№ 1068
гр. Варна, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
СъдебниГалина Д. Парчева
заседатели:Нели Ив. Танчева
при участието на секретаря Теодора Св. И.
и прокурора С. Ив. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Наказателно
дело от общ характер № 20223100200543 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдимите:
И. В. М., редовно призован, явява се лично и с адв. А. Д., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
С. П. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. В. Ш., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Частните обвинители:
Л. Д. П., редовно уведомена, не се явява, не се представлява.
Г. В. П., редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Д. Г. П., редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
К. Г. Д., редовно уведомена, не се явява, не се представлява.
Г. А. Х., редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от частните обвинители, с
която уведомяват съда, че не са в състояние да се явят в днешното съдебно
заседание, като изразяват становище, че са запознати с новото обвинение,
нямат искания за нови сл действия и нямат възражения да се разгледа делото
в тяхно отсъствие.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
1
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Адв. Д.: Представям доказателства, от които е видно, че неговата
фирма са платили на пострадалата на следващия ден, когато са правили
операция. Той и неговата фирма са дали всички пари за операцията на
пострадалата, като едната от интервенциите само струва към 12 000 лева. Т.е.
са направили всичко зависещо от тях,.
Адв. Ш.: Да се приемат.
Прокурорът: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените писмени документи са относими и
допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА като доказателства по делото заверени за вярност копия на
фактура № 42676/11.09.2020 г. с 4 бр. касови бона; талон за медицинско
изделие № 16162030000021а от 09.2020 г.; талон за медицинско изделие от
11.09.2020 г. и квитанция към приходен касов ордер № 2177/11.09.2020 г.
Подсъдимият М.: Запознах се с новото обвинение. Желая да дам
обяснения. Първо искам да кажа, че съжалявам много за случката и не съм
съгласен с експертизата на вещото лице. Аз на червено не съм минал, на жълт
сигнал преминах. От 25 години съм професионален шофьор и имам само 2
фиша за неправилно паркиране. Старал съм се да бъда изряден. Моля да бъда
оправдан. Движих се със скорост между 40 и 50 км/ч и навлязох на жълто. А
другото не можах да го възприема, защото за мен другата кола се движеше с
2
много голяма скорост и за това. Ако бе се движил нормално щях да го
възприема и да предприема някакви маневри. Този микробус е 4 тона, ако е
бил с малка скорост нямаше как да го обърне.
Искам да кажа също, че което зависеше от мен го направих. Изкарах
всички пътници и направих всичко възможно да им помогна. Аз също
пострадах, но първоначално не обърнах внимание. Чак като ме закараха в
болницата разбрах. Направих всичко зависещо от мен за пострадалата.
Постоянно се интересувахме за състоянието с моя работодател. Предприехме
и плащания, но понеже имаше КОВИД-мерки и не ни позволиха никакво
свиждане и само по телефона ни даваха информация. Постоянно се
интересувахме за състоянието на дамата. С моя работодател платихме
абсолютно всички разходи по лечението на дамата. Тези пари са за самата
операция, за планките, за винтовете. Даже когато излезе от болницата
искахме да поемем рехабилитацията, но тогава тя се обърна към някаква
фирма. Депозираните обяснения предходния път си ги поддържам.
На въпроси на съда:
Подсъдимият М.: Като наблюдавах светофара и виждах, че е зелено,
пътувах може би към 30-тина секунди. Когато бях навлязъл в кръстовището
самите врати на микробуса предницата бе вътре, самите врати бяха
успоредно със светофара и там се смени сигнала. Приближавайки към
кръстовището увеличих малко скоростта, за да премина на зелено. Изобщо не
видях друг водач. За мен той пристигна с голяма скорост. Свидетелството за
управление на МПС не ми е вземано във връзка с този случай. През 2021 г. не
ми е отнемано свидетелството, имам книжка в момента. Аз имам само 2
фиша. А, да, имам и един акт за неправилна маневра назад, това е. Това беше
в КК „Зл. Пясъци“, но не ми е отнеман нито талон, нито нищо.
Страните заявиха, че нямат въпроси към подсъдимия.
Подсъдимият Д.: Първо много съжалявам за всичко останало.
Поддържам разказаното до момента. Няма нещо, с което не съм съгласен, но
аз съм сигурен, че минах на зелено. Видях светофара и на сигнала потеглих.
Не съм бил с висока скорост. Просто не искам живота ми да започва с
присъда и без книжка. Не съм спирал на светофара, просто се движих много
бавно, нямаше пред мен и зад мен автомобили и на автомати ка, като
пуснеш педалите колата се движи с 10-8 км/ч. Аз бях на зелен светофар.
3
Страните заявиха, че нямат въпроси към подсъдимия.
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се
приключи съдебното следствие.
Адв. Д.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по
доказателствата.
Адв. Ш.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по
доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита
протоколите за оглед и останалите, приложени към Досъдебното
производство доказателства.
С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на
нови следствени действия, на основание чл.286, ал.2 от НПК председателят
обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Поддържам нововъзведените обвинения срещу двамата
подсъдими. Считам, че в хода на съдебното следствие в резултат на
събраните доказателства се установи следната фактическа обстановка: На
11.09.2020 г. около 05:00 часа микробус „Фолксваген“ с № В8241, управляван
от подсъдимия М. се е движил по бул. „Ген. Колев“ в посока бул. „Сливница“
в дясна лента за движение. Микробусът е бил служебен и в него е имало
работници, които се връщали от работа, като сред тях била пострадалата В.
П.. В същото време л.а. „Пежо“ с рег. № В9937НН, управляван от подсъдимия
Д. се движил в лява пътна лента по бул. „Цар Освободител“ в посока МБАЛ
„Св. Анна“. И двете МПС-та се движили около средата в лентите си. Когато
микробусът, управляван от подсъдимия М., приближил кръстовището на бул.
„Ген. Колев“ и бул. „Цар Освободител“ сигналът на светофарната уредба се
сменял от жълт на червен цвят. Вместо да изчака разрешителен зелен сигнал
подсъдимият продължил управлението на микробуса, като в момента, когато
предната част на микробуса пресичала стоп-линията светофара за него светел
4
червен сигнал около 1 секунда след смяната му с жълт. Когато достигнал
стоп-линията на кръстовището за лекия автомобил, управляван от
подсъдимия Д. сигналът на светофарната уредба бил жълт. Вместо да изчака
позволителен зелен сигнал подсъдимият Д. продължил движението на
автомобила. Настъпил удар между двете МПС-та, в резултат на който
пострадалата П. получила жестоки травматични увреждания и след
мъчителен за нея период на операции, опити за възстановяване починала на
23.11.2020 г.
Считам, че тази фактическа обстановка се извежда от показанията на
свидетелите И. Д., Д. П., допълнителната съдебна автотехническа експертиза,
протокола за оглед на местопроизшествие, данните за режима на съответната
светофарна уредба и други. Така например свидетелят Д. вървял по десния
тротоар на бул. „Цар Освободител“ в посока „Червения площад“, стигнал до
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Ген. Колев“, където
светофарът светел зелено за пешеходците. Той пресякъл двете платна и
застанал на тротоара на булеварда към МБАЛ „Св. Анна“, за да пресече бул.
„Ген. Колев“. Изчаквал, т.к. за пешеходците сигналът светел червено.
Изчаквал пред самата пешеходна пътека, за да тръгне да пресича. Изведнъж
забелязал микробуса, управляван от подсъдимия М., който се приближавал по
бул. „Ген. Колев“. Когато за пешеходците светнала зелената светофарна
уредба, тогава свидетелят Д. видял, че микробусът навлиза в кръстовището и
няма да спре, за да го пропусне. За да не го прегази изчакал микробуса да
премине. Според показанията на свидетеля Д. в момента, в който
пешеходният светофар светнал зелено половината от микробуса вече бил
преминал светофарната колона, а самият свидетел се намирал на 1 метър
вдясно от колоната. Няколко секунди, след като микробусът минал, чул силен
удар, т.е. чул ПТП.
Горното води до извода, както и в крайна сметка заяви вещото лице в
съдебно заседание, че щом свидетелят Д. не е тръгнал на зелен сигнал на
пешеходния светофар, защото микробусът не го е пропуснал, а бързо е
навлязъл, то следва микробусът да премине на червен сигнал на светофара за
пътните превозни средства.
За лекия автомобил ударът е бил централен в зоната на предната част, а
за микробусът в каросерията, лява странична част, вдясно от неговата
централна ос. Подсъдимият М. като водач на микробуса получил видимост
5
към лекия автомобил, навлизайки в кръстовището, когато предната част на
микробуса се намирала на около 23,6 метра преди мястото на удара, а
подсъдимият Д., като водач на лекия автомобил, можел да забележи
микробуса, когато предната част на автомобила се намирала на 15,9 метра
преди удара. Видимостта и на двамата подсъдими, като водачи на МПС-та,
към светофара не била нито ограничена, нито намалена. В момента на удара
установената скорост на микробуса е 57,6 км/ч, а на лекия автомобил - около
41 км/ч.
Заключението на допълнителната автотехническа експертиза е
посочено, че на лекия автомобил са били нужни около 20 метра да спре преди
смяна цвета на светофара. Т.е. имал е достатъчно време да спре, но въпреки
това продължил при жълт сигнал. Подкрепям обстоятелството, че
автомобилът, управляван от подсъдимия Д. не е спирал на стоп-линията и
заявявам, че ако бе спрял, не би достигнал скорост в момента на удара от 41
км/ч. И двамата водачи са нарушили съответните разпоредби на ЗДвП и на
ППЗДвП, и ако тяхното поведение бе правомерно, нямаше да се стигне до
този резултат. Нарушенията, допуснати и от двамата водачи са довели до
настъпването на ПТП и до смъртта на пострадалата П., поради което считам,
че е налице съпричиняване.
Предвид горното, моля да признаете и двамата подсъдими за виновни.
Законът предвижда наказание за това деяние лишаване от свобода от 2 до 6
години. По отношение на подсъдимия М. считам, че са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства. Това е чистото съдебно минало,
обстоятелството, което бе посочено в днешното съдебно заседание, че
фирмата, към която работи и той самият, са помогнали финансово при
лечението на пострадалата. Отегчаващи отговорността обстоятелства не
считам, че са налице. За подсъдимия Д. считам, че отегчаващи отговорността
обстоятелства са множеството нарушения по ЗДвП, които действително са
доста. А смекчаващите са следните: чисто съдебно минало към момента на
деянието. В следствие има една присъда пробация, но към момента на
деянието не е бил осъждан.
Предвид горното, моля да наложите и на двамата водачи, ако ги
признаете за виновни наказания над минималния и под средния размер с
приложение на чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок, а на основание
чл.343г от НК да ги лишите от правоуправление за срок от около година. В
6
този смисъл, моля за Вашата присъда.
Адв. Ш.: Аз не считам, че в хода на производството се установяват
факти и обстоятелства, които да докажат обвинението по категоричен и
безспорен начин. Обвинението вменява във вина на подсъдимия Д.
независимо съпричиняване с И. М. като водач на автобус „Фолксваген
Крафтер“. Аз считам, че за да има такова трябва и двамата водачи
едновременно чрез своите действия да са нарушили членове и норми на
ЗДвП, а такова не се доказа. Относно вината считам, че за настъпване на ПТП
изцяло е виновен водачът на „Фолксваген Крафтер“ – подсъдимият М..
Обвинението интерпретира показанията на основния и единствен по
делото свидетел-очевидец, а именно И. Д.. Към момента на настъпване на
ПТП-то, макар да има данни, че кръстовището е осветено, все пак това е в
тъмната част на денонощието, един пешеходец, който смята да пресече бул.
„Ген. Колев“, може да има леки изменения във възприятията му, т.к. когато си
свидетел на ПТП абсолютно е нормално да изпаднеш в някакво по-особено
състояние. Но въпреки всичко, той е бил на червен сигнал на светофара,
изчакал е и е видял приближаването на микробуса. Той не е преминал, защото
е виждал приближаваща опасност от лявата му страна. Това се подкрепя и от
показанията на свидетеля Й. Ц. - пътник в микробуса, който твърди, че на
около 20 метра преди кръстовището вижда, че се сменя сигнала на светофара.
В конкретния казус професията шофьор и да управляваш МПС, където
има качени около 10 човека в тъмната част на денонощието, а МПС-то е с
голям тонаж, считам, че подсъдимият М. е надценил способностите си, не е
преценил техническите параметри и качества на автомобила, който е
управлявал и при превоз на такъв брой пътници водачът трябва да бъде със
завишено внимание, по-осторожен, при приближаване на кръстовище той
трябва да спазва пътните знаци и маркировка. Още повече, че когато се
приближаваш към кръстовището видимостта намалява при т.нар. ъгъл на
видимост, който е препречен от къщата на ъгъла. Участъкът от пътя е прав,
равен, няма данни за намалена видимост от дървета, храсти и други. Поради
това считам, че моят подзащитен е минал на зелен сигнал на светофара, а
обвиняемият М. - на червен.
Моля да постановите присъда, с която да признаете С. Д. за невинен по
така повдигнатото обвинение.
Адв. Д.: Първо с ще коментирам съдебна автотехническата експертиза,
7
т.к. тук цялото обвинение се състои на тази експертиза, която е непълна и
неточна, т.к. по делото няма уточнено кой автомобил къде се е намирал. И в
последното съдебно заседание, където положихме всички усилия да накараме
вещото лице да ни покаже кой автомобил къде се е намирал, не успяхме да
разберем. За това, след като не сме успели има 4 варианта на позиции, които
дават различно време за навлизане в кръстовището. Следователно като има
различни времена се променя мястото на удара. Вещото лице така не можа да
ги покаже и да обоснове тезата си защо е сметнал на червено. В крайна
сметка той твърдеше до последно, че моят подзащитен е минал на жълт
сигнал и в един момент започна да смята и каза, че той вече минал на
червено. Не стана ясно, когато казва, че е минал стоп-линията, тази стоп-
линия е обозначена в ЗДвП като пътна маркировка М6, а той такова нещо не е
казал, защото той може да разбира и стоп-линия края на бордюра, която
ограничава тротоара. В „Гугъл мапс“, когато се направи изчисление на това
кръстовище разстоянието между маркировка М6 и края на бордюра е над 9
метра. Всички може да преценим за тези 9 метра колко са много.
Цялото обвинение срещу моя подзащитен се обосновава на показанията
на свидетеля И. Д., който твърди, че автобусът е минал на червено, т.к. той е
изчаквал за него да светне зелено и понеже вече бил светнал зелено той не
преминал, защото видял автобуса. Това изобщо не може да бъде вярно,
защото разстоянието от светването на жълтия към зеления сигнал е 1 секунда
и имаме още 1 секунда, както е цифрограмата, която е представена по делото,
за да светне зелено на пешеходния светофар. За 1 секунда, както каза сам С.
Д., той не е спрял на самия светофар, а е преминал. Той с тази скорост към 40
км/ч е щял да премине през кръстовището и е нямало да се стигне до удара. И
друго – даже да не е преминавал през кръстовището, ако тези показания на
този свидетел са истина, а те няма как да бъдат ценени, защото се
противопоставя всичко, ако е както казва свидетеля И. Д., ударът е щял да
бъде в предните части на автомобила, а не целия микробус да премине и
ударът да е почти към задната ос на микробуса. Автоконтрольорите попълват
протокола за ПТП, както и в съдебно заседание заявиха - на база на
показанията на И. Д.. И те предварително са задали вината на моя доверител,
като обаче в показанията на И. Д. се твърди, че пежото е бил в дясна пътна
лента и така е обозначен в протокола за ПТП, докато в нито един от
вариантите на експертизата това не се посочи.
8
При преценката за виновно и противоправно поведение на участниците
в пътнотранспортното произшествие на съда се възлага задължението не само
да се основава на възможността или невъзможността за обективно
предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е
станала видима за водача, но и предвид възникването на опасна ситуация в
невидимата за водача зона, когато тя е следвало да се предположи като
налична, каквито са случаите при ограничаващи видимостта препятствия на
пътното платно, зад които водач на автомобил в централна градска зона е
следвало да следи единствено и само за възможната поява на пешеходци и
велосипедисти откъм тротоарната площ на бул. „Ген. Колев" на уличното
платно, съобразявайки характера и интензивността на движението в
конкретните условия
Разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП е обща и възлага на водачите
задължение да „контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват". Под контрол се разбира внимателно и всеобхватно наблюдение
на пътната обстановка, респективно нейното изменение, както и всяко
действие с органите на управление, което безспорно включва и задействането
на спирачната система. Ако не се касае за нарушение, свързано с режима на
скоростта, хипотезите, които могат да бъдат обхванати от тази обща норма са
много - решение № 141 от 12.09.2016 г. по НД № 555/2016 г. на ВКС, Второ
НО.
В чл.20, ал.2 изр.1 от ЗДвП се урежда „предвидимата опасност", при
която има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва ла
подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на
изискването за безопасност. Става дума за функция между стойността на
„избраната" скорост и пътните условия, охарактеризирани като опасни
обстановки на пътя. Тук в обобщителен план са изброени различни фактори,
представляващи по правило пътни препятствия - атмосферни условия,
видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и т.н.
Точно затова законът нарича появилата се опасност „предвидимо
препятствие". ЗДвП и ППЗДвП предвиждат и нарушения за точно определени
предвидими пътни опасности, които се явяват специални текстове спрямо
общата норма на чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП - Решение № 60120 от 28.06.2021 г. по
НД № 404/2021 г. на ВКС. 2-ро НО.
При преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване
9
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е необходимо да се даде обоснован
отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност
на пътя, съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на
пострадалия, възможно ли е било от обективната и субективна страна той да е
възприел другия участник в движението, на когото му свети неразрешен
сигнал за преминаване през кръстовището, като опасност и дали има виновно
нарушение на конкретни правила за движение - Решение № 185 от 15.07.2013
г. по гр. д. № 889/2012 г. на Върховен касационен съд
Нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с
кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението.
Вместо това държавното обвинение се е задоволило да препише текстовата
част на сочената за неспазена норма.
В случая, считам, че би следвало възприетата от държавното
обвинение, „несъобразена скорост“ да е конкретизирана по някакъв начин,
тъй като обвързана единствено със сигналите на светофарната уредба, което
не вменява на водача управление при допустима максимална скорост, внася
неяснота и поставя под съмнение дали действително реализираната от И. М.
като водач на автобус скорост е била „несъобразена“. При липса на конкретна
величина на скоростта, необосновано държавното обвинение е направило
това заключение. Поради това считам, че нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП
изобщо не е доказано и правилно установено. Изключително съществен
пропуск е, че не е установена изобщо скоростта на автобуса преди да стигне
до светофарната уредба, за да се прави извод, че същата е несъобразена.
Задължително, за да се приеме, че скоростта на движение на едно превозно
средство е несъобразена във всички случаи, на първо място следва да се
установи величината , и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността
на отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават
безопасността на движението и които в случая са посочени в обвинителния
акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посечено, че „ ...В
района на кръстовището в момента на ПТП пътната настилка била суха и
равна, без препятствие и ограничения на видимостта в самото кръстовище...".
При това положение следва само едно - че И. М. не е имало с какво да се
съобразява, като при това описание на пътната обстановки вмененото от
окръжна прокуратура нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП остава недоказано
съобразно разпоредбата на чл.303 от НПК.
10
И. М. не оспорва, че е преминал на жълт сигнал, който обаче той е
възприел, след изгасването на разрешения сигнал за преминаване на
светофара. Съгласно нормата на чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП "жълта светлина -
означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите,
които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението, например падане на пътник в автобуса при
рязка употреба на спирачки. При подаване на този сигнал на кръстовище
водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го
освободят." В случая И. М. посочва, че при влизане в кръстовището е
възприел сигнал жълто и не е следвало да спре, т.к. попада в изключенията на
разпоредбата.
Виновното поведение на водача се изключва, когато от една страна той
е действал съобразно предписанията за безопасно и правилно управление и
движение на МПС, а от друга страна, когато са налице условия, при които той
да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си
и да предотврати настъпването на вредни последствия. Това изискване се
заключава в едно въздействие на условията, в които попада деецът и той да не
е в състояние да ги преодолее, за да не настъпят вредни последици, макар и
да действа непредпазливо - Решение № 81 от 01.09.2020 г. по НД № 261/2020
г. на ВКС, първо НО.
Установените при разпита на свидетелите обстоятелства и приложените
съдебна автотехническа експертиза дават ясна представа при, че водача на
лек автомобил „Пежо" С. Д. е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал, който
е светнал веднага след неразрешаващия червен сигнал на светофарната
уредба. По безспорен и категоричен начин се установи по делото, че С. Д. е
навлязъл в кръстовището на жълт сигнал и следователно е следвало да спази
изискването да не преминава, разпоредено от нормата на чл.31 ал.7 т. 4 от
ППЗДвП "жълта светлина - означава "Внимание, спри!".
На следващо место поради липсата на входно-изходни данни къде са се
намирали лекия автомобила и автобуса са възможни четири варианта на
разположение на двете МПС в зоната на кръстовището преди настъпване на
самото ПТП. И във четирите възможни варианта времето, през което автобуса
е навлязъл в кръстовището е винаги по голямо от времето на лекия
автомобил, което по безспорен начин доказва, че автобуса е навлязъл в
11
кръстовището преди лекия автомобил, независимо на какъв сигнал на
светофарната уредба. Този факт веднага ни препраща към текста на
хипотезата на чл.50а от ЗДвП „...Забранено е навлизането в кръстовище дори
и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще
принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното
движение...".
Независимо какъв е бил сигналът на светофарната уредба на водачът на
лек автомобил „Пежо" С. Д. е било забранено навлизането в кръстовище дори
и при разрешаващ сигнал на светофара, ако ще да възпрепятства напречното
движение, т.е. автобуса, който се движи по напречния път на бул. „Цар
Освободил", където е бил позициониран водача на лек автомобил „Пежо" С.
Д..
За определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат при ПТП от двамата участници в него е от значение съществуването
на причинна връзка между поведението на пострадалия водач и на водача на
увреждащото МПС, въз основа на която съдът следва да определи обективния
принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При определяне
степента на съпричиняване е необходимо да се направи сравнение на
поведението на участниците в ПТП, като съразмерността на действията
/бездействията/ на другия участник в ПТП с останалите фактори, причинили
произшествието, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
Според събраните по делото доказателства и установеното фактическа
обстановка, считам, че вината за назъбилото ПТП единствено и само водача
на лек автомобил „Пежо" С. Д.. По никакъв начин не се доказаха вменени от
Окръжна прокуратура - Варна, на И. М. обвинения за нарушение на ЗДвП. И
именно предвид тези същите доказателства събраните по делото, на
основание чл.304 от НПК, моля да признаете подсъдимия И. М. за невиновен
по така повдигнатите му обвинения, защото той не ги е извършил.
Ако сметнете, че моите доводи не са достатъчно основание за отмяната
на така повдигнатите обвинения с този порочен акт, в условията на
алтернативност ще Ви моля, да наложите на подсъдимия М. наказание
„Лишаване от свобода" под предвидения минимум определен от
законодателя, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК със съответния изпитателен скок, т.к. подсъдимият М., има син
ученик в ПТГ - Варна, не е осъждан с чисто съдебно минало, като деянието е
12
извършено при форма на вината - непредпазливост, съдействал е изцяло на
разследването още от първия момент, оказал е помощ на останалите пътници
в автобуса, въпреки, че и той е имал наранявания, както и факта, че винаги е
работил като шофьор и с тази си професия, той изхранва семейството си.
Лишаването му от права по чл.343Г от НК ще остави него и семейството му
без доходи и прехрана, поради което моля този срок да бъде минимален.
Подсъдимият М.: Поддържам становището на адвоката си. Нямам
какво да добавя.
Подсъдимият Д.: Искам да кажа, че аз бях в лява лента и вдясно от мен
имаше черен джип. Той навлезе в кръстовището, но видя буса и спря на
време, попречи на мен да го видя и за спирането ми на стоп-линията.
Сметнах, че със скорост около 30-40 км няма как да спра.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на
подсъдимите:
Подсъдимият М.: Моля да бъда оправдан. Ако не бъда оправдан, то
моля да е минимално наказанието ми.
Подсъдимият Д.: Моля да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която
председателят на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда
за обжалването ѝ пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13