПО.

От показанията на двамата свидетели (Л. и Н. ) може да се направи извод, че преди процесния период ответника е работил в селото в *** фирма (доколкото св. Л. го твърди, а свидетеля Н. е посочил, че той също е работил с ответника в тази фирма до около преди две години, тоест до м. 05.16г. с оглед датата на разпита му, и е бил заместен от свидетеля Л..

Няма обаче сигурни данни за възнаграждението, тъй като двамата свидетели посочват различни цифри (800-1500 според Л. месечно, а 25-30 на ден според Н.). Освен това след началото на октомври 2017г. до м.03.2018г. когато е получена призовката на която се акцентира в жалбата няма доказателства да е работил в *** ответника, а има трудово правоотношение до 18.01.2018г. с доходи посочени в справката от НАП.

При това положение ПОС намира, че правилно РРС е приел, че липсват сигурни доказателства за доходите на ответника и е приел като база за неговите възможности да дава издръжка размера на минималната работна заплата с оглед на трудоспособната му възраст.

Освен това ПОС не споделя извода, че ответника изобщо не е давал издръжка. Както в социалния доклад, така и от показанията на свидетелите Н. и М. се посочва, че ответника е закупувал храни и памперси. Свидетеля М. (св. на ищцата) посочва, че е виждал ответника два-три пъти месечно да предоставя продукти (кисело мляко, хранителни продукти, памперси). Св. Н. потвърждава тези данни като посочва и че според него са на стойност 20-30 лева. Данните от показанията на свидетелите кореспондират със записаното в социалния доклад, че бащата посещава често детето и периодично закупува памперси и лакомства.

Издръжка може да се дава и в натура и това съставлява изпълнение на родителското задължение за осигуряване на материални условия за живот на децата, което освен нравствено е и с материално изражение и са неоснователни оплакванията в жалбата, че не следва да се взема предвид. Тоест определена от РРС издръжка се явява като допълнение към даваната такава в натура.

С оглед и на горния извод на ПОС се налага заключението, че като краен резултата решението е правилно, включително относно приетият от РРС начален период на раздялата. Социалния доклад е направен изключително по данни на майката и в него е посочено, че раздялата е от м.10.2017г. Не е бил оспорен и в съвкупност с показанията на св. Н. (че раздялата е от края на септември и свидетеля е помагал при пренасяне на багажа на ответника) обуславя извод за достоверна датата на раздялата от 01.10.2017г.

Предвид гореизложеното решението следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателя по принцип дължи на въззиваемия разноски, но макар последния да е поискал такива в отговора на жалбата няма никакви доказателства да са направени разноски за въззивното дело и не следва да се присъждат.

 

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/22.05.2018 г., постановено по гр.д. № 369/2018 г. по описа на Радомирски районен съд в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете на Д. А.Д., предявени чрез неговата майка и законен представител Р.М.М. срещу А.В.Д. за ежемесечна издръжка от 26.02.2018г. над уважения размер от 140,00 лева до размера от 200,00 /двеста/ лева месечно и за издръжка за минало време за периода 01.10.2017г. до 25.02.2018г. за горницата над 120,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който тече от 18.10.2018г.

 

ПРЕДСЕДАТЕ.Л:                                           Членове: 1.                                                        2.