РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. И., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200315 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Т. против Наказателно постановление №
21-1184-000108 от 07.04.2021 г. на началника РУ – К. при ОДМВР – София, с
което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1
ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказващият орган – началника на РУ на МВР – К., е
установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно
постановление и въззивната съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
1
На 07.03.2021 г. в 14:30 часа в гр. К. на ул. „В.“ въззивникът Т.
управлявал лек автомобил „Б.“ модел „525Д“ с рег. № ** **** **. Бил спрян
за проверка от свидетелите А. М. и В. А., които изпълнявали служебните си
задължения по контрол на автомобилния транспорт в качеството на
полицейски служители. По време на проверката, извършена от свидетелите,
свид. М. изпробвал жалбоподателя за употреба на алкохол водачът с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер 0094, два
пъти, тъй като първият път Т. направил опит да манипулира средството, като
не вкарал необходимото количество въздух. Втората проба била качествена
по отношение на обема издишан въздух и уредът отчел положителен резултат
от 0.60% на хиляда промила алкохол в кръвта.
Свидетелят М. съставил и връчил на нарушителя в 14:06 часа талон за
медицинско изследване № 074254, което да бъде извършено до 45 минути в
ФСМП – гр. К..
Жалбоподателят бил придружен от полицейските служители до ФСМП
– И., където отказал да даде биологични проби за употреба на алкохол.
Техническото средство „Алкотест Дрегер“ с фабричен номер ARВА-
0094 е преминало проверка на 11.11.2020 г. със срок на валидност 6 месеца и
към датата на установяване на нарушението е било технически годно.
За констатираното нарушение на ЗДвП свидетелят М., в качеството на
младши автоконтрольор при РУ-К., съставил Акт № 301473 за установяване
на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП срещу
жалбоподателя от 07.03.2021 г.
Въз основа на АУАН от началника на РУ на МВР – К. към ОДМВР –
София е издадено обжалваното Наказателно постановление № 21-1184-
000108 от 07.04.2021 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите А. М. и В. А.,
АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
доказателствена стойност, справка от фискалната памет на техническото
средство за дата 07.03.2021г., талон за медицинско изследване № 074254,
възражение от В. Т..
Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.
От тях се установяват всички обстоятелства около процесната проверка.
Концентрацията на алкохол в кръвта при измерване с техническо средство се
установява еднопосочно от показанията на свидетелите М. и А.,
положителната проба удостоверена във фискалната памет на техническото
средство „Алкотест дрегер“ с фабричен номер ARВА-0094 в конкретния час,
удостоверена във фискалната памет на техническото средство.
Доколкото посочените доказателства не разкриват противоречия и не са
2
оборени от други доказателства, следва да бъдат кредитирани в цялост.
Предвид изложеното по-горе се налага извод, че
административнонаказващият орган е установил правилно фактическата
обстановка в НП, която въззивният съд възприема.
Изложените твърдения във възражението на жалбоподателя относно
личен мотив касателно съставянето на АУАН, поради това че е свидетел по
друго дело, в което участват полицейските служители, то съдът възприема
твърдението за доказателствено необезпечено, противоречащо на събраните
доказателства. Те не установяват наличието на подобен мотив, а единствено
познанство между полицейските служители и наказания във връзка със
сигнали от съседи на наказания за силна музика, които полицейските
служители проверявали. Доколкото показанията им са логични,
непротиворечиви, добре хармонират с останалите доказателства и не са
оборени, а липсват дори и индиции за недостоверност, то те следва да бъдат
кредитирани в цялост.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът, не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът, служебно констатира че са спазени и императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдените нарушения и обстоятелствата, при които същите са
намерили проявление в обективната действителност.
Не се споделят възраженията срещу акта за установяване на
административно нарушение, че липсата на ЕГН и адрес на свидетелите,
както възможността да се направи възражение срещу акта при самото му
съставяне, представляват съществени процесуални нарушения. Трайна е
3
практиката, включително по приложение на чл. 6 от ЕКПЗЧОС, че за
преценка дали едно нарушение е съществено следва да се вземе предвид как
се е отразило цялостно върху правата на наказаното лице в рамките на
наказателното производство.
Съгласно чл. 42, ал. 2, т. 7 ЗАНН в АУАН следва да се посочат точните
адреси и дата на раждане на свидетелите. В случая това изискване е
изпълнено и тези данни фигурират в АУАН. Не е посочена изрично датата на
раждане на свидетеля А., но е посочен единният му граждански номер, с
което последната е определяема. При това положение са изпълнени
изискванията на чл. 42, ал. 2, т. 7 ЗАНН. За пълнота е нужно да се отбележи,
че дори адрес и дата на раждане на свидетеля да не бяха посочени, това не
представлява съществено процесуално нарушение, когато е възможно да бъде
установена самоличността му. Нормата на чл. 42, ал. 2, т. 7 ЗАНН не е
самоцелна, а е въведена единствено, за да гарантира възможността за
установяване на свидетеля по съставяне на акта с оглед проверка на
възприятията му. Когато това е възможно, макар обсъжданите лични данни да
не са посочени в акта, този пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение.
Не се споделят твърдението, че наказаният е бил лишен от възможност
да депозира възражение срещу акта за установяване на административно
нарушение. Действително в автоматично генерираната от бланка на АУАН
липсва поле, в което е възможно да се подаде възражение, но има изрично
указание, че наказаният може да депозира възражение в тридневен срок.
Възражение може да бъде подадено и при съставяне на акта в отделен
документ, т.е. на отделен от АУАН-а лист лист. По делото липсват данни
жалбоподателят е да е искал и да е бил лишен от възможност да подаде
такова. Още повече, че в срока по чл. 44, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
ЗАНН възражение е депозирано от упълномощен от наказания процесуален
представител. При това положение няма никакво основание липсата на графа
в АУАН, в която наказаният да направи възражение, да се разглежда като
нарушение, довело до ограничаване правото му на защита.
Доводът в жалбата, че техническото средство три пъти е дало грешка,
освен, че е частично доказателствено необезпечен, не сочи, че същото е било
неизправно. Както беше посочено от доказателствата се установява, че
техническото средство „Алкотест дрегер“ е преминало успешно периодична
проба към момента на проверката. Наличието на положителна проба от 0.60%
на хиляда се доказва и от резултатите от фискалната му памет. Следователно
дори действително уредът да е дал грешка при извършване на пробата, то
последното не означава, че е бил технически неизправен.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
4
законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното
деяние по нарушението. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. В този смисъл признаците на състава на административното
нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП са ясни и конкретно описани както от
фактическа така и от правна страна. Обстоятелството, че цифрово не е
изписано предложението на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В случая от
описанието на нарушението е ясно, че наказаният е управлявал МПС марка
„Б.“ модел „525Д“ с рег. № ....., поради което непосочването на
предложението на чл. 174, ал. 1 ЗДвП не ограничава правото на защита на
наказания. Същият е в състояние да разбере обвинението от фактическа и
правна страна.
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя правилно е
ангажирана.
По делото се доказва, че жалбоподателят Т. на 07.03.2021 г. около 14:30
часа в гр. И. на ул. „В.“ е управлявал МПС лек автомобил марка „Б.“ модел
„525Д“ с рег. № ........ с концентрация на алкохол от 0,60% в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух.
С това си деяние той е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
поради което правилно административно-наказателната му отговорност е
ангажирана на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
При установяване концентрацията на алкохол в кръвта е спазен
предвиденият в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози ред (Наредбата). В определения на основание чл.
6, ал. 6, т. 2 от Наредбата с талона за изследване срок наказаният не е дал
биологична проба, поради което правилно са зачетени показанията на
техническото средство на основание чл. 6, ал. 9 от Наредбата.
Деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че
предприема управление на МПС след консумация на алкохол и пряко е целял
това.
Твърденията, че същият не е употребил алкохол са доказателствено
необезпечени, доколкото всички събрани доказателства сочат обратното.
Поради изложеното жалбоподателят правилно е наказан на основание
чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
Вида на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно
предвиденото в нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство и глоба.
Размерът на комплексната санцкия е правилно определен съобразно
5
определения в нормата. Поради изложеното наказателното постановление
следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1184-000108 от
07.04.2021 г. на началника на РУ - К. към ОДМВР – София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
6