Р Е Ш Е Н И Е № 3
Гр. Разград, 23 януари 2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора Ива Рангелова разгледа докладваното от съдията
дело №221 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІ от АПК във вр.
с чл.284, ал.1 и чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по иск на Ц. С. Ц. от гр.Р., сега в затвора в гр.Белене, с който
се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в размер на 60 000 лв., причинени от лошите условия по време на
задържането му под стража в следствения арест в гр.Разград за периода от
14.07.2019 до 20.08.2019г., както и от липсата на медицински грижи.
В него и по същество се сочи, че през този период не са му осигурени нормални
условия на живот, тъй като килията, в която е бил настанен била малка по
размер, без прозорци, които да осигуряват достъп на дневна светлина и
естествено проветряване, без нормален санитарен възел и течаща вода, без
електрически контакти дори и за телевизори, радио и др. средства за информация
с външния свят и пр. Наред с това твърди, че не му е осигурена и необходимата и
адекватна медицинска помощ във връзка със здравословното му състояние и
лечението на заболяването му от Хепатит „С“. Тези лоши условия, при които е
търпял наложената мярка за неотклонение, са в следствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията, извършени в нарушение на нормите
на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, Конституцията на РБ и
ЕКПЧ. От тях ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки
и страдания, унижения, срам и неудобство, поради което моли съда да осъди Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) да му заплати обезщетение в
размер на 60 000. 00 лв., ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по иска, чрез своя
процесуален представител заявява, че той е неоснователен и недоказан и моли
съда да го отхвърли. Развива доводи, че не са установени незаконосъобразни
действия и/или бездействия на служители на ГД „ИН“, които да са довели до
настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Прокурорът заключава, че искът е недоказан
по основание и размер и предлага на съда да го отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Искът е допустим, като подаден от
надлежна страна против надлежно легитимиран ответник. Разгледан по същество той
се явява неоснователен и недоказан.
Събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
установяват, че през периода от 14.07.2019г. до 20.08. 2019г. Ц. Ц. е бил в
следствения арест към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РС„ИН“) – Разград,
настанен въз основа на Постановление №Вх549/2019г. от 14.07.2019г. по описа на
Районна прокуратура Разград за предварително задържане за срок от 72 часа, а след
това въз основа на Определение по ЧНД №527/2019г. по описа на Разградския
районен съд, с което му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Видно от приложения Дневник за разпределение на задържаните лица по килии по
време на престоя си той е бил настанен в килия № 2, през първите шест дни с още
три лица, а след това с две лица.
Според представеното становище/справка от РС „ИН“ и приложените към него
документи килията е с площ от 14, 41 кв.м., оборудвана с две метални двуетажни
легла, с шкафчета за лични вещи на задържаните лица, с метална маса и столове
за хранене, които са трайно прикрепени. Във всяка килия има мивка с течаща вода
и тоалетна, която е тип клекало, отворена, но
изолирана с преградна стена към вътрешността на стаята, с височина от един метър,
изградена по одобрен проект. Прозорците са достатъчно големи
за да осигуряват дневна светлина и с отваряема част,
от която влиза свеж въздух. Всяка от килиите има и вентилационна система, която
работи денонощно и целогодишно и осигурява допълнително освежаване на въздуха в
помещенията. Те са осветени и отоплени. В тях няма контакти за 12 волта ток, но задържаните лица
които желаят, могат да ползват телевизори на батерии, които се зареждат от
надзирателите. По време на престоя си лицата могат да ползват баня три пъти
седмично, а през летните месеци и ежедневно.
Ежедневно се провежда и разходка на арестантите в карето, което има пряк
достъп на дневна светлина от прозорците и на свеж въздух. Като при отказ, те
попълват декларация за това.
Свижданията се провеждат съобразно въведените правила в предварително
обявени дни, в специално обзаведени помещения, под контрола на служители от
надзорно-охранителния състав. Храната се доставя на принципа "Кетъринг" от външна фирма, като оплаквания относно
количеството и качеството й не са постъпвали. При наличието на медицинско
предписание или при заявено желание/оплакване от задържаното лице, че има хранителни
проблеми, се доставя съответната диетична храна. Ищецът обаче не е заявил, че
се нуждае от специален диетичен режим. Липсва и медицинска документация за
това.
По заявка веднъж седмично се доставят хранителни и други продукти, закупени
с лични средства на задържаните, като медикаменти и вещи от първа необходимост
се закупуват и през другите дни от седмицата.
Хигиената в килиите и другите помещения, ползвани от арестантите, е била на
добро ниво. Почистването се извършвало от задържаните лица ежедневно, като са
им осигурявани необходимите средства и препарати. Контролът за състоянието на
помещенията също е осъществяван ежедневно, като при приемане на смяната са
проверявани всички килии, а при наличието на някакви забележки са издавани
предписания да бъдат отстранени.
През процесния период в арестантските помещения е имало дървеници, но
служителите са предприели своевременно необходимите мерки и действия за да се преборят с тях- сменени са дюшеците
и спалното бельо, извършени са и
пръскания.
Основното оплакване на ищеца е във връзка с влошеното му здравословно
състояние и неадекватните медицински грижи за него.
Медицинското обслужване на задържаните лица се осъществявало от свидетеля Н.
Н. - медицински фелдшер към РС „ИН“, а в негово отсъствие от личен лекар и от
ЦСМП. Видно от приложената Медицинска справка (л.32) при приемане на ищеца в ареста
той е извършил преглед, при който е установил, че е в задоволително общо
здравословно състояние. В нея е отразено и заявеното заболяване Хепатит С. Според
показанията на този свидетел обаче състоянието му не е било остро и критично,
застрашаващо здравето на ищеца и/или други лица. Той не е твърдял и не е
представил медицинска документация, която да установява, че провежда някакво
неотложно лечение, къде и от какъв характер. Напротив, при постъпване в ареста
Ц. Ц. е заявил, че продължава да приема наркотични/упойващи вещества и е
употребил наркотици (чай и хероин), поради което е изпаднал в състояние на абстиненция.
Във връзка с това са му осигурени лекарства, отразени в амбулаторната книга, които
да облекчат страданията му. При всяко оплакване ищецът е бил своевременно
преглеждан и по преценка на св.Н. са му изписвани и осигурявани необходимите
медикаменти и лекарства.
По делото са приложени епикризи, медицинско становище и резултати от лабораторни
изследвания, проведени през периода месец февруари- месец март 2018г. (л.12-л.17),
които са неотносими към спорния период. Приложен е и Лабораторен фиш с
резултатите от лабораторни изследвания, извършени на 30.08.2019г., т.е. десет
дни след преместването му от ареста в затвора в гр.Белене. С оглед на това
съдът намира, че не може да се установи, че отклоненията в резултатите са в
следствие на престоя му в ареста в гр.Разград от една страна, а от друга
страна, видно от приложената епикриза (л.126) действия по диагностика и евентуално
лечение са предприети едва на 04.12.2019г., което сочи, че здравословното му
състояние не е било тежко и критично. Наред с това, в тази епикриза е отразено,
че няма настъпили усложнения, а ищецът е изписан след 4-дневен престой в
болничното заведение, като е препоръчано медикаментозно лечение – антивирусна
терапия по програма на НЗОК, наблюдение от гастроентеролог и общопрактикуващ
лекар (ОПЛ).
Тези факти се установяват от посочените писмени доказателства, а така също
и от показанията на разпитаните свидетели. Лицата П. П. и Н. Н. са служители на
РС „ИН“, но показанията им са непротиворечиви, логични, последователни и в
съответствие с другите доказателства по делото, поради което съдът намира, че
следва да се кредитират изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишението от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. С
разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирана забраната за подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение на лишените от
свобода и задържаните под стража, като в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС е въведена законова
презумпция, според която е налице такова нарушение, когато липсва достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В този смисъл е и установената практика на ЕСПЧ, който в своите решения
приема, че "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание
или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение,
свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Предвид това, че мерките за лишаване от
свобода по правило съдържат такъв елемент, то държавата трябва да осигури на
лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към
човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не
го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното
ниво на страданието, свързано със задържането му.
В казуса от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
престоят на ищеца в следствения арест на РС „ИН“ е бил при условия, които
отговарят на минималните жизнени стандарти, въведени със ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЕКПЧ.
Ползваната от него килия е била с площ от 14, 41 кв.м. и при настанени три
лица, те са разполагали с жизнено пространство от 4, 80 кв.м., което е в
границите на предвидената минимална площ от 4 кв.м. съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.
Само 6 дни от престоя му в килията е имало четири лица, при което те са
разполагали с жизнено пространство от 3, 60 м. Този срок е изключително кратък,
а и отклонението от въведения минимум се явява незначително. Помещенията са с осигурен достъп на слънчева
светлина и възможност за проветряване, осветени и отоплени (чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, във вр. с чл.20, ал.2 ППЗИНЗС). Оборудвани са с легла за задържаните лица, снабдени със
спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове в съответствие с
изискването на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС). Осигурено е ползването на санитарен
възел и течаща вода, което се осъществява в килиите (чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС). В тях се е
поддържало добро ниво на хигиена (чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС). На задържаните е
осигурена възможност за къпане не по-малко от два пъти седмично и за поддържане
на личната хигиена (чл.21, ал.6 от ППЗИНЗ). Осигурявана е необходимата по количество и качество храна (чл.84,
ал.2, т.1 ЗИНЗС), дневен престой на открито (чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС), възможност
за телефонни разговори и свиждания.
По време на престоя в ареста на ищеца е осигурено и медицинско обслужване.
Съгласно чл.128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода (в това число и мярка за неотклонение „задържане под стража“) се
създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените
от свобода лица, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода са определени в Наредба №2/2010г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода (Наредба № 2/2010г.),
издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на
основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата
административна дейност във връзка с материално-битово осигуряване, оборудване
с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от
ГД "ИН" и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна
и др., която следва да се осъществява съобразно утвърдените медицински стандарти
и добрата медицинска практика и е под ръководството и контрола на Министъра на
здравеопазването. Тези дейности са и нормативно разграничени от разпоредбите на
чл.3 и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения
към Министерството на правосъдието (Правилника) както и на чл.3 и чл.4 от
Наредба № 2/2010г.
В казуса ищецът не твърди, че са налице бездействия във връзка с
неизпълнение на административни правомощия, вменени на ГД „ИН“. Неговите
оплаквания са във връзка с това, че не са проведени необходими изследвания и лечение. Те по своя характер са оплаквания
за некачествена, неосъществена или несъответна медицинска
помощ, която да е адекватна на неговото здравословно състояние, за което ответникът ГД
"ИН" не може да носи отговорност по изложените по-горе съображения.
Наред с това съдът намира за необходимо да отбележи, че са спазени
необходимите нормативни изисквания. Медицинското обслужване на задържаните в
ареста лица се осъществявало от медицински специалист/фелдшер (св. Н.) в съответствие
с разпоредбата на чл.54 от Наредба №2/2010г.. Той е извършил необходимия
първичен медицински преглед при постъпване на ищеца (чл.139, ал.1 от ЗИНЗС и
чл.10, ал.1 от Наредба №2/2010г.), при който е констатирал, че е в задоволително
общо здравословно състояние. При оплаквания от негова страна своевременно е
реагирал, като е предоставял необходимите според преценката му медикаменти и
лекарства
Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че няма
доказателства, които обективно да установяват, че поради неправомерни
действия/бездействия на служители към ГД „ИН“ ищецът по време на престоя си в
ареста на РС„ИН“- Разград е бил поставен при условия, които да нарушават
разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. С оглед на това предявеният
иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Ц. С. Ц. от гр.Р., сега в затвора в
гр.Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който се
претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв., причинени от лошите условия по време на задържането му
под стража в следствения арест в гр.Разград за периода от 14.07.2019 до
20.08.2019г., както и от липсата на медицински грижи.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред тричленен състав на
Разградския административен съд.
СЪДИЯ: /п/