Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 106 27.10.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Разград, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН М.
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Ива Рангелова, като разгледа
докладваното от съдията Марин М. административно дело № 107 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от Административно -
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 299 от АПК.
Образувано е по искова молба на Ф. И. Х. от гр. Р. срещу
Община Разград. С молба вх. № 901 от 01.07.2020 год. /л.31-33/ ищцата,
чрез служебно назначения ѝ адв. А. М. от АК – Разград е уточнила исковата
си претенция като е посочила, че иска съдът да осъди Община Разград както следва:
1. Да ѝ върне незабавно отнетото и задържано
в склад лично имущество, подробно описано в протокола на назначената комисия,
приложен към исковата молба;
2. Да ѝ
заплати 3000 лв. лични парични средства, които са изчезнали от общинското
жилище след посещението на назначената комисия за опис на наличното имущество;
3. Да ѝ заплати сумата от 3000 лв. – равностойността на допълнително описаните в
исковата молба вещи, които не са описани в протокола за опис и ако същите
липсват, ведно със сумата от 250 лв.,
представляваща стойността на златния ѝ пръстен;
4. Да ѝ заплати сумата от 70 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди,
които е претърпяла от мизерното ѝ съществуване без електроенергия в
продължение на пет години.
В исковата си молба / л. 2 / и в последваща молба /л. 32-33 и 91-92// ищцата сочи следните
фактически обстоятелства, на които основава исковата си претенция:
Поради виновно поведение на общинските власти, които
наредили на органите по
електроснабдяване да прекъснат електроподаването в заеманото от ищцата общинско
жилище, с цел да я принудят да го напусне за периода от 07.04.2009 год. до
18.08.2014 год., когато е извадена от жилището, била лишена от ток и водела
мизерно съществуване.
Със заповед № 359 от 16.04.2013 год. на Кмета на
Община Разград е прекратено наемното отношение с ищцата за апартамент, находящ
се в гр. Разград, ул. Свети Климент” № 46, ап. 34. В последствие въз основа на
заповед № 875 от 21.07.2014 год. на кмета на община Разград жилището е било
иззето от ищцата на 19.08.2014 год. ,
като в него останало движимото ѝ имущество. При напускане на имота
органите на общината го заключили.
Ищцата твърди, че на 10.11.2017 год. в изпълнение на
Решение № 5.2 от Протокол № 13 от проведено на 27.09.2017 год. заседание на
постоянната комисия по чл. 3 от Наредба № 17 на Общински съвет Разград
назначена тричленна комисия е извършила опис на нейното имущество, находящо се
в общинското жилище, което е заемала, след което го откарали в някакъв
склад и вече повече от пет години Община
Разград държи личните и вещи, отказва да ѝ ги върне и я лишава от
ползването им. Ищцата твърди, че след като и е връчен препис от опис-протокола,
тя установила, че в него липсват конкретно движими вещи, които били оставени в
жилището, а именно: един златен пръстен
на стойност 250,00 лева; 3000 лв./три
хиляди лева/ мои лични спестени пари за немощ, болест и смърт; дивани - 3 броя; ъглошлайф-1 бр.;
машина за осветление-1 бр.; огледало-голямо - 1 брой; шкафове- 2 бр.и малка
секция-1 бр.; ъглови столове; цветарник -1 бр.; шевна машина на ток - 1 бр.;
телефонен апарат-стационарен - 1 бр.; радиатор за отопление - 1 бр.; телевизор
с приемник- 1 бр.; килими - 3 броя;
дигитална чиния-голяма- 1 бр;
бойлер -1 бр. и фризер – 1 бр.
Ответникът по делото –
Община Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. И., в
писмено становище и в съдебно заседание оспорва исковата молба като недопустима
и неоснователна. Излага доводи, че описаните от ищцата заповед № 359 от
16.04.2013 год. и заповед № 875 от 21.07.2014 год. на кмета на община Разград,
не са отменени като незаконосъобразни и са влезли в сила, т.е. не е налице процесуалната
предпоставка по чл. 203 от АПК за
предявяване на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение действията
на длъжностните лица от общината, които оспорващата е описала в исковата молба,
ответникът твърди, че са извършени в изпълнение на цитираните заповеди и са законосъобразни, поради което исковата
претенция основана на тези действия е неоснователна. По отношение прекъснатото
електроснабдяване на наетото от ищцата жилище, ответника твърди, че то е в
резултат на неплащане на дължимите от ищцата суми за използвана електроенергия
и предприетите от съответното електроразпределително дружество действия, а не е
в резултат от действия на община Разград. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград счита
предявения иск за неоснователен и недоказан. Излага становище, че в случая не
са налице незаконосъобразни административни актове, които да са отменени по
съответния ред. Не са налице незаконосъобразни действия на служителите на
Община Разград,. Напротив служителите на община Разград са направили усилия да
се свържат с ищцата,. На нея е било известно къде се намират вещите
ѝ, няма отказ да ѝ бъдат
предоставени тези вещи, стига на намери хора и превоз за натоварването им.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор от 29.06.2006 год. /л.160 от адм.д.
№239/2019 г. на АС-Разград/ Община Разград на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от
Закона за общинската собственост е отдала под наем на ищцата Х. общински жилищен
имот – апартамент, находящ се в гр. Разград, ул. „Свети Климент” № 46, ап.
34. Съгласно чл. 12,1 от договора
наемателят е задължен да заплаща всички консумативи, свързани с ползването на
жилището в това число и електроенергията.
Срокът на договора е бил удължен
с анекс / л.143 от адм.д. № 239/2019 г./ въз основа на заповед на кмета
на общината /л.144 от адм.д. № 239/2019 г./. до 29.06.2012 год.
От приобщените по делото съдебни актове на районен съд
Разград и окръжен съд Разград, представени с писмо вх. № 1176 от 21-08-2020 год. / л. 83-89/ е
видно, че ищцата е предявила пред районен съд Разград иск срещу „Е.ОН България
Продажби” АД , с който иска ответникът да бъде осъден да възстанови
електрозахранването ѝ в жилището, което е прекъснато на 07.04.2008 год.
Производството по така предявеният иск е прекратено поради недопустимост на иска с Решение на
Окръжен съд Разград № 110 от 28.10.2009 год. /л.85/, влязло в сила на 11.01.2011
год. Съдът е посочил, че процедурата по възстановяване на прекъснато
електроснабдяване е поради неплащане на консумирана енергия, какъвто бил
случая, е уредена в чл. 24 и чл. 25 от Общите условия на електроснабдителното
дружество и е извънсъдебна.
Със заповед № 359 от 16.04.2013 год. на Кмета на
Община Разград /л.109 от адм.д. № 239/2020 г./ е прекратено наемното
отношение с ищцата за апартамент, находящ се в гр. Разград, ул. Свети Климент”
№ 46, ап. 34. Определен е срок за опразване на жилището и комисия, която да го
приеме. Заповедта е връчена на оспорващата на 22.04.2013 год., съгласно
известие за доставка /л.108 от адм.д. 239/2019 г./ Съгласно протокол от 13.05.2013 год. /л. 106
от адм.д. № 239/2019 г./, съставен от назначената комисия, жилището не е
освободено от наемателя – ищцата Х. Ищцата е обжалвала заповедта за
прекратяване на наемното отношение пред Административен съд Разград, който с
Решение № 41 от 22.07.2013 год. по адм.д. № 81/2013 год., оставено в сила с
Решение № 6476 от 14.05.2014 год. по адм.д. № 11435/2013 год. на ВАС Трето
отделение, е отхвърлил жалбата.
С писмо изх. №
94-00-999 от 21.05.2014 год. /л.100 от
адм.д. № 239/2019 г./, получено от ищцата Х. на 26.05.2014 год., съгласно
известие за доставка /л.101 от адм.д. № 239/2019 г./, кметът на общината е
насрочил доброволно освобождаване на жилището на 17.06.2014 год. от 10 : 00
часа. и е предупредил ищцата, че ако не освободи и предаде имота доброволно ще
открие производство по принудителното му изземване. Съгласно протокол от
17.06.2014 год. в 10:00 часа
наемателката – ищцата Х. не е била в имота,
поради което неговото предаване и приемане не е осъществено.
Със заповед № 875 от 21.07.2014 год. /л. 95 от адм.д.
№ 239/2019 г./ кметът на община Разград
е разпоредил жилището да бъде иззето от ищцата принудително на 19.08.2014 год.
от 10:00 часа. Заповедта е връчена на ищцата на 25.07.2014 год. съгласно
известие за доставка /л.94 от адм.д. 239/2019 г./. По делото няма данни ищцата
Х. да е оспорила тази заповед, а и такова твърдение няма и същата е влязла в
сила на 09.08.2014 год. Съгласно опис от 19.08.2014 год. /л. 89-90 от
адм.д. 239/2019 г./ членове на комисията назначена с цитираната по-горе заповед
в присъствие на служител на ОДМВР Разград са извършили опис на намереното в жилището имущество и са
приели имота / виж протокол на л. 88/ С протокол от 19. 08.2014 г. /л.87 от
адм.д. № 239/2019 г./ комисия от община Разград в присъствие на служител на
ОДМВР Разград е извършила оглед на
процесния имот в 15 40 часа по разпореждане на заместник кмета на общината и
установила, че поставените от приемателната комисия лепенки, подпечатани с
печат „Общински жилища” са премахнати от
вратата, но секретната брава не е повредена. Комисията е поставила нови
лепенки. От констативен протокол от 21.08.2014 год. /л.86 от
адм.д. № 239/2019 г./ е видно, че ищцата Х. е взела от процесното жилище лични
вещи. Протокола е подписан и от ищцата без забележки.
С решение № 5.2 по протокол № 13 от 27.09.2017 год. /
л.93-94/, комисията по чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 17 за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани,
настаняване под наем и продажба на общински жилища е взела решение да се
извърши подробен опис- протокол на наличните вещи и се предприеме процедура по
изнасяне на багажа от жилището, находящо се в гр. Разград, ул. Свети Климент” №
46, ап. 34, тъй като наличният багаж осуетява предоставянето му под наем на
нуждаещи се граждани.
В изпълнение на това решение комисия от служители на
Община Разград, назначени със заповед на кмета на общината, извършила опис на наличното имущество на ищцата Ф. Х.,
което са намерили на 10.11.2017 год. в жилищен имот частна общинска собственост
на адрес гр. Разград, ул. Свети Климент”
№ 46, ап. 34. В протокол /л. 54-59/от същата дата комисията е описала в 208
пункта движимите вещи, които са намерени в жилището, собственост на ищцата
както и опис на жилището и неговото оборудване, както и състоянието му.
С молба от 17.12.2018 год. до заместник кмета на
Община Разград / л.66 от адм.д. № 239/2019 год./ ищцата е посочила движимите вещи,
които според нея са ѝ откраднати от жилището находящо се в гр. Разград,
ул. Свети Климент” № 46, ап. 34. В
същата молба тя е поискала да и се издаде справка за багажа ѝ. С писмо изх. № АО-05-03-9776-1 от 17.01.2019
год., получено от ищцата на 19.01.2019
год., съгласно известие за доставка /л.65 от адм.д. № 239/2019 г./ на същата и
е връчено копие от протокола от
10.11.2017 год. с опис на намерените в жилището нейни вещи. Със същото писмо
ищцата е уведомена, че същите се съхраняват в помещение, собственост на община
Разград и ще ѝ бъдат предоставени в удобно за нея време при условие, че
си осигури транспорт и хора за пренасяне на вещите;
С жалба вх.№ 141 от 05.08.2019 год. до кмета на Община
Разград /л.63/, във връзка с отношенията и с Дирекция „Социално подпомагане”
ищцата е посочила, че личните и вещи незаконно са изнесени от
процесното жилище и е поискала същите да бъдат върнати в него. С писмо изх. №
141-1 от 21.08.2019 год. /л.64/ кметът на Община Разград е описал на ищцата Х. от
фактическа страна цялото производство по прекратяване на наемното
отношение и изземване на процесното жилище,
както и неговото опразване от личните вещи на ищцата и отново я е уведомил, че
вещите ѝ се съхраняват в помещения собственост на общината и може да си
ги вземе в удобно за нея време при условие, че си осигури хора и транспорт за
пренасянето им. Писмото е връчено на ищцата на 23.08.2019 год., съгласно
известие за доставка /л.65/.
Като свидетели по делото по искане на ищцата са
разпитани двама свидетели – К. Й. и В. В. – членове на комисията, извършила
описа на личните вещи на ищцата на 10.11.2017
год. В показанията си те сочат, че всички вещи на ищцата, които са намерени в
процесното жилище са описани в протокола. Свидетелите изрично заявяват, че в
жилището не са намирали пари, пръстен или други бижута.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба като предявена срещу Община Разград е
процесуално допустима.
С оглед на
установеното от фактическа страна и твърденията на ищцата съдът приема, че
исковата претенция за 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпяла от
мизерното ѝ съществуване без електроенергия в продължение на пет години
от 07.04.2009 год. до 18.08.2014 год., е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1.- незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по
повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния
ред; 2. - реална, пряка и непосредствена
вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3. -
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилата вреда. Под административни актове по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ се разбират нормативни, общи и индивидуални административни актове,
издадени по реда на АПК от органите и длъжностните лица в кръга на съответната
им законово определена компетентност и отменени по реда на АПК, а не всички
издавани от тях актове. Под незаконосъобразни действия по смисъла на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ следва да се разбират само онези фактическите действия на
административни органи и длъжностни лица, които не се основават на закона или
на административен акт. Под незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира неизпълнение на фактическо действие, което органът или
длъжностното лице са задължени да извършат по силата на нормативен акт. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по
посочения ред. Наличието на тези
предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението
на доказателствената тежест.
От приобщените към делото съдебни актове по дела,
водени между ищцата и „Е.ОН България
Продажби” АД се установява, че електрозахранването на наетият от ищцата
апартамент е било прекъснато на 07.04.2008 год. от доставчика „Е.ОН България
Продажби” АД, поради неплащане на потребената в жилището електроенергия.
Съгласно чл. 123 ал. 1 от Закона за енергетиката в действащата по това време
редакция общественият доставчик и обществените снабдители имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на потребителите при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
потребената електрическа енергия или надвишаване на договорената мощност.
Съгласно ал. 2 сроковете на предизвестията и другите условия за временно
преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на
електрическа енергия, съответно в общите условия. Съгласно чл. 12,1 от договора за наем
наемателят - в случая ищцата, е бил
задължен да заплаща всички консумативи, свързани с ползването на жилището в
това число и електроенергията. Липсват доказателства прекъсването на
електроснабдяването на жилището на ищцата да е причинено от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на
органи и длъжностни лица от състава на Община Разград при или по повод
изпълнение на административна дейност. Ето защо съдът счита, че не е налице
първата предпоставка за основателността
на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на искането на ищцата ответникът да
ѝ заплати 3000 лв. лични парични
средства, които са изчезнали от общинското жилище след изземването му и
посещението на назначената комисия за
опис на наличното имущество, както и сумата от 3000 лв. – равностойността на допълнително описаните в
исковата молба вещи, които не са описани в протокола за опис, ако същите
липсват, ведно със сумата от 250 лв.,
представляваща стойността на златния ѝ пръстен, съдът приема, че те са с правно основание чл. 299 от АПК.
Съгласно тази разпоредба за вредите, причинени на граждани и организации от
незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако
административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е
общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. Действията,
бездействията и актовете на органите по изпълнението подлежат на обжалване по силата
на чл. 294 от АПК. Съгласно чл. 296, ал. 1 АПК жалбата се
подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на
изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи
- от деня на съобщението. Отмяната на обжалваното действие възстановява
положението, съществувало при извършването му. В случая действията на служителите
на Община Разград по изземване на процесното жилище от ищцата, описа и изнасянето на личните ѝ
вещи от него са действия по изпълнението на заповед № 875 от 21.07.2014 год.
/л. 95 от адм.д. № 239/2019 г./ на кмета на община Разград за принудително
изземване на имота. Същата е била
уведомена за датата на принудителното изземване.
По делото няма данни, а и ищцата не твърди, че е
подавала жалби до административния съд,
срещу действията на административния орган, осъществил изпълнението, поради
което те не са били отменени. При положение, че незаконният характер на
действията по изпълнението на заповед №
875 от 21.07.2014 год. на кмета на
община Разград не е установен в производство по чл. 297 АПК, не е налице
основание за ангажиране на имуществената отговорност на Община Разград. В този
смисъл Решение № 10510 от 16.08.2017 г. по адм. д. № 3121/2017 г. на ВАС ,
Трето отделение.
Отделен е въпросът, че по
делото не бяха събрани доказателства при изземване на процесното жилище на 19.08.2014 год. в него да е имало 3000 лв. и златен пръстен,
собственост на ищцата. При изземване на
жилището е съставен протокол на намерените в жилището вещи, подписан и от
присъствалия служител на МВР. Наред с това на 21.08.2014 год. ищцата е взела от
жилището свои движими вещи в т.ч. и пари
20 лв., съгласно протокол от същата дата, който е подписан от самата нея без
възражения / виж л. 86 от адм.д. № 239/2019 год./. Противоречи на житейската
логика ищцата да вземе двадесетте си лева, а да остави в
иззетото вече жилище 3000 лв. и златния си пръстен, които в последствие да
липсват при описа на вещите от 10.11.2017 год. Ако е била налице тази
липса, най-малкото би възразила при подписване на протокола. Наред с това следва да се посочи, че описаните
в исковата молба на ищцата вещи са описани в протокола за опис от 10.11.2017
год. / л. 54-59/, макар и по малко по-различен начин за някои вещи.
Искът на ищцата ответникът да ѝ върне незабавно отнетото и задържано
в склад лично имущество, подробно описано в протокола на назначената комисия,
приложен към исковата молба не намира
основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
нито в чл. 299 от АПК. Както беше посочено по горе описа и изнасянето на
движимите вещи на ищцата от общинското жилище е в изпълнение на влязлата в сила
заповед за изземването на апартамента. Незаконосъобразността на това действие
по изпълнението не е била установена в производство по чл. 297 от АПК. Ако
ищцата счита, че към настоящия момент Община Разград държи без основание
собствените ѝ движими вещи, описани в протокола от 10.11.2017 год. то
следва да предяви срещу общината иск по чл. 108 от ЗС, съгласно който
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. Следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че ответникът не се противопоставя на това
искане, а напротив, двукратно е уведомявал ищцата къде се намират вещите
ѝ, както и че може в удобно за нея
време да си ги вземе / виж писма на л. 64 и л.61 от адм.д. №239/2019 г./.
По изложените съображения съдът счита, че предявените
от Ф. И. Х. от гр. Р. срещу Община Разград искове са неоснователни и недоказани, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Ф. И. Х. от гр. Р. срещу Община Разград да ѝ заплати сумата от
70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпяла от
мизерното ѝ съществуване без електроенергия в продължение на пет години.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф. И. Х. от гр. Р. срещу
Община Разград да ѝ заплати
3000 лв. лични парични средства, които
са изчезнали от общинското жилище след посещението на назначената комисия за опис на наличното
имущество на 10.11.2017 год. и сумата от
3000 лв. – равностойността на
допълнително описаните в исковата молба вещи: - дивани - 3 броя; ъглошлайф-1
бр.; машина за осветление-1 бр.; огледало-голямо - 1 брой; шкафове- 2 бр.и
малка секция-1 бр.; ъглови столове; цветарник -1 бр.; шевна машина на ток - 1
бр.; телефонен апарат-стационарен - 1 бр.; радиатор за отопление - 1 бр.;
телевизор с приемник- 1 бр.; килими - 3 броя;
дигитална чиния-голяма- 1 бр;
бойлер -1 бр. и фризер – 1 бр.,
които не са описани в протокола за опис и ако същите липсват, ведно със сумата от 250 лв., представляваща стойността
на златния ѝ пръстен.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Ф. И. Х. от гр. Р. срещу Община Разград да ѝ върне незабавно
отнетото и задържано в склад лично имущество, подробно описано в протокола на
назначената комисия, приложен към исковата молба.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд, чрез Административен съд – Разград в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/