Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 435/22.03.2021 година, гр. б.
Административен
съд – б., в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 2170/2020 година.
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба от адвокат С.К. ***, като
пълномощник на Д.С.Л. с ЕГН ********** с адрес *** против заповед №
2058/31.08.2020 година на В.Б. - заместник – кмет но община б..
С обжалваната заповед е
разпоредено да се изпълни принудително преместване на излязло от употреба
моторно превозно средство (ИУМПС) марка „Москвич“, модел „Алеко“, рег. ****, собственост
на жалбоподателя, паркирано в град б., ж.к. „И.“, на паркинг пред бл. 7 –
територия, представляваща общинска собственост. Разпоредено е ИУМПС да се
транспортира до център за разкомплектоване на ИУМПС, притежаващ разрешително по
чл. 35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
Жалбоподателят твърди, че
автомобилът е бил докаран до това състояние поради незаконосъобразни действия
на служители на Община б.. Позовава се на доводи в жалба по същия случай, която
е подал до кмета на общината. В жалбата, към която се препраща, не се сочат
конкретни доводи за незаконосъобразност на заповедта. Иска се от кмета на
общината да разпореди съставянето на констативен протокол „за състоянието на автомобила
с посочване на причините поради които същият е докаран до това състояние и
виновните за това общински служители“.
В петитума на жалбата се съдържа
искане за отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката на
административния орган „за съставяне на констативен протокол“. Претендират се
разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка по
издаването на заповедта.
След като съпостави
доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
Между страните не се спори, че
през 2001 (две хиляди и първа) година, след подаден сигнал за неправомерно спиране (в нарушение на чл. 171 т. 5 от ЗДвП), по отношение на лек автомобил „Москвич Алеко“ с рег. № *****, собственост
на жалбоподателя Л., е била приложена принудителна административна мярка (ПАМ)
принудително преместване на общински паркинг в ж.к. „С.“ в град б., стопанисван
от общинско предприятие „СИПГ“.
Непосредствено след преместването
на автомобила, Л. посетил общинския паркинга, на който МПС е било поставено, а
след получаване на информацията за размера на дължимата такса по налагането на
ПАМ, отказал да заплати такава сума на дружеството, което е осъществило мярката.
Впоследствие в началото на 2012
година служители на общинската администрация са преместили автомобила от
общински паркинг в ж.к. „С.“ в град б. в общински паркинг в ж.к. „И.“ в град б.,
без да го предоставят на собственика му поради натрупани задължения за плащане
на дължимата такса за престоя му, които Л. е отказал да заплати, наред с
първоначално дължимата сума по ПАМ. Общинският охраняем паркинг до блок 7 в
ж.к. „И.“ на град б. е бил предназначен за платен престой на МПС и не е
функционирал като паркинг за съхранение и временно задържане на автомобили с
наложена ПАМ (лист 15 и 33).
На 27.06.2014 година, по искане
от ОП „Транспорт“, началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОД – б. на МВР е
изпратил справка за регистрираната собственост на превозни средства, сред които
и на лек автомобил с рег. № *****. В справката е посочено изрично, че
собственик на автомобила е Д.С.Л. (лист 47 и 45).
На 27.08.2018 година директорът
на общинско предприятие „Транспорт“ към Община б. е изпратил писмо до Д.Л.,
чрез пълномощника му адвокат С.К., във връзка с възражение вх. № 94 – 01 –
19286/13.06.2018 година и сигнал вх. № 94 – 01 – 19286/2/23.07.2018 година
(лист 40 - 42), подадени от името на Л., срещу извеждането на автомобила му от
общинския паркинг на „улицата“ и засягане на имуществените интереси на Л.. В
писмото МПС е индивидуализирано с марката („Москвич“) и регистрационния си
номер (*****), заявено е, че собственикът е бил поканен през 2011 година и през
2014 година да се яви и да получи автомобила си, но до 2018 година той не се е
явил, вместо което е подал нови сигнали през 2018 година. В писмото е посочено,
че общинската администрация няма „претенции относно собствеността на
автомобила“ и Л., чрез адвокат К., е помолен да се свърже със служители на
общинското предприятие на „посочените контакти“ (в писмото) с „цел разрешаване
на поставения проблем“. Писмото е получено от адвокат К. на 29.08.2018 година
(лист 27 и 41 - 42).
Общо, като обект на ПАМ, автомобилът
е престоял на общински паркинги в продължение на 17 (седемнадесет) години.
На 10.02.2020 година от главен
инспектор – екология, служител на Община б., съставила констативен протокол №
5506/10.02.2020 година. В протокола служителят описала мястото, на което е
установен автомобила – град б., ж.к. „И.“, на паркинга пред бл. 7, вх. 3, и описала
общото състояние на автомобила на Л. – „Москвич Алеко“ с рег. № *****. В
протокола било отбелязано, че регистрационният номер на автомобила е „стар“, а
външният му вид е „лош“ – лошо състояние на купето и каросерията, без арматурно
табло, със счупено предно стъкло и липсващи леви странични стъкла, без преден
ляв мигач. В протокола било отразено и че върху задното стъкло на автомобила е
залепен стикер № 5506/10.02.2020 година с предписание за преместването му (лист
8).
На 19.08.2020 година, след като
се запознала със съдържанието на констативния протокол за техническото
състояние на автомобила от 10.02.20202 година и установила, че МПС е без
валиден стикер за преминат годишен технически преглед, а на 29.07.2020 година
при последващо посещение е констатирано, че собственикът не го е премахнал от
общинския паркинг, заместник – кмета на общината е издала заповедта, обжалвана
в настоящото производство – за принудително преместване на автомобила на Л. до
център за разкомплектоване на ИУМПС.
По делото, като доказателство за
компетентността на издателя на обжалваната заповед, е представена заповед №
355/10.02.2020 година на кмета на община б., с която В.Б., заместник – кмета в
област „Стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация към
промените на климата“, е оправомощена да издава заповеди за принудително
преместване на ИУМПС на площадки за временно съхранение или в центрове за
разкомплектоване (лист 9).
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е допустима – подадена е
в законоустановения срок, от името на страна, засегната неблагоприятно от
издадения административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Заповедта е издадена в
съответствие с целта на закона по чл. 1 ал. 1 от ЗУО - защита на околната среда и човешкото здраве
чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и
управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие
от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване.
МПС на жалбоподателя е било разположено на паркинг – общинска собственост и в
продължителен период от време (близо две десетилетия) е търпяло
неблагоприятното въздействие на атмосферни фактори, а крайният резултат от това
неблагоприятно въздействие е било пълното му амортизиране – видимо до негодност
за употреба по предназначение. В този си вид автомобилът представлява „отпадък“
по смисъла на § 1 т. 17 от ДР на ЗУО, а престоят му е свързан с отрицателно
влияние върху околната среда и човешкото
здраве.
Заповедта е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл. 46 ал. 1 – 5 от Наредба
за управление на отпадъците на територията на община б. - Наредбата (https://burgascouncil.org/sites/default/files/2020-02/naredba-otpadci.docx),
упълномощените със заповед на кмета на общината длъжностни лица да осъществяват
контролна дейност по настоящата наредба предприемат действия за установяване на
местоположението на ИУМПС и техните собственици. На установените ИУМПС се
залепва стикер – предписание, съгласно образец – Приложение № 2. Длъжностните
лица по ал.1 съставят констативен протокол за техническото състояние на МПС в 2
екземпляра, съгласно образец – Приложение № 1. При поискване екземпляр от
протокола се предоставя на собственика на ИУМПС или на упълномощено от него
лице. С поставянето на стикера – предписание за преместване на ИУМПС започва да
тече 14-дневен срок за преместване на МПС. Преместването на ИУМПС на друго
място общинска или държавна собственост, не спира изпълнението на предписанието
по ал. 3. В случай, че в срока по ал. 3 собственикът не е изпълнил
предписанието, въз основа на констативния протокол за техническото състояние на
МПС по ал. 2, кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица
издават заповед за принудително преместване на ИУМПС на площадка за временно
съхранение или в център за разкомплектоване на ИУМПС.
Наредбата предоставя изрична
компетентност на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице да
налагат ПАМ като процесната. В конкретния случай, с представената заповед №
355/10.02.2020 година кметът на общината е оправомощил надлежно заместник -
кмета В.Б. с правомощието си по чл. 46 ал. 5 от Наредбата. Затова и заместник –
кметът на общината е била компетентна да издава заповед за преместването на
автомобила в център за разкомплектоване.
При издаване на заповедта е
спазена предписаната от закона писмена форма – актът има съдържанието по чл. 59
ал. 2 от АПК.
В административното
производството по издаването на акта не се констатираха допуснати съществени
процесуални нарушения. При образуване на административното производство е
съставен констативен протокол, удостоверяващ лошото общо състояние на
автомобила, липсата на валиден регистрационен номер и на стикер за успешно преминат
годишен технически преглед, а върху задното стъкло на МПС е залепен стикер с
предписание МПС да бъде преместено от собственика си. Между датата на поставяне
на стикера и датата на издаване на заповедта е изтекъл срок, който надвишава
многократно 14-дневния срок по чл. 46 ал. 3 от Наредбата.
Решението съответства на
приложимото материално право.
Съгласно чл. 45 от Наредбата, собственикът
на ИУМПС е длъжен да го предаде на площадки за временно съхраняване или в
центрове за разкомплектоване на ИУМПС.
Процесното МПС е именно ИУМПС.
При извършения на 10.02.2020 година оглед е установено, че автомобилът е във
вид, който обективно прави невъзможно движението му по пътната мрежа – без част от
стъклата си, без част от системата за светлинна сигнализация и без арматурно
табло (мястото, в което са разположени всички уреди, даващи обратна връзка на
водача за състоянието на автомобила по време на движение).
Регистрационният номер на МПС,
посочен в констативния протокол – *****, с който то е индивидуализирано в
административното производство, е сгрешен в издадената заповед като към него е
прибавена още една буква – *****Н.
Това нарушение, обаче, не е съществено, защото между страните няма спор, че
автомобилът, описан в констативния протокол от 10.02.2020 година, е идентичен с
автомобила, описан в обжалваната заповед на заместник - кмета на общината, и
това е именно автомобила на Д.Л..
Самият регистрационен номер - *****
– е от образец, който не е действащ към момента на съставянето на констативния
протокол (съгласно БДС 15980 и БДС ISO 7591), поради което и в този протокол
той е отразен от служителите на общината като „стар“. Съгласно § 3 ал. 3 от ПЗР
на Наредба № I-45/24.03.2000 година за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Наредба I-45), от 01.06.2006 година служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с
табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Т.е., освен обективното
състояние на автомобила, възпрепятстващо го да се движи по пътната мрежа на
страната, в административното производство е било установено и още едно
обстоятелство, сочещо, че МПС е излязло от употреба – ex lege прекратената му регистрация, предвид
обозначението му с регистрационен номер, несъответстващ на стандарта, действащ
към февруари 2020 година.
Жалбоподателят не сочи конкретни
основания за незаконосъобразност на издадената заповед. Не оспорва, че
автомобилът е бил във вида, в който е описан с констативния протокол от
10.02.2020 година. Твърди, че вината за състоянието му е изключително на
общинската администрация и настоява за съставянето на протокол, който да опише
това състояние, а и служителите, отговорни за него. Тези искания не могат да са
предмет на настоящото производство, което има за цел проверката на законосъобразността
на заповед, с която по отношение на автомобила на Л. е приложена ПАМ, още
повече че търсеният протокол, удостоверяващ външния вид на МПС, е съставен и е
част от административната преписка.
Съдът констатира, че през
годините Л. многократно е търсен от общинската администрация във връзка с
продължаващия престой на автомобила на общински паркинг, в това число и през
2018 година, когато чрез адвоката си е уведомен, че Община б. няма претенции по
отношение на МПС, и е помолен да се яви, за да си го получи. Доколкото Л. не се
е отзовал на поканата и при данни, че не проявява интерес да се свърже с
общинската администрация, автомобилът му е бил изведен от паркинга и правомерно
е разпоредено транспортирането му до център за разкомплектоване. При
установения факт – знанието на Л. къде се намира автомобила му в началото на
административното производство (не в общински паркинг, а на „улицата“ според написаното
в сигнала на адвокат К. от 2018 година) и очевидната му незаинтересованост да
го прибере, за законосъобразността на административния акт е без значение дали преди започването на административното
производство Л. е бил потърсен – за пореден път – от служители на общинското
предприятие, за да бъде уведомен отново за местоположението на МПС.
Като краен извод съдът приема, че
издадената заповед е в предписаната от закона форма, съобразена е с неговата
цел, с приложимото процесуално и материално право, а издателят е компетентен
административен орган. Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изложеното, на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на адвокат С.К. ***,
като пълномощник на Д.С.Л. с ЕГН ********** с адрес *** против заповед №
2058/31.08.2020 година на В.Б. - заместник – кмет но община б..
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните
за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: