РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. Плевен, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430108032 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.240 ал.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. Й. Д. против М. СТ. ДР., с
правно основание на предявените искове чл.240, ал.1 от ЗЗД и цена 3000лв. и
с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 500лв. за периода 10.05.2020г.-
31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на ИМ.Твърди се, че между страните е сключен договор за заем на
14.04.2020г., като е издадени РКО от същия ден, който има силата на
разписка.Посочва се, че ответникът се е задължил да върне сумата до
10.05.2020г., което е посочено в РКО.Твърди се, че тъй като сумата не е
върната и към настоящия момент, за ищеца възниква интерес да предяви
настоящите искове.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид
становището на страните, намира за установено следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем е
неформално възмездно двустранно и реално съглашение, по силата на което
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да ги върне в определен срок. По делото е
представено РКО, подписан от ответника на 14.04.2020г. за сумата 3000лв. и
срок за връщане 10.05.2020г. Представеният документ не оспорен по
надлежния ред от ответника, поради което съдът го приема като годно
доказателство, относно отразените в него обстоятелства. В този смисъл
следва да се приеме, че е налице валиден договор за заем между страните.
Ищецът твърди, че до датата на падежа ответникът не е изпълнил
задължението си. По правната си същност това е твърдение за
отрицателен факт, което освобождава ищеца от тежестта на доказването
му, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира
доказателства, че е изпълнил задължението си.В този смисъл съдът счита,
че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълният му размер, като ответника бъде осъден да заплати сумата 3000лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-31.12.2021г., до
окончателното изплащане на сумата.
С исковата си молба ищецът е поискал и присъждането на мораторна
лихва за забава върху главницата в размер на 3000лв. за периода 10.05.2020г.-
датата на падежа до датата на ИМ-31.12.2021г.
По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за
причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично
задължение вреди. Предявеният е акцесорен и като такъв следва съдбата на
главния иск с правно основание чл.24 ЗЗД. При кумулативното съединяване
на искове, каквото в случая е налице, след като е уважен главният иск за
заплащане на заемната сума като основателен и доказан, такъв е и акцесорния
иск, който също следва да бъде уважен.
Съгласно представения договор, ответника се е задължил да върне
сумата до 10.05.2020г., т.е. след тази дата е изпаднал в забава поради
неизпълнение на задължението си в срок. При изчисление с е- калкулатор е
установено, че дължимата сума е 500лв.При това положение следва да се
уважи предявеният иск.
При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
2
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните
разноски в размер 1267лв., съобразно представен списък и доказателства
към него, в който са включени и направени разходи и във връзка с
обезпечението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД М. СТ. ДР., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Д., ЕГН**********, сумата от 3000лв.,
представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем от
14.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.12.2021г.-датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД М. СТ. ДР., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Д., ЕГН**********, сумата 500лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 3000лв., за периода
10.05.2020г. - 31.12.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. СТ. ДР.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Д., ЕГН**********, сумата
1267лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок
от получаване съобщенията за постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3