Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Сливен,
29.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание
проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря С.ВАСИЛЕВА и в присъствието на прокурора Р.РУСЕВ, като разгледа
докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внох дело № 494 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и
сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимата П.Т.К.,
чрез защитника й адв. Г.Д. ***, против присъда № 59/09.05.2019г., постановена
по нохд № 599/2018г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакувания съдебен акт подсъдимата П.Т.К. е
призната за виновна в това, че в периода от м.май 2016г. до
м.май 2017г. включително в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление,
след като е осъдена с решение № 6/02.01.2014г. на Бургаски районен съд по
гр.дело № 7569/2013 г. /в сила от 02.01.2014г./, изменено с протоколно
определение за одобряване на съдебна спогодба от 23.10.2015г. по гр.дело № 2372/2015
г. на Сливенски районен съд /в сила от 02.11.2015г./, да издържа свой низходящ
- С.К.Г., родена на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
две или повече месечни вноски, както следва: 1. в периода от м.май 2016г. до
м.юни 2016г. включително съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
две месечни вноски в общ размер на 300,00 лева; 2. в периода от м.август 2016г.
до м.октомври 2016г. включително съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на три месечни вноски в общ размер на 450,00 лева; 3. в периода от
м.ноември 2016г. до м.февруари 2017г. включително, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на четири месечни вноски в общ размер на 480,00 лева и
4. в периода от м.април 2017г. до м.май 2017г. включително, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на две месечни вноски в общ размер на 300,00
лева, като задължението й е в общ размер на 1530,00 лева - престъпление по
чл.183, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл.78а от НК подсъдимата П.Т.К. е
освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 1000,00 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Сливен.
Подсъдимата П.Т.К. е осъдена да заплати направените
по делото разноски в размер на 180,00 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Сливен.
В писмената въззивна жалба, депозирана от подсъдимата
П.Т.К., чрез нейния защитник, в законоустановения срок за обжалване се изразява
несъгласие с постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като се
твърди, че същият е неправилен. Навеждат се оплаквания за оплаквания за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Заявява се, че от една
страна деянието на подсъдимата е несъставомерно, тъй като за отделни периоди от
време са били внесени суми, които надвишават размера на определената издръжка
за съответния период, а от друга страна - че макар и със закъснение, но преди
да бъде повдигнато обвинение, подсъдимата е изплатила всички дължими суми за
издръжка. Навеждат се доводи за несъставомерност на деянието и от субективна
страна, тъй като подсъдимата редовно т.е. на всеки три месеца е превеждала
дължимата издръжка и не е лишила, нито е имала намерение да лиши дететото си от
издръжка. Твърди се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения във
връзка с оценката на доказателствата и формирането и обективирането на изводите
по фактите и свързаното с това неизпълнение на задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Излагат се доводи и
в посока квалифициране на деянието като малозначително. Настоява се за отмяна
на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение поради несъставомерност на
деянието или поради неговата малозначителност.
Впоследствие е депозирано допълнение към въззивна
жалба, в което се поддържат същите оплаквания и се сочи, че районният съд не е
коментирал факта за предоставените на подсъдимата родителски права по отношение
на детето; изразява се несъгласие с преценката на показанията на свидетеля К.Г.;
оспорва се извода, че подсъдимата е целяла да избегне отговорност за неплащане
на дължимата месечна издръжка; акцентира се, че липсва произнасяне по въпроса
дали е налице пълно или частично неизпълнение с оглед на обстоятелството, че за
определени периоди са били внасяни по-големи от дължимите суми. Настоява се за
отмяна на присъдата на СлРС и за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й
обвинение.
В с.з. пред въззивния съд подсъдимата П.Т.К.,
редовно призована, не се явява лично, а за нея се явява упълномощения й
защитник. Последният заявява, че
поддържа така депозираната жалба на посочените в нея основания, които
възпроизвежда пред окръжния съд и акцентира върху недоказаността на умисъла за
извършване на престъплението. В тази връзка моли за нейното уважаване – за
отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата
да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен,
заявява, че намира жалбата за неоснователна и предлага същата да бъде оставена
без уважение. По отношение на присъдата дава заключение, че същата е правилна и
законосъобразна, повдигнатото обвинение – доказано по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, а наложеното наказание – справедливо.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на
въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна
жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като
извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по
реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата на подсъдимия, депозирана чрез
неговия защитник, за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата.
Съгласно тези мотиви за установено от фактическа страна е прието следното:
Преди време подс. П.К. и свид. К.Г. живели на
семейни начала. От съвместното си съжителство двамата имат дете - С.К.Г.,
родена през ***г.
След раздялата между двамата, в началото подс. П.К.
се грижела за детето, а по силата на решение на Районен съд - Бургас издръжка
плащал свид. К.Г.. Поради задълбочилия се между тях конфликт, свид. К.Г.
инициирал гр.дело № 7569/2013г. по описа на PC - Бургас, по което с решение №
6/02.01.2014г. /влязло в сила от 02.01.2014г./ упражняването на родителските
права върху детето се предоставяло на свид. К.Г., а подс. П.К. била осъдена да
заплаща на свид. К.Г., в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете. месечна издръжка в размер на 80.00 лева начиная от
01.09.2013г.
Тъй като подс. П.К. не изпълнявала задълженията за
заплащане на дължимата издръжка, на 09.05.2014г. свид. К.Г. подал тъжба /имаща
характера на жалба/ в Районна прокуратура - Сливен с искане да бъде образувано
наказателно производство спрямо подсъдимата К. за дължими от нея повече от две
месечни вноски. В резултат на подадената от свид. К.Г. жалба било образувано досъдебно
производство № 866/2014г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх. № 1748/14г. по
описа на Районна прокуратура - Сливен срещу неизвестен извършител за това, че в
периода от м.януари 2014г. до м.юли 2014г. в гр. Сливен, като е осъдена с решение
по гр.д. № 7569/2013г. на PC - Бургас, влязло в сила на 02.01.2014г. да издържа
своя низходяща С.К.Г., родена на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си
в размер на повече от две месечни вноски - престъпление по чл.183 ал. 1 от НК.
В хода на разследването подс. П.К. заплатила дължимите седем броя месечни
вноски в размер на 560,00 лева поради което, с постановление на Районна
прокуратура – Сливен от 25.08.2014г. посоченото ДП било прекратено на основание
чл.183, ал. 3 от НК.
След този момент подс. П.К. започнала сравнително
редовно да заплаща дължимата издръжка. Така през м.септември 2014г. превела на свид.
К.Г. сумата от 80,00 лева, представляваща дължима издръжка за месеца. През
м.октомври 2014г. превела на свид. К.Г. сумата от 80,00 лева, представляваща
дължима издръжка за месеца. През м.ноември 2014г. превела на свид. К.Г. сумата
от 160,00 лева, представляваща дължима издръжка за месеците ноември и декември
2014г. През м.февруари 2015г. превела на свид. К.Г. сумата от 160,00 лева,
представляваща дължима издръжка за месеците януари и февруари 2015г. През м.април
2015г. превела на свид. К.Г. сумата от 160,00 лева, представляваща дължима
издръжка за месеците март и април 2015г. През м.юни 2015г. превела на свид. К.Г.
сумата от 160,00 лева, представляваща дължима издръжка за месеците май и юни
2015г. През м.юли 2015г. превела на свид. К.Г. сумата от 160,00 лева,
представляваща дължима издръжка за месеците юли и август 2015г. През м.септември
2015г. превела на свид. К.Г. сумата от 180,00 лева, представляваща дължима издръжка
за месеците септември и октомври 2015г., като в случая надплатила сумата от
20,00 лева.
С протоколно
определение за одобряване на съдебна спогодба от 23.10.2015г. по гр.дело № 2372/2015г.
по описа на СлРС, влязло в сила от 02.11.2015г., подс. П.К. била осъдена да заплаща
на свид. К.Г., в качеството му на баща и законен представител на малолетното
дете, месечна издръжка в увеличен размер, а именно вече по 150,00 лева месечно,
като падеж за плащане на месечната издръжка се счита 15-то число на текущия
месец, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена месечна
вноска.
През м.ноември 2015г. подс. П.К. превела на свид. К.Г.
сумата от 300,00 лева, представляваща дължима издръжка за месеците ноември и
декември 2015г. През м.януари 2016г. превела на свид. К.Г. сумата от 300,00
лева, представляваща дължима издръжка за месеците януари и февруари 2016г. През
м.март 2016г. превела на свид. К.Г. сумата от 300,00 лева, представляваща
дължима издръжка за месеците март и април 2016г.
През месеците май и юни 2016г. подс. П.К. не
превела на свид. К.Г. никаква сума за издръжка. Едва през м. юли 2016г. подсъдимата
превела сумата от 500,00 лева, представляваща дължима издръжка за месеците май,
юни и юли 2016г., като в случая надплатила сумата от 50,00 лева.
През месеците август, септември и октомври 2016г. подс.
П.К. не превела на свид. К.Г. никаква сума за издръжка. Едва през м. ноември
2016г. подсъдимата превела сумата от 500,00 лева. представляваща дължима
издръжка за месеците август, септември и октомври 2016 г., като в случая
надплатила сумата от 50,00 лева.
От последните плащания на издръжка на подс. П.К. се
натрупала платена горница в размер на 120,00 лева, поради което за м.ноември
2016г. същата дължала на свид. К.Г. сумата от 30,00 лева. Въпреки това подсъдимата
не изпълнила задължението си за заплащане на тази сума за издръжка за м.
ноември 2016г. През месеците декември 2016г., януари и февруари 2017г. подс. П.К.
също не превела на свид. К.Г. никаква сума за издръжка. Едва през м.март 2017г.
подсъдимата превела сумата от 600,00 лева, представляваща дължима издръжка за
месеците декември 2016г., януари, февруари и март 2017г.
През месеците април, май, юни и юли 2017г. подс. П.К.
отново не превела на свид. К.Г. никаква сума за издръжка.
На 09.08.2017г. свид. К.Г. подал тъжба с вх. №
2412/2017г. по описа на Районна прокуратура - Сливен против подс. П.К., в която
отразил, че същата не е изпълнила задълженията си за издръжка за месеците юни,
юли и август 2017г. С постановление на Районна прокуратура – Сливен от
25.09.2017г. било отказано да се образува досъдебно производство, тъй като
сумата била приведена от подсъдимата - през м.август 2017г. подс. П.К. превела
сумата от 600,00 лева, представляваща дължима издръжка за месеците април, май,
юни, юли и август 2017г.
На 02.11.2017г. свид. К.Г. подал молба с вх. №
3433/2017г. по описа на Районна прокуратура - Сливен против подс. П.К., в която
отразил, че същата не е изпълнила задълженията си за издръжка за месеците
септември, октомври и част от ноември 2017г. С постановление на Районна
прокуратура – Сливен от 11.12.2017 год. било отказано да се образува досъдебно
производство, тъй като издръжката за месеците септември и октомври 2017г. била
заплатена от подсъдимата на 21.11.2017г. и била налице хипотезата на чл.9 ал.2
от НК.
По делото липсват доказателства подс. П.К. да има
задължение за издръжка към други лица, освен към малолетната С.К.Г..
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към
проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства
напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши
цялостна проверка относно правилността и законосъобразността на съдебния акт,
както и правото му да приема за установени и други фактически положения,
извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до
единодушни констатации с първоинстанционния съд.
Освен това първоинстанционният съд не само е
изложил приетите за установени от него факти, но е извършил анализ на наличните
доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил
задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал.3 от НПК. Така
преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо
предмета на доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази
връзка фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена.
Първоинстанционният съд в мотивите си подробно,
детайлно и обстоятелствено е анализирал доказателствата по делото и правилно ги
е преценил от гледна точка на последователност, непротиворечивост и в крайна
сметка на достоверност.
Действително от показанията на разпитания по делото
свид. К.Г. се установява, че винаги е имало проблеми при изплащането на
издръжката, както и същественото обстоятелство, че определено не е имало
уговорка между тях да се плаща издръжката наведнъж за по-голям период, а
доколкото издръжката била месечна и тя е трябвало да бъде плащана всеки месец. Чрез
показанията на този свидетел се установява и това, че при всяка втора или трета
неплатена издръжка подавал тъжба в прокуратурата и след като подсъдимата е била
извикана за разпит, същата внасяла съответните месечни издръжки и я
освобождавали от отговорност; както и че последните прихващания и преводи,
които бил получил от подсъдимата са от края на лятото на 2018г. Съдът с
основание е кредитирал изцяло показанията на свид. К.Г., тъй като той
добросъвестно и последователно пресъздава това, което е възприел лично,
показанията му са непротиворечиви и логични, подкрепят се от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба
по отношение на показанията на този свидетел. Вярно е, че свид. К.Г. и подс. П.К.
в този период от време са спорили вкл. по съдебен ред за упражняването на
родителските права върху малолетното им дете и в този смисъл свидителят
наистина има интерес от изхода на настоящото производство, но от друга страна
неговите показания се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства
вкл. тези относно размера на присъдената издръжка и режима на нейното плащане.
Съдът правилно е отказал да кредитира обясненията
на подс. П.К. в частта им, в която тя заявява, че е имала уговорка със свид. К.Г.,
че може да й се наложи да забавя издръжки, да не може да намери средства
веднага и той се бил съгласил. В тази им част наистина обясненията противоречат
на показанията на свид. К.Г.. От показанията на последния се установява по
несъмнен начин, че такава уговорка не е имало, а видно от постигната спогодба
между страните подсъдимата е следвало да плаща месечната издръжка на 15-то
число на текущия месец, за който се дължи същата. Доказателство, че такава
уговорка между подсъдимата и свидетеля не е имало е и обстоятелството, че при
забавяне на плащанията на месечната издръжка от страна на подс. П.К., свид. К.Г.
е подавал жалби за това в прокуратурата. В тази връзка настоящата инстанция
напълно споделя извода, че тези твърдения на подсъдимата са нейна защитна
позиция, която не се потвърждава от останалите доказателства по делото.
С основание са кредитирани и писмените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени
по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Приетата за установена от районния съд фактическа
обстановка се основава на цялостната преценка на всички събрани и подложени на
проверка доказателствени материали.
Следователно присъдата на СлРС не е необоснована,
тъй като приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от и
кореспондира със събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства, тъй като същите в достатъчна степен са били надлежно обсъдени и
преценени в мотивите към съдебния акт, в съответствие с изискванията на
процесуалния закон.
Въз основа на установените и изложени в мотивите към присъдата му факти
районният съд е направил и обосновал извода си, че подсъдимата П.Т.К. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по
чл.183 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от м.май 2016г. до м.май
2017г. включително в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, след
като е осъдена с решение № 6/02.01.2014г. на Бургаски районен съд по гр.дело №
7569/2013 г. /в сила от 02.01.2014г./, изменено с протоколно определение за
одобряване на съдебна спогодба от 23.10.2015г. по гр.дело № 2372/2015 г. на
Сливенски районен съд /в сила от 02.11.2015г./, да издържа свой низходящ - С.К.Г.,
родена на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или
повече месечни вноски, както следва: 1. в периода от м.май 2016г. до м.юни
2016г. включително съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две
месечни вноски в общ размер на 300,00 лева; 2. в периода от м.август 2016г. до м.октомври
2016г. включително съзнателно не изпълнила задължението си в размер на три
месечни вноски в общ размер на 450,00 лева; 3. в периода от м.ноември 2016г. до
м.февруари 2017г. включително, съзнателно не изпълнила задължението си в размер
на четири месечни вноски в общ размер на 480,00 лева и 4. в периода от м.април
2017г. до м.май 2017г. включително, съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на две месечни вноски в общ размер на 300,00 лева, като задължението й е
в общ размер на 1530,00 лева.
Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че подс. П. Кюшерова е осъществила от
субективна и обективна страна състава на посоченото престъпление, като в тази
връзка в мотивите към присъдата е извършен подробен анализ и е обосновано
наличието на признаците /от обективна и
субективна страна/ на съответното престъпление, визирано в конкретната
разпоредба от особената част на НК.
Правилно и
законосъобразно в мотивите към присъдата е посочено, че посочените периоди от
време подсъдимата не е изплащала месечната издръжка за съответните месеци, за
който се дължи същата спореде цитираните по-горе съдебни решения, а със
закъснение от по два - три и повече месеца, както и че до приключване на
съдебното следствие пред първата инстанция дължимата издръжка за инкриминирания
период била изплатена.
Самата подсъдима,
а и защитата й не отричат факта, че К. не е плащала редовно издръжката, която е
дължала, независимо от причините за това и от коментираната вече по-горе
защитна теза, че е имало такава уговорка между нея и свид. К.Г., на когото през
този период от време е било предоставено упражняването на родителските права на
малолетното им дете С.К.Г..
Неоснователни са
възраженията в жалбата касаещи надвнесените от подсъдимата за определени
периоди от време и в частност, че тези надвнесени суми не са били коментирани
от районният съд, нито са били взети предвид при преценката дали се касае за
пълно или частично неизпълнение на задължението за плащане на издръжка.
Внимателният
прочит на мотивите към присъдата показва, че в действителност всяка от тези
надплатени суми е коментирана от първоинстанциония съд. Изрично е посочено, че
през м.септември 2015г. подсъдимата е превела на свид. К.Г. сумата от 180,00
лева, представляваща дължима издръжка за месеците септември и октомври 2015г.,
като в случая е надплатила сумата от 20,00 лева; че през м. юли 2016г.
подсъдимата превела сумата от 500,00 лева, представляваща дължима издръжка за
месеците май, юни и юли 2016г., като в случая надплатила сумата от 50,00 лева и
че през м. ноември 2016г. подсъдимата е превела сумата от 500,00 лева.
представляваща дължима издръжка за месеците август, септември и октомври 2016
г., като в случая е надплатила сумата от 50,00 лева. Така получената по тази
начин сума от 120,00 лева е била приспадната за един от месеците, през които
подсъдимата е била длъжна, но е не е платила дължимата издръжка от 150,00 лева
и именно поради тази причина съдът е посочил в мотивите си, че има частично
неизпълнение в размер на 30,00 лева за съответния месец. Що се отнася до това
дали се касае за пълно или частично неизпълнение, с оглед на изложеното по-горе
по отношение на приетата за установена фактическа обстановка в частта й касаеща
извършените плащания, очевидно не става въпрос за пълно неизпълнение на
задължението за плащане на издръжка въобще, а за неплащане за съответните
месеци /посочени подробно и изчерпателно по-горе/. Доколкото за съответните
периоди е установено неплащане на две и повече вноски, деянията на подсъдимата
през всеки от тези периоди се явява съставомерно по чл.183 ал.1 от НК.
Във връзка с
горното няма съмнение, че от обективна страна през всеки от определените и
посочени по-горе периоди от време подсъдимата действително не е плащала
издръжка в размер на две и повече вноски.
Въззивният съд
споделя изводите на първата инстанция, че извършеното от подсъдимата
престъпление е в условията на продължавано престъпление, тъй като отделните
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, са извършени от подсъдимата през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината /пряк умисъл/,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите.
Законосъобразен е
и извода, че деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че
като не изпълнява своето задължение по изплащане на издръжката, нарушава
влязлото в сила решение, изменено е протоколно определение за одобряване на
съдебна спогодба.
Неоснователни са
възраженията в жалбата за недоказаност на наличието на пряк умисъл в действията
на подсъдимата респ. тезата за несъставомерност на деянието от субективна
страна.
Вярно е, че подсъдимата
в крайна сметка е изпълнявала задълженията си за плащане на издръжка, но е
вярно и това, че това е ставало със закъснение от по няколко месеца. Наистина трудно
би могло да се обоснове извод, че тя въобще не е имала намерение да избегне
плащане на издръжка респ. въобще да лиши малолетното си дете от средства,
необходими за издръжката му. Последното, обаче, няма отношение към преценката
за наличието на умисъл в действията на подсъдимата, тъй като за
съставомерността на деянието по чл.183 ал.1 от НК не е необходимо наличието на
някаква специална цел. Достатъчно е тя съзнателно да не е изпълнила това свое
задължение, а доказателствата по делото сочат, че това действително е така.
В мотивите си
районният съд с основателно се е позовал на съдебната практика, която
настоящата инстанция напълно споделя, и в частност решение № 424/22.12.2014г.
по н.д. № 1345/2014г., I н.о. на ВКС. В него действително изрично е посочено, че
за да не е осъществен състава на чл.183 ал.1 от НК е необходимо да е изпълнено
цялото задължение или неизпълнението да е под две месечни вноски, което обаче не
е налице в настоящия случай, тъй като за съответните периоди от време е налице
неизпълнение в размер на две и повече месечни вноски. Също така изрично е
отразено, че ако деецът цели да избегне отговорност за неплащане на дължимата
се месечна издръжка чрез симулиране на несъставомерност на деянията му чрез
ежемесечно изпълнение и последващо месечно неизпълнение на задължението му за
определен период от време, през който се обективира неизпълнение на две и
повече месечни вноски, то той следва да отговаря за осъществяване на
престъплението през инкриминирания период.
Неоснователни са и
претенцията, че деянието на подсъдимата поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, както и искането
да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Правилно районният
съд изрично е посочил в мотивите си, че не се касае за инцидентен случай, а за постоянно
поведение от страна на подсъдимата. Тя е била напълно наясно, че следва на
15-то число на месеца да плати дължимата издръжка за месеца за своето дете, но
не го е правила редовно. Отчетено е и обстоятелството, че спрямо подсъдимата
вече е била прилагана разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, но това не е довело до
промяна на поведението й и същата е продължила да не изпълнява задължението си
за ежемесечно плащане на дължимата издръжка. Допълнителен аргумент е и
посоченото в цитираното по-горе решение на ВКС, че за приложението на чл.26 ал.
1 от НК е необходимо осъществяването на две или повече деяния /неплащане на
дължима според влязло в сила решение/споразумение издръжка/, които, откъснати
едно от друго, сами по себе си дори да са малозначителни по смисъла на чл.9
ал.2 от НК, но осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на
едно и също престъпление, включително и като две или повече „продължени"
престъпления, то е налице едно единно престъпление.
При определяне
вида и размера на наказанието, районният съд е посочил в мотивите си, че се е
съобразил с наличните индивидуализиращи
отговорността на подсъдимата обстоятелства. Прието е, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото й съдебно минало, липсата на неприключили
наказателни производства и добрите характеристични данни, а отегчаващи такива липсват.
Законосъобразно е преценено, че за извършеното
престъпление по чл.183 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК са налице условията за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като подсъдимата П.К. не е
освобождавана от наказателна отговорност по този ред, не е осъждана за
престъпления от общ характер, предвиденото наказание за това престъпление е до
една година лишаване от свобода или пробация и липсват причинени от
престъплението имуществени вреди.
С оглед на това
правилно районният съд, след като е признал подсъдимата П.К. за виновна в
извършването на престъпление по чл.183
ал.1 вр.чл.26 ал. от НК, а е освободил
от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба"
в размер на 1000,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Сливен.
Доколкото така
наложеното на подсъдимата административно наказание по реда на чл.78а от НК е в
минимален размер, въобще не може и не следва да се обсъжда въпроса за явната му
несправедливост, нито пък е възможно да се претендира изменение на присъдата и
намаляване на размера на наложеното наказание.
Освен това е
правилна преценката, че така определеното наказание на подсъдимата е максимално
справедливо, отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съгласно правилата
на процеса подсъдимата К. е била осъдена да заплати направените по делото
разноски в размер на 180,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Сливен.
С оглед изложеното по-горе, а и по реда на
служебната проверка относно процесуалната законосъобразност на проверявания
съдебен акт не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство
да са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване или накърняване правото на участие на подсъдимата в производството
вкл. правото й на защита.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка
относно правилността на атакувания съдебен акт не се установиха основания
налагащи изменението или отмяната му, същият следва да бъде потвърден от
настоящата инстанция изцяло.
Поради изложените съображения и на основание чл.
334, т.6 и чл. 338 от НПК, Сливенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 59/09.05.2019г., постановена по НОХД № 599/2018г. по описа на Районен
съд гр.Сливен.
Настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: