Р Е
Ш Е Н
И Е
1002/9.11.2012г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на седми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от районния съдия гр.
д. № 790 по описа за 2012 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът-
Б.Б.А., ЕГН ********** излага, че с ответника- Н.К.А., ЕГН **********, са сключили
граждански брак на 29.08.1992 г., който брак бил първи и за двамата съпрузи, и
имат едно дете- А, родена на *** г.- пълнолетна към момента на подаване на
молбата. Ищецът твърди, че в началото на брака съпрузите живеели нормално, но през
2008 г., ответницата, въпреки категоричното несъгласие на ищеца, заминала да
работи за Белгия, като си взела и всичкия багаж. Ищецът твърди, че от тогава
съпрузите не поддържали отношения, дори не
разговаряли по телефона, като при последното връщане на съпругата му в
България, за около месец, последната била заявила, че няма да се върне в
България и не желае да живеят заедно. Позовавайки се на изложеното, моли съда
да постанови решение, по силата на което да се прекрати сключения между
страните на 29.08.1992 граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, по изключителна вина на съпругата, тъй като
ответницата самоволно взела и реализирала решението си да живее и работи в
чужбина; да му се предостави ползването на семейното жилище, находящо се в с.,
обл. Шумен, община Каолиново, ул. “ №8; да се възстанови предбрачното фамилно
име на съпругата- С. Претендира и разноски.
Ответникът, действащ чрез назначения му от съда
особен представител, в законоустановения едномесечен срок, не изразява
становище по така предявения брачен иск. В съдебно заседание представителя на
ответника заявява, че искът е допустим и основателен, но счита, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Заявява, че не се противопоставя семейното жилище да се предостави за ползване
на ищеца.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на
акт за граждански брак № 0025/29.08.1992 г., издаден от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община – Каолиново, се установи, че страните са законни
съпрузи от 29.08.1992 г. Безспорно е между страните, че от 2008 г. съпругата
живее и работи в Белгия, гр. Брюксел, като фактически съпрузите не живеят
заедно. Соченото обстоятелство се потвърждава и от събраните гласни
доказателства, непротиворечиви в този смисъл. От същите гласни доказателства,
на които съдът дава вяра, поради обстоятелството, че същите са ясни, конкретни
и непротиворечиви, а от друга страна са в синхрон с останалия събран
доказателствен материал, става ясно, че ответницата през 2008 г. си събрала
всичкия багаж от семейното жилище, находящо се в с. и отишла да живее, и работи
в Белгия, като по- късно при нея отишло и общото на страните дете. От този
момент съпрузите живеели отделно. И двете свидетелки заявиха, че не знаят
някаква конкретна причина, поради която съпругата е отишла да живее и работи в
Белгия, като заявяват, че ищецът категорично се е противопоставил съпругата му
да отиде в чужбина.
Позовавайки се на изложеното и
нежеланието на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът намира, че
бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна
и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече в
тяхна вреда, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Ето
защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.
Досежно вината, счита, че тя
принадлежи на съпругата, тъй като по делото се събраха единствено доказателства
за нейно противобрачно поведение, с което тя, напускайки самоволно семейното
жилище, е нарушила основни принципи, залегнали в основата на брачните отношения
и предвидени в разпоредбата на чл.14, чл.15 и чл.2, т.7 от СК, а именно
уважение, грижа, разбирателство, общи грижи за семейството и съвместно живеене
на съпрузите. Данни за осъществено противобрачно поведение от страна на съпруга
не се събраха.
Относно фамилното име на
съпругата, за да се произнесе, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на
чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак. Посочената норма въвежда принцип на запазване на фамилното име, за
разлика от предходно действащата уредба, като съгласието, респ.
противопоставянето на другия съпруг в случая е ирелевантно. В настоящия случай
съпругата, предвид фактът, че същата се представлява от назначен й от съда
особен представител, не изразява лично желание за възстановяване на
предбрачното си фамилното име, което обстоятелство, съобразено с текста и
смисъла на посочената разпоредба, води съда до извода, че същата следва да
запази фамилното си име, придобито след сключването на брака. За да стигне до
този извод, съдът изхожда от същността и характера на правото на име, което е
основно и строго лично право, което не би могло да се поставя в зависимост от
волята на трети лица. Ето защо ответницата следва да запази фамилното име,
придобито след сключване на брака- А..
Относно семейното жилище, не
се спори между страните, а се установява и от приложените писмени
доказателства, че същото се намира в с. , ул. “” №8 и е придобито от страните
по време на брака им. Доколкото единствено ищецът заявява претенция за
предоставяне ползването на семейното жилище и от събраните гласни доказателства
се установи, че той живее в посоченото жилище и няма друго, а съпругата го е
напуснала, намира, че същото следва де се му се предостави за ползване.
На
основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски следва да се възложат върху
виновния съпруг- Н.К.А., ЕГН **********.
Съобразявайки се с трудоспособната
възраст на страните, както и със събраните по делото доказателства относно
реализираните от съпруга доходи и относно обстоятелството, че ответницата
полага труд в Белгия, определя окончателна държавна такса по предявения брачен
иск в размер на 40.00 лева, от които приспада първоначално внесените от ищеца- 25.00
лева. Остатъкът от сумата, следва да се доплати от ответницата.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 29.08.1992
г., с акт № 0025/29.08.1992 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при
Община – Каолиново, граждански брак между Б.Б.А., ЕГН **********,*** и Н.К.А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГАТА- Н.К.А., ЕГН **********.
ЗАПАЗВА
фамилното име на съпругата, придобито след сключване на брака- А..
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, находящо се в с., обл. Шумен, община Каолиново, ул. “” №8 на Б.Б.А.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., от които приспада първоначално
внесените от ищеца 25.00 лв.
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** да заплати по сметка на Шуменски районен съд сумата от 15.00
лв. /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за водене на делото.
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** да заплати на Б.Б.А., ЕГН **********,***, сумата от
1 055 лв. /хиляда петдесет и пет лева/, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: