№ 125
гр. Плевен , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20214400500282 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба на Р. Й. П., ЕГН-
**********, с адрес в гр.П., ул.“Б.“ *** – ответник в първоинстанционното производство по
гр.д.№4096/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена
чрез пълномощника адв. В.К. от АК-П., със съдебен адрес в гр.П., ул.“А.К.“№***, ап.***,
срещу постановеното по делото от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №118/23.02.2021г., в
частта, с което е уважен предявеният срещу него от “Агенция за събиране на вземания“-
ЕАД- София, иск по чл.422, ал.1 от ГПК - за установяване съществуване на парично
вземане, за което по ч.гр.д.№2784/2020г. по описа на ПлРС, ГО, е издадена
Заповед№1418/06.07.2020 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за
следните суми: възнаградителна лихва за периода от 21.06.2018г. до 19.11.2018г. в размер на
2658.09лв. и обезщетение за забава за периода от 21.06.2021г- до 12.03.2020г. в размер на
1246.50лв., или общо 3904.59лв..
Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваното решение е
неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да
се отхвърли исковата претенция на ищеца. Излагат се многобройни оплаквания, както
следва: Неправилно съдът е приел, че са спазени изискванията на чл.11,т.9а от ЗПК и
1
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент (РЛП) е определена съгласно
правилата на чл.33а ЗПК. Също така неправилно е приел, че е спазено изискването на
чл.11,т.10 от ЗПК относно определяне на годишния процент на разходите )ГПР) по договора
за кредит Не са определени компонентите на ГПР. Договорът за кредит е недействителен,
поради което съгласно чл.23 от ЗПК, длъжникът връща само чистата стойност на кредита,
но не и лихви и други разходи.
Препис от въззивната жалба е изпратен на ответника по същата –
„Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление в гр.С., бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, Офис-сграда „Лабиринт““, ет.2, офис4 –
ищец в първоинстанционното производство. В указания срок е постъпил писмен отговор,
подаден чрез пълномощника юрк. КР. М., в който се изразява становище за
неоснователност и се предлага да бъде потвърдено обжалваното решение. Счита
оплакванията на въззивника за неоснователни, като изтъква следното: В чл.6 от ОУ към
договора в съответствие с изискванията на ЗПК подробно е обяснена методиката за
изчисляване на променливия лихвен процент; При определения не ГПР са посочени и
съответните допускания при изчисляването му, което съответства на изискванията на
чл.11,ал.1,т.10 и чл.19 от ЗПК.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба на Р. Й. П., ЕГН-**********, с адрес в гр.П.,
ул.“Б.“ *** – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№4096/2020г. по
описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника
адв. В.К. от АК-Плевен, със съдебен адрес в гр.П., ул.“А.К.“№***, ап.***, срещу
постановеното по делото от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №118/23.02.2021г., в частта,
с което е уважен предявеният срещу него от “Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-
София, иск по чл.422, ал.1 от ГПК - за установяване съществуване на парично
вземане, за което по ч.гр.д.№2784/2020г. по описа на ПлРС, ГО, е издадена
Заповед№1418/06.07.2020 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за
сумата от 3904.59лв., от която 2658.09лв. – възнаградителна лихва и 1246.50лв.-
обезщетение за забава, е ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежна страна,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№4096/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание предявени по
реда на чл.422 от ГПК установителни искове с обща цена 12203.94лв., предявени от ищеца
(понастоящем ответник по въззивната жалба)Агенция за събиране на вземания“-ЕАД със
2
седалище и адрес на управление в гр.С., ***, срещу ответника (понастоящем въззивен
жалбоподател ) Р. Й. П., ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.П., ул.“Б.“№***, за
установяване съществуване на вземания, за които по ч.гр.д.№2784/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.
В исковата молба се твърди следното:
На 07.06.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“- ЕАД и
ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2302015/07.06.2016г., при
който страните са договорили размер на кредита от 51500.00лв., представляваща сбор от
стойността на кредита 50000.00лв.( петдесет хиляди лв.) и такса за разглеждане на кредита
1500.00лв.По съгласие на страните кредитополучателят е включен в групова застраховка, по
която е договорена застрахователна премия от 2214.00лв. Съгласно погасителният план
кредитополучателят следва да върне общо сумата от 77251.76лв. на 120 месечни анюитетни
вноски. Изпълнението на задължението е обезпечено с поръчителството на Ж. П. П.а.
Кредитополучателят не е изпълнил задължението си за плащане. Изплатената сума е
16405.38лв., с която са погасени следните задължения към кредитора: 8968.44лв.-
възнаградителна лихва, 6821.99лв.- главница, 498.15лв.- застрахователна премия и
116.80лв.- лихва за забава.
На 19.11.2018г. е подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания( цесия( към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания( цесия) от 20.12.2016г, сключил между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“-
ЕАД,ЕИК-********* и ищеца – „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК-*********,
по силата на който и Приложение №1/19.111.2018г. към него, вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“- ЕАД срещу ответника Р. Й. П., произтичащо от Договор за
потребителски кредит №2302015/07.06.2016г. е прехвърлено в полза на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“-ЕАД, ведно със всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви и разноски и комисионни на дружеството-кредитор.
В съответствие с чл.4.3 от рамковия договор до длъжника е изпратено
уведомление за цесията.
Петитумът на исковата молба е съдът да постанови решение, с което
да признае за установено, че на основание посочените договор за потребителски кредит и
договор за цесия, ответникът дължи на ищеца следните суми, за които по ч.гр.д.
№278482020г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК:
-7602.11лв.- частично претендирана главница по 23 броя месечни
вноски за периода от 21.03.2018г до 21.01.2020;
-2658.09лв.- възнаградителна лихва за периода от 21.03.2018г. до
19.11.2018г. ( датата на прехвърляне на вземането);
3
-1943.74лв.- обезщетение за забава за периода от 21.-04.2018г- до
12.03.2020г;
-законна лихва върху главницата, считана от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК,ответникът Р. Й. П., чрез пълномощника адв.
В.К. от АК-П. е подал писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил исковата
претенция. Заявил е, че договорът е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като при
сключването му не са изпълнени задължителните изисквания, предвидени в разпоредбите на
чл.11,ал.1,т.7-13 и чл.20,ал.2 от ЗПК.
По делото са събрани писмени доказателства, прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза и е приложено заповедното производство по ч.гр.д.
№2784/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти граждански
състав, се е произнесъл с Решение №118/23.02.2021г, с което е уважил частично за сумата
от 6231.33лв. -иска за главницата, изцяло за сумта от 2658.09лв.- иска за възнаградителната
лихва и частично за сумата от 1246.50лв.- иска за мораторната лихва, като в останалата част
е отхвърлил исковата претенция.
В отхвърлителната част и в частта, в която е уважен иска за
главницата, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд приема, че в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ ( в която е
уважен иска за договорна лихва в размер на 2658.09лв. и за обезщетение за забава
(мораторна лихва) от 1246.50лв., или общо за сумата от 3904.59лв.) постановеното
РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, с които е
попълнено делото, включително и влязлата в сила част на първоипнстанционното решение,
съдът намира, че между страните не съществува спор относно следното:
На 07.06.2016г. между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“- ЕАД и
ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2302015/07.06.2016г., при
който страните са договорили размер на кредита от 51500.00лв., представляваща сбор от
4
стойността на кредита 50000.00лв.( петдесет хиляди лв.) и такса за разглеждане на кредита
1500.00лв. Уговорена е плаваща лихва, ГЛП от 7.99%,включващ фиксирана надбавка
от7.85% и плаващ лихвен индекс 0.14% (тримесечен SOFIBOR) Уговорен е ГПР 9.76%..
Съгласно погасителният план кредитополучателят следва да върне общо сумата от
77251.76лв. на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 643.76лв. с падеж 21число
на месеца, като първата вноска е на 21.06.2016г.. Изпълнението на задължението е
обезпечено с поръчителството на Ж. П. П.а.
Кредитополучателят не е изпълнил задължението си за плащане
съгласно погасителния план, като след м. април 2018г. е спрял плащанията.
На 19.11.2018г. е подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания ( цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания( цесия) от 20.12.2016г, сключил между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“-
ЕАД, ЕИК-********* и ищеца – „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК-*********,
по силата на който и Приложение №1/19.111.2018г. към него, вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“- ЕАД срещу ответника Р. Й. П., произтичащо от Договор за
потребителски кредит №2302015/07.06.2016г. е прехвърлено в полза на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“-ЕАД, ведно със всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви и разноски и комисионни на дружеството-кредитор.
На основание договора за цесия, ищецът- цесионер има право да
претендира от ответника- длъжник, изпълнение на задължението по договора на
потребителски кредит, включен с цедента.
Спорен е въпросът дължи ли ответникът заплащане на
претендираната договорна лихва и лихва за забава, произтичащи от договора за
потребителски кредит №2302015/07.06.2016г., вземането по който е цедирано на ищеца с
договор от 19.11.2018г.?
За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобрази
следното:
Уговарянето на договорна лихва в договорите за кредит, включително
и за потребителски кредит, произтича от същността на кредитната дейност, тъй като същата
представлява печалбата на кредитната институция от предоставяне на кредит. В сключения
между първоначалните страни договор за потребителски паричен кредит, правата на
кредитора по който са прехвърлени на настоящия въззиваем „Агенция за събиране на
вземане“, е уговорена договорна лихва, която съгласно погасителния план се изплаща на
части, като компонент от месечната анюитетна вноска. При положение, че въззивникът
като длъжник не е изпълнявал точно задължението си за плащане, същият дължи
заплащането на претендираната договорна лихва, падежът за която е настъпил и която
представлява част от цедираното вземане. Приетата от първоинстанционния съд съдебно-
счетоводна експертиза е установила, че размерът на договорната лихва за периода от
5
21.06.2018г. до 19.11.2018г. ( т.е. от забавата до деня на цесията) е в размер на 2658.09лв.
Съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл.12 от
Общите условия, които са неразделна част от договора, страните са уговорили, че при
забава, кредиторът има право да получи освен всички закъснели месечни вноски и
обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360, за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената главница
От заключението на експертизата се установява, че за периода от
забавата до 12.03.2020г.( дата предшестваща подаването на заявлението), размерът на
законната лихва върху просрочената главница е 1246.50лв.
Въззивният съд приема, че правилно РС-Плевен е уважил исковете за
договорна лихва и за мораторна лихва в посочените размери. Решението в обжалваната част
е правилно и обосновано, тъй като изводите на съда се подкрепят от събраните по делото
доказателства и не противоречат на материалния закон.
Неоснователно е поддържаното от въззивника становище за
нищожност на договора за потребителски кредит съгласно чл.22 от ГПК, поради нарушение
на чл.10,т.9а и т.10 от ЗПК. Същото оплакване е заявено в първата инстанция, обсъдено е в
обжалваното решение и въззивният съд споделя напълно становището на първата
инстанция.
Съгласно чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК договорът за кредит трябва да
съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а от
ЗПК.В текста на договора е посочено как е формиран ГЛП от 7.99% с неговите компоненти.
(фиксирана надбавка от 7.85% и плаващ лихвен индекс 0.14% (тримесечен SOFIBOR). В
чл.6 от Общите условия към договора, които са неразделна част от него, подробно( на
половин страница) е обяснена методиката на неговото формиране.- Първият компонент е
надбавка, която е фиксирана като размер за целия лихвен период – размер 7,85% от
главницата. Другият компонент, който участва във формирането на годишния лихвен
процент е пазарен лихвен индекс, който е променлива величина и е равен на конкретно
посочен индекс – тримесечния Софибор, който към момента на сключване на договора е бил
0,14%. При сумиране на фиксираната надбавка и размера на тримесечния Софибор към
посочената дата (7,85% +0,14%) се изчислява размера на ГЛП към датата на подписване на
договора – 7,99%, както изрично е посочено. Подробно е описана методиката на изменение
на ГЛП и кое изменение на тримесечния Софибор предпоставя изменение на лихвения
процент. Размерът на този втори компонент е извън контрола на банката и затова
основанието за едностранно изменение на ГЛП не зависи от волята на търговеца. Неговото
увеличаване с повече от 0,25 процентни пункта (основанието за изменение съгласно чл.6,
ал.2) е обстоятелство, което е известно и може лесно да бъде проверено и от потребителя.
6
Съгласно разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК при сключване на
договора следва се уговори годишният процент на разходите по кредита,включващ по арг.
от чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи,комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит,
като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно
ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.Договорът
трябва съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите. - В случая страните са уговорили, че годишният процент на разходите по
кредита е в размер на 9,76 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Дори да не са изброени конкретно компонентите, същите са
посочени в закона. Основният компонент на ГПР е ГЛП. Уговореният между страните ГПР
от 9.76% не само, че не надхвърля максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 от ЗПК,
който към момента на сключването на договора(50%), но е много по-нисък – размер около
законната лихва.
Мотивиран от горното, въззивният съд споделя напълно извода на
първоинстанционния, че не са налице сочените от въззивника( ответник в първата
инстанция), основания по чл. 22 ЗПК във вр. с 11, ал. 1, т.9а и т. 10 ЗПК, за нищожност на
потребителския кредит. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, въззивният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв.
Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №118/23.02.2021г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№
7
4096/2020г. по описа на същия съд, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Р. Й. П., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.П., ул.
“Б.“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“-ЕАД,
ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление в гр. С., Район „***“, ***, на
основание чл.78,ал.8 от ГПК, РАЗНОСКИ за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150.00лв.( сто и петдесет лв.)
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8