№ 6359
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20**************** по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред СРС- „Топлофикация
София“ ЕАД, срещу решение № 15637 от 28.09.2023 г., постановено по гр.д.№
49912 по описа за 2023 г. на СРС, 59 състав, с което са отхвърлени
предявените от ищеца/въззивник, искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В
тежест на ищеца са възложени разноските в процеса.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи, че решението е неправилно. Същото било
постановено в противоречие със събраните по делото писмени доказателства.
Неправилно съдът бил приел, че ответникът не е титуляр на правото на
собственост върху процесния топлоснабден и от тук, че няма качеството на
потребител на топлинна енергия. От представения по делото нот.акт се
установявало, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. От
ответника била подадена на 02.03.2010 г. заявление-декларация за откриване
на партида на негово име. Счита, че ответника има качеството на потребител
по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. По делото били ангажирани доказателства-
фактура в оригинал, извлечение от сметки за процесния период, съобщение
1
към фактура, които били издадени за процесния имот и били на името на
ответника. Представено било и удостоверение за идентичност на адрес. Освен
това идентичността на ж.к.“*******“ и ж.к.“Красно село“ бил общоизвестен
факт и не подлежал на доказване. Сочи, че отношенията между страните се
уреждат съгласно ОУ-2016 г. Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД се сочи, че
задължението е срочно и потребителят изпадал в забава с изтичането на 45-
дни.
Иска се от съда да отмени решението и да уважи претенциите му.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – К. Т. С., ответник пред СРС, депозира отговор по
въззивната жалба, в който се излага становище, че въззивната жалба е
неоснователна. Правилно било прието, че ответника не е потребител на
топлинна енергия за процесния имот. По делото не били ангажирани
доказателства в този смисъл. В нот.акт, на който ищецът се позовавал, бил
посочен друг административен адрес на имота, а именно: ж.к.“Красно село“, а
не ж.к.“*******“. Липсвали доказателства за идентичност на ж.к. „Емил
Марков“, ж.к.“*******“ и ж.к.“Красно село“. От тук следвал извода, че ищеца
не е доказал наличие на облигационно отношение за сочения имот с адм.адрес
: гр.София, ж.к.“*******; доказано било облигационно отношение за имот с
адм.адрес : гр.София, ж.к.“*******. Счита, че доколкото за промяната на
адреса се вземало решение от Общинския съвет, то този факт подлежал на
доказване. Затова намира за абсурден довода на въззивника, че факта за
преименуването на ж.к.“Емил Марков“ на ж.к.“*******“ е общоизвестен факт.
Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 29.09. 2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 14.09. 2023 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС е отхвърлил исковете по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.153 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 08. 06.2021 г. по ч.гр.д.№ 12143 по описа за 2021 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът К. Т.
С. е уведомен на 04.01.2022 г.
Възражение по чл.414 ГПК е подадено на 18.01.2022 г.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на 05.
09.2022 г.
Исковата молба е предявена на 14.09.2022 г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото не се установявало ответникът да е собственик, а и от тук потребител
по смисъла на чл.153 ЗЕ на топлинна енергия на заявения с исковата молба
топлоснабден имот, тъй като в нот.акт, представен с исковата молба като
адрес на имота било посочено ж.к.“Красно село“, а не ж.к.“*******“.
Липсвали доказателства за идентичност на имота в ж.к.“Красно село“ и
ж.к.“*******“. Това не се установявало и от приетото по делото
удостоверение за идентичност, в което било посочено, че е налице
идентичност между ж.к.“Емил Марков“ и ж.к.“*******“, както и м.“Жилищна
група Мотописта-2 част“. Заключенията на съдебните експертизи били
изготвени за имот, находящ се в ж.к.“*******“, а не в ж.к.“Красно
село“.Следвал извода, че ответника бил доставял топлинна енергия до имот с
който ответникът нямал нищо общо. Затова и претенциите са приети за
недоказани и като такива отхвърлени.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Видно от исковата молба, по която е образувано производството по
делото, претендират се за установяване вземания за топлоснабден имот,
представляващ ап.63, с адм.адрес : гр.София, ж.к. „*******
Действително, възражение, че ответника не е пасивно легитимиран да
3
отговаря по задължения за доставена и потребена топлинна енергия за
процесния имот е било своевременно направено с отговора по исковата молба,
виж л.47 от исковото производство. Довод, че липсва идентичност между
имота, предмет на ищцовата претенция и този по представения с исковата
молба нот.акт, обаче, не е правен. Оспорването е във връзка с липсата на
изричен писмен договор, сключен между страните по спора за доставка на
топлинна енергия.
Следователно, СРС се е произнесъл по възражение /което и е приел за
основателно/ каквото не е било направено от ответника.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
издадена за задълженията на длъжника относно ап.№ 63 с адм.адрес:
гр.София, ж.к. „*******
Действително, с исковата молба е представен нот.акт № 163, том Трети,
дело № 444 /88 г. по силата на което родителите на ответника са му
прехвърлили ап.63, придобит в условията на СИО, срещу задължение за
гледане и издръжка като местонахождението на имота е посочено в ж.к.
„Красно село“.
Същевременно, обаче, също с исковата молба, е представено заявление-
декларация, вх.№ 518 от 02.03.2010 г., подадено от ответника К. Т. С. за
встъпване в облигационно отношение с ищцовото дружество по доставка на
топлинна енергия до имот, представляващ ап.63, находящ се в гр.София, ж.к.
******* по делото пред СРС. В същата декларация като аб.№ на така
описания като топлоснабден имот , е посочено № ******* т.е. същият аб. №,
който е посочен и в заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, както и в
исковата молба.
Нещо повече, видно от извършените както в заповедното производство,
така и в исковото такова, справки но НБД ответникът С. е посочил като
постоянен и настоящ адрес в регистрите на населението, именно този на
процесния имот: гр.София, ж.к. „*******. Този адрес е посочен и в подадения
отговор по исковата молба.
При това положение не отговаря на събраните по делото писмени
доказателства, както и на фактическото положение, приетия от СРС решаващ
извод за отхвърляне на ищцовите претенции, че : „ответника бил доставял
топлинна енергия до имот с който ответникът нямал нищо общо“. Противното
4
се доказа от представените по делото доказателства.
При тези си мотиви въззивната инстанция приема, че ответника има
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ.
Отношенията между страните по спора са възникнали въз основа на
отправеното с горецитираното заявление, волеизявление за встъпване в
облигационно отношение по доставка и потребление на топлинна енергия.
Тези отношения в случая, доколкото се претендират вземания за периода от
м.05.2017 г.- м.04.2020 г. се уреждат от ОУ-2016 г., приети от дружеството и
утвърдени от КЕВР.
По размера на задълженията:
За установяване на претендираните от ищеца, вземания, вкл. и по
размер, въззивната инстанция се основава на допуснатите, изслушани и
прието по делото /пред СРС/ съдебни експертизи – техническа и счетоводна.
Видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за публичното
съдебно заседание, състояло се на 15.09.2023 г., когато са били изслушани
експертизите, същите не са били оспорени от страните и са приети от
първоинстанционния съд като компетентно изготвени; приемат се и от
настоящата инстанция.
Относно главницата, представляваща стойност на потребената
топлинна енергия от страна на ищеца се претендира за установяване
вземане в размер на 6043,25 лв. за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г.
Както и самият СРС е приел, заключенията на съдебните експертизи са
изготвени за описания в исковата молба топлоснабден имот, за който
настоящата инстанция прие, че ответника има качеството на потребител на
топлинна енергия.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че общата стойност на задълженията за периода по
исковата молба – м.05.2017 г.- м.04.2020 г. възлизат на стойност от 7002, 99
лв./с ДДС/, от които за отопление – 1883,16 лв., сградна инсталация – 405,55
лв./общо 2288,71 лв./, БГВ- 4714,28 лв. /по прогнозни сметки/ Дяловото
разпределение се извършва от ищцовото дружество като за периода са
изготвени изравнителни сметки. ТЕ, отдадена от сградната инсталация е
начислена на база отопляемия обем на процесния имот- 117 куб.м. При
съобразяване с изравнителните сметки вещото лице е посочило, че след
5
приспадане на сумата, която е за връщане на потребителя, се получава
резултат от 6321,37 лв. /с ДДС/. Вещото лице е достигнало до извода, че
определените суми са в съответствие с нормативната уредба в областта на
енергетиката. Общият топломер в АС е сертифициран, както и подложен на
дължимата метрологична проверка; изготвяни са ежемесечни отчети.
Относно лихвата за забавено издължаване на главницата,
представляваща стойност на потребената топлинна енергия:
При действието на ОУ-2016 г. потребителят изпада в забава в 45-дневен
срок след изтичането на периода, за който се отнася задължението, т.е.
задължението е срочно и за изпадането в забава на потребителя не е
необходима покана.
По възражението за давност:
Действително, съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело №
3/2011 г., ОСГТК, вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за
стойността на услугата дялово разпределение, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В случая искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК, което е станало на 26.02.2021 г., арг. от чл.422, ал.1 ГПК.
Следователно, погасени по давност са вземанията за потребената
топлинна енергия за 2017 г. /от м.05.до м.12., включително/. Същите
възлизат на 1266,60 лв., изчислени по реда на чл.162 ГПК въз основа на
таблицата на двете заключения на съдебните експерти.
Не са погасени по давност вземанията за 2018, 2019 и 2020 г.
Вземането за главница за м.01.2021 г. е станало изискуемо на 15.03.2021
г. поради което към датата на подаване на заявлението не е погасено по
давност.
Същите възлизат на 4776,65 лв., изчислени по реда на чл.162 ГПК въз
основа на таблицата на двете заключения на съдебните експерти.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от 26.02.2021 г. до окончателното плащане.
По възражението за давност:
Вземанията за лихва също се погасяват с кратката тригодишна давност,
6
арг. от чл.111, б.“ в“ ЗЗД.
В случая, обаче, от страна на ищеца се претендират за установяване
вземания за лихва за забава, изтекла за периода от 15.09.2018 г. до 12.02.2021 г.
поради което възражението за давност по отношение на това вземане е
неоснователно.
При това положение лихвата за забавено издължаване на главницата,
представляваща стойност на потребената топлинна енергия, която не е
погасена по давност, възлиза на 1170,37 лв. изчислена по реда на чл.162 ГПК с
помощта на лихвен калкулатор. При съобразяване с диспозитивното начало в
процеса, в полза на ищеца/въззивник ще бъде признато вземане за лихва за
забава в претендирания от него размер от 934,53 лв.
Относно стойността на услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 186 ЗЗД разноските по договор за продажба са за сметка на
купувача.
Съгласно чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата
дялово разпределение.
В края на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки въз
основа на отчитането и обслужването на партидата се издава фактура за
предоставената услуга топлинно счетоводство.
В случая услугата дялово разпределение е предоставена поради което от
страна на потребителя на ТЕ/ответник се дължи заплащането на нейната
стойност.
Стойността на услугата дялово разпределение съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, л.96 от делото пред СРС, възлиза на
27,36 лв. за периода от м.01. 2018 г. до м.04.2020 г., а лихвата за забавеното й
издължаване – 13,30 лв.
Относно възражението за погасяване на вземането по давност:
При прилагане горецитираните правила за погасяване на вземанията по
давност и съобразяване, че се претендира за установяване вземане за периода
от м.01.2018 г. до м.04.2020 г., въззивната инстанция приема, че вземането,
представляващо стойност на услугата дялово разпределение не е погасено
по давност.
Следователно възражението е неоснователно.
7
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от 26.02.2021 г. до окончателното плащане.
Относно претенцията за забавено издължаване на стойността на
услугата за дялово разпределение:
Доколкото в ОУ липсва правна уредба относно това вземане да е срочно,
то по правилото на чл.84 ЗЗД, за изпадането в забава на длъжника е
необходима покана. Такава не е представена от ищеца, а и изобщо не се
твърди да е отправена поради което тази претенция се явява неоснователна.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно и като такова
ще следва да бъде отменено в частта, в която: претенцията на ищеца по
реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.153 ЗЕ за сумата в размер на 4776,65 лв.,
представляваща стойност на потребената топлинна енергия за периода
м.01.2018 г. до м.04.2020 г., е приета за неоснователна; по иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД относно лихвата за забавено издължаване на тази главница в
размер на 934,53 лв., изтекла за периода от 15.09.2018 г. до 12.02.2021 г.;
за стойността на услугата дялово разпределение за сумата в размер на
27,36 лв. за периода м.01.2018 г. до м.04.2020 г.
Вместо това в полза на ищеца ще следва да бъдат приети за
установени по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.153
ЗЕ вземанията, предмет на иска, както следва: за сумата в размер на
4776,65 лв., представляваща стойност на потребената топлинна енергия
за периода м.01.2018 г. до м.04.2020 г.; по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД относно
лихвата за забавено издължаване на тази главница в размер на 934,53 лв.,
изтекла за периода от 15.09.2018 г. до 12.02.2021 г.; за стойността на
услугата дялово разпределение за сумата в размер на 27,36 лв. за периода
м.01.2018 г. до м.04.2020 г.
Решението ще бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлена
претенцията по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. с чл.153 ЗЕ за сумата над 4776,65 лв. до пълния предявен размер
от 6043,25 лв. като неоснователна поради изтекла погасителна давност за
вземанията за м.05. до м.12.2017 г., вкл., както и по отношение на
претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД относно лихвата за забавено издължаване
на стойността на услугата за дялово разпределение в пълния претендират
размер от 13,30 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 12.02.2021 г.
8
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските.
Същите ще следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца се следват разноски за уважената част на претенциите му.
Такива са сторени в размер на 391,73 лв.-държавна такса, разноски за вещи
лица в размер на 800 лв., както и юриск.възнаграждение, което съдът определя
на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лв. или общо 1491, 73 лв.
/списък л.98 / Съобразно изхода на спора такива му се присъждат в размер
на 1222, 73 лв.
При този изход на спора на ответника разноски се следват за частта, в
която претенциите на ищеца бяха приети за неоснователни. Ответникът,
обаче, разноски не е правил и затова не му се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. В.С. следва да бъде
определено адв.възнаграждение, което следва да съответства на положения от
него труд. В случая по делото е изготвен отговор по исковата молба, подаден
от името на ответника, както и молба-становище, имаща характер на писмена
защита. Следва да бъде съобразен и размера, за който беше прието, че
претенциите са неоснователни.
Съгласно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съдът не е длъжен да се съобразява с минималните размери по НМРАВ.
При това положение настоящата инстанция приема, че справедлив
размер на адв.възнаграждение би бил такъв от 400 лв.
Тъй като СРС е присъдил адв.възнаграждение в размер на сумата от 2
104,32 лв., то обжалваното решение и в тази му част като неправилно ще
следва да бъде отменено за сумата над 400 лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват за частта, в която въззивната жалба
беше приета за основателна. Такива са сторени в размер на 125,68 лв. -
държавна такса, както и юриск.възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 200 лв. или общо 325,68 лв. Съдът
определя такива в размер на 266,95 лв. и ги присъжда.
9
Въззиваемият претендира разноски, но такива не са сторени и не ще
бъдат присъдени.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.И. следва да бъде определено
адв.възнаграждение, което да съответства на положения от него труд. В случая
по делото е изготвен отговор по въззивната жалба, подаден от името на
ответника, както и молба-становище, имаща характер на писмена защита.
Следва да бъде съобразен и размера, за който беше прието, че претенциите са
неоснователни.
При това положение настоящата инстанция приема, че справедлив
размер на адв.възнаграждение би бил такъв от 300 лв., а не
претендирания такъв от 1004,70 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15637 от 28.09.2023 г., постановено по гр.д.№
49912 по описа за 2023 г. на СРС, 59 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“******* Б, срещу К. Т. С., ЕГН
**********, гр.София, ж.к. „*******“, бл.*******, *******, искове по реда на
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.153 ЗЕ за сумата в размер на 4776,65 лв.,
представляваща стойност на потребената топлинна енергия за периода
м.01.2018 г. до м.04.2020 г. относно топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „*******“, бл.*******, ет.13, представляващ ап.63, аб.№
74097; по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД относно лихвата за забавено издължаване на
тази главница в размер на 934,53 лв., изтекла за периода от 15.09.2018 г. до
12.02.2021 г.; за стойността на услугата дялово разпределение за сумата в
размер на 27,36 лв. за периода м.01.2018 г. до м.04.2020 г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение от 08.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 12143 по описа за
2021 г. на СРС, 59 състав, както и в частта за разноските за сумата над 400
лв.- адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
И вместо това
10
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“******* Б, срещу К. Т. С., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „*******“,
бл.*******, *******, искове по чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153
ЗЕ, че К. Т. С., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******* Б,
сумата в размер на 4776,65 лв., представляваща главница – стойност на
потребена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“, бл.*******, с аб.№*******
за периода от м.01. 2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 26.02.2021 г. до
окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва за
забава в размер на 934,53 лв., изтекла за периода от 15.09.2018 г. до
12.02.2021 г.; стойност на услугата дялово разпределение в размер на 27,36
лв. за периода от м.01. 2018 г. до м.04.2020 г ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 26.02.2021 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена на 08.06.2021 г. заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12143 по описа за 2021 г. на СРС, 59
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15637 от 28.09.2023 г., постановено по
гр.д.№ 49912 по описа за 2023 г. на СРС, 59 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******* Б, срещу К. Т. С.,
ЕГН **********, гр.София, ж.к. *******, искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.153 ЗЕ за сумата в размер над 4776,65 лв. до пълния предявен
размер от 6043,25 лв., представляваща стойност на потребената топлинна
енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******“,
бл.*******, представляващ ап.63, аб.№ ******* като неоснователен поради
изтекла погасителна давност за вземанията за м.05. до м.12.2017 г., вкл.,
както и по отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД относно лихвата
за забавено издължаване на стойността на услугата за дялово
11
разпределение в пълния претендират размер от 13,30 лв. за периода от
03.03.2018 г. до 12.02.2021 г., за които суми е издадена на 08.06.2021 г. заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12143 по описа за 2021 г. на СРС, 59
състав, както и в частта за разноските за сумата в размер на 400 лв.-
адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, гр.София, ж.к. *******, съдебен
адрес: гр.София, ул.“*******, офис-партер – адв.И., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“******* Б, сумата в размер на 1222, 73 лв.,
представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, гр.София, ж.к. *******, съдебен
адрес: гр.София, ул.“*******, офис-партер – адв.И., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“******* Б, сумата в размер на 266,95 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“******* Б, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАДв. да заплати на адв. сумата в размер на 300 лв., представляваща
адв.възнаграждение за процесуално представителство на К. Т. С., ЕГН
**********, пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1
и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12