Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11.05.2020г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав
на десети февруари две
хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2923 по
описа за 2018г.
и като обсъди:
Иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът твърди, че на основание правоприемство, настъпило през 1967г., от Кредитна
кооперация „Братска ръка“ с. Конуш, придобила правото на собственост през
1943г., е собственик на ПИ с идентификатор 38385.210.185 по КККР на с. Конуш.
От тогава или повече от 50 години той упражнява фактическата власт върху това
дворно място. Поради това евентуално е придобил правото на собственост по давностно владение. Освен това тя притежава намиращите се в
него сгради с идентификатори
38385.210.185.1 и 38385.210.185.2, които са построени преди 1991г. от
кооперативна организация. Ето защо при условията на евентуалност твърди, че е
станал собственик на процесния имот, който съставлява
прилежащ към тях терен, по силата на закона – чл. 2, ал.3 от ЗОС (отм) и §26 от ПЗР към ЗИД на ЗК. Ответната община оспорва
правото му, тъй като е съставила акт за частна общинска собственост. Ето защо
моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на същата, че ищецът е собственик на така описания поземлен имот. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Община Асеновград оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че имотът,
придобит от кооперация „Братска ръка“ с. Конуш, не е идентичен с ПИ
№38385.210.185 по КККР на с. Конуш, както и че ищецът не е правоприемник на
тази кооперация. Отделно от горното към момента, в който се твърди, че
кооперация „Братска ръка“ е придобила правото на собственост, кооперациите не
са били частни лица, притежаващи частна собственост. Поради това дори да се
приеме, че през 1967г. е настъпило правоприемство
между нея и ищцовата кооперация, както и поради
разпоредбата на чл. 1 от ЗК от 1953г., действал към този момент, придобивна давност е изключено да тече. След като имотът не
е частна собственост, то давността за придобиването му е спряла да тече,
считано от 01,01,2006г. на основание §1 от ЗД на ЗС.
Твърди също така, че в имота е построена и трета сграда с идентификатор
38385.210.185.3, която принадлежи на Община Асеновград, която упражнява
фактическата власт върху нея, а следователно и върху дворното място. От друга
страна останалите две сгради попадат върху място, което е част от улица, тоест
публична общинска собственост, и върху място, отредено за придаваемо
към парцел VІ-383 по плана от 1949г. Регулационните отношения обаче не са
уредени. Отделно от това оспорва твърденията, че тези сгради са построени със
средства на ищцовата кооперация, като твърди, че
доказателствата сочат единствено, че същата е извършила рутинен ремонт. Поради
това ищецът не е придобил правото на собственост върху ПИ 38385.210.185 по КККР
на с. Конуш на нито едно от основанията, посочени в исковата молба. Ето защо
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
С нотариален акт №186, том ІІ, дело
№632/1943г. кредитна кооперация „Братска ръка“ с. Конуш е купила дворно място с
площ от 750 кв.м. с построени върху него дюкян, плевня, обор, хамбар и салма, намиращ се в с. Конуш, при граници: наследници на
Ангел Илиев и от две страни път. В разписния лист към плана този имот е записан
под № 383. Видно от протокол №14 от 07,06,1953г. тази кооперация се е вляла в
Кооперация „Съгласие“ с. Богданица. На общо събрание на делегатите на
потребителна кооперация с. Избели и делегатите на потребителна кооперация с.
Конуш, проведено на 17,05,1959г., е взето решение за вливане на кооперацията на
с. Конуш от кооперацията на с. Богданица в кооперацията на с. Избеглии. На
16,03,1967г. е взето решение кооперацията в с. Избеглии да премине към Наркооп Асеновград. В описанието на основните средства на Наркооп Асеновград е посочено дворно място за аперитив с.
Конуш. В отговор на запитване на последната до СОНСъвет
с. Конуш е изпратено писмо от 07,06,1974г., от което се установява, че дворното
място, в което се намира пивницата в с. Конуш, съставлява парцел VІ-383 в кв.
39 по план на селото, като същото по разписната книга от 1949г. е записана на
кооперация „Братска ръка“.
От заключението на вещото лице се
установява, че границите на имот 383 по плана от 1949г. са изменени с последващите планове. Въпреки и независимо от вещото лице е
категорично, че по кадастралната карта на с. Конуш същият е заснет с
идентификатор 38385.2110.185, тоест налице е идентичност между него и дворното
място, описано в нотариален акт №186/1943г. Ето защо възражението, че
закупеното от кооперация „Братска ръка“ дворно място е различно от процесния
поземлен имот, е неоснователно. Тъй като се установи, че тази кооперация се е
вляла в кооперацията в с. Избеглии, а последната – в Наркооп
Асеновград, то е налице правоприемство между двете, а
възражението, че липсва такова не е подкрепено от събраните по делото
доказателства. Ето защо съдът намира, че на това основание ищецът е придобил
правото на собственост върху спорния имот. Поради това не следва да се обсъждат
евентуално съединените искове, съответно и доказателствата за установяване на
фактите, на които се основават.
В същото време ответната община е
съставила акт за частна общинска собственост №4840 от 03,06,2013г. относно
същия поземлен имот. Или всяка от страните притежава документ, с който
удостоверява правата си, съответно и в нейна тежест е да установи основанието,
на което твърди, че е придобила правото на собственост. Такива доказателства не
се събраха. В представения списък на обектите общинска собственост към 1996г.
са посочени два терена – с площ от 57,60 кв.м. и 54 кв.м., както и две
помещения – 48 кв.м. и 6 кв.м. Липсват граници, адрес или друго описание, въз
основа на което би могло да се направи извод относно имотът, за който се
отнасят тези записвания. С оглед на останалите доказателства, посочени от
страната, единствено по отношение на помещението за бръснарски услуги може да
се направи извод, че попада в процесния имот. То
обаче не е предмет на спора, поради което отдаването му под наем от Община
Асеновград е ирелевантен факт. Видно от сключените
договори за това, обаче, предметът им не включва прилежащ терен. Ето защо не би
могло да се приеме, че ответникът е собственик дори на някаква идеална част от
спорния имот.
По изложените съображения предявените искове са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени и да бъде признато за установено, че ищецът притежава правото
на собственост върху ПИ №38385.210.185 по КККР на с. Конуш.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, като
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 50 лева, заплатена
държавна такса, 300 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице и 379,02 лева,
възнаграждение за юрисконсулт, или общо 729,02 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Асеновград, ЕИК ********* с адрес гр. Асеновград, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №9,
представлявана от Христо Грудев - кмет, че „Наркооп“
– гр. Асеновград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул.“Сава Катрафилов“ №2, представлявана
от Е.Т.Д., е собственик на поземлен имот №38385.210.185 по КККР на с. Конуш,
адрес: с. Конуш, община Асеновград, ул.“Стамболийски“ №61, площ: 887 кв.м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
обект комплекс за битови услуги, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 38, кв. 39, съседи: 38385.210.187, 38385.210.186, 38385.210.282,
38385.210.178, 38385.210.184.
ОСЪЖДА Община
Асеновград, ЕИК ********* с адрес гр. Асеновград, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №9,
представлявана от Христо Грудев - кмет, да заплати на че „Наркооп“
– гр. Асеновград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул.“Сава Катрафилов“ №2, представлявана
от Е.Т.Д., сумата от 729,02 лева (седемстотин двадесет и девет лева и две
стотинки), направени по производството разноски
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: