№ 205
гр. Стара Загора, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001392 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260289/11.06.2021 г., постановено по гр. д. №
278/2021 год. по описа на РС – К. в частта, с която е осъден ЗАД „Д“ АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град /адрес/, да заплати
на С.Н. М., ЕГН **********, от с. с.Х., общ. К., обезщетение по чл. 432, ал. 1
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинени на 29.05.2020 г. неимуществени
вреди, вследствие ПТП, настъпило в град Стара Загора, причинено от водачът
С.Д.С., ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - л.а
„***“ с рег. № ****
*, по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към
датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател ЗАД „Д“ АД, а именно: сумата в размер
на 21 000 лева (частичен иск от общо сумата от 25 000 лева) за
неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.07.2020г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът "Д." АД гр. София счита, че решението е
незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни съображения.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените
1
искове. Претендира направените разноски.
Въззиваемата С. Н. М. е подала в законоустановения срок писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл.429, ал.З от КЗ
Между страните не е спорно, че на 29.05.2020 г. около 08,40 часа в гр.
Стара Загора на бул. „Св. ***“ № 80 А, било реализирано ПТП и за
увреждащия л.а. „***“ с рег. № **** *, управляван от С.Д.С., към тази дата е
била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ з.п.
ВО/30/120001350832/19.05-2020 г. с ответника „Д.“ АД, гр. София.
От представеният по делото АУАН №СА 199883 и наказателно
постановление №20-1228-002026 издадени от с-р ПП-ОДМВР Стара Загора се
установява, че водачът С.Д.С. е нарушил чл. 119, ал.1 от ЗДвП като по този
начин е причинил процесното ПТП при което е пострадала С.М..
Към датата на ПТП – 29.05.2020 г е налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за
увреждащия л.а. „***“ с рег. № **** * управляван от водача С.Д.С. със срок
на валидност една година, считано от 19.05.2020 г. до 19.05.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалото лице предявило
претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД Д“ АД и представило
всички документи, с които разполага. Претенцията била получена от
застрахователя на дата 21.07.2020 г., видно от обратната разписка към
писмото-претенция. По претенцията на ищцата е заведена щета с № 0801-
003290/2020-01, като към настоящия момент не е изплатено обезщетение.
По делото са представени лист за преглед на пациент
в ДКБ/СО № 993/ 29.05.2020 г. с 2 бр. допълнителни листа към него, Амб.
Лист № 001001/ 02.06.2020 г., СМУ на живо лице № 74-1/ 2020 г., Амб. лист
№ 000320/ 15.06.2020 г., Изследване от Д-р Л. Станев от 23.06.2020 г., Амб.
лист № 000370/ 07.07.2020 г., Епикриза ИЗ № 5211/ 2020 г. от МБАЛ „Д-р
Христо Стамболски“, гр. К., Амб. лист № 001567/ 21.09.2020 г. и Амб. лист №
2
002203/ 11.11.2020 г., амб.лист № 000145/10.02.2021 г.; Епикриза ИЗ 954, изд.
от МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“, гр. К.; факт. № 1083/06.02.2021 г„ ведно
с касов бон; амб.л.№ 000121/08.03.21 г., 2бр. амбулаторни листове с
№703/05.04.21г. и №646/06.04.21г
От показанията на свидетелките В.Г. и Н.А.И. се установява, че са
посетили пострадалата след инцидента. Сочи, че е била в тежко състояние
със превързана лява ръка, десният и крак в областта на коляно е бил син,
както и гърбът й. Полагала е грижи за ищцата около 2- 3 месеца за ходене и
обслужване и масажи. Твърди, че и към настоящия момент изпитва болки в
гърба. След инцидента е била хоспитализирана за 4-5 дни. Към настоящия
момент не е в трудово правоотношение.
От показанията на свидетеля С.Д.С. се установява, че на 29.05.2020 г.,
колата, която е била в лявата лента по
посока на движението е спряла рязко, като ищцата е паднала на земята. Сочи,
че е спрял и е оказал помощ, като е откарал пострадалата в Спешен център.
Подал е сигнал на телефон 112. Твърди, че по бул. „***“ , движението е на 2
ленти, има ограждение да не се пресича и няма видимост, тъй като е имало
товарен автомобил. Посочва, че максимално допустимата скорост е - 50 км/ч,
като се е движил с по-ниска скорост от допустимата и е задействал
спирачната система на автомобила и е свил волана на дясно, за да
предотврати ПТП. Забелязал е пешеходката, когато колата отляво е намалила.
Сочи, че ищцата е тичала по пътното платно.
Уточнява, че пешеходката се е движила от ляво надясно, като е
пресякла три ленти за движение и е тичала, не е пресичала, като с нея е имало
С нея други пешеходци – още един мъж. Сочи, че го е видял като спрял
автомобила. От автомобилът отляво се е движил на разстояние, с него
успоредно, не може да прецени разстоянието.
Пред него не е имало друг автомобил, като отстоянието от автомобила
отляво е било около 10-15 метра.
От показанията на свидетеля А.А.М. се установява, че е съпруг на
ищцата и е бил с нея по време на ПТП. Сочи, че при пресичане шофьорите са
подали знак с ръка за преминаване, като са преминали 3 -те ленти и на
четвъртата е настъпило ПТП. Преди инцидента ищцата е била диабетичка.
Сочи, че е била работоспособна, беряла череши, лавандула. Не е имала болки
3
и изкривявания. След инцидента не е можела да ходи добре и да се навежда,
като се нуждала от помощ. Твърди, че са пресичали с нормален ход, а не
бягайки. Били са под пешеходната пътека, но е имало видимост за шофьорите.
По-далече е било кръстовището и пешеходната пътека.
От заключението на съдебно - медицинската експертиза се установява,
че в момента на прегледа ищцата се оплаква от болезнени движения на двете
раменни стави, повече в ляво, както и болки в кръста и
гърба. В областта на гърба, лявата лакътна става, дясно коляно и дясна
подбедрица, не се установяват видими травматични увреждания.
От посоченото по-горе и наличната медицинска документация на
поставените въпроси Експертизата дава следните отговори:
Пострадалата С.Н. М. ЕГН
********** от с. Х. общ. К. при ПТП на 29.05.2020 г. е получила: контузия на
лява лакътна става - кръвонасядане и
разкьсноконтузна рана на лакътя, кръвонасядане на лява
предмишница; контузия на дясно коляно и дясна подбедрица - кръвонасядане
и охлузване на коляното и дясна подбедрица; контузия на гръдния кош.
Описаните травматични увреждания са от действието на твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното в исковата молба
пътно- транспортно произшествие - блъскане на пешеходец от лек
автомобил и последващо падане на пострадалата върху терена.
Гореописаните травматични увреждания са причинявали на
пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, неопасно за
живота.
Пострадалата е лекувана амбулаторно. Срокът за възстановяване от
травматичните увреждания е бил в рамките на около (две - три седмици).
Към момента на изготвяне на настоящата експертиза според ВЛ д-р
С., пострадалата е напълно възстановена от получените травматични
увреждания описани по- горе. Няма данни в резултат на тези увреждания да
са настъпили усложнения и остатъчни явления. След инцидента пострадалата
е търпяла умерени по интензитет болки, които са в пряка причинно
следствена връзка с претърпените травматични увреждания - контузия на
гръдния кош, контузията на лява лакътна и дясна колянна става.
4
Направените разходи от пострадалата за закупените медикаменти от
приложените фактури нямат връзка с претърпените травматични
увреждания.
От приложените редица медицински документи, подробно описани в
обстоятелствената част на експертиза било видно, че пострадалата страда от
следните заболявания: Инсулинозависим захаран диабет (от 1991 г.), с
Диабетна полиневропатия, дегенеративни заболявания на гръбначния стълб,
артериална хипертония, застойна сърдечна недостатъчност,
хипотериоидизъм /намалена функция на щитовидната жлеза/.
След инцидента при прегледа в Спешен център, както и при
освидетелстването на пострадалата от съдебния медик, са установени
травматичните увреждания - контузия на гръдния кош, контузията на лява
лакътна и дясна колянна става.
Диагнозите в приложените медицински документи, с изключение
на контузия на гръдния кош, контузията на лява лакътна и дясна колянна
става, са в резултат на болестни процес и са усложнения на наличните
заболявания захарен диабет с диабетна полиневропатия и дегенеративните
заболявания на гръбначния стълб. Те са били налице преди датата на
инцидента и според д-р С. нямат връзка с процесното ПТП
Травмата в областта на гръдния кош е написана като клинична
диагноза.
Не са установени хематоми в областта на гръдния кош, там където
последствие съобщава за болки. Възможно е това натъртване в областта на
гръдния кош да доведе до малко по изразена болкова симптоматика, на фона
на личните заболявания. Тежестта на травмата на гръдния кош не е такава
тежка, която да провокира продължителна болкова симптоматика. Гръдният
кош има предна и задна повърхност.“
От заключението на назначената повторна съдено-медицинска
експертиза се установява, че С. Н. М. боледува от инсулино зависим захарен
диабет.Диабета е установен от 1991 година/30 години/. Приема по определена
схема два вида инсулин,като в момента е на 10 Е сутрин, 10 Е обед и 10 Е
вечер инсулин новорапид и вторият е инсулин трезибо 26 Е в 22 часа. От
десет години боледува от диабетна полиневропатия с установена причинна
връзка с диабетното заболяване. Приема симптоматични медикаменти в
5
стадии на обостряне на състоянието. Прекараният преди 12 години инфаркт
на миокарда е
също заболяване при което диабета е в причинна връзка.
Амбулаторен лист № 320 от 15.06.2020 г на С.Н.
М. 46г ЕГН ********** с./адрес/
издаден от д-р **.
Основна диагноза:Притискане на нервни коренчета и плексуси при
други дорзопатии МКБ 055.3
Придружаваща:Диабетна полиневропатия МКБ 063.2 Анамнеза След
ПТП на 29.05. съобщава за болки в дясна гръдна
половина, болки в главата със стягащ характер, безсъние. Диабетичка от 1991
г на постоянна инсулинова терапия.
Обективно състояние -Палпаторна паравертебрална болезненост в дясна
торакална област , пулмо- вез, дишане без хрипове, липсват данни за
фрактури от направената , Ро- графия на пр. кош. Неврологичният статус
:МРД - липса,ЧМН - в норма,СНР- снижени за горни и долни крайници,
липсват парези. Терапия Ибулек 0,6- по 1 пр дн. Дорета - 2 пъти по 1/2т дн.
Габагамма 0,1- по 1т вечер. Този неврологичен статус отговаря за диабетната
полиневропатия.
ЕПИКРИЗА ОТ НЕВРОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ
ПАЦИЕНТ: С. Н. М. 47 год.
ПОСТЪПИЛ: 20/07/20 ИЗПИСАН: 25/07/20
ДИАГНОЗА Увреждане на седалищния нерв . Оплаква се от болки в
кръста,гърба и дясна плешка с ирадиация към десния крак.Болката се засилва
при движение и натоварване и е съпроводена с изтръпване на същия.Имала
парене на ходилата,схващане на мускулите. Неврологично-Снижен коленен и
Ахилов рефлекс в дясно.Разтежни с-ми-Ласег (+) в дясно.Сетивност-дистална
хипестезия за долни и горни крайници.
ВКФ-адекв. контактна.
ЕМГ- Увреда на н.перонеус декстра.н тибиалис декстра/аксонална
дегенерация/ и на н.суралис декстра/сегментна демиелинизация/.
КАТ на гр.стълб- Деформираща спондилоза.
6
-Деформиращата спондилоза е промяна в опоро двигатерният апарат и
по точно в този случай зоната на гръдно-лумбален отдел на гръбначният
стълб./Оплаква се от болки в кръста,гърба и дясна плешка /.Деформиращата
спондилоза се представя с болезненост в зоната на промените на прешлените.
Диабетната полиневропания- Имала парене на ходилата,схващане на
мускулите. Сетивност-дистална хипестезия за долни и горни крайници от
неврологичния статус в епикризата.
ЕМГ изследването е типично доказателство за увредата на нервният
апарат/перонеалният,тибиалният,суралният нерви/ от диабетната
полиневропатия.
Директната травма „По предно външната повърхност на дясната
подбедрица се намери слаб оток и синкаво кръвонасядане с ширина 4,5 см. И
дължина по хода на подбедрицата 19 см.“ от съдебният лекар описание за
директна травма върху зоната на нерва“кръвонасядането на голяма площ са
предизвикали оплакванията от болки в кръста и гърба с ирадиация към
десния крак. Болката се засилва при движение и натоварване“ от епикризата в
НО. Растежните/болкови/ синдроми какъвто е симптома на Ласег са
положителни.Това е характерно за травмирането на седалищния нерв и
наличието на болка по него.
Смята се, че имаме смесване на симптоматика от трите
заболявания/деформираща спондилоза,диабетна полиневропатия и директна
травма на седалищният нерв/.
Адхезивен капсулит е заболяване, проявяващо се след травма.В делото
е описана и обсъждана само тази травма от процесното ПТП на 29.05. 2020 до
ноември 2020г.Нямаме наслагване на други травми в този период.
Посочени са в документите от изследвания и консултации за налична
директна травма на рамото и поради това се приема за придчинно
следственна връзка с ПТП.
Заболяване, което се наблюдава под няколко форми и се характеризира
с възпаление капсулата на раменната става. Хронична форма на адхезивен
капсулит на рамото - хронична форма на периартропатия, характеризираща се
с хиалинна дегенерация на сухожилната инсерция на ротаторния маншон и
със
7
стеснение на субакромиалното пространство. Характерна е болка при
абдукция на крайника в интервала между 80 и 120 градуса и при външна
ротация.
Болката се усилва при движение и натоварване на крайника срещу
съпротива. Локализирана болка в областта на туберкулум майор хумери и
сулкус интертуберкуларис. Състоянието се наблюдава при възрастни, като
винаги е свързано с травма. Настъпва степенувано увеличаващо се
втвърдяване на ставата. Рентгеновата картина е типична. Наблюдава се малък
или дискретен калцификат над големия туберкул, най-често в региона на
сухожилието на супраспинатуса, което видимо наподобява свободно тяло в
раменната става.
В този случай липсват усложнения от придружаващите
заболявания/диабет,диабетна полиневропатия и инфаркт/ ограничаващи
движенията в раменната става.
Всички травми са оздравели с изключение на лявото рамо. Контузията
на лява лакътна става е оздравяла до две седмици от травмата. Кръвонасядане
и разкъсноконтузната рана на лакътя е оздравяла до две седмици от травмата.
Кръвонасядане на лява предмишница е оздравяла до 1 седмица. Контузия на
дясно коляно и дясна подбедрица възтановяването на тъканите и
функционалността им е до три седмици от
травмата/наличието на болкова симптоматика в момента е поради не
приложена физиотерапия и балнеолечение в полагащият се обем.
Кръвонасядане и охлузване на коляното и дясна подбедрица оздравяването до
2 седмици. Контузия на гръдния кош оздравяване до две седмици. Контузията
на седалищният нерв до 3 месеца от травмата/забавено на
базата на придружаващите заболявания от диабет и полиневропатията
от него.
Адхезивен капсулит на рамото-усложнение от директната травма в
лявото рамо. Времето на възтановяване е в зависимост от предложено
оперативно лечение, физио, балнео лечение и медикаментозно
лечение. До момента не оздравяло.
М. се нуждае от подпомагане от близките си за
извършване дейности като обличане и събличане, личен тоалет поради
болковия синдром в лява раменна става.
8
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза
се установява, че на 29.05.2020г. около 08.40 часа в гр. Стара Загора, на
кръстовището на бул. „Свети ***“ и ул. „**“ е настъпило ПТП между л.а.
„***“ с рег. № *** *, управляван от С.С. и пешеходец С.М.
Мястото на сблъсъка се намира на около 1.50м. южно и на около 6.50м.
западно от оринтира/Ор/
При сблъсъка/удара пресичащата пешеходка пада на пътното платно
преди установяване на л.а. в покой. Скоростта на движение на лек автомобил
„***“ с рег. № **** * преди настъпване на сблъсъка е равна на 40.00км/ч„ а в
момента на сблъсъка е равна на 10км/ч.
Водачът на лек автомобил „***“ с рег. № *** * преди настъпване на
сблъсъка е задействал спирачната система и е завил волана на дясно с цел да
избегне сблъсъка.
От техническа гледна точка когато пешеходката С.М. е била на участъка
от "Коси успоредни линии"- М1 5, е имала възможност да възприеме л.а. "***
с рег. № *** * движещ се от юг на север като опасност за настъпване на ПТП.
Отстоянието на л.а. "*** с-рег. № *** * от мястото
на сблъсъка е равно на Оф= 101.64 м. при движението му със скорост равна
на Уф = 40.00 км/ч„ когато пешеходката е предприела пресичането на пътното
платно от запад на изток.
Опасната зона на движение / спиране / на л.а. "*** при
движението му със скорост за движение - Уф = 11.11 м / с. = 40.00 км /ч. е
равна на Озф= 25.64 м.
Отстоянието на л.а. "*** с рег. № *** * от мястото на сблъсъка е равно
на Оф= 34.75 м. при движението му със скорост равна на Уф = 40.00 км/ч.,
когато пешеходката се е намирала на участъка от "Коси успоредни линии"-
М15 и е предприела пресичането на двете ленти които са по направлението на
движение на л.а. "***.
Пешеходката С.М. не попада в опасната зона за
спиране на МПС "*** с рег.№ *** *.
Водача на лек автомобил "*** - С.С. е имал
техническа възможност да не допусне ПТП при конкретните пътни условия.
Няма информация за техническа неизправност по автомобила преди
9
сблъсъка.
При зрително препяствие, спряно в западната лента на източното
полуплатно, пешеходната е имала възможност да възприеме приближаващият
се от юг на север л.а., след като е преминала след това препятствие, има
видимост посока юг. Спрелият автомобил е бил зрително препятствие към
приближаващия автомобил. Ако е нямало други движещи се автомобили по
западнатите ленти в посока север - юг, водачът на л. а. е имал възможност да
възприеме пешеходката, че е предприела пресичане на платното. Реакцията
му, при условие, че има спрял автомобил в лявата лента, от техническа гледна
точка, е длъжен да повиши своето внимание и да очаква вероятна опасност.
Същият не е изострил своето внимание и в случая е действал със
закъснително движение при задействане на спирачната система.
Съгласно техническите изисквания, пешеходната пътека е
продължението на тротоарите през пътното платно. Според
свидетелските показания, свидетелката и мъжът с нея са пресичали от
запад на изток по перпендикуляр ул. „**. Продължение на
тротоара се явява.
В района на ПТП има пешеходна пътека, на север от мястото на ПТП
на около 200 метра.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
10
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди пред ответното застрахователно дружество, получена на 21.07.2020 г.
Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че телесните увреждания на ищцата
се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза
се установява, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача - при конкретните пътни условия водачът на *** е имал техническа
възможност да не допусне ПТП. Реакцията му, при условие, че има спрял
автомобил в лявата лента, от техническа гледна точка, е длъжен да повиши
своето внимание и да очаква вероятна опасност. Същият не е изострил своето
внимание и в случая е действал със закъснително движение при задействане
на спирачната система.
С оглед изложеното съдът намира, че с това поведение водачът на лекия
автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е
посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са
длъжни да контролират във всеки момент ППС, което управляват.
11
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на л.а. „***“ са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и
следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
От заключението по СМЕ и събраните гласни доказателства се
установява, че травмите на ищцата са оздравели, с изключение на лявото
рамо. Контузията на лява лакътна става е оздравяла до две седмици от
травмата. Кръвонасядане и разкъсноконтузната рана на лакътя е оздравяла до
две седмици от травмата. Кръвонасядане на лява предмишница е оздравяла до
1 седмица. Контузия на дясно коляно и дясна подбедрица възтановяването на
тъканите и функционалността им е до три седмици от
травмата/наличието на болкова симптоматика в момента е поради не
приложена физиотерапия и балнеолечение в полагащият се обем.
Кръвонасядане и охлузване на коляното и дясна подбедрица оздравяването е
до 2 седмици. Контузия на гръдния кош оздравяването е до две седмици.
Контузията на седалищният нерв до 3 месеца от травмата/забавено на
базата на придружаващите заболявания от диабет и полиневропатията
от него.
12
Адхезивен капсулит на рамото-усложнение от директната травма в
лявото рамо. Времето на възтановяване е в зависимост от предложено
оперативно лечение, физио, балнео лечение и медикаментозно
лечение. До момента не оздравяло.
М. се нуждае от подпомагане от близките си за
извършване дейности като обличане и събличане, личен тоалет поради
болковият синдром в лява раменна става.
С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените
множество травми при процесното ПТП, ищецът е претърпял значителни
болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и социален
характер, като обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 21 000
лева.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалата.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на
две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна
13
повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното
платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в
случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които предпоставки следва да са
налице кумулативно, какъвто не е настоящия случай.
Съгласно § 6, т. 54 от ДР на ЗДВП на кръстовищата пешеходни пътеки
са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. А именно след като, пресичайки ищцата е
навлязла в кръстовището се ползва с предимствата на пешеходците,
пресичащи на пешеходна пътека, за водачите на ППС закона вменява
задължението да пропуснат последните. След като не е сторил това, водачът с
противоправното си поведение е причинил вреди на ищцата /в случая се
претендират само неимуществени/, като на основание чл. 432 от КЗ
ответника следва да заплати обезщетение за тях.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищецът претендира лихва за забава от 05.06.2020 г. От
представените доказателства се установява, че на 21.07.2020 г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че
14
21.07.2020 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за
забава.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на КРС
е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на адв. П.К. сумата от 1 392 лева с ДДС
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗА за процесуално представителство.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011/18.02.2022 г,. постановено по гр.
д. № 907/2021 год. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА ЗАД”Д”АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ да заплати на адв. П.К., САК, сумата от 1 392 лева с
включено ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15