Р Е Ш Е Н И Е
№250
гр. Велико Търново, 4.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10226 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът А.М.Д. ***, е обжалвал като неправилно решение №371 от 05.07.2021
година, постановено по АНД №516 по описа на Великотърновският районен съд за
2021 година.
От изложените в касационната жалба лаконични оплаквания се установява,
че според касатора решението е неправилно - основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ответникът по касация, ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител отрича основателността на касационната жалба, като аргументира
правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно
наказателно постановление №НГ-1-04-00894900/17.03.2021 година на ръководител на
ТП на НОИ – Велико Търново, с което на касатора са наложени четири глоби от по
100 лв. на основание чл.349, ал.1 от КСО за четири различни деяния.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, ЬАУАН и НП са издадени от компетентни по степен и
материя органи, а тези актове са формално законосъобразни, като отговарящи на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По същество е посочено в съдебното решение, че аргументите на касатора
за неправилно приетото от АНО досежно непредставените документи по четири искания, са
неоснователни. Съдът е изложил в това отношение, че съгласно разпоредбата на
чл108, ал.2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на
контролните органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки,
декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на
осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ, както
и да оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения. Съдът е
посочил, че исканите документи изхождат от дружеството – осигурител и са
първичен източник на информация, като част от тях не са публикувани в
търговският регистър и няма как да бъдат установени по друг начин. Идентично е
според съда и положението досежно движението на суми в касата на дружествата и
по разплащателната сметка и прочие. Всъщност с цитираните в НП писма са били
поискани множество документи и доказателства, които не са представени.
Неизпълнението на посоченото задължение според съда се вписва в хипотезата на
чл.349, ал.1 от КСО. Съдът е отчел, че няма причини за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Според обстоятелствената част на процесното пред съда наказателно
постановление настоящият касатор е наказан в качеството си на длъжностно лице,
представляващо управител на четири търговски дружества, а именно: „Пакат“ ООД,
„КАУТО“ ЕООД, „Регионални консултантни“ ЕООД и „Катя Мен“ ЕООД, като в това си
именно качество не е представил документи, свързани със спазване на
осигурително законодателство, като по отношение на първото дружество такива
документи са му поискани с писмо, № Ц1056-04-380#4 от
23.12.2020 година, като в писмото е указан тридневен срок, по отношение на
второто дружество такива документи са му поискани с писмо, № Ц1056-04-381#4 от 23.12.2020 година, като и в това писмо е указан тридневен срок за
представянето им, по отношение на третото дружество такива документи са му
поискани с писмо, № Ц1056-04-382#3 от 23.12.2020
година, като отново е даден тридневен срок за представянето им и най – сетне по
отношение на третото дружество такива документи са му поискани с писмо, №
Ц1056-04-383#4 от 23.12.2020 година, като е даден тридневен срок за представянето им.
В посочения срок не са били представени документите от касатора във връзка с
тези четири писма, като с това според АНО е налице нарушаване на разпоредбата
на чл.108, ал.2 от КСО, тъй като към датата на издаването на АУАН /26.01.2021
година/ длъжностното лице не е изпълнило задължението си.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 от КСО, на която норма се
позовава АНО „За нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на
нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни
предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба от 100 до
2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и
еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки
отделен случай.“. Приложимостта и се обуславя от извършване на конкретно нарушение
на императивно правило, което се съдържа в част първа от кодекса. В случая
става въпрос за претендирано неспазване на разпоредбата на чл.108, ал.2 от КСО,
която систематично се намира в част I от КСО и която
задължава физическите лица да представят на контролните органи на Националния
осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации,
обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното
законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен
институт.
В тази връзка следва да се отбележи, че и четирите писма, отправени до
касатора като физическо лице - вписан управител на четирите дружества, имат
идентично съдържание, като са поискани следните документи, а именно:
-
Лични трудови досиета на наети работници през 2020
година, ако има такива, като е посочено и съдържанието на личното трудово
досие;
-
РПВ за 2020 година, включително и за управителя на
дружествата;
-
Договори за управление и контрол;
-
Присъствена форма за отчитане на явяване/неявяване
на работа за 2020 година;
-
Регистър/дневник за болничните листове;
-
Правилник за вътрешния трудов ред и правилник за
работната заплата;
-
Счетоводни справки, оборотни ведомости, дневник за
покупките и продажбите за 2020 година, фактури, договори с контрагенти, касова
книга с вписани дневни финансови отчети, други първични счетоводни документи;
-
Извлечения от разплащателни сметки за периода от 1.11.2020 до 30.11.2020 г.;
дневник за входяща/изходяща кореспонденция за 2020 година;
-
Доказателства за начина, по който са изплащани
работните заплати;
-
Информация за дейността на дружеството извън
описаната в ТР;
-
Доказателства за трудовата дейност на самия
управител.
Така или иначе поисканите документи или обяснения не са депозирани.
Вярно е, че някои от поисканите документи администрацията е следвало да получи
по служебен път, като това например касае справките декларации по ЗДДС. От
друга страна е било безпредметно да се изискват досиета на работници, за които
е известно, че не съществуват предвид липса на регистрирани пред ТД на НАП
уведомления по чл.62 от КТ, както и документи за начина, по който са изплащани
заплати, присъствена форма за явяване на работа отново за работници, които не
съществуват.
Следва да се констатира обаче, че далеч не всички документи, изискани
от осигурителя, могат да се намерят в други публични или служебно достъпни на
НОИ регистри. Така например, налични само при осигурителя са Разчетно-платежни
ведомости за 2020 г., включително и за управителите на дружеството, Правилниците
на вътрешния трудов ред и правилник за работната заплата; Счетоводни справки
(оборотна ведомост за периода 01.01.2020 г. до 30.11.2020 г.), фактури,
договори с контрагенти, както и всички други първични счетоводни документи,
свързани с дейността на фирмата, доказващи извършването на стопанска дейност на
дружествата през 2020 г., извлечения от разплащателни сметки за периода 01.01.2020
г. – 30.11.2020 г., дневниците за входяща/изходяща кореспонденция (поща) за
2020 г., доказателства за извършена трудова дейност на управителя. При това
положение е правилен крайният извод на съда за това, че управителят на четирите
дружества, които са осигурители, е следвало в това си именно качество да
представи тези книжа и като не го е сторил, е извършил описаните четири
нарушения.
Претенцията за неспазване на принципа по чл.6 от АПК е необоснована,
доколкото производството по издаването на наказателно постановление не се
подчинява на правилата на АПК, а на правилата по ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на настоящият касатор досежно липсата на
компетентност на издалия наказателното постановление, което обстоятелство да не
е съобразено от районният съд. За яснота на касатора следва само да се
констатира, че отговорността на управителя на осигурителите е диференцирана и
различна от отговорността на дружествата осигурители, която е безвиновна и
обективна и предвижда налагане на имуществени санкции, а не на глоби.
Дотук изложеното обосновава извод, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация
за присъждане на разноски за касационната инстанция. На основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника разноски за ***ско
възнаграждение в размер на 100 лева, като размерът е определен по реда на
чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ, като се отчитат посочените там размери и
фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №371 от 5.07.2021 година, постановено по АНД №516
по описа на Великотърновският районен съд за 2021 година.
ОСЪЖДА А.М.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Националния
осигурителен институт разноски по делото в размер от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.