№ 44595
гр. С., 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. А.
като разгледа докладваното от ДИАНА К. А. Гражданско дело №
20231110143917 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. И. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., кв. ************, чрез адвокат В. С. Д., със съдебен адрес: гр. С., п.к. ****,
бул. ************** против И. М. Г. –А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ***********,
К. М. М. – Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. *******, Л. Т. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к.*************** и против С. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
****************.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона
срок същите са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват основателността на
исковата претенция.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди, че на 02.01.2023 г., отивайки към гроба на майка си в Централния
Софийски гробищен парк по повод навършването на 40 дни от смъртта на сестра си, е била
затисната от падаща каменна плоча в съседното гробно място, която чупи крака и й и
причинява поражения в областта на таза.
Твърди се, че Тъй като до гробното място на майка й няма изградена алея, ищцата е
1
нямала друг път, по който да може да мине, за да стигне до гробното място на сестра си,
освен през гробното място, в което е била разположена самосрутилата се плоча.
Твърди се, че веднага на помощ са се притекли брат й и съпругът й, които са свидетели
на инцидента, и са я закарали в болница.
Сочи се, че на надгробния паметник, причинил травматичното увреждане на ищцата е
било посочено, че е поставен в памет на Б. Д.а М., починала на 23.08.2001 г.
Твърди се, че семейството на ищцата се е свързало с гробищната администрация на
място и научава, че гробното място е с № 95-5-2, а адресът на наследниците на Б. Д.а М. е
следният: гр. С., бул. ********.
Твърди се, че за да установи със сигурност преди инициирането на съдебно
производство кои са лицата, които отговарят за стопанисването на гробното място, в което е
настъпил инцидентът, както и кои са собствениците на падналата каменна плоча, ищцата е
поискала и направила запитване до Столична община по реда на ЗДОИ. Твърди се, че в
отговора си общината е посочила, че: „Лицата, които имат право на гробоползване и
стопанисване на гробно място № 2, ред 5, парцел 95, находящо се в Централни софийски
гробища, са Н..“, след като преди това е уточнила, че: „Б. Д.а М., починала на 23.08.2001 г., е
погребана в Централни софийски гробища, парцел 95, ред 5, гроб 2.“
Твърди се, че вследствие на падналата върху нея каменна плоча, ищцата е получила
травматично увреждане на здравето, а именно: „Счупване на тялото (диафиза) на тибията,
открито.“ Налага се открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - тибия и фибула.
Твърди се, че след операцията, ищцата, която е на почти 70 години, лежи една седмица
в болница, а след това в продължение на четири месеца не може да движи пострадалия си
долен крайник и предимно лежи у дома си. Твърди се, че в този период болките и са
интензивни, макар и не толкова остри, колкото непосредствено след травматичното
увреждане. Твърди се, че и до деня на подаването на исковата молба – 4.8.2023 година,
болките и не са напълно отшумели, но са по-слаби и продължават да намаляват. Твърди се,
че за ищцата безпокойството, причинено и от увреждането, не се състои само в болките и
невъзможността да се придвижва, а и от обстоятелството, че се чувства още по-безпомощна,
тъй като почти не вижда (и с двете очи) в следствие на глаукомата, от която страда
(експертното решение на ТЕЛК е приложено към настоящата искова молба).
Твърди се, че отделно от неимуществените вреди, ищцата е претърпяла и имуществени
такива под формата на разноски по лечението си - медицински консумативи за операцията и
лекарства за след нея.
Ищцата сочи, че съгласно чл. 50, изр. 1 ЗЗД: „За вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.“ Твърди
се, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната
дейност на територията на Столична община (Наредбата): „Гробните места обхващат:
единични гробове, урнови гробове, урнови ниши, гробници, фамилни гробни места,
състоящи се от два и повече гроба.“ Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата: „ С полагане на
2
покойник в нов гроб, на урна в нов урнов гроб или в нова урнова ниша, за наследниците по
закон се поражда право на гробоползване.“ Съдържанието на правото на гробоползване е
уредено в чл. 12, ал. 1 от Наредбата, като в т. 2 се съдържа следното правомощие:
„Поставяне на трайни надгробни знаци: паметник, рамка, портрет с лика и изписване името
на покойника с датите на раждането и смъртта му.“ Падналата каменна плоча представлява
паметник, на който е поставен портрет и е изписано името на Б. Д.а М..
Твърди се, че съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата: „Целогодишното почистване и
поддържане на гробните места и прилежащи им части е задължение на правоимащите, което
те изпълняват лично, чрез ОП "Гробищни паркове" или чрез трети лица, които отговарят на
изискванията за осъществяване на дейност по тази наредба. Правоимащите попълват
декларация по образец за начина, по който ще изпълняват задълженията си в двумесечен
срок от гробополагането на починалия. Образецът на декларацията се утвърждава от
директора на ОП "Гробищни паркове".
Твърди се, че тъй като правоимащите не са подали декларацията по чл. 9, ал. 5 от
Наредбата, задължението за стопанисване на гробното място е тяхно, а не на общината или
на трето лице.
Твърди се, че лицата, които имат право на гробоползване за гробното място, в което е
била поставена самосрутилата се каменна плоча, носят отговорност за причинените на
ищцата вреди. Сочи се, че от една страна, те са собственици на плочата, а от друга страна, са
и длъжни да упражняват надзор върху нея, което задължение произтича от по-широкото им
задължение за почистване и поддържане на гробното място.
Твърди се, че наследници на Ц. Н. М., починал на 06.07.1960 г., са лицата, призовани
към наследяване към датата на смъртта му, са били тримата му синове: И. Ц. М., М. Ц. М. и
ТТ. Ц. М.. Сочи се, че всички те са починали след своя праводател (баща си). Твърди се, че
по силата на наследственото правоприемство имуществото на Ц. Н. М. се е разпределило на
всекиго от тях в равни части, тъй като и тримата са наследници по закон от първи ред.
Твърди се, че в същите идеални части е възникнало и правото на гробоползване. Твърди се,
че останалото от общия им наследодател наследство е преминало както следва: от И. Ц. М.
към И. М. Г.; от М. Ц. М. към К. М. М.; от ТТ. Ц. М. към Л. Т. М. и С. Т. М.. Твърди се, че по
същия начин се е прехвърлило на техните правоприемници и правото на гробоползване,
заедно с произтичащите от него задължения.
С оглед на горното се твърди, че И. М. Г. и К. М. М. ще отговарят за по 1/3/една трета/
от задълженията, произтичащи от възникналата между сънаследниците съсобственост върху
вещта, причинила уврежданията на ищцата, а Л. Т. М. и С. Т. М. - за по 1/6/една шеста/ от
тези задължения. Твърди се, че ответниците са титуляри на правото на гробоползване в
посочените идеални части, а съответно и отговорността им следва да бъде съразмерна на
дяловете им. Сочи се, че отговорността им е разделна, тъй като нито е уговорено друго, нито
е налице правна норма, която да обуславя възникването на солидарна отговорност.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди:
3
1- И. М. Г. –А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. *********** да заплати на М. И.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. ************ сумата от 5748.96 лв. /пет хиляди
седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща 1/3
(една трета) от обезщетение за причинените и имуществени вреди в размер на 2 246.87 лв.
/две хиляди двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ и
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.. /петнадесет хиляди лева/, както и законната
лихва от подаването на исковата молба -4.8.2023 година до окончателното плащане на
присъдената сума;
2- К. М. М. – Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ******* да заплати на М. И. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. ******** сумата от 5748.96 лв. /пет хиляди седемстотин
четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща 1/3 (една трета) от
обезщетение за причинените и имуществени вреди в размер на 2 246.87 лв. /две хиляди
двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ и неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, както и законната лихва от подаването на
настоящата искова молба до окончателното плащане на присъдената сума;
3 – Л. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.*************** да плати на М. И.
К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. ******** сумата от 2874.48 лв. /две хиляди
осемстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща 1/6
(една шеста) от обезщетение за причинените и имуществени вреди в размер на 2 246.87 лв.
/две хиляди двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ и
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, както и законната
лихва от подаването на настоящата искова молба до окончателното плащане на присъдената
сума;
4 - С. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. **************** да заплати на М.
И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. ******** сумата от 2874.48 лв. /две хиляди
осемстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща 1/6
(една шеста) от обезщетение за причинените и имуществени вреди в размер на 2 246.87 лв.
/две хиляди двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ и
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, както и законната
лихва от подаването на настоящата искова молба до окончателното плащане на присъдената
сума.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът И. М. Г. – А. оспорва исковите претенции
като неоснователни.
Ответникът Г. – А. твърди, че не е пасивно легитимирана да отговаря по исковете на М.
К. за вреди, които претендира да са настъпили в резултат на недобро поддържане на
гробното място, в което първоначално е бил погребан покойния Ц. Н. М.. Твърди се, че
ответницата е извън кръга на правоимащите лица да бъдат погребани в този гроб. Твърди се,
че кръгът на правоимащите лица е изчерпателно изброен в член 14 от наредбата — това са
4
лицата, които могат да бъдат погребани в гробното място, като този ответник сочи, че не
попада сред този кръг лица. Сочи се, че този ответник не е нито низходяща, нито възходяща
на Ц. Н. М., тя не е негова роднина по съребрена линия, нито е съпруга или дете на негов
роднина. Твърди се, че след като тя не може да бъде погребана в това гробно място, тя не е
правоимаща по смисъла на тази наредба, респективно не носи отговорност за състоянието на
гроба или за евентуални вреди, каквито претендира, че била претърпяла ищцата.
С отговора на исковата молба се твърди, че от заявеното от ищцата, че била претърпяла
вреди, като е била „затисната от падаща каменна плоча в съседното гробно място“ става
ясно, че същата е вървяла през гробното място на покойния Ц. Н. М., т.е. през самия гроб,
което не е място за преминаване, а освен това представлява оскверняване на гроба и на
паметта на погребаните в него лица. Твърди се, че преминаването през самия гроб
представлява неправомерно действие и ищцата не може да претендира и да черпи права от
такова свое неправомерно действие и поведение.
Твърди се, че в исковата молба не е посочен механизма на падане на каменната плоча и
по никакъв начин не се установява наличието на причинно-следствена връзка между
инцидента, който ищцата твърди да е претърпяла и състоянието на гроба.
Този ответник оспорва и твърди, че не отговаря на истината твърдението в исковата
молба, че гробното място на Н. не е било добре поддържано.
Твърди се, че ответницата Г. – А. не може да отговаря за липсата на подходящ достъп
до гробното място, до което твърди, че е отивала ищцата. Сочи се, че съгласно член 50,
алинея 3 от наредбата, за спазването на правилата за сигурност, за почистването и
благоустрояването на гробищните паркове са отговорни съответните кметове на районите,
кметовете на кметства или кметските наместници. Твърди се, че причиняването на вреди на
трети лица, в резултат на неизпълнението на едно законово задължение на посочените
длъжностни лица, не води до възникване на отговорност на доверителката ми за такива
вреди.
Ответницата оспорва исковите претенции и по размер.
Заявява се възражение за съпричиняване.
С оглед на горното се иска съдът да отхвърли исковите претенции и присъди разноски
в полза на този ответник.
С отговора на исковата молба ответникът К. М. оспорва предявените искове по
основание и размер.
Този ответник оспорва твърдението, че няма изградени алеи между гробовете.
Твърди се, че между гробовете има изградени алеи, които въпреки, че са тесни, по тях е
абсолютно възможно да се ходи, даже и в случаите, когато гробищната администрация не си
е свършила работата по тяхното почистване. Твърди се, че това се прави с цел да не се
сквернят гробовете на починалите хора, като се ходи върху тях. Сочи се, че архитектурата на
„Гробищни паркове" не позволява изграждането на гроб, без до него да има достъп поне от
5
една алея или пътека.
Ответникът оспорва твърдението, че крака на ищцата е затисната от паметната плоча
на родителите й в момента, в който тя е вървяла през гроба.
Твърди се, че ответницата през септември месец 2022 година е извършила основно
почистване и укрепване на паметните плочи на майка си и баща си, като почистила мрамора
и заздравила паметните плочи.
Ответницата твърди, че плочата не може да се срути от само себе си без външна намеса
- вандалски акт или съпричиняване от страна на ищцата, породено от силно облягане или
блъскане в самата плоча.
Заявява се възражение за съпричиняване. Твърди се, че видно от представеното
експертно решение на ТЕЛК №2980/06.11.2019 год. на IV МБАЛ - С. ЕАД , ищцата страда
от първична глаукома, за което и дадена 100% инвалидност с така наречена „чужда помощ“.
Сочи се, че в мотивите на експертното решение е записано, че чуждата помощ“ се дава с
оглед подсигуряване на сигурност при обслужване и движение. Твърди се, че повече от 2
години преди твърдяното събитие, ищцата е диагностицирана с почти 100% слепота, за
която и е дадена „чуждата помощ".
Твърди се, че както е описано в исковата молба „веднага на помощ и се притичват брат
и съпругът и, които са свидетели на инцидента и я закарват в болница", че тези лица, които
следва да упражняват „помощта" спрямо ищцата са я оставили без такава, и то на място,
което е доста опасно, имайки предвид бордюрите, които ограждат гробовете, кръстовете,
свещниците, вазите, и ниската растителност в самите тях.
Твърди се, че ищцата, отчитайки своето състояние не е следвало да предприема
самостоятелно преминаване през гроба.
Твърди се, че от експертното решение на ТЕЛК, представен към исковата молба е
видно, че председателят на лекарската комисия е бил ортопед, което води до основателни
съмнения, че освен глаукомата от която страда ищцата, същата най- вероятно към онзи
момент е имала и ортопедични проблеми, което допълнително затруднява нейното
движение.
С отговора на исковата молба се сочи, че съгласно чл.43, ал.3 от Наредбата за
гробищните паркове и погребално- обредната дейност на територията на Столична община:
„Счупени и неподдържан надгробни знаци се отстраняват в едномесечен срок (от
уведомяването) от правоимащите на гробните места - - в противен случай се отстраняват по
нареждане на директора на ОП „Гробищни паркове" или на съответния районен кмет. Сочи
се, че Ал.4 на чл.43 гласи:"Изоставени, неподдържани или незаконно изградени паметници и
други трайни надграбни знаци, се отстраняват от правоимащите по предписание на
директора на ОП „Гробищни паркове или на съответния районен кмет.
Ответницата сочи, че не е получавала предписание от Директора на ОП „Гробищни
паркове", поради което твърди, че гробът и паметната плоча на родителите й се била в добро
състояние, респективно, същата не може да се срути от само себе си, както се твърди в
6
исковата молба.
Твърди се, че ако плочата е била в състоянието, в което се твърди в исковата молба, е
следвало организацията, на която е поверен контролът върху Гробищните паркове в С. да ме
уведоми за състоянието на паметната плоча, тоест налице е съпричиняване отстрана на ОП
„Гробищни паркове".
С отговора на исковата молба този ответник прави искане като трето лице-помагач по
делото да бъде привлечено ОП „Гробищни паркове" Гробищен парк „Централни софийски
гробища" , гр.С., кв."Орландовци", ул."Заводска" №14. Това искане не е мотивирано и не се
обосновава правен интерес от това привличане.
С отговора на исковата молба ответникът Л. М. оспорва исковите претенции по
основание и размер.
Този ответник твърди, че се е отказал от наследството на покойния си дядо Ц. М.,
поради което сочи, че не е пасивно легитимиран по предявените искови претенции.
Твърди се, че исковете са неоснователни и с необосновано завишен размер, предвид
което се иска от съда да ги отхвърли.
Този ответник твърди, че отговорността за поддържане и опазване на гробищния парк
е на общинското предприятие, съгласно наредбата. Твърди се, че в случай, че ищцата
твърди, че на мястото, където инцидентът е настъпил, няма изградена алея и/или междинна
пътека, то това е по причина отново на общинското предприятие, а не на физическите лица-
ответници.
Ответникът твърди, че исковете са неоснователни, тъй като настъпилото увреждане се
дължи на виновно поведение на лицата, отговорни за грижите за ищцата.
Твърди се, че падналата плоча е счупена, а не е самосрутила се. Твърди се, че начинът,
по който плочата е счупена води до извода, че е понесла сблъсък, от който е паднала. Твърди
се, че пострадалата се е блъснала в плочата, а причината пострадалата да се блъсне в нея е,
че е оставена без чужда помощ, каквато й се следва.
Този ответник също иска съдът да отхвърли исковите претенции и му присъди
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът С. М. оспорва изцяло предявените искове
като недопустими, а в условията на евентуалност заявява оспорване по основание и размер.
Ответникът С. М. твърди, че не е пасивно -процесуално легитимна страна по
предявения иск.
Твърди се, че искът е недопустим, тъй като правото на гробоползване е възможност,
която не е упражнил и едва с исковата молба е узнал за правото на гробоползване, като не е
упражнявал това свое право.
Твърди се, че ответникът не е ползвател на процесното гробно място, като индиция за
това е липсата на сведения за декларация подадена от него за гробното място с № 95-5-2,
7
находящо се в Централни софийски гробища, нито са налице данни за водените регистри от
ОП „Гробищни паркове“, относно горепосоченото гробно място.
Сочи се, че С. М. никога не е знаел, че има право на гробоползване, като същият преди
повече от тридесет години е закупил място за урнополагане, в което е положил урната на
своята майка Анастасия Григорова М., починала на 31.12.1989 год., както и на баща си ТТ.
Ц. М., починал на 02.07.1990 год. Твърди се, че бащата на ответника не е положен в
гробното място с № 95-5-2, находящо се в Централни софийски гробища.
Ответникът твърди, че не е полагал грижи за мястото, не го в стопанисвал, не е
поставял надгробни плочи и никога не упражнявал надзор върху същото.
Ответникът твърди, че искът е процесуално недопустим спрямо него като вредите от
надгробната плоча, за която се твърди, че е паднала върху ищцата и й е нанесла
имуществени и неимуществени вреди, следва да се търси от този, който я е поръчал и
съответно този, който е поставил движимата вещ, а не от С. М..
Твърди се, че надгробната плоча е била с поставени снимка-портрет и изписани
имената на г-жа Б. Д.а М.. В този смисъл се твърди, че падналата надгробна плоча е
поставена от преките наследници на г-жа Б. М..
Ответникът твърди, че не е знаел за съществуването на гробно място № 95-5-2,
находящо се в Централни софийски гробища, съответно не го е ползвал и не е упражнявал
надзор върху същото.
Твърди се, че онзи, който е поставил вещта, причинила увреждането, съответно е
носител на задължението да полага грижи последната да не причини вреди другиму.
Ответникът сочи, че твърдението, че ищцата при преминаването си през гроба на
наследниците на Цветко М. е била затисната от самосрутила се надгробна плоча, не отговаря
на обективната действителност и е индикация за неуважение и оскверняване на гроб.
Оспорва се верността на твърдението за липса на алеи до гробното място на майката на
ищцата.
И този ответник заявява възражение за съпричиняване. На следващо място се твърди и
заявява, че отговорност не възниква в случаите, когато вредата е настъпила по изключителна
вина на пострадалия, на трето лице или поради непреодолима сила. В този смисъл се и
прави възражение за изключителна вина на пострадалата.
С оглед на горното и този ответник иска от съда да отхвърли исковите претенции.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени осъдителни искови претенции за имуществени
и неимуществени вреди с правна квалификация чл.50, изречение първо, предложение първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.52 от същия закон, като искането за
присъждане на законна лихва е такова по смисъла на чл.84 от Закона за задълженията и
договорите.
8
Заявените възражения за съпричиняване са такива с правна квалификация чл.51, ал.2 от
Закона за задълженията и договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
Ищецът в условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК следва
да докаже в хода на съдебното дирене елементите от фактическия състав на твърдения
деликт, в следния смисъл:
- фактическите действия, които твърди, че са извършени от деликвента;
- противоправност на горните фактически действия;
- настъпването на неимуществени вреди и имуществените вреди;
- причинна връзка между деянието и вредите.
С оглед на заявените възражения за липса на пасивна процесуална легитимация за
ищеца е тежестта да докаже обратното.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да обори установената в
чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина на деликвента, както и че описаните твърдения, с оглед
на заявените възражения от ответника, са факти от обективната действителност.
По възраженията за съпричиняване тежестта за доказване е на ответниците.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на
представените писмени такива с исковата молба и отговора на исковата молба - съдът счита,
че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.
По искането за допускане и назначаване на съдебно – медицинска експертиза, съдебно
– техническа експертиза и искането за събиране на гласни доказателства – съдът приема, че
следва да се произнесе в първото по делото съдебно заседание, като даде възможност на
страните с оглед на указаната им доказателствена тежест да конкретизират исканията си и
въпросите към вещото лице.
По искането на ответника К. М. – Д. съдът да задължи ОП „Гробищни паркове“ да
представи доказателства относно това, дали са изпращани уведомления за лошо
стопанисване на гробно място – искането е относимо и следва да се уважи.
По искането на ответника С. М. –да бъде изготвено съдебно удостоверение, досежно
специалните книги /регистри/ водени от Столична община, Общинско предприятие
„Гробищни паркове“, в които е отбелязано за гробно място № 95-5- 2, находящо се в
Централни софийски гробища, кой е отбелязан като ползвател, съответно от кого е
извършено последното погребение в процесния парцел и за кого е било възникнало правото
да подаде декларация относно полагането на грижи и поддръжка на гробното място и
9
съответно, какви удостоверения за наследници са представени и от кого – искането е
относимо и следва да се уважи.
По искането на ответника Л. М. да се изискат данни от трето неучастващо по делото
лице по реда на чл.192 от ГПК $ съдът приема, че същото е относимо и следва да го уважи.
По искането за привличане на трето лице помагач на страната на ответника К. М.
М. – Д.
С отговора на исковата молба този ответник прави искане като трето лице-помагач по
делото да бъде привлечено ОП „Гробищни паркове“ Гробищен парк „Централни софийски
гробища" , гр.С., кв."Орландовци", ул."Заводска" №14. Това искане не е мотивирано и не се
обосновава правен интерес от това привличане. В този смисъл и съдът приема, че искането
не е основателно и следва да се отхвърли.
По смисъла на чл.218 от ГПК - трето лице може да встъпи в делото до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес
решението да бъде постановено в нейна полза.
От заявеното в отговора на исковата молба не се установява и не се твърдят
обстоятелства, които да обосновават правния интерес от привличането на това лице за
помагач на ответницата. Не е мотивирано и наличието на право на обратен иск срещу това
трето лице.
С оглед на горното искането следва да се отхвърли.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, и на основание чл.220, изречение
второ от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ответника К. М. М. – Д. да бъде
допуснато до участие като трето лице-помагач на страната на ответника К. М. М. – Д. - ОП
„Гробищни паркове“ Гробищен парк „Централни софийски гробища“, гр.С.,
кв.“Орландовци“, ул.“Заводска“ №14.
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че: По искането за допускане и назначаване на съдебно –
10
медицинска и съдебно – техническа експертиза, и по искането да събиране на гласни
доказателства - съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, като дава
възможност на страните да изразят становище по проекта за доклад и заявяват и
конкретизират исканията си във връзка с възложената им доказателствена тежест.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.186 от ГПК ОП „Гробищни паркове“ да представи
доказателства относно това, дали са изпращани уведомления за лошо стопанисване на
гробно място и на кого – относно гробното място, в което е погребана „Б. Д.а М., починала
на 23.08.2001 г., погребана в Централни софийски гробища, парцел 95, ред 5, гроб 2.
Да се издаде на ответника С. М. – след представяне на проект и документ за
заплатена държавна такса - съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго
такова досежно специалните книги /регистри/ водени от Столична община, Общинско
предприятие „Гробищни паркове“, в които е отбелязано за гробно място № 95-5- 2, находящо
се в Централни софийски гробища, кой е отбелязан като ползвател, съответно от кого е
извършено последното погребение в процесния парцел и за кого е било възникнало правото
да подаде декларация относно полагането на грижи и поддръжка на гробното място и
съответно, какви удостоверения за наследници са представени и от кого – искането е
относимо и следва да се уважи.
Да се изпрати по реда на чл.192 от ГПК, приложената към отговора на исковата
молба на ответника Л. М. – молба до трето неучастващо по делото лице.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не
изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово
отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да
ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно
преодолима пречка.
٧ Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е
11
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.Когато посочените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени
/чл.40 ГПК/.
٧ Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и
се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от
ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази
процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса -
чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че
медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
12
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
13
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Указва на страните, че: когато електронните изявления до съда се подават от
пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по
реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи
възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по
електронен път. В случай, че упълномощаването е извършено по електронен път,
пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин,
позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до
година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.
Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако
са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в
информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за
плащането.
Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда
изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и
след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна
форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал.
3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.01.2025 година
от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговорите на
исковата молба.
14
Определението подлежи на обжалване в частта, с която е отхвърлено искането за
допускане до участие на трето лице помагач на страната на ответника К. М. М. – Д. в
едноседмичен срок от връчването му на този ответник пред Софийски градски съд с частна
жалба, като в останалата част и за останалите ответници е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15