Решение по дело №13/2020 на Районен съд - Попово

Р Е Ш Е Н И Е  № 161

 

гр. Попово, 18 декември 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Поповският районен съд, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         при секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация:  по чл. 245, във вр. чл. 270 и чл. 128, т.2 от КТ; по чл. 224 от КТ и по чл.221, ал.1 от КТ.

Ищецът П.Б.П. ***, твърди в исковата молба, че е работил при ответника по трудов договор на длъжност „охранител“, с месторабота: „обект под охрана С.“ в с. С ***, на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение: в размер  510.00 лв., а считано от 01.01.2019 г. – 560.00 лв.

Твърди, че трудовият му договор с работодателя бил прекратен поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение със заповед № 13/29.11.2019 г.

Твърди, че за м. октомври и м. ноември 2019 г. не е получил трудово възнаграждение – в размер на по 560.00 лв. месечно, или обща сума – 1120.00 лв. Работодателят му дължал и едно брутно трудово възнаграждение в размер 560.00 лв., на основание чл. 221 от КТ, както и му дължал  и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 19 дни – в размер 500.00 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно с лихвата за забава върху тях, считано от предявяване на иска до изплащане на задълженията. Претендира и разноски.

В съдебно заседание поддържа предявените искове лично и с пълномощник: адв. Р.К. ***. Моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът – „Но До Гард“ ЕООД, действащ чрез управителя И.В. Шотев, не е подал писмен отговор, не е изразил становище по предявените искове, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 219 и чл. 219 от ГПК.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител, не се сочат уважителни причини за неявяването.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото и неоспорени писмени доказателства: заверено копие на заповед № 13/29.11.2019 г. за прекратяване на ТПО; заверено копие на трудов договор № 27/11.12.2018 г., заверено копие на стр. 16 и 17 от трудова книжка на ищеца, като взе предвид и неоспореното от нито една от страните заключение на вещото лице Д.М. по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, както и като взе предвид направеното в съдебно заседание от ищеца  чрез пълномощника му искане за постановяване на неприсъствено решение, счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 239 от ГПК.

Видно от материалите по делото, на ответника е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, даден му е едномесечен срок за отговор, указани са му последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, но въпреки това ответникът не е изпратил представител в съдебно заседание, не е посочил уважителна причина за това, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна, ищецът се възползва от законната възможност по чл. 238, ал. 1 от ГПК и поиска съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

         От правна страна, съдът намира, че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК същото не следва да се мотивира по същество. Предявените искове в размерите, конкретизирани и от вещото лице, са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Решението на съда се основава на наличието на предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение.

         Предвид основателността на предявените искове и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 400.00 лв. – разноски по делото за заплатено  адвокатско възнаграждение, на основание  чл. 78, ал.1 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. чл. 1 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС сумата 72.18 лв. – държавна такса за предявените искове, както и 150.00 лв. – възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА „НО ДО ГАРД“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, партер, представлявано от управителя И.В.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********,***, СУМАТА 869.10 лв. (осемстотин шестдесет и девет лева и 10 ст.), представляваща чиста сума за получаване, след приспадане на законовите удръжки, за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. октомври и м. ноември 2019 г. включително, СУМАТА 375.29 лв. (триста седемдесет и пет лева и 29 ст.), представляваща чиста сума за получаване, след приспадане на законовите удръжки – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 19 работни дни за 2019 г., както и СУМАТА 560.00 лв. (петстотин и шестдесет лева 00 ст.)–обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от 07.01.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията.

ОСЪЖДА „НО ДО ГАРД“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, партер, представлявано от управителя И.В.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.П., ЕГН **********,***, СУМАТА 400.00 лв. (четиристотин лева 00 ст.) – разноски по делото за заплатено  адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „НО ДО ГАРД“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, партер, представлявано от управителя И.В.Ш., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово СУМАТА 72.18 лв. (седемдесет и два лева и 18 ст.)  – държавна такса за предявените искове, както и СУМАТА 150.00 лв. (сто и петдесет лева 00 ст.)–възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, на основание чл.  239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: